Граждански организации искат учениците да ходят на училище само в една смяна
26 февруари 2015 г.
В началото на февруари законопроектът на ГЕРБ за предучилищното и училищното образование беше приет на първо четене в Народното събрание (в прикачения файл). Сред предложенията в него са разделяне на средното образование на две степени; повече автономност за училищата заедно с повече граждански контрол; създаване на Национален образователен инспекторат към Министерския съвет; частично държавно финансиране за частните детски градини и училища; нова форма на обучение - в дома; възможност за езиковите гимназии да приемат след пети клас, както могат математическите; реформа на ресурсните центрове.
Преди второто четене върви засилен дебат по новите предложения, внасят се и предложения за промени в тях.
Гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус, както и повишаване на учителската заплата в размер не по-нисък от три минимални работни заплати.
Това са част от предложенията на група от граждански организации и експерти, работещи в сферата на образованието. "Дневник" представя част от общото им становище по Законопроекта за училищното и предучилищното образование (цялата позиция можете да прочетете в прикачения файл):
Основни сфери за подобрение и промяна:
1. Превръщане на предучилищното и училищното образование в реален приоритет.
Защитата на тази позиция изисква ресурси и ясна пътна карта за желаните промени. Затова са необходими решения за разумно повишаване на българския бюджет за образование до средните за ЕС-28 дялове за образование от БВП.
В допълнение на това заставаме зад искането за повишаване на заплатите на учителите, които са основният двигател за промяна и подобряване на резултатите в образованието. Предлагаме минималният размер на месечната основна заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от учител в системата на предучилищното и училищното образование, да не е по-нисък от трикратния размер на минималната месечна работна заплата за страната.
2. Раннa детскa грижа и образование.
Инвестициите в ранното детско развитие са с най-голяма възвращаемост по отношение на развитието на детето в дългосрочен план и по отношение на неговото участие и представяне в училищното обучение. Затова следва да се приемат политически решения за премахване на всички пречки пред постигане на сравними със средните за ЕС равнища на обхват на децата в предучилищно образование. Предлагаме да се приеме като държавна политика гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус.
Възприемането на цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.
Предлагаме детските ясли като обществени институции за отглеждане, възпитание и обучение на деца до 3-годишна възраст да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие, заедно с детските градини.
3. Намаляване на неравенствата в достъпа до качествено училищно образование.
Важен фактор за намаляване на неравенствата е и определянето на класа, в който се завършва основно образование. В почти всички европейски държави основната степен на образование е с продължителност минимум 8 години, за да могат учениците да формират своите базови компетенции и поведения, над които впоследствие се надграждат специфичните умения. Затова предлагаме 8.клас да остане в рамките на основното образование и да се поемат транспортните разходи за учениците до завършване на средно образование.
Предлагаме и приемане на решения за премахване на двусменния режим на обучение. Сегашната организация на учебния процес прави невъзможни усилията за създаване на съвременна образователна среда за учене и за развитие на цялата училищна общност. Двусменният режим на обучение обезсмисля целодневната организация на учебния процес и ограничава възможностите на училищата да развиват форми за свободното време на децата и учениците.
Важна промяна е и отпадането на термина "противообществени прояви" и промяна в статута на Социално-педагогическите интернати и Възпитателните училища интернати. Статутът им на училища трябва да бъде прекратен, като се гарантира достъп до качествено образование на децата, настанени в тях. Необходимо е да се предвиди процес на закриване на СПИ и реформиране на ВУИ.
4. Учителската професия и кариерно развитие – отворен вход и училищно-базирана квалификация.
Предвид демографската структура на педагогическите кадри, очакваните високи дялове на пенсионирани учители в следващите 5 - 10 години и очертаващия се в определени райони дефицит на учители, особено по предмети като чужди езици, математика, природни науки и др., е важно да се разширят вече предвидените в законопроекта мерки по отношение на развитието и мотивирането на педагогическите специалисти с още ключови промени по отношение на:
- отваряне на входа към учителската професия чрез възможност специалисти без придобита квалификация "учител" да започнат работа в училище, докато са в процес на сертифициране за учител;
- приемане на продължаващата квалификация на учителите като важен фактор за развитие, управляван от училището с цел повишаване на качеството на обучението.
