Гражданският сектор в Източна Европа

30 март 2015 г.

Дискусия за сложните взаимоотношения между държава, донори и неправителствени организации в Източна Европа.

Дискусията за развитието на гражданския сектор в Източна Европа и сложните отношения между държава, донори и неправителствени организации бе проведена в края на миналата година в рамките на годишната дарителска конференция на Българския дарителски форум "Филантропията. Начин на употреба". В нея взеха участие Анна Черниш (директор на Украинския дарителски форум), Андраш Нун (директор на фондация„Autonomia", Унгария), Атанас Славов (съветник в кабинета на министъра на правосъдието в България) и Райна Гаврилова (фондация „Институт Отворено общество", Ню Йорк).

Анна Чериш за доброволческите инициативи в Украйнаю

На 16 януари миналата година нашият парламент прие един закон, който ние нарекохме диктаторски. С него бе забранено събирането на много хора на едно място. По смисъла на този закон неправителствените организации също получиха забрана да събират средства и всички дарителски инициативи бяха блокирани. Всъщност това бе един пакет от девет-десет промени в различни законодателни актове с цел да бъде блокирана гражданската инициатива. Вместо да се уплашат от тази стъпка, украинците станаха още по-активни. По улиците започнаха да излизат още повече хора, бяха стартирани нови доброволчески инициативи.

Когато полицията започна да използва сила, много хора бяха ранени. Не беше подходящо те да бъдат изпращани в болници, защото там лесно можеха да бъдат арестувани. Затова по места се организираха лазарети. Някои хора отвориха къщите си за тази цел, бяха създадени и лагери, където лекари-доброволци помагаха на ранените. Гражданите започнаха да формират групи, които се грижеха за реда и защитата на хората в отделните квартали на града. Разбира се, появиха се много банди, които започнаха да плячкосват магазини и автомобили. За да предотвратят подобни действия, хората се самоорганизираха в доброволчески патрули. Тъй като официално неправителствените организации нямаха право да събират средства, започнахме да използваме нови инструменти в подкрепа на гражданското движение. Всички сте запознати с интернет магазините, от които си купуваме дрехи, техника и т.н. В повечето интернет магазини беше въведен нов продукт за подкрепа на Майдана и хората започнаха да изпращат парични дарения. Тъй като мнозина бяха арестувани, се създаде едно много силно сдружение на юристи, които се обединиха и се разпределиха да дежурят по 24 часа в денонощието в полицейските управления в града, за да се грижат за защитата на арестуваните протестиращи.

Най-тъжната дата за нас бе 22 февруари, когато за няколко часа снайперисти убиха над 100 човека на Майдана. На следващия ден президентът Янукович напусна страната. Зарадвахме се много, решихме, че сме победили, че сега вече ще започне нашият нов живот. След трагедията на 22 февруари активистите се събраха и решиха, че трябва да се помогне на семействата на жертвите на престъплението на Майдана. В тяхна подкрепа гражданите събраха 10 милиона долара. Една седмица по-късно Русия окупира Крим и гражданското общество имаше вече друга задача. Активизира се движението за закрила на правата на човека. Много хора решиха да напуснат Крим, особено татарското население. Всички активисти, които бяха проевропейски и проукраински настроени, трябваше да напуснат Крим и да се преместят в други области на страната. Трябваше да им помогнем да се настанят, да си намерят работа и т.н.

Много граждански активисти се обединиха срещу т. нар. платформа или пакет за реформи. Имаше и подгрупи, които фокусираха дейността си върху изработването на стратегически документи и проектозакони, които да подпомогнат старта на реформите в страната. Дадохме си сметка, че имаме двама врагове – един вътрешен и един външен. Външният – Путин, а вътрешният – корумпираната система. И не знаехме дали е по-важно да променим вътрешната система или да се борим срещу Путин. Може би в момента все пак корумпираната система е наистина по-големият приоритет, защото има отношение към това как функционира страната.

През юни руските войски навлязоха в източната част на страната. Тогава разбрахме, че Украйна няма собствена армия. Имаме войници обаче те нямат оборудване, нямат храна, нямат униформи, не разполагат с лекарства. С други думи нямаше кой да защити страната. Тогава стотици доброволци започнаха да събират дарения в подкрепа на армията. Това беше дело само на доброволци. Бяха събрани милиони долари за преоборудване на нашата армия. Без тази подкрепа тя нямаше да бъде в състояние да направи каквото и да е. В момента под натиска на доброволците е започнало преструктуриране на армията, за да може тя да повиши бойната си готовност и да бъде в състояние да защитава страната. Представители на неправителствения сектор заемат високи длъжности в Министерството на отбраната.

