Гласове от Непал

Мина Шакйа живее в Бунгамати, село на около 15 км. от Катманду. Селото, което беше сериозно ударено от ужасяващото земетресение от 25 април, се счита за родното място на бог Рато Мачендранат, богът на дъждовете и закрилник на Катманду, почитан еднакво от вярващите в индуизма и от вярващите в будизма. Земетресението се е случило по време на фестивал, посветен на бога. Храмът и много къщи били разрушени. Неколцина доброволци започнали с голи ръце да разчистват руините, носейки маски, за да се предпазят от праха. Мина живее заедно със съпруга си, дъщеря си, свекърва си и зет си. Семейството изкарва прехраната си, правейки статуетки, които Мина продава в Патан, градът на храмовете.

"По време на земетресението бях в Патан да продавам статуетки. Чаках там докато всичко свърши. Когато се прибрах у дома видях, че къщата ни е разрушена от земетресението. За щастие, никой от нашето семейство не беше пострадал. Оттогава спим в палатка, разположена на пазара, заедно с много други хора. Нощите са студени и вали много. В нашето село земетресението уби четирима души, а няколко други бяха ранени.

Всичките ни запаси от ориз бяха затрупани. Беше много трудно да ги изровим. Съседите ни помогнаха. Успяхме да спасим газовите бутилки и кухненските прибори. Загубихме обаче старите модели, образците по които изработваме статуетките. Съпругът ми ги прави, а това отнема много време. Спасихме месинговите фигури, които сложихме под покрива във вътрешния двор. Тук има голяма солидарност. Някои непалци даряват пари, за да се купи храна, която после се раздава."

Райещи Шакйа живее близо до храма в Патан. Той се е специализирал в довършителните работи по статуетки, които продава в магазина си на приземния етаж. Патан се намира на 5 км. от Катманду и е един от трите кралски градове в областта. Той е прочут с множеството си будистки и индуски храмове и паметници, някои от които бяха сериозно засегнати при земетресението. „Оку Бахал", кварталът, където Райещи живее и работи, има сравнително малко щети.

"Тъкмо привършвах обяда си, когато разрушителното земетресение удари. Бях в магазина си и изтичах към къщата, която има подкрепящи колони. Съпругата ми и двамата ми синове, на 10 години и на 18 месеца, бяха в апартамента на втория етаж. Никога до преди това не бях преживявал подобно нещо. Никога няма да го забравя.

Първата нощ спахме в Тибетски манастир. Втората нощ имаше толкова много хора, които стояха отвън под дъжда, покрили главите си с найлонови торбички. Не успях да мигна. Беше изтощително. Направихме импровизирани легла от бюра за децата. След известно време се върнахме в апартамент си, но имаше силен последващ трус. Сега спим в друг Тибетски манастир, с много други хора. Всеки път, когато има нов трус, сме страшно уплашени. Експерти направиха проверка на апартаментите ни и казаха, че няма риск от разрушаване, но аз се страхувам да се върна там.

За щастие, първият трус се появи в събота по обяд, във време на почивни дни. Хората тъкмо привършваха храненето си и бяха излезли на улицата, а училищата бяха затворени. В противен случай жертвите щяха да бъдат много повече."

Всеки, съпричастен към пострадалите, може да направи дарение. Не е нужно много, за да помогнем на много!