Оцелелите след земетресението в Непал: Притежанието на палатка е лукс

Обвит в сутрешна мъгла, достигам Марчугаун. Толкова е рано, че не очаквам да срещна някой буден. Но още с пристъпването в селото, дочувам гласове.

Марчугаун е малко село с около 120 жители, в близост до град Горкха, на 30 км от епицентъра на земетресението, което разтърси Непал на 25 април. През мъглата разпознавам силуетите на играещи деца и група мъже, стоящи пред голямата шатра, която сега е общо място за спане на една трета от хората в селото. „Никой не е заспал", казва Исор, местен фермер. „А и едва ли някой от нас е успял да спи през всичките тези дни. Никой не живее и спи за дълго в дома си."

Около 75 процента от къщите в Марчугаун са разрушени. Тези, които все още са запазени цели, при по-внимателно вглеждане, се забелязва, че стените им са осеяни с пукнатини. „Невъзможно е да заспиш в подобна сграда, когато очакваш всеки момент тя да се срути и да бъдеш погребан под отломките й", казва Исор.

Всяка вечер, почти всички мъже, жени и деца се натъпкват като сардели в единствените три палатки. Още две подобни шатри са построени в другия край на селото. „Много от нас се редуваме, за да освободим повече място под палатката", разказва той.

Със зората хората изпълзяват от импровизираните си спални и се настаняват пред руините на своите домове. Там палят огън и приготвят закуска.

Тхам, Джумая Рана, осемгодишният им син Набин и 15-месечната им дъщеря Набинарана са сред оцелелите. „Само погледнете това дете", казва Джумая. „Лицето й е нахапано от комари. През цялата нощ гъмжи от насекоми под палатката. Децата ни плачат през повечето време. Как да заспиш."

„Поне оцеляхме", казва Тхам. „Когато земетресението удари, мислех, че това е краят".

Тхам разказва, че не е взел много на сериозно случващото се, в началото, когато всички предмети в дома му започнали да вибрират. Спомнил си, че преди много години е имало леко земетресение, което е продължило само няколко секунди и не е причинило щети. Все пак, за да бъдат в пълна безопасност, помолил жена му и децата да напуснат къщата заедно с него. Веднага след като излезли, къщата се срутила, едновременно с повечето от останалите сгради в Марчугаун.

Това трябва да е бил апокалиптичният момент, когато Тхам помислил, че вижда края. Вцепенен от ужас, паднал пред руините на бившия си дом. За щастие се измъкнал с леки натъртвания.

Мъглата се изчиства. Набин търси дърва за огрев. Джумая, с бебето на ръце, и Тхам са седнали до огъня, край който приготвят риба с къри в калаените съдове, които са извадили от развалините.

„Слава Богу, все още имаме достатъчно храна, останаха и няколко крави. Но това, от което спешно се нуждаем, ако вие, хората от „Каритас", наистина искате да ни помогнете, е наша собствена палатка. Казвам ви: притежанието на собствена палатка е истински лукс за нас."

Най-често изричаната молба, отправяна отново и отново към всички сътрудници на „Каритас", посетили засегнатите села в Непал. Притежанието на собствена палатка.

Само ден след моето завръщане от Марчугаун, „Каритас" започва да раздава палатки в планинските райони на Горкха, Синдхупалчок, Кавра и Нувакот. Едновременно с това, „Каритас" ще изгради и по-стабилни временни убежища за пострадалите от земетресението. В един по-дълъг период, който ще отнеме години – ще бъдат построени и къщи, устойчиви на земетресения.

Всеки, съпричастен към пострадалите, може да направи дарение. Не е нужно много, за да помогнем на много!