Конституционният съд отклони искането на ВКС за „превантивно тълкуване” на политическите цели и дейности на НПО
31 март 2015 г.
Конституционният съд на Република България отклони искането на ВКС за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията, с което прекрати производството по к.д. № 1 от 2015 г. Като водещ мотив съдът изложи, че „не е налице неяснота или отсъства правен проблем, който да бъде решен по пътя на тълкуването".
Намирайки конституционната норма за неясна, ВКС постави за решаване пред КС два основни въпроса:
Конституционният съд пояснява, че той упражнява правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон, когато има правен интерес от това, а не преди той да е възникнал и обоснован. „Подобно разбиране рискува „да превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му. Тълкувателното правомощие на Конституционния съд по никакъв начин не се изразява в допълване или дописване на Конституцията, защото това би означавало създаване на нова конституционна уредба", смятат конституционните съдии.
Според КС посоченият от ВКС следващ аргумент – че чрез тълкуването „ще се установи точният смисъл на разпоредбата на българската Конституция" и „евентуалното съществуване или несъществуване на проблемни зони в съпоставката й с тълкуването и прилагането на чл. 11 ЕКЗПЧОС", както и в прилагането на практиката на Европейския съд за правата на човека и основните свободи също предполага някакво изпреварващо тълкуване на разпоредбата, която няма неясен характер.
Определението на КС е подписано с особено мнение на конституционния съдия Пламен Киров. Според него именно чрез точното определяне на границите на политическите цели и дейности, присъщи само на политическите партии, би се предотвратило евентуално неправомерно ограничаване на свободата на сдружаване на гражданите. Той счита, че това е единственият начин, по който може да се създаде правна сигурност и да се гарантира конституционноустановената възможност сдруженията да имат както политически цели, така и политическа дейност, свързани със защитата на специфичните интереси на членуващите в тях граждани.
Целият текст на определението може да бъде прочетен в Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 23 от 27.3.2015 г.
Намирайки конституционната норма за неясна, ВКС постави за решаване пред КС два основни въпроса:
- „Поставянето на политически цели" и „извършването на политическа дейност" представляват ли две отделни хипотези на забраната, предвидена в чл. 12, ал. 2 от Конституцията по отношение на гражданските сдружения, т.е. дали конституционната норма е приложима алтернативно.
- Какви видове политически цели и дейности могат да се извършват само от политическите партии и кои са забранени за гражданските сдружения.
Конституционният съд пояснява, че той упражнява правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон, когато има правен интерес от това, а не преди той да е възникнал и обоснован. „Подобно разбиране рискува „да превърне съда в консултативен орган или да го постави в положението на позитивен законодател, което очевидно е извън правомощията му. Тълкувателното правомощие на Конституционния съд по никакъв начин не се изразява в допълване или дописване на Конституцията, защото това би означавало създаване на нова конституционна уредба", смятат конституционните съдии.
Според КС посоченият от ВКС следващ аргумент – че чрез тълкуването „ще се установи точният смисъл на разпоредбата на българската Конституция" и „евентуалното съществуване или несъществуване на проблемни зони в съпоставката й с тълкуването и прилагането на чл. 11 ЕКЗПЧОС", както и в прилагането на практиката на Европейския съд за правата на човека и основните свободи също предполага някакво изпреварващо тълкуване на разпоредбата, която няма неясен характер.
Определението на КС е подписано с особено мнение на конституционния съдия Пламен Киров. Според него именно чрез точното определяне на границите на политическите цели и дейности, присъщи само на политическите партии, би се предотвратило евентуално неправомерно ограничаване на свободата на сдружаване на гражданите. Той счита, че това е единственият начин, по който може да се създаде правна сигурност и да се гарантира конституционноустановената възможност сдруженията да имат както политически цели, така и политическа дейност, свързани със защитата на специфичните интереси на членуващите в тях граждани.
Целият текст на определението може да бъде прочетен в Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 23 от 27.3.2015 г.
Публикувано от:
Български център за нестопанско правоСходни публикации
25 юни 2024 г.
Над 30 приоритета в детските политики набеляза НМД заедно с организации от цялата страна по време на Годишна среща на Мрежата 2024
Над 30 приоритета в политиките за образование, детско здраве, правосъдие и ранно детско развитие и семейна грижа набеляза
24 юни 2024 г.
Жители в малките населени места ще се обучават по теми, свързани с правата на човека и върховенството на закона
Жители в малките населени места ще се обучават по теми, свързани с правата на човека и върховенството на закона. Това ще стане
13 юни 2024 г.
Заради пореден отвод на съдия по делото в Сливен НМД иска спешна среща с Министерството на правосъдието и ВСС
С официално писмо Национална мрежа за децата иска среща с Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет във връзка с