София вече си има грозно животно за талисман
18 май 2015 г.
Природата е съвършена. Всички животни са красиви и заслужават закрила, нали? Грешка!
Някои животни са толкова грозни и страховити, че никой не им обръща внимание или пък с лекота им вреди. Около 20 години е отнело на хората например да забележат, че птицата додо вече я няма, защото никой не й се е наслаждавал, когато се е навъртала наоколо. Това днес се случва ежедневно - на ден изчезват по около 250 вида по земята, а за повечето от тях не страда никой освен природозащитниците и биолозите. Но "не може всички да сме панди", и грозните животни трябва да оцелеят, не само заради комичния ефект, но и защото са ценни за равновесието в природата.
Това беше едно от посланията на тазгодишния Софийски фестивал на науката, който се проведе в парка "Заимов" този уикенд. Сред гост-лекторите в програмата на събитието беше основателят на "Обществото за защита на грозните животни" Саймън Уот, а във финалната вечер на фестивала публиката гласува и избра грозно животно за талисман на София.
Идеята градовете да си избират такъв талисман започва във Великобритания през 2012 г. с мащабна кампания на организацията на биолога/комик/водещ по Би Би Си Саймън Уот и за пръв път излезе от пределите на Острова, като стъпи в столицата на България.
С много чувство за хумор и остър език Уот разказа как се е родила идеята за "Обществото за защита на грозните животни" ("Защото гадовете от WWF са избрали най-симпатичното животно на света за свое лого и понеже е черно бяло са спестили милиони от разходи за печатане. Защо не избраха грозно животно?! Няма демокрация!"). Как две трети от уж най-противните животни - жабите, са застрашени от изчезване, а са изключително ценни за науката и видовото разнообразие и защо сценарият на "Джурасик парк" на връщане на видове е съвсем реален. А между другото - и защо срамните въшки са на изчезване ("Ако има дами в аудиторията с този проблем, нека не го отстраняват. Един ден може да ви обявят за защитен национален парк!").
Петте претендента за грозник на София, които бяха представени от български биолози и еколози, бяха:
И победителят е...
С 60 гласа от публиката от около 200 души в Театър София, грозният талисман на София стана белоглавият лешояд, който е сред критично застрашените животни в България. Най-малко гласове пък събра пеперудата - само 15. Резултатите обяви зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов.
Ветеринарят Тома Щилиянов, който представи белоглавия лешояд на сцената на Театър София, призова всеки който има желание да помогне в опазването на тези полезни за природата птици да го направи, като осинови някоя от тези, които се отглеждат в Спасителния център в Стара Загора.
През 50-те години белоглавият лешояд е изчезнал от българските земи, а през 70-те се е завърнал отново, но в много малка популация, като е бил внесен от Испания. През 2003 г. гнездящите двойки на лешоядите в страната са били около 300, но десет години по-късно отново намаляват - до около 70 (преброени само във Врачанския Балкан) през 2013 г.
Лешоядите живеят по места, на които има вълци, за да събират останките след тях, затова често стават жертва на същата отрова, която се оставя за вълците. Освен това и дивите пасящи стада у нас намаляват - а оттам и храната за хищниците. Но не умират толкова от глад, колкото от човешката намеса. Освен от отровата, немалка част от тези птици попадат и в перките на ветрогенераторите.
Някои животни са толкова грозни и страховити, че никой не им обръща внимание или пък с лекота им вреди. Около 20 години е отнело на хората например да забележат, че птицата додо вече я няма, защото никой не й се е наслаждавал, когато се е навъртала наоколо. Това днес се случва ежедневно - на ден изчезват по около 250 вида по земята, а за повечето от тях не страда никой освен природозащитниците и биолозите. Но "не може всички да сме панди", и грозните животни трябва да оцелеят, не само заради комичния ефект, но и защото са ценни за равновесието в природата.
Това беше едно от посланията на тазгодишния Софийски фестивал на науката, който се проведе в парка "Заимов" този уикенд. Сред гост-лекторите в програмата на събитието беше основателят на "Обществото за защита на грозните животни" Саймън Уот, а във финалната вечер на фестивала публиката гласува и избра грозно животно за талисман на София.
Идеята градовете да си избират такъв талисман започва във Великобритания през 2012 г. с мащабна кампания на организацията на биолога/комик/водещ по Би Би Си Саймън Уот и за пръв път излезе от пределите на Острова, като стъпи в столицата на България.
С много чувство за хумор и остър език Уот разказа как се е родила идеята за "Обществото за защита на грозните животни" ("Защото гадовете от WWF са избрали най-симпатичното животно на света за свое лого и понеже е черно бяло са спестили милиони от разходи за печатане. Защо не избраха грозно животно?! Няма демокрация!"). Как две трети от уж най-противните животни - жабите, са застрашени от изчезване, а са изключително ценни за науката и видовото разнообразие и защо сценарият на "Джурасик парк" на връщане на видове е съвсем реален. А между другото - и защо срамните въшки са на изчезване ("Ако има дами в аудиторията с този проблем, нека не го отстраняват. Един ден може да ви обявят за защитен национален парк!").
Петте претендента за грозник на София, които бяха представени от български биолози и еколози, бяха:
- Зелената крастава жаба
- Нощната пеперуда лигниоптера
- Големият подковонос прилеп
- Медицинската пиявица
- Белоглавият лешояд
И победителят е...
С 60 гласа от публиката от около 200 души в Театър София, грозният талисман на София стана белоглавият лешояд, който е сред критично застрашените животни в България. Най-малко гласове пък събра пеперудата - само 15. Резултатите обяви зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов.
Ветеринарят Тома Щилиянов, който представи белоглавия лешояд на сцената на Театър София, призова всеки който има желание да помогне в опазването на тези полезни за природата птици да го направи, като осинови някоя от тези, които се отглеждат в Спасителния център в Стара Загора.
През 50-те години белоглавият лешояд е изчезнал от българските земи, а през 70-те се е завърнал отново, но в много малка популация, като е бил внесен от Испания. През 2003 г. гнездящите двойки на лешоядите в страната са били около 300, но десет години по-късно отново намаляват - до около 70 (преброени само във Врачанския Балкан) през 2013 г.
Лешоядите живеят по места, на които има вълци, за да събират останките след тях, затова често стават жертва на същата отрова, която се оставя за вълците. Освен това и дивите пасящи стада у нас намаляват - а оттам и храната за хищниците. Но не умират толкова от глад, колкото от човешката намеса. Освен от отровата, немалка част от тези птици попадат и в перките на ветрогенераторите.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 18 май 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
15 август 2024 г.
ЧЕТИРИ ЛАПИ с полезни съвети как да планираме почивката си, когато не можем да вземем кучето си с нас
Съвети към стопаните на кучета за ситуациите, когато не могат да вземат любимците си с тях на почивкаПо различни съображения
14 август 2024 г.
Първите у нас три розови фламинги се излюпиха в Атанасовското езеро край Бургас
За първи път в България се излюпиха три розови фламинги в Атанасовското езеро край Бургас. Случи се навръх 44-годишнина от
12 август 2024 г.
ЧЕТИРИ ЛАПИ с класация на над 200 модни бранда, разкриваща огромни пропуски в хуманното отношение към животните
Проучването на водещата агенция YouGov показва разминаването между нарастващото потребителско търсене на устойчиви продукти и
