JUMP Math или как да накараш деца да скачат от радост в час по математика
22 април 2015 г.
Колко човека тук вярват, че са родени да бъдат математици и искрено се вълнуват от математиката? А колко от вас я намират за сложна и неразбираема? Да, един срещу сто. Обикновено такава е картината...
Така започна лекцията си кандаският математик и драматург Джон Майтън по време на конференцията "Образование за бъдещето", която се проведе този месец в София със стотици гости. Събитието беше организирано съвместно от в. "Капитал" и Центъра за управление и професионално обучение, Института за прогресивно образование и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), в търсене на новаторски методи и идеи за повишаване на качеството на образование в българските училища.
Майтън беше сред основните имена в конференцията, като представи своята система за преподаване на математика JUMP Math (Junior Undiscovered Math Prodigy или Млади неоткрити математически гении), която се разпространява напълно безплатно в училища по целия свят. В основата й е вярването, че всички деца могат да научат математиката, всички учители могат да я преподават, и всички могат да я обикнат при правилния подход, а това ще допринесе за развитието на по-интелигентни и отговорни общества като цяло. Jump Math не променя програмата или материала, който се преподава, нито класната структура на обучение. Променя отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и математиката.
"Когато бях малък и аз не мислех, че имам афинитет към математиката. Е, сега съм математик и заедно с това драматург. Докато растях, постоянно се сравянавх с другите деца и виждах, че не се справям толкова добре колкото тях. Имах постоянния страх да не се проваля, който съвсем се потвърди в университета. Ето защо системата, която разработих, е плод на собствените ми трудности с математиката и мисля, че тези преживявания, които имах, не са били уникален случай, а са показател за проблемите на образователната система и обществото като цяло", започна разказа си Майтън.
Според него всяко общество е изпълнено с такива дребни, "невидими" проблеми, които обаче спъват цялостното развитие и са изключително трудни за премахване. "Дори най-напредничавите мислители в Древна Гърция са вярвали, че жените са по-низши, а робството е хубаво нещо", дава пример той. В днешно време тази невидима стена е вярата, че децата или разбират от математика, или не, и нищо не може да се направи по въпроса, както и че е задължително да бъдат оценявани и сравнявани, за да научат мястото си в обществото от рано.
Майтън обаче вярва, че и двете неща са грешни разбирания, които спират потенциала на децата и ги правят по-несигурни в живота. "Борим се да създадем устойчиви условия, да прекратим насилието и да създадем щастливи единни общества, но ни е трудно, защото още не сме победили невидимото неравенство", казва канадецът.
Джон Майтън е горд, че системата му е доказана от многобройни проучвания в чисто статистически измерения и вярва, че грешка на традиционното обучение е, че не се вълнува толкова от крайните резултати.
Средно 54% от децата в средното училище се справят с математиката
Такава е статистиката за целия свят и успехът винаги се движи в близки граници, казва Майтън като цитира резултатите от световното изследване PISA. В това число влизат едновременно отличниците, които решават по около 75% от задачите успешно, както и децата, които изостават - със само 19% успех.
Тази драстична разлика между най-добрите и най-лошите ученици е особено показателна. "Очевидно е, че като общество сме приели тази статистика за нещо нормално, никой не се учудва, ако децата не са добри по математика", коментира Майтън. И продължава: "Ето това е един от невидимите проблеми - това, че не възприемаме неуспехът като проблем. Година след година се придържаме към система, която позволява това разделение на децата и отказваме да приемем идеята, че всъщност всяко дете би могло и би искало да бъде добро по математика. Въпросът е това разпределение естествено ли е, и не е ли просто ехо от обществената нагласа".
Един от примерите за успех на Майтън е клас на петокласници в Торонто, където учителката Мери Джейн Моро решила да изпробва системата по самоинициатива. В началото направила тест, който показал закономерните числа - 54%, от 19% до 75%. Само за година със системата JUMP Math средният успех на класа се вдигнал на 98%,като най-ниските оценки били в порядъка на 95%. След още една година 17 от учениците в класа се включили в международно състезание по математика и 14 от тях били наградени за изключителни постижения, хвали се създателят на системата.
Една от най-амбициозните задачи пред метода JUMP Math в последните години пък било училище в лондонския квартал Брикстън. От училището решили да изпробват системата върху специално формиран клас от петокласници и шестокласници с агресивно поведение и "неспособност да учат". "В междучасието видях как децата формират кръгове на двора и наблюдават в средата биещи се момчета и момичета. Поне десет боя се водеха едновременно и учителите не можеха да ги спрат", разказва Майтън за първите си впечатления от училището.
