ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ
От Енциклопедия на дарителството - проф. Цани Калянджиев дарява за наука и образование
26 февруари 2015 г.
Учен, педагог, автор на повече от 100 научни труда, проф. Калянджиев създава ВТУ (Търговска академия) във Варна през 1921 г.
Цани Стоянов Калянджиев (1866 - 1944) е роден в заможно семейство в гр. Лясковец. Получава основно образование в родния си град, след което завършва с отличие Варненската мъжка гимназия (1880–1885). Получава руска стипендия за следване в Императорското техническо училище в Москва, но заради участие в кръжоците на народниците е изгонен от руската полиция.
През септември 1889 г. се завръща в България и става учител в Бургас, откъдето е уволнен в края на учебната 1891 г.
Продължава образованието си в Цюрих (Швейцария), където завършва техническа химия. През есента на 1892 г. заминава за Америка. Работи като химик в Ню Йорк и Филаделфия. Завръща се в България и през септември 1896 г. е назначен за учител в Свищовското търговско училище. През 1900 г. става химик при Дирекцията на народното здраве. През 1904 г. е поканен за учител и директор на новооткритото Средно търговско училище при Варненската търговско-индустриална камара. Той се заема с подбора на учителския състав, с организирането на строежа на самостоятелна сграда (1911–1914) и с вътрешната уредба на училището.
На него принадлежи заслугата за създаването и утвърждаването на ВТУ (Търговска академия) във Варна през 1921 г. Именно той изработва първите проекти за правилник и програма на училището, привлича видни учени като преподаватели. Той е назначен и за първият му ректор (1921–1933) с научното звание "извънреден професор". След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание.
Сградата на ВТУ във Варна - 20-те години на миналия век Източник: БДФ
Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е посветено не само на химията, стокознанието, стопанското развитие и търговията, а включва редица изследвания по въпросите на общото и професионалното образование. Учен, педагог, автор на повече от 100 научни труда по стопански въпроси, в областта на стокознанието и обществения живот на Варна. Развива и широка обществена дейност: дългогодишен член на Българския учителски съюз, на Икономическото и Химическото дружество, дългогодишен председател на Читалищното дружество – клон Варна. Умира в родния си град Лясковец.
В началото на 1943 г. синът на проф. Ц. Калянджиев – Сергей, връчва на ВТУ във Варна сумата от 50 хил. лв. за образуване на фонд на името на баща му. На заседанието си от 6 март 1943 г. АС на ВТУ приема правилник, с който се учредява фонд „Професор Цани Калянджиев". Одобрен със заповед на МНП от 15 април същата година.
Основният капитал на фонда възлиза на 50 хил. лв. в облигации от Българския държавен заем за народната отбрана (1941). Според правилника до 80% от годишната лихва трябва да служи за подпомагане на студенти с добър успех и поведение. Помощта може да се дава на един човек или да се разделя между няколко души.
Към 31 декември 1944 г. средствата нарастват на 52 351 лв., а в края на 1945 г. – на 55 510 лв. През 1944 г. е дадена помощ от 2 хил. лв. на един студент. През 1945 г. с по 1000 лв. са наградени Георги Й. Тодоров и Тодор Ж. Кръстев.
Фондът е закрит през 1948 г. със закриването на Варненската търговска камара.
В изпълнение на последното желание на проф. Ц. Калянджиев, неговите наследници внасят 52 хил. лв., с които през академичната 1943/1944 г. да се основе Научноизследователски институт при ВТУ. Институтът трябва да носи неговото име и да се заеме с изследване на „стопанските и технологичните въпроси на нашата действителност". В подкрепа на този благороден жест Върховната стопанска камара в София прибавя сумата от 100 хил. лв. и към 31 декември 1944 г. средствата възлизат на 151 хил. лв. Година по-късно 1945 г. те нарастват на 356 340 лв. и това позволява на Института да започне изследователска дейност.
Благотворителната дейност на фонд? „Професор Цани Калянджиев"е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Facebook
Twetter