Приемането на подхода за училищно-базираната квалификация е част от процеса по изграждане на професионалната отговорност на училището за качеството на обучението и от организационното развитие на училището. Квалификационните дейности и обучения за педагогическите специалисти трябва да предлагат множество разнообразни опции за организиране на качествена и отговаряща на потребностите на отделните училищни екипи продължаваща подготовка.
5. Управление на качеството чрез независим Национален инспекторат по образованието и прозрачна, публично-достъпна система от обективни, сравними във времето оценявания на образователните резултати на учениците.
Националните външни оценявания трябва да проследяват усвояването на умения и познания за успех в XXI век, а не да проверяват само фактологичните знания на учениците. Поради начина на организация резултатите от НВО не могат да бъдат истински измерител на приноса на училището за повишаването на резултатите и компетенциите на учениците. Оценяването след IV клас, може да бъде манипулирано, а това след VII и XII клас измерва в много голяма степен и приноса на семейството за учебните постижения на учениците. По този начин външните оценявания не са обективен измерител нито на качеството на обучението в училище, нито на реалните знания и умения на учениците.
Създаването на адекватни механизми за публично проследяване и обсъждане на образователните резултати на учениците осигурява възможност за сравнение на динамиката им във времето и за реализиране на съответните промени в приоритетните политики и мерки за подобряване на равния достъп до качествено образование. Затова очакваме новият закон за предучилищното и училищното образование да:
- гарантира провеждането на обективни, сравними във времето, измерващи ключовите компетенции на учениците национални външни оценявания, които се използват за анализ на качеството на образованието, което училищата ни осигуряват, и за търсене на нужните промени и подобрения в образователните политики и инвестиции;
- дефинира състава, структурата, правилника и финансирането на независим от Министерство на образованието и науката Национален нспекторат по образованието.
6. Осигуряване на реални правомощия за прилагане на училищната автономност.
Децентрализацията на системата изисква предоставяне на степени на професионална автономност на училищата да управляват всички важни ресурси, за да могат да се представят добре във външното оценяване и инспектиране. Училищата не са просто обект на управление и финансиране – тяхната работа зависи в голяма степен от всички ресурси, които използват /програми за продължаваща квалификация, всякакъв вид професионални поддържащи услуги, избор на учебници и помагала, учебен план и програми, форми на обучение и организация на учебния процес/. Затова степента, в която те контролират "доставката" на тези важни ресурси, е също съществена част от децентрализацията. С оглед на това децентрализацията предполага:
- прилагане на подходи, осигуряващи съвместимост между национално зададените цели, мерки и специфичните цели и мерки на местно и училищно равнище;
- създаване на условия от страна на държавата за осигуряване на всички достатъчни ресурси, които да бъдат в помощ на общините и училищата по свободен начин да постигат целите. Това включва свобода в програмите, начините на организация на учебния процес, на предметите и на учебните часове, формите на обучение и методите.
Неизменна част от процеса е предоставянето на цялата необходима подкрепа и ресурси, с които училището да може да изпълни конструктивните препоръки.
7. Преосмисляне на видовете държавни образователни стандарти (ДОС) и начините на изготвянето им.
Заради необходимостта от това да се обхванат всички сфери на регулация, които досега са били част от различна нормативна уредба в законопроекта, в момента има прекалена раздробеност на ДОС, което е предпоставка за разминаване и противоречия между стандарти, регулиращи сходна материя. Предлагаме намаляване на броя на ДОС чрез групиране по тематичен и организационен принцип. Например:
- ДОС за управление на качеството като основен стандарт да се разшири и допълни чрез - ДОС за физическата среда и ДОС за организация на дейностите в училищното образование;
- ДОС 4 и 5 за съдържание да се интегрират с ДОС за учебния план и за оценяване.
