БЦНП със становище по проекта за изменение на Закона за адвокатурата

В края на януари 2015г. група депутати внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. С мотив, че предложената нова регламентация ще допринесе за по-ефективно упражняване правото на защита на гражданите и юридическите лица, както и че ще съдейства за повишаване ефективността на правораздавателната дейност, законопроектът всъщност създава сериозни ограничения пред възможността за оказване на правна помощ.  С предложените изменения се разширява обхватът на правните действия, които представляват предоставяне на юридическа подкрепа на граждани, като в същото време се стеснява кръгът на лицата, които могат да извършват подобни дейности, а именно - само лица, вписани като адвокати в съответния регистър на адвокатската колегия. Друг съществен проблем е предвидената в текста на законопроекта възможност за налагане на административни наказания на лицата, осъществяващи адвокатска дейност по нерегламентиран начин.

На 20 февруари Български център за нестопанско право изпрати писмо до Председателя  на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, определена за водеща при разглеждането на ЗИД  на Закона за адвокатурата, в което изложи своето становище по предложените промени. От позицията си на организация, чиято мисия е свързана с това да допринася за изграждането на благоприятна среда за развитието на гражданските организации, БЦНП счита, че част от предвидените текстове противоречат на конституционно признати права  като  правото на свободна конкуренция и правото на сдружаване.

Предвидената в законопроекта администативно-наказателна отговорност за лица, които не са адвокати, а извършват посочени в обхвата на чл. 24 от ЗА дейности, ще засегне на първо място правото на свободна стопанска инициатива, предвидено в чл. 19 ал. 2 от Конституцията. Гражданите би следвало да могат да избират към кого да се обръщат за консултация за неща, които ги засягат, като носят последиците от избора който са направили. Това, обаче не бива да е свързано с административни санкции за лицата, които са извършили напр. консултацията, само поради факта на извършването й.

Този вариант на текста на проектозакона застрашава да накърни и гарантираното от Конституцията право на сдружаване. Административно-наказателните разпоредби могат да засегнат редица браншови и професионални организации, чиито цели са свързани със защита правата на техните членове посредством извършването на действия, които обаче ще се окажат в обхвата на предложената редакция на чл. 24 от ЗА. Също така голяма част от организациите, които поради естеството на извършваните от тях дейности като разясняване на правата на пациента, права на потребители, правото да се получи достъп до обществена информация, права, свързани със статута на бежанец, на хора с увреждания и т. н. могат да бъдат санкционирани поради факта, че извършват „нерегламентирана адвокатска дейност", ако се приемат така предложените текстове в законопроекта.

Под въпрос остава и дейността на организации или формирования (напр. правните клиники в университети), които изразяват становища по правни въпроси или оказват юридическо съдействие чрез правни консултации, извършване на справки и др. По всяка вероятност хората, които ползват техните услуги, са с ясното съзнание, че това не е подкрепа, получена от правоспособен юрист – адвокат, но имат своите мотиви да поискат именно такава подкрепа или съдействие.

Пълния текст на становището, както и мотивите към него, може да прочетете тук.