Поради конфликта в Източна Украйна над 1 милион души са напуснали тази част на страната и са се заселили в други региони. Ние нямаме ресурс, с който да подкрепим тези хора. Те имат нужда от храна, децата им трябва да посещават училище и т.н. Имаме специални организации, които се грижат за вътрешно разселените лица, това също е част от гражданското общество. В Украйна в момента има хуманитарна криза, дори съществува риск правителството да престане да изплаща пенсиите, тъй като не може да си възвърне териториите, окупирани от руската армия. Това беше и причината за вземане на решението за преустановяване на социалните плащания там. Има хуманитарни мисии, които предоставят подкрепа и помощи на хората, пострадали в Източна Украйна.

Знаете, че през юни избрахме г-н Петрошенко за президент на страната, а в началото на октомври избрахме нов парламент. Сега сме оптимисти, тъй като много от активистите на гражданското общество влязоха в новия парламент. В момента 30% от членовете на Радата са хора от гражданското общество, тоест представители на онези, които се бориха за промените в страната. Миналата седмица бе формирано правителство (в началото на декември 2014 г. – бел. ред.). Основните поуки, които извлякохме са, че можем да осъществим промяна, но ако не контролираме тази промяна и ако не участваме активно в нея, всичко би било напразно. През 2014 г. се появиха над 500 нови организации и фондации, които разчитат на местни ресурси и се борят за бъдещето на страната независимо от всички предизвикателства, включително данъчните бариери. Трябва да кажа, че в новия парламент все пак има 20-30% от старите депутати, които не искат промяна. Така че бариери има.

На 21 ноември 2013 г. един млад журналист отиде на Майдана и написа във Фейсбук призив към хората да се присъединят към него. Той вдъхнови страшно много свои последователи. Хората бяха ентусиазирани, защото видяха в това последен шанс за промяна. Разбираха, че страната или трябва да се промени, или ще загине. Украйна бе на ръба на фалита, необходими бяха реформи и това бе единствения начин да оцелеем – разбраха го гражданите, разбраха го фирмите, разбираха го активните членове на обществото. Вкопчихме се в тази възможност като в последен шанс.

Андраш Нун за натиска върху гражданския сектор в Унгария

Искам да разкажа за крехката връзка между неправителствения и държавния сектор в Унгария. Това е добър урок, който можем да дадем на останалите. Става дума за грантовете, които се получават по линия на норвежкия финансов механизъм. Процедурата е почти същата, както при евросредствата. По правило десет процента от общия размер на средствата по този механизъм трябва да отиват за неправителствените организации. Тези програми действат в 16 европейски държави, включително в България. В Унгария този инструмент присъства от 2008 г. Оттогава нашата организация е мениджър на средствата, предназначени за неправителствения сектор.

Населението на Унгария е почти толкова, колкото в България, но у нас има 58 хиляди неправителствени организации, тоест почти двойно повече в сравнение с България. Повечето от тези неправителствени организации предоставят услуги. Много малка част от тях се занимават с представителство на различни интереси и с поддръжничество. Тоест по-голямата част от тях заместват държавата в предлагането на различни услуги в училищата, в социалната област и т.н. Останалите са организации на професионалисти от различни групи, те не сключват договори с държавата, тъй като тя не смята, че услугите, които предоставят, са необходими – например опазването на човешките права. Държавата е наясно, че предлага някои услуги по незадоволителен начин и затова те трябва да бъдат възложени на неправителствени организации. Тази част от сектора наистина процъфтява. Необходими са обаче и неправителствени организации, които работят в отделните общности и са инициирани на базата на определени движения. Нашата организация управлява грантовите схеми, разпределяни по норвежкия инструмент. Ние смятаме, че неправителствения сектор трябва да се основава повече на движенията и на поддръжничеството. Това е голямото предизвикателство.

Както казах, ние се занимаваме с тази финансова дейност от 2008 г. Бяхме подбрани след подаване на заявления. Между 2008 и 2011 г. разпределихме средства в размер 6 милиона евро. За следващия период сумата е удвоена – 12 милиона евро. Разбира се, трябваше отново да участваме в тръжната процедура и бяхме избрани като организацията, която да разпределя средствата. Работим в консорциум с три други неправителствени организации, които са сформирани в началото на 90-те години от международни донорски организации, включително американски. С тях споделяме обща култура за това какво трябва да се прави на хоризонтално ниво, подхождаме към всички инициативи като партньори и затова за нас беше лесно да кандидатстваме съвместно като консорциум.

