Евросъдът в Страсбург осъди България да заплати 21 500 евро на поставен под запрещение
19 март 2015 г.
Европейският съд по правата на човека осъди България да заплати 15 500 евро за неимуществени вреди, причинени на поставения под запрещение Стефан Станков, поради незаконното му лишаване от свобода за повече от 15 години и унизителното отношение към него в Домовете за възрастни хора с психични разстройства в с. Драгаш войвода и в с. Русокастро. Евросъдиите осъдиха българската държава да заплати и разноските по делото в размер на 6000 евро.
Стефан Станков е роден през 1958г. в Попово. През 1999г. окръжният съд в Търговище поставя Станков под ограничено запрещение по искане на неговата майка. Съдът ограничава дееспособността на Станков с мотив, че страда от шизофрения, водеща до промяна в личността. Според съда този психичен проблем прави Станков неспособен да се грижи за собствените си дела и интереси. За негов попечител е назначена майка му.
От 1999г. Стефан Станков живее в институции, изолиран от обществото, без да има възможност да управлява собствения си живот. „Присъдата на ЕСПЧ отново доказва, че българската система за поставяне под запрещение трябва спешно да се промени. Но аз все още се тревожа за бъдещата съдба на Станков. Надявам се, че той ще има своя шанс да изгради живота си наново, но знам, че се нуждае от специална подкрепа за рехабилитация след десетките години в изолация", казва адвокат Анета Генова, която е процесуален представител на Стоян Станков в делото му срещу България.
В българските институции Станков е осъден да живее в нечовешки и унизителни условия. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че всичко това е създало „чувство на малоценност" у Станков. Основният проблем е, че всъщност престоят в институциите води до влошаване на здравословното му състояние – държавата е отказала упражняване правото му да живее свободно и да допринесе за благото на обществото като всеки останал гражданин.
През юни 2006 г. Станков чрез адвоката си иска от прокуратурата да заведе дело пред Окръжния съд за вдигане на запрещението и възстановяване на дееспособността му. Мъжът твърди, че състоянието му се е подобрило и може сам да се грижи за себе си. Прокурорът обаче отказва.
Европейският съд по правата на човека признава, че сериозно е нарушена забраната за нечовешко и унизително отнасяне (чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). С настаняването на Стефан Станков в институциите Евросъдът в Страсбург намира, че са нарушени правото му на свобода и сигурност (чл. 5, пар.1), правото му да обжалва пред съд законността на настаняването му (чл.5, пар.4), правото му да получи обезщетение за незаконното му лишаване ос свобода (чл. 5, пар. 5). В жалбата си Станков твърди, че има нарушение и на чл. 6 (право на достъп до съд), тъй като той не е можел сам да се обърне към съда, за да отмени решението за поставяне под частично запрещение.
Делото Станков срещу България е един от последните случаи, които илюстрират колко нелогична и неуспешна е системата на запрещението. Български център за нестопанско право е един от главните инициатори на промяната на законодателството в тази посока. През ноември 2014г. Министерството на правосъдието публикува проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който предвижда нови средства, позволяващи на хората, поставени днес под запрещение, да могат да упражняват правата си лично, с подкрепата на доверено лице.
Ако делото в Страсбург не бъде преразгледано от по-горна инстанция, решението на ЕСПЧ ще стане окончателно и България ще бъде задължена да заплати на г-н Станков неимуществени вреди в размер на 15 500 евро. Текстът на решението може да бъде прочетен тук.
Стефан Станков е роден през 1958г. в Попово. През 1999г. окръжният съд в Търговище поставя Станков под ограничено запрещение по искане на неговата майка. Съдът ограничава дееспособността на Станков с мотив, че страда от шизофрения, водеща до промяна в личността. Според съда този психичен проблем прави Станков неспособен да се грижи за собствените си дела и интереси. За негов попечител е назначена майка му.
От 1999г. Стефан Станков живее в институции, изолиран от обществото, без да има възможност да управлява собствения си живот. „Присъдата на ЕСПЧ отново доказва, че българската система за поставяне под запрещение трябва спешно да се промени. Но аз все още се тревожа за бъдещата съдба на Станков. Надявам се, че той ще има своя шанс да изгради живота си наново, но знам, че се нуждае от специална подкрепа за рехабилитация след десетките години в изолация", казва адвокат Анета Генова, която е процесуален представител на Стоян Станков в делото му срещу България.
В българските институции Станков е осъден да живее в нечовешки и унизителни условия. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че всичко това е създало „чувство на малоценност" у Станков. Основният проблем е, че всъщност престоят в институциите води до влошаване на здравословното му състояние – държавата е отказала упражняване правото му да живее свободно и да допринесе за благото на обществото като всеки останал гражданин.
През юни 2006 г. Станков чрез адвоката си иска от прокуратурата да заведе дело пред Окръжния съд за вдигане на запрещението и възстановяване на дееспособността му. Мъжът твърди, че състоянието му се е подобрило и може сам да се грижи за себе си. Прокурорът обаче отказва.
Европейският съд по правата на човека признава, че сериозно е нарушена забраната за нечовешко и унизително отнасяне (чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). С настаняването на Стефан Станков в институциите Евросъдът в Страсбург намира, че са нарушени правото му на свобода и сигурност (чл. 5, пар.1), правото му да обжалва пред съд законността на настаняването му (чл.5, пар.4), правото му да получи обезщетение за незаконното му лишаване ос свобода (чл. 5, пар. 5). В жалбата си Станков твърди, че има нарушение и на чл. 6 (право на достъп до съд), тъй като той не е можел сам да се обърне към съда, за да отмени решението за поставяне под частично запрещение.
Делото Станков срещу България е един от последните случаи, които илюстрират колко нелогична и неуспешна е системата на запрещението. Български център за нестопанско право е един от главните инициатори на промяната на законодателството в тази посока. През ноември 2014г. Министерството на правосъдието публикува проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който предвижда нови средства, позволяващи на хората, поставени днес под запрещение, да могат да упражняват правата си лично, с подкрепата на доверено лице.
Ако делото в Страсбург не бъде преразгледано от по-горна инстанция, решението на ЕСПЧ ще стане окончателно и България ще бъде задължена да заплати на г-н Станков неимуществени вреди в размер на 15 500 евро. Текстът на решението може да бъде прочетен тук.
Facebook
TwetterСходни публикации
22 ноември 2024 г.
Технологиите като „глас" на невербалните хора
Проф. Морис Гринберг: В България допълващата и алтернативна комуникация не са в списъка на помощните средстваНад 100 000 деца и
30 октомври 2024 г.
ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона
Анализ на наличието на дискриминация сред ромската общност в русенска област и насоки за дейности по превенция и защита, бе
25 октомври 2024 г.
Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба
Мулти култи се радва, че допринесе за успеха на невероятния проект „Фотоработилница 66“, документална фотографска инициатива за
