Един на всеки десет души у нас в риск от дълбока бедност

19 март 2015 г.

През 2013 г. 1/5 от населението на България е било в риск от бедност, а един на всеки десет души - под линията на бедността. Това става ясно от най-новия анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен по време на Кръгла маса "Бедността в България: Фактори, рискови групи и предизвикателства пред социалното подпомагане".

В дискусията взеха участие представители на редица неправителствени организации, Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и независими граждани. Всички те бяха единодушни, че комплексният подход трябва да е водещ и институциите у нас следва да си подадат ръка, за да се намери ефективно решение на проблема с бедността.

"Трудностите, пред воденето на централизирана държавна политика, насочена към ограничаване на бедността, се дължат на големите регионални различия. Относителната бедност в София е 7 %, докато в градове като Видин и Сливен достига до 40-50 %.", коментира Петър Ганев, старши икономист към ИПИ и обясни, че прилагането на формулата „по-голям дял висшисти, по-малък брой бедни" може да реши част от проблемите. "Ключови мерки за справяне с бедността са реформи в образователната система, повишаване качеството на здравеопазването и промени в данъчната политика", допълни Нено Ненов от Съюза на икономистите в България.

"Трудовата мобилност трябва да се увеличи, като се стимулират ежедневните трудови мигранти", коменитра икономистът Явор Алексиев и обясни, че от 2012 г. насам безработицата сред българите става все по-дълготрайна, а това води до сериозна загуба на трудовите навици.

Рискови групи

Първата рискова група обхваща 50 % от българите в дълбока бедност - безработни и икономически неактивни лица. Според доклада на ИПИ решение на проблема следва да се търси посредством откриване на нови работни места и реформа в образователната система, насочена дори към началното образование. Във втората рискова група вилзат възрастните хора. Промени в пенсионната система, провокиране на личната спестовност и по-дълготрайно участие на пазара на труда са само част от мерките, които ИПИ предлага за решаване на проблема. Третата група са домакинствата с 3 или повече деца и тези със самотен родител. Идеите за намаляване на бедността сред тях са свързани с въвеждане на качествено училищно образование и осигуряване на устойчива заетост на родителите.

Източник: Евростат, НСИ, ИПИ

Социално подпомагане

От една страна, анализът на ИПИ показва, че системата за отпускане на помощи за отопление у нас е една от най-ефективните в света. От друга страна, програмите за интеграция на хора с увреждания и тези, за подпомагане на семейства с деца, са далеч не толкова успешни, въпреки големия обем заделени ресурси за реализирането им.

От организацията предлагат промени в Закона за социалните помощи за деца, които предвиждат различни по размер помощи за различните групи нуждаещи се. ИПИ поощрява и идеята за засилено материално подпомагане на майки студенти, както и отнемането на неоснователно получени средства.

"Доходният критерий не бива да се обвързва с размера на минималната работна заплата у нас, тъй като този подход води до вдигане на „тавана" за достъп до програмите за социално подпомагане. По-удачно е размерът на помощите да е свързан с линията на бедността.", коментира Явор Алексеив. Това предложение срещна подкрепа от „Институт за икономически изследвания при БАН".

"Ние се стремим да ограничим бедността чрез намаляване на социалното изключване сред българите", коментира Елена Кременлиева от Министерството на труда и социалната политика. Тя подчерта, че Програмата за предоставяне на семейни помощи не е насочена само към най-бедните у нас, а към всички родители, които трябва да създадат благоприятна семейна среда.