Високи са стойностите на безрабортицата при хората с увреждания
18 март 2015 г.
Политиките на пазара на труда не са успели да достигнат до най-уязвимите групи на обществото, твърдят от Съюза на инвалидите. Затова и безработицата при хората с намалена работоспособност е с доста високи стойности.
Повече от 100 са предприятията, в които работят хора с увреждания. Те произвеждат предимно дрехи, мебели, пластмасови изделия и опаковки.
Стилиян Баласопулов, председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, заяви, че много кооперации изпълняват поръчките за облекло за училищата, детски градини, болници и допълни:
"Тук е голямото предизвикателство пред държавата да подпомага с обществени поръчки. Държавата трябва да има най-голяма грижа да предоставя възможности за работа на тези предприятия."
В предприятията са необходими технологични обновления и възможност за иновации, категоричен беше Баласопулов:
"Разбира се, основната възможност е чрез европейските проекти, проблемът е, че те не са адаптирани за нуждите и възможностите на социалните предприятия."
Проблем в предприятията с хора с увреждания е и заплащането на първите 3 дни от болничните:
"В тези предприятия над 50% са хора с увреждания и те редовно за по няколко дни отсъстват и (предприятията – бел.ред.) не могат да издържат финансово. Те трябва стриктно да внесат здравните и социалните вноски, но понякога възстановяването се бави, някой път и до 6 месеца. А те с тези пари трябва да платят в месеца допълнителното възнаграждение във връзка с нетрудоспособността. И, на практика, излиза, че тези предприятия финансират държавата."
Необходимо е обучение и специално подпомагане за младите хора с увреждания, смята Елка Тодорова, председател на Националната федерация на работодателите на инвалиди:
"Чрез ОП „Развитие на човешките ресурси" такъв тип схеми за професионалното обучение може да подкрепят процеса, тъй като много от лицата с увреждания са неактивни, демотивирани. Повечето от 40% от целевата група хора с увреждания са дори без средно образование. Една от спешните мерки, която трябва да се вземе, е специална схема а младежката заетост за хора с увреждания."
"Проблемът не е толкова в размера на средствата, колкото в приложението на закона", твърди Баласопулов.
"Контролът е изключително занижен. Работодател, който има списъчен състав от 50 души и повече, е длъжен да назначава определен процент хора с увреждания. Това трябва да се спазва и контролира", смята Тодорова.
Повече от 100 са предприятията, в които работят хора с увреждания. Те произвеждат предимно дрехи, мебели, пластмасови изделия и опаковки.
Стилиян Баласопулов, председател на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, заяви, че много кооперации изпълняват поръчките за облекло за училищата, детски градини, болници и допълни:
"Тук е голямото предизвикателство пред държавата да подпомага с обществени поръчки. Държавата трябва да има най-голяма грижа да предоставя възможности за работа на тези предприятия."
В предприятията са необходими технологични обновления и възможност за иновации, категоричен беше Баласопулов:
"Разбира се, основната възможност е чрез европейските проекти, проблемът е, че те не са адаптирани за нуждите и възможностите на социалните предприятия."
Проблем в предприятията с хора с увреждания е и заплащането на първите 3 дни от болничните:
"В тези предприятия над 50% са хора с увреждания и те редовно за по няколко дни отсъстват и (предприятията – бел.ред.) не могат да издържат финансово. Те трябва стриктно да внесат здравните и социалните вноски, но понякога възстановяването се бави, някой път и до 6 месеца. А те с тези пари трябва да платят в месеца допълнителното възнаграждение във връзка с нетрудоспособността. И, на практика, излиза, че тези предприятия финансират държавата."
Необходимо е обучение и специално подпомагане за младите хора с увреждания, смята Елка Тодорова, председател на Националната федерация на работодателите на инвалиди:
"Чрез ОП „Развитие на човешките ресурси" такъв тип схеми за професионалното обучение може да подкрепят процеса, тъй като много от лицата с увреждания са неактивни, демотивирани. Повечето от 40% от целевата група хора с увреждания са дори без средно образование. Една от спешните мерки, която трябва да се вземе, е специална схема а младежката заетост за хора с увреждания."
"Проблемът не е толкова в размера на средствата, колкото в приложението на закона", твърди Баласопулов.
"Контролът е изключително занижен. Работодател, който има списъчен състав от 50 души и повече, е длъжен да назначава определен процент хора с увреждания. Това трябва да се спазва и контролира", смята Тодорова.
Автор: Радостина Билярска
Източник: БНР , 17 март 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
20 май 2024 г.
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
19 март 2024 г.
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23