Математикът решил да започне с "кодоразбивачески" задачи за децата с проблеми в поведението и това бързо ги пленило. В края на часа всички били ентусиазирани да излязат на дъската и да изпробват математическите трикове, които той им показал. "На третия час заедно ме посрещнаха с овации и аплодисменти, толкова бяха щастливи че започва часът по математика. Ще ви припомня, че става въпрос за деца, с които учителите не можеха да се справят преди това и смятаха за неспособни", казва Майтън. И разказва набързо, как веднъж прекъснал бой като заплашил момчетата, че ако не престанат и не се извинят няма да получат бонус-задача. Те престанали и се извинили на мига.
За 2 години в училището в Брикстън успехът на децата се вдигнал от 12% на 60% - средното ниво за страната.
Традиционният метод на преподаване може да бъде много скучен.
Учителите или наизустяват уроците и ги преподават механично, или (при когнитивните модели) дават условия на децата и те трябва сами да стигнат до решението, но това може да ги претовари и отчая, продължава специалистът. Затова методът JUMP Math е комбинация от двете, която се нарича "откриване чрез насочване".
Това означава раздробяване на уроците на малки, лесно смилаеми парчета информация, придружени от постоянна обратна връзка и много упражнения за затвърждаване на знанията, пояснява математикът.
Степенуването на децата в йерархия - поставянето на етикети "отличен", "добър", "среден", "лош" - според Майтън е абсолютно ненужно и обезкуражаващо за децата, но пък е задължително учителят да проверява докъде е стигнало всяко едно дете в усвояването на материала, преди да продължи напред. "Веднага щом едно дете реши, че няма талант за математика, спира да се интересува, мозъкът му спира да работи в тези часове, спира да обръща внимание на това, което му преподават, защото "си знае", че не може. Това дори може да доведе до тревожност и депресия от ходенето на училище."
Друг от принципите на системата е и да не се дават твърде много домашни и в никакъв случай материал, който не е преподаден или упражняван в клас, както често се случва в традиционното обучение. Това не е честно нито към децата, нито към родителите им, а по-подходящи за вкъщи са игрите и пъзелите, отколкото цели страници с условия.
"Много хора казват, че упражненията се отразяват зле на децата - че ги отегчават и натоварват. Но всъщност има огромен брой проучвания, които доказват, че единственият начин децата наистина да овладеят нещо е чрез упражненията. Така че по-важно е как да направим упражненията интересни", казва Майтън. По думите му децата всъщност "си умират" за кодове, закономерности и логически задачи и това, че ние възрастните отдавна сме загубили това чувство на изумление и любопитство ни пречи да преценим кое наистина ще ги развълнува в часа по математика.
Освен това, да бъдем честни, и една част от учителите не се справят с матемитаката
"Учителите са моите герои, те правят чудеса от любов към учениците и професията си, но огромна част от тях са обезкуражени и им е писнало от нещата, които са принудени да преподават и не са нито продуктивни, нито интересни или полезни. Самите учители понякога трудно се справят с математиката и те, също като децата понякога се ентусиазират да научат обяснението на нещо, което прилагат и преподават от години", посочва Майтън. На шега дава пример, с който една учителка обяснявала на учениците си защо минус по минус прави плюс: "Когато на лоши хора им се случват лоши неща, това е хубаво!"
JUMP Math в България
Системата се прилага и у нас от няколко години. През септември 2010 г. Институтът за прогресивно образование започва да я използва в един 3-ти и един 4-ти клас в София, след като учителите преминали обучение. Сега, когато Институтът вече е натрупал опит, амбицията му е да започне да разпространява системата и в училищата в цялата страна.
Ефектът в българските JUMP класове проличал още на 4-ия месец, разказва Джон Майтън. В края на годината вече трудно се правело разлика между редовния клас и този за деца със специални образователни потребности, където решили да приложат модела. Децата с радост спирали и помагали на съучениците си, атмосферата се променила напълно, не само в часа по математика. "Децата са по-любопитни, старателни и отзивчиви, съревновават се, но не помежду си, а заедно срещу задачите. Това проличава във всички класове, където е приложен методът", коментира той.
Освен всичко друго, моделът е много евтин - един човек може да обучи десетки учители, които от своя страна да предадат принципите на колегите си. Усилието не е голямо, но ефектът ?, убеден е Майтън.
"Математиката е невидимата красота в света - невероятната елегантност на вселената, закономерностите и връзките, на които се подчинява. Мисля, че всяко дете трябва да има правото да развие пълния си потенциал така както има право да порасне здраво и образовано. Не е нужно да чакаме докато развием някаква нова технология или измислим "супер учителят". Имаме учителите, от които се нуждаем в момента и познанията и принципите, които ни показват как да направим преподаването по-качествено. Стига да ги приложим, бихме могли да направим огромни крачки в рамките на близките години", казва на финала математикът.