През 2012 г., когато в страната започна да действа вторият норвежки фонд, създадохме един екип, който да работи за подкрепата на около 40 проекта в седем тематични области, свързани с върховенството на закона и защитата на човешките права. Веднага щом подбрахме проектите държавата започна да ни обвинява, че подкрепяме опозиционни и ляво настроени движения. Трябва да кажа, че по отношение на фонда за неправителствени организации, държавата няма право на каквато и да е намеса в разпределянето на средствата. Тези средства не постъпват по сметка на държавни организации и съответно те нямат право на глас, когато ние подбираме проектите. Представители на държавните институции могат единствено да присъстват на заседанията на комитетите по подбор. Същото важи и за донорските държави. В тези комитети има представители на норвежката държава, но те са само наблюдатели и нямат право на глас. Нашата задача е да оценяваме предложенията, това се прави от членовете на специална оценителна комисия.

Друго обвинение в проправителствените вестници бе, че правителството не е доволно от нашите програми, от бенефициентите и от техните проекти. Започна дори разследване – изпратиха полиция, за да провери 13 организации, които се смятат за най-проблематични. Лидерите на тези организации, включително за защита на човешките права, които се опитват да наложат върховенството на закона в страната, заявиха открито своето недоволство, но правителството пристъпи към тези разследвания. Изпрати им най-различни одитори, проверки, сметна палата и пр. Обискираха офисите им, иззеха документи… Ние получихме писмо на 8 юни 2014 г. от Сметната палата, с което ни уведомиха за началото на разследването. Все още очакваме резултатите от проверките. Дойдоха в офиса ни, търсиха някакви документи, казаха ни, че ако не можем да намерим всичко, което искат, ще ни наложат глоби. Прекарах часове наред с тези хора, преглеждайки отделни документи и консултирайки се с адвокати.

Бе започнато разследване не само срещу нашата организация, която менажира програмата, но и срещу 58 бенефициенти. Получихме няколко молби от службите за съдействие – за представяне на документи във връзка с фонда за неправителствените организации, на договори, на протоколи, включително на вътрешна кореспонденция между членовете на консорциума. Искаха да им бъде предоставено всичко, което им хрумне. Успяхме да удовлетворим техните молби, но тъй като договорите с донорите, проектните предложения и отчетите са в Норвегия, унгарската държава ще трябва да ги изиска оттам, а не от нас. Сред бенефициентите разследваха и една организация на лесбийките, която бе организирала някакво обучение, по време което са сервирани кафе и обяд. Изискаха от тях да представят документи за кафе паузите и дори поименни списъци на хората, които са присъствали на тези обучения – с имената, адресите и всички възможни данни. Искаха бележки и отчетни документи за абсолютно всеки разход, дори за най-незначителните.

Проправителствените вестници подеха кампания срещу нас и стигнаха до тенденциозното заключение, че раздаваме пари по незаконосъобразен начин. В момента има становище за започване на полицейско разследване, твърди се, че не сме изпратили цялата информация, която са ни поискали за целите на одита. На 8 септември два от нашите офиси бяха проверени от 41 полицаи. Става дума за офиси от около 40 квадратни метра. Проверката продължи от 9 часа сутринта до 22 часа вечерта. Конфискуваха всичко, включително лаптопите. Направиха обиск и в офисите на ИТ компанията, която поддържа базите данни на консорциума. От този момент нататък държавата разполагаше с всички наши данни. Вече бях задал въпрос на представителка на държавата: "Как ще гарантирате, че като изземете един документ, той няма да се появи в медиите на следващия ден". Тя ме увери, че нищо такова не може да се случи, защото е професионалист и представлява държавна институция. Разбира се, една седмица по-късно в медиите имаше масови публикации, включително снимани протоколи от комитетите по оценка. Опитваха се да намерят доказателства, че подкрепяме неправителствени организации, които са насочени срещу държавата и срещу партията, която е на власт. Смятам, че това е изключително глупаво, защото ролята на неправителствения сектор е да бъде в опозиция. Непрекъснато четем в проправителствените медии, че сме измамници, че от стотиците неправителствени организации, за които са насочени норвежките пари, ние подкрепяме само 13, които са опозиционни. Създаде се също така настроение в неправителствения сектор, че ние крадем средствата и ги канализираме към нашите приятели.