За преодоляване на ориентацията към фактологично съдържание изготвянето на ДОС по общообразователна и профилираната подготовка следва да са ориентирани към:
- етапи и степени на образование - до завършване на задължителното обучение - 16 години или 10. клас;
- интегрирани учебни предмети до завършване на основно образование и предметно обособяване в гимназиален етап;
- изготвяне на очаквани резултати по КОО в основните сфери на всяко индивидуално развитие - когнитивно, емоционално, социално и двигателно;
- изготвяне на очаквани резултати по КОО, съобразени с основните групи компетентности за учене през целия живот;
- задължителност на общообразователната подготовка за всички деца до завършване на задължителното обучение.
Настояваме и за възможност за участие на представители на гражданските организации в групите по разработване на стандартите. В този процес бихме работили и за осигуряване на допълнителна експертиза според възможностите си. Важен елемент в този процес е осигуряване на съгласуваност между отделните държавни образователни стандарти.
7. Приобщаващо образование.
Освен гарантирането, че училищата и детските градини ще получат пълната финансова и ресурсна подкрепа и отговорност да осъществяват приобщаването на всяко дете, считаме че ранното оценяване на потребностите и затрудненията е елемент от задължителната превенция на отпадането на много деца със затруднения в научването.
В процеса на формиране на позициите са участвали следните организации и техните представители: асоциация "Родители" (Ева Борисова), фондация "Заедно в час" (Евгения Пеева), Център за междуетнически диалог и толернатност "Амалипе" (Деян Колев), фондация "Тръст за социална алтернатива" (Карина Фортуни и Искра Стойкова), УНИЦЕФ (Мария Янкова), фондация "Америка за България" (Наталия Митева), Национална мрежа за децата (Георги Богданов), "Център за образователни инициативи" (Цветан Цветански и Емил Джасим), Институт за прогресивно образование (Мариана Банчева и Явор Джонев), сдружение "Свят без граници", сдружение "Нов път", Институт "Отворено общество" (Илко Йорданов и Боян Захариев) и Център за приобщаващо образование (Ива Бонева).
Преди второто четене върви засилен дебат по новите предложения, внасят се и предложения за промени в тях.
Гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус, както и повишаване на учителската заплата в размер не по-нисък от три минимални работни заплати.
Това са част от предложенията на група от граждански организации и експерти, работещи в сферата на образованието. "Дневник" представя част от общото им становище по Законопроекта за училищното и предучилищното образование (цялата позиция можете да прочетете в прикачения файл):
Основни сфери за подобрение и промяна:
1. Превръщане на предучилищното и училищното образование в реален приоритет.
Защитата на тази позиция изисква ресурси и ясна пътна карта за желаните промени. Затова са необходими решения за разумно повишаване на българския бюджет за образование до средните за ЕС-28 дялове за образование от БВП.
В допълнение на това заставаме зад искането за повишаване на заплатите на учителите, които са основният двигател за промяна и подобряване на резултатите в образованието. Предлагаме минималният размер на месечната основна заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от учител в системата на предучилищното и училищното образование, да не е по-нисък от трикратния размер на минималната месечна работна заплата за страната.
2. Раннa детскa грижа и образование.
Инвестициите в ранното детско развитие са с най-голяма възвращаемост по отношение на развитието на детето в дългосрочен план и по отношение на неговото участие и представяне в училищното обучение. Затова следва да се приемат политически решения за премахване на всички пречки пред постигане на сравними със средните за ЕС равнища на обхват на децата в предучилищно образование. Предлагаме да се приеме като държавна политика гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус.
Възприемането на цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.
Предлагаме детските ясли като обществени институции за отглеждане, възпитание и обучение на деца до 3-годишна възраст да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие, заедно с детските градини.
3. Намаляване на неравенствата в достъпа до качествено училищно образование.
Важен фактор за намаляване на неравенствата е и определянето на класа, в който се завършва основно образование. В почти всички европейски държави основната степен на образование е с продължителност минимум 8 години, за да могат учениците да формират своите базови компетенции и поведения, над които впоследствие се надграждат специфичните умения. Затова предлагаме 8.клас да остане в рамките на основното образование и да се поемат транспортните разходи за учениците до завършване на средно образование.