Така започна лекцията си кандаският математик и драматург Джон Майтън по време на конференцията "Образование за бъдещето", която се проведе този месец в София със стотици гости. Събитието беше организирано съвместно от в. "Капитал" и Центъра за управление и професионално обучение, Института за прогресивно образование и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), в търсене на новаторски методи и идеи за повишаване на качеството на образование в българските училища.
Майтън беше сред основните имена в конференцията, като представи своята система за преподаване на математика JUMP Math (Junior Undiscovered Math Prodigy или Млади неоткрити математически гении), която се разпространява напълно безплатно в училища по целия свят. В основата й е вярването, че всички деца могат да научат математиката, всички учители могат да я преподават, и всички могат да я обикнат при правилния подход, а това ще допринесе за развитието на по-интелигентни и отговорни общества като цяло. Jump Math не променя програмата или материала, който се преподава, нито класната структура на обучение. Променя отношението на учителя към децата, както и отношението на децата към учителя и математиката.
"Когато бях малък и аз не мислех, че имам афинитет към математиката. Е, сега съм математик и заедно с това драматург. Докато растях, постоянно се сравянавх с другите деца и виждах, че не се справям толкова добре колкото тях. Имах постоянния страх да не се проваля, който съвсем се потвърди в университета. Ето защо системата, която разработих, е плод на собствените ми трудности с математиката и мисля, че тези преживявания, които имах, не са били уникален случай, а са показател за проблемите на образователната система и обществото като цяло", започна разказа си Майтън.
Според него всяко общество е изпълнено с такива дребни, "невидими" проблеми, които обаче спъват цялостното развитие и са изключително трудни за премахване. "Дори най-напредничавите мислители в Древна Гърция са вярвали, че жените са по-низши, а робството е хубаво нещо", дава пример той. В днешно време тази невидима стена е вярата, че децата или разбират от математика, или не, и нищо не може да се направи по въпроса, както и че е задължително да бъдат оценявани и сравнявани, за да научат мястото си в обществото от рано.
Майтън обаче вярва, че и двете неща са грешни разбирания, които спират потенциала на децата и ги правят по-несигурни в живота. "Борим се да създадем устойчиви условия, да прекратим насилието и да създадем щастливи единни общества, но ни е трудно, защото още не сме победили невидимото неравенство", казва канадецът.
Джон Майтън е горд, че системата му е доказана от многобройни проучвания в чисто статистически измерения и вярва, че грешка на традиционното обучение е, че не се вълнува толкова от крайните резултати.
Средно 54% от децата в средното училище се справят с математиката
Такава е статистиката за целия свят и успехът винаги се движи в близки граници, казва Майтън като цитира резултатите от световното изследване PISA. В това число влизат едновременно отличниците, които решават по около 75% от задачите успешно, както и децата, които изостават - със само 19% успех.
Тази драстична разлика между най-добрите и най-лошите ученици е особено показателна. "Очевидно е, че като общество сме приели тази статистика за нещо нормално, никой не се учудва, ако децата не са добри по математика", коментира Майтън. И продължава: "Ето това е един от невидимите проблеми - това, че не възприемаме неуспехът като проблем. Година след година се придържаме към система, която позволява това разделение на децата и отказваме да приемем идеята, че всъщност всяко дете би могло и би искало да бъде добро по математика. Въпросът е това разпределение естествено ли е, и не е ли просто ехо от обществената нагласа".
Един от примерите за успех на Майтън е клас на петокласници в Торонто, където учителката Мери Джейн Моро решила да изпробва системата по самоинициатива. В началото направила тест, който показал закономерните числа - 54%, от 19% до 75%. Само за година със системата JUMP Math средният успех на класа се вдигнал на 98%,като най-ниските оценки били в порядъка на 95%. След още една година 17 от учениците в класа се включили в международно състезание по математика и 14 от тях били наградени за изключителни постижения, хвали се създателят на системата.
Една от най-амбициозните задачи пред метода JUMP Math в последните години пък било училище в лондонския квартал Брикстън. От училището решили да изпробват системата върху специално формиран клас от петокласници и шестокласници с агресивно поведение и "неспособност да учат". "В междучасието видях как децата формират кръгове на двора и наблюдават в средата биещи се момчета и момичета. Поне десет боя се водеха едновременно и учителите не можеха да ги спрат", разказва Майтън за първите си впечатления от училището.
Математикът решил да започне с "кодоразбивачески" задачи за децата с проблеми в поведението и това бързо ги пленило. В края на часа всички били ентусиазирани да излязат на дъската и да изпробват математическите трикове, които той им показал. "На третия час заедно ме посрещнаха с овации и аплодисменти, толкова бяха щастливи че започва часът по математика. Ще ви припомня, че става въпрос за деца, с които учителите не можеха да се справят преди това и смятаха за неспособни", казва Майтън. И разказва набързо, как веднъж прекъснал бой като заплашил момчетата, че ако не престанат и не се извинят няма да получат бонус-задача. Те престанали и се извинили на мига.