Всичко това се случи, защото в страната няма независими медии. Всички радио и телевизионни станции са контролирани от държавата. Представете си каква информация се насочва към медиите и как те я препредават на населението. След приключването на следствието в средата на октомври държавното бюро за финансов контрол излезе с доклад от 40 страници, който е наистина смехотворен. В него няма нищо съществено, но основният извод е, че има подозрения, че средствата са използвани неправомерно. В резултат на това няколко министерства се задействаха и заявиха, че ще бъде инициирана нова процедура за по-последователно и по-подробно разследване. Вече минаха редица разпити в полицията, налага се да работим с адвокати, които ни защитават. Това е дълъг процес и най-вероятно ситуацията ще стане опасна за нас, макар че, разбира се, ние ще си търсим правата в съда.

Въпреки че държавното бюро за финансов контрол приключи своето разследване и излезе със своя доклад, данъчните власти ни отнеха данъчния номер, издаден от приходната агенция. В момента обжалваме това решение. Ако жалбата ни не бъде удовлетворена, ще ни отнемат окончателно данъчната регистрация и няма да имаме право да извършваме дейност в страната. Естествено, можем да отидем и на по-висша съдебна инстанция, но в момента сме в процес на изчакване. На практика четирите фондации, които разпределят 12-те милиона евро и работят с бенефициентите по подписаните договори, са замразили своята дейност. Те не могат да изплащат заплати на служителите си. Това е историята и тя е много показателна за това колко крехка е връзката между неправителствения и държавния сектор и колко сериозни могат да бъдат последиците, когато тя се скъса някъде.

Атанас Славов: Да създадем механизъм, който да позволи на гражданските организации да ползват публични ресурси и да остават независими

Какво може да направи правителството за един по-активен и независим граждански сектор в България? Всички знаем, че макар и много активно нашето гражданско общество е крехко. Освен подкрепа отвън няма почти никаква подкрепа от страна на държавните институции. Може би единствената подкрепа се изразява във възможността да се ползват някои данъчни облекчения, които обаче малко хора ползват и малко дарители познават. Затова започва процес, в който ще се опитаме да създадем една устойчива рамка за развитието на гражданското общество в България. През 2012 г. бе приет един важен стратегически документ – Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации, в която се предвиждаше да се създаде съвет за развитието на гражданското общество и фонд за подкрепа на гражданските организации. В рамките на краткия служебен мандат на служебния министър на правосъдието беше изработен законопроект за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в който предвиждаме да създадем точно тези две основополагащи в стратегията мерки. Законопроектът беше публикуван за обществено обсъждане в началото на ноември 2014 г. Дискусията е отворена и ще продължи поне няколко месеца, за да можем да създадем механизъм, който действително да е от полза за гражданските организации. Не искаме да правим каквито и да било камари на неправителствените организации, национални представителства и други модели, които виждаме на североизток от нас. Искаме да създадем работещ консултативен механизъм за връзка между правителството и гражданското общество, който да се използва за това предложения за промени в законодателството да бъдат обсъждани в широк граждански формат. Също така този съвет за развитието на гражданското общество да може да дава препоръки към властите какви мерки да предприемат по-нататък, да следи за изпълнението на стратегическия документ в тази сфера, да наблюдава как се разходват публичните средства, които ще бъдат отделени за подкрепа на развитието на гражданските организации.

И тук сме изправени пред големия парадокс – от 25 години различни международни донори дават милиони за развитието на българското гражданско общество. Държавата ни е направила много малко в тази посока. Преди няколко години имаше механизъм, който бе ръководен и координиран от Министерството на правосъдието и Министерството на финансите. Този механизъм не съществува вече, може би за добро. Въпросът е да създадем такъв устойчив нов механизъм, който да позволи на гражданските организации, когато ползват публични ресурси, да останат независими и критични към управлението и да вършат своята много важна гражданска работа. Важно е гражданското общество в България да има достъп до ресурс, който да му позволи да бъде независимо. Това е голямото предизвикателство – как ползвайки публични средства, тези организации да останат независими и да бъдат верни стражи на гражданската свобода в България. От това ще имат полза както управлението, така и самото гражданско общество. Повечето от вас знаят, че по различните международни класации България се определя като полуконсолидирана, дефектна и проблемна демокрация. Това е така от доста години, всъщност парадоксално е, че малко преди членството ни в ЕС имахме по-високи показатели за демократично развитие, отколкото след това. Последните доклади на "Фрийдъм хаус", "Трансперънси интернешънъл" и други международни структури са много критични. Надявам се, че поне в лицето на Министерството на правосъдието неправителствените организации ще имат партньор, с който могат да обсъждат съвместни инициативи. И се надявам част от тях да станат реалност.