Предлагаме и приемане на решения за премахване на двусменния режим на обучение. Сегашната организация на учебния процес прави невъзможни усилията за създаване на съвременна образователна среда за учене и за развитие на цялата училищна общност. Двусменният режим на обучение обезсмисля целодневната организация на учебния процес и ограничава възможностите на училищата да развиват форми за свободното време на децата и учениците.
Важна промяна е и отпадането на термина "противообществени прояви" и промяна в статута на Социално-педагогическите интернати и Възпитателните училища интернати. Статутът им на училища трябва да бъде прекратен, като се гарантира достъп до качествено образование на децата, настанени в тях. Необходимо е да се предвиди процес на закриване на СПИ и реформиране на ВУИ.
4. Учителската професия и кариерно развитие – отворен вход и училищно-базирана квалификация.
Предвид демографската структура на педагогическите кадри, очакваните високи дялове на пенсионирани учители в следващите 5 - 10 години и очертаващия се в определени райони дефицит на учители, особено по предмети като чужди езици, математика, природни науки и др., е важно да се разширят вече предвидените в законопроекта мерки по отношение на развитието и мотивирането на педагогическите специалисти с още ключови промени по отношение на:
- отваряне на входа към учителската професия чрез възможност специалисти без придобита квалификация "учител" да започнат работа в училище, докато са в процес на сертифициране за учител;
- приемане на продължаващата квалификация на учителите като важен фактор за развитие, управляван от училището с цел повишаване на качеството на обучението.
Приемането на подхода за училищно-базираната квалификация е част от процеса по изграждане на професионалната отговорност на училището за качеството на обучението и от организационното развитие на училището. Квалификационните дейности и обучения за педагогическите специалисти трябва да предлагат множество разнообразни опции за организиране на качествена и отговаряща на потребностите на отделните училищни екипи продължаваща подготовка.
5. Управление на качеството чрез независим Национален инспекторат по образованието и прозрачна, публично-достъпна система от обективни, сравними във времето оценявания на образователните резултати на учениците.
Националните външни оценявания трябва да проследяват усвояването на умения и познания за успех в XXI век, а не да проверяват само фактологичните знания на учениците. Поради начина на организация резултатите от НВО не могат да бъдат истински измерител на приноса на училището за повишаването на резултатите и компетенциите на учениците. Оценяването след IV клас, може да бъде манипулирано, а това след VII и XII клас измерва в много голяма степен и приноса на семейството за учебните постижения на учениците. По този начин външните оценявания не са обективен измерител нито на качеството на обучението в училище, нито на реалните знания и умения на учениците.
Създаването на адекватни механизми за публично проследяване и обсъждане на образователните резултати на учениците осигурява възможност за сравнение на динамиката им във времето и за реализиране на съответните промени в приоритетните политики и мерки за подобряване на равния достъп до качествено образование. Затова очакваме новият закон за предучилищното и училищното образование да:
- гарантира провеждането на обективни, сравними във времето, измерващи ключовите компетенции на учениците национални външни оценявания, които се използват за анализ на качеството на образованието, което училищата ни осигуряват, и за търсене на нужните промени и подобрения в образователните политики и инвестиции;
- дефинира състава, структурата, правилника и финансирането на независим от Министерство на образованието и науката Национален нспекторат по образованието.
6. Осигуряване на реални правомощия за прилагане на училищната автономност.
Децентрализацията на системата изисква предоставяне на степени на професионална автономност на училищата да управляват всички важни ресурси, за да могат да се представят добре във външното оценяване и инспектиране. Училищата не са просто обект на управление и финансиране – тяхната работа зависи в голяма степен от всички ресурси, които използват /програми за продължаваща квалификация, всякакъв вид професионални поддържащи услуги, избор на учебници и помагала, учебен план и програми, форми на обучение и организация на учебния процес/. Затова степента, в която те контролират "доставката" на тези важни ресурси, е също съществена част от децентрализацията. С оглед на това децентрализацията предполага:
- прилагане на подходи, осигуряващи съвместимост между национално зададените цели, мерки и специфичните цели и мерки на местно и училищно равнище;
- създаване на условия от страна на държавата за осигуряване на всички достатъчни ресурси, които да бъдат в помощ на общините и училищата по свободен начин да постигат целите. Това включва свобода в програмите, начините на организация на учебния процес, на предметите и на учебните часове, формите на обучение и методите.
