Непал скърби за загубата на своите близки

Една минута и животът на Рамайандра е разбит на парчета. Мигът е 11:56, събота, 25 април 2015 г. Минутата, когато най-голямото земетресение от 92 години насам удари Непал. Това беше минутата, през която той загуби жена си и единственото си дете. Това е минутата, която за Рамайандра ще продължава вечно.

26-годишният селскостопански работник е бил в къщата си, намираща се в непалско село само на 20 мили от епицентъра на земетресението. Било е обедно време и семейството тъкмо се канело да се храни.

Изведнъж Рамайандра почувствал, че подът се движи под краката му, видял крушката на тавана да се люлее напред-назад и прозорецът да се тресе. „Бягайте", извикал, „излизайте от къщата, колкото можете по-бързо".

Той направил точно това, очаквайки жена му Сурасати и три годишната им дъщеря Решма да го последват. Рамайандра бил няколко секунди по-бърз. Когато избягал навън, къщата се срутила. Сурасати и Решма не могли да стигнат до вратата навреме. Загинали под руините.

В Тапле от земетресението не е изминала и седмица, много хора живеят в палатки, дори и тези, на които къщите им са оцелели. „Страхуваме се", това ми казват почти всички, с които разговарям. Хората се страхуват от последващи трусове, появяващи се един или два пъти всеки ден.

Рамайандра не е в състояние да говори с мен. Брат му, Мекх Бадур, ми разказва неговата история. Всеки път, когато Рамайандра се опитва да каже нещо, избухва в сълзи. Има моменти, когато журналистите трябва да спрат да задават въпроси. Този е такъв момент.

Аз мога само да изразя съчувствие и да се опитам да внеса малко надежда в тази трагична ситуация. Казвам му за причините, поради които съм в селото заедно с Анян Бай, директор управление на бедствията на „Каритас Индия", една от активните „Каритас" организации, която се отзова на призива за помощ на прострадалите при бедствието в Непал. Казвам на Рамайандра, че сме тук, за да определим и посрещнем нуждите на хората.

Рамайандра никога не е чувал за неправителствена организация като тази, нито би могъл да си представи, че някога ще има нужда от тяхната помощ. Забелязах как погледът му се промени. Не може да очаквате човек, който току-що е загубил семейството си, къщата и собствеността си, да се усмихва. На лицето му видимо се появява едва забележим израз на надежда, когато обясняваме за какво се бори „Каритас" и какво ще направим за пострадалите хора.

„Каритас" възстановява къщи за нуждаещите се, след големи бедствия като това, му казваме ние. „Каритас" се грижи за прехраната на пострадалите от земетресението. „Каритас" консултира хората, преживели тежка загуба. „Благодаря ви", каза той с притихнал глас. В този момент не можеше да каже повече. Ние разбираме. Все още е време за скърбене.

Няколко метра по-надолу виждаме неговия тъст да изпълнява индуски ритуал за починалите членове на семейството. В продължение на 13 дни на траур, той ще поддържа главата си обръсната и ще приготвя вода, ориз и друга храна от полето, като знак да нахрани душите на мъртвите, да ги освободи от тяхното минало и да им даде сила за новото им прераждане.

Перспектива за нов живот, преди всичко чрез психологическа подкрепа – с това може „Каритас" да помогне на Рамайандра и на всички хора, които страдат от последствията на огромното земетресение в Непал.

Автор: Стефан Теплан,

Координатор "Комуникации", "Каритас Германия".

Всеки, съпричастен към пострадалите, може да направи дарение. Не е нужно много, за да помогнем на много!