Райна Гаврилова: Донорите трябва да мислят, когато правят програми, дошло е време за по-умно планиране
Когато готвехме тази конференция, организаторите ми изпратиха въпроси, по които да мисля предварително. Единият от тях бе за здравето на гражданското общество. Бих казала, колкото и парадоксално да звучи, че то е в доста добро здраве. Това, което видяхме в България през лятото на 2013 г., това, което се случи в Украйна и в Унгария, показва, че има достатъчно индивиди, които могат да бъдат идентифицирани като общество, които заемат позиция и оказват реален натиск. Тук дори няма да споменавам хилядите организации, които се занимават със спорт, култура, театър, образование, с помощ за хора в онеправдано положение. За наше щастие гражданско общество има.

Едновременно с това, когато говорим за гражданско общество, ние не си представяме непременно организациите, които поддържат спортни дружества или градинки, които защитават животните или представляват дружества на родителите. Разбира се, всички те са гражданско общество. Оказва се, че когато говорим за гражданско общество, ние си мислим за тези, които стават обект на атаки – като тези, които излязоха на Майдана в Киев. Струва ми се, че е добре да започнем да правим тази разлика. Ние непрекъснато мислим гражданското общество в няколко различни регистъра и смесваме гражданското общество в неговия класически, широк и отворен вариант с онези организации, които се занимават с подпомагането, ако щете демократизацията на крехките демокрации. Говорейки за крехките отношения между гражданско общество и демокрация, бих казала, че трябва да говорим за крехките демокрации, в които се оказва, че избирането на правителство като унгарското е в състояние да тласне страната в посока, която изненада всички. След Оранжевата революция всички бяха отписали Украйна. Десет години по-късно украинците направиха нещо, което най-малко се очакваше.

Вторият ми аргумент, е че гражданското общество е тук. През миналата година (2013 г. – бел. ред.) един опит за нелепо назначение изкара хората на улицата. Преди един месец (ноември 2014 г. ) още едно нелепо назначение извади хората на улицата и активизира организации като Съюза на артистите, който малцина от нас биха припознали като гражданско общество. В някакъв смисъл ние си мислим за организации, които допълват, коригират демокрацията, запълвайки онова, което най-много ни липсва в момента. Очевидно, че независимо от нашите прекрасни конституции са необходими онези моменти на контрол върху това какво прави държавата от наше име и с нашите пари. Необходими са организации, които се намесват именно в тези дейности, които следят спазва ли се Закона за защита от дискриминация и т.н.

Именно тази липса на контрол е първата важна сфера, в която една група от неправителствени организации извършват много важни действия. Втората е свързана с тези крехки демокрации. Един от най-големите дефицити е краткосрочното планиране, което съвпада обикновено с цикъла на политическото общество, не на гражданското, а на политическото общество. Кой мисли малко по-напред какво се случва в нашите държави, как се развиват те, как се вписват. Има ли мислене? Основно се очаква гражданското общество да се включи, да набавя, да съветва, да привлича чужд опит. Кое гражданско общество – същите тези десетки хиляди неправителствени организации. Така че донорите трябва да мислят кои граждански организации какви части на гражданското общество представляват и какви форми на подкрепа трябва да се предлагат.

Вече 20 години всички ние, които работихме с гражданските организации, имаме оптимистичното, но наивно мислене, че нашият успех ще бъде постигнат, когато превърнем цялото общество в гражданско общество. Във всяка една къща ще растат мотивирани хора, които слушат новини, четат доклади, взимат отношение, излизат на улицата, когато е необходимо, събират пари, подписват подписки и т.н. За 20 години е време да си дадем сметка, че това е най-малкото наивно. Дори в най-развитите демокрации кръгът на граждански активните хора е оптимистично 10%. Когато мислим за гражданско общество, ние трябва да си даваме сметка, че това са едни десет процентни сегменти от обществото, които обикновено се активират, когато настъпят големи кризи. Приветствам украинците, че успяха да вдигнат бройката до 23%, но това са извънредни ситуации. В моменти на криза има противодействие. Дори в Унгария, където натискът върху гражданският сектор е огромен – какво да кажем за присъствието на 41 полицаи в един офис – си спомняме какво стана, когато бяха направени опити да бъде регламентиран достъпът до интернет и отнети права на гражданите, които те вече са свикнали да приемат като фундаментални права.