Неизменна част от процеса е предоставянето на цялата необходима подкрепа и ресурси, с които училището да може да изпълни конструктивните препоръки.
7. Преосмисляне на видовете държавни образователни стандарти (ДОС) и начините на изготвянето им.
Заради необходимостта от това да се обхванат всички сфери на регулация, които досега са били част от различна нормативна уредба в законопроекта, в момента има прекалена раздробеност на ДОС, което е предпоставка за разминаване и противоречия между стандарти, регулиращи сходна материя. Предлагаме намаляване на броя на ДОС чрез групиране по тематичен и организационен принцип. Например:
- ДОС за управление на качеството като основен стандарт да се разшири и допълни чрез - ДОС за физическата среда и ДОС за организация на дейностите в училищното образование;
- ДОС 4 и 5 за съдържание да се интегрират с ДОС за учебния план и за оценяване.
За преодоляване на ориентацията към фактологично съдържание изготвянето на ДОС по общообразователна и профилираната подготовка следва да са ориентирани към:
- етапи и степени на образование - до завършване на задължителното обучение - 16 години или 10. клас;
- интегрирани учебни предмети до завършване на основно образование и предметно обособяване в гимназиален етап;
- изготвяне на очаквани резултати по КОО в основните сфери на всяко индивидуално развитие - когнитивно, емоционално, социално и двигателно;
- изготвяне на очаквани резултати по КОО, съобразени с основните групи компетентности за учене през целия живот;
- задължителност на общообразователната подготовка за всички деца до завършване на задължителното обучение.
Настояваме и за възможност за участие на представители на гражданските организации в групите по разработване на стандартите. В този процес бихме работили и за осигуряване на допълнителна експертиза според възможностите си. Важен елемент в този процес е осигуряване на съгласуваност между отделните държавни образователни стандарти.
7. Приобщаващо образование.
Освен гарантирането, че училищата и детските градини ще получат пълната финансова и ресурсна подкрепа и отговорност да осъществяват приобщаването на всяко дете, считаме че ранното оценяване на потребностите и затрудненията е елемент от задължителната превенция на отпадането на много деца със затруднения в научването.
В процеса на формиране на позициите са участвали следните организации и техните представители: асоциация "Родители" (Ева Борисова), фондация "Заедно в час" (Евгения Пеева), Център за междуетнически диалог и толернатност "Амалипе" (Деян Колев), фондация "Тръст за социална алтернатива" (Карина Фортуни и Искра Стойкова), УНИЦЕФ (Мария Янкова), фондация "Америка за България" (Наталия Митева), Национална мрежа за децата (Георги Богданов), "Център за образователни инициативи" (Цветан Цветански и Емил Джасим), Институт за прогресивно образование (Мариана Банчева и Явор Джонев), сдружение "Свят без граници", сдружение "Нов път", Институт "Отворено общество" (Илко Йорданов и Боян Захариев) и Център за приобщаващо образование (Ива Бонева).
Източник: Дневник БГ , 26 февруари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
14 август 2024 г.
Карта за Второ българско царство
Фондация Активна историческа карта завърши новата си карта-плакат за Второ българско царство 1185 – 1396 г. Предназначена е за
13 август 2024 г.
Българско представителство на Европейския фестивал „Наука на сцената"
14 български учители и ученици ще представят креативни идеи за преподаване на STEM дисциплините на 13-ия европейски фестивал
31 юли 2024 г.
Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“
На 30 юли 2024 г. в Пазарджик партньорите от България организираха заключително събитие за разпространение на резултатите