За 2 години в училището в Брикстън успехът на децата се вдигнал от 12% на 60% - средното ниво за страната.
Традиционният метод на преподаване може да бъде много скучен.
Учителите или наизустяват уроците и ги преподават механично, или (при когнитивните модели) дават условия на децата и те трябва сами да стигнат до решението, но това може да ги претовари и отчая, продължава специалистът. Затова методът JUMP Math е комбинация от двете, която се нарича "откриване чрез насочване".
Това означава раздробяване на уроците на малки, лесно смилаеми парчета информация, придружени от постоянна обратна връзка и много упражнения за затвърждаване на знанията, пояснява математикът.
Степенуването на децата в йерархия - поставянето на етикети "отличен", "добър", "среден", "лош" - според Майтън е абсолютно ненужно и обезкуражаващо за децата, но пък е задължително учителят да проверява докъде е стигнало всяко едно дете в усвояването на материала, преди да продължи напред. "Веднага щом едно дете реши, че няма талант за математика, спира да се интересува, мозъкът му спира да работи в тези часове, спира да обръща внимание на това, което му преподават, защото "си знае", че не може. Това дори може да доведе до тревожност и депресия от ходенето на училище."
Друг от принципите на системата е и да не се дават твърде много домашни и в никакъв случай материал, който не е преподаден или упражняван в клас, както често се случва в традиционното обучение. Това не е честно нито към децата, нито към родителите им, а по-подходящи за вкъщи са игрите и пъзелите, отколкото цели страници с условия.
"Много хора казват, че упражненията се отразяват зле на децата - че ги отегчават и натоварват. Но всъщност има огромен брой проучвания, които доказват, че единственият начин децата наистина да овладеят нещо е чрез упражненията. Така че по-важно е как да направим упражненията интересни", казва Майтън. По думите му децата всъщност "си умират" за кодове, закономерности и логически задачи и това, че ние възрастните отдавна сме загубили това чувство на изумление и любопитство ни пречи да преценим кое наистина ще ги развълнува в часа по математика.
Освен това, да бъдем честни, и една част от учителите не се справят с матемитаката
"Учителите са моите герои, те правят чудеса от любов към учениците и професията си, но огромна част от тях са обезкуражени и им е писнало от нещата, които са принудени да преподават и не са нито продуктивни, нито интересни или полезни. Самите учители понякога трудно се справят с математиката и те, също като децата понякога се ентусиазират да научат обяснението на нещо, което прилагат и преподават от години", посочва Майтън. На шега дава пример, с който една учителка обяснявала на учениците си защо минус по минус прави плюс: "Когато на лоши хора им се случват лоши неща, това е хубаво!"
JUMP Math в България
Системата се прилага и у нас от няколко години. През септември 2010 г. Институтът за прогресивно образование започва да я използва в един 3-ти и един 4-ти клас в София, след като учителите преминали обучение. Сега, когато Институтът вече е натрупал опит, амбицията му е да започне да разпространява системата и в училищата в цялата страна.
Ефектът в българските JUMP класове проличал още на 4-ия месец, разказва Джон Майтън. В края на годината вече трудно се правело разлика между редовния клас и този за деца със специални образователни потребности, където решили да приложат модела. Децата с радост спирали и помагали на съучениците си, атмосферата се променила напълно, не само в часа по математика. "Децата са по-любопитни, старателни и отзивчиви, съревновават се, но не помежду си, а заедно срещу задачите. Това проличава във всички класове, където е приложен методът", коментира той.
Освен всичко друго, моделът е много евтин - един човек може да обучи десетки учители, които от своя страна да предадат принципите на колегите си. Усилието не е голямо, но ефектът ?, убеден е Майтън.
"Математиката е невидимата красота в света - невероятната елегантност на вселената, закономерностите и връзките, на които се подчинява. Мисля, че всяко дете трябва да има правото да развие пълния си потенциал така както има право да порасне здраво и образовано. Не е нужно да чакаме докато развием някаква нова технология или измислим "супер учителят". Имаме учителите, от които се нуждаем в момента и познанията и принципите, които ни показват как да направим преподаването по-качествено. Стига да ги приложим, бихме могли да направим огромни крачки в рамките на близките години", казва на финала математикът.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 22 април 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
14 август 2024 г.
Карта за Второ българско царство
Фондация Активна историческа карта завърши новата си карта-плакат за Второ българско царство 1185 – 1396 г. Предназначена е за
13 август 2024 г.
Българско представителство на Европейския фестивал „Наука на сцената"
14 български учители и ученици ще представят креативни идеи за преподаване на STEM дисциплините на 13-ия европейски фестивал
31 юли 2024 г.
Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“
На 30 юли 2024 г. в Пазарджик партньорите от България организираха заключително събитие за разпространение на резултатите