Когато обаче кризата спадне, се стига до безкрайни терзания – къде са онези 70 хиляди, които бяха на улицата. Ами в къщи са, защото нито едно общество не работи непрекъснато в ситуация на афект, при която хората са непрекъснато на улицата. Видяхме какво стана в България – едва 93 или 95 човека издържаха 400 дни да са всяка вечер на улицата. Майданът удържа по-малко от една година, но битката беше чудовищна, трябваше да се направи смяна на цяла геополитическа, икономическа и социална ориентация. Какво става, когато кризата отмине, тогава идва времето на тези, които трябва да направят нещо. И тук идва моето послание. През годините, през които донори подкрепяха граждански организации, по обясними, но неприятни причини думи като енджио и фондация се превърнаха в пейоративи. Те се използваха като атака срещу тези, на които им се плаща, за да бъдат граждански активни. Именно тук има нещо, което мисля, че трябва да бъде разглобено, това, за което трябва да бъдат полагани усилия. Усилията по структуриране на спонтанните улични действия и на мълчаливото недоволство е нещо, което може да достигне до нивата на взимане на решения в държавата. То може да се извършва само от хора, които работят това професионално и през цялото време, които са експерти и – извинете за оксиморона – професионални граждани. Много малко са тези, които, като се върнат в 19 часа от работа, са в състояние да подготвят полиси пейпър или да направят мониторингов доклад за спазването на правата на една определена общност. Значи е ключово важно да съществува именно онова гражданско общество, което е на улицата и което иска реформи, а не непременно гражданското общество, което поддържа спортни клубове. Какво означава това – ние трябва да създадем някаква група от организации, които трябва да бъдат поддържани. Това, което казвам е, че донорите трябва да мислят, когато правят програми. Те не могат да се правят по този общ начин, по който се правеха досега. Давам пример – повишаване капацитета на гражданското общество. На кое точно гражданско общество ще повишаваме капацитета?!

Дошло е време за едно много по-умно планиране, при което е ясно кои са онези организации, които са ключово важни за функционирането и укрепването на демокрацията в тези крехки демокрации. Мисля, че това трябва да бъде началото на един разговор, защото повечето донори, които работят в нашите страни, идват от заможните демокрации, където тези механизми са се нагаждали и уточнявали в течение на поне стотина години и в които понятията са утвърдени. Когато обаче те попадат в една нова страна, нямат достатъчно сетива и често не знаят какво и как е нужно да се направи. Това би била първата ми препоръка. Второ, крайно време е върху правителствата на тези крехки демокрации да бъде оказан мек, но настоятелен натиск да помислят с какво ще заместят чуждестранните донори след десет години. Дай Боже, норвежкият механизъм да бъде подновен за още пет години. Дай Боже, "Отворено общество" да не затваря фондациите си в бившия Съветски съюз и Западните Балкани, но рано или късно този момент ще дойде. Междувременно трябва да възникнат някакви механизми, които да предвидят възможности как да се подкрепят фондации, които правителството приема като откровено враждебни и като опозиционни. Това няма да е лесен процес, но той трябва да започне сега. Правителството трябва да бъде накарано да финансира своите критикари. Това ще е много трудна задача, но честно казано другите две възможности – поява на частни донори, които ще подкрепят правозащитни организации или набирането на фондове с дарения за такъв тип организации – ми се виждат по-малко осъществими. За тази част от гражданското общество трябва да се намерят някакви национални механизми.

Последно – помислете си накъде са насочени атаките на всички сили на мрака в момента, кого атакуват те, кои са враговете. Това са чуждестранните агенции, това са списъците с организации, както видяхме в Унгария. При всички случаи обаче това са именно такива организации, които са заявили мястото си и вършат някаква работа. В някакъв смисъл това битува и в България – думата фондации се изрича с презрение, соросоиди е обида, която обаче се превърна в комплимент. Това трябва да ни покаже ясно къде е съсредоточена действително ефективната гражданска съпротива.