Как четирима социални предприемачи превърнаха знанието в своя кауза
02 юни 2015 г.
Фараджа Ниланду от Танзания, Мартин Екснер от Дания, Нериус Бювидас от Литва и Николета Попкостадинова от България. Това са имената и родните места на четирима млади социални предприемачи, които са превърнали или са на път да превърнат каузите си да обогатят образователните системи в страните си и в своя професия. Социалното предприемачество означава точно това - да работиш с кауза.
Благодарение на Фараджа Ниланду хиляди деца в Танзания имат по-лесен достъп до образование и информационни материали, Мартин Екснер е създател на клубове за малки програмисти, Нериус Бювидас ще отвори първото демократично училище-експеримент в Литва, а Николета Попкостадинова иска да даде платформа на бългрските тийнейджъри, от която да учат за промените в тялото си, половото съзраване и секса, защото това продължава да е тема табу между родители и деца в България. Това, което събра четиримата на едно място беше международна конференция в понеделник, организирана от сдружението Reach for change и институциите на ЕС, а мястото беше Дома на Европа в София.
Уроци по SMS
В Танзания има 1.8 млн. деца в ученическа възраст, но за 76% от тях - тези извън големити градове - няма учители. За сметка на това 8 от 10 семейства разполагат с мобилен телефон. Къде е пречката уроците да не идват като текстови съобщения и онлайн?
Това е идеята на Фараджа Ниланду, която вече от 2 години работи на територията на Танзания при това с нарастващ успех. За този кратък период организацията е структурирала учебните планове в кратки и ясни уроци, които са били одобрени от министерството на образованието. Събрани са в специален сайт, който вече се радва на над 50 хиляди посетители месечно и се изпращат със SMS до над пет хиляди телефони в страната напълно безплатно.
В епохата, в която живеем не може да не се възползваме от технологиите, обяснява простичко Фараджа. Подчертава и, че качеството на уроците е от най-голямо значение, защото от некачествената информация никой няма полза.
Кодиращи пирати
С няколко години опит като учител, Мартин Екснер си казал, че датските училища не са училищата, в които иска да преподава. На учениците се раздават таблети и те са "номер едно по плъзгане на екрана", но нямат идея какво стои зад него, как работят устройствата и приложенията, а това е проблем, защото страната харчи огромни средства в областта на информационните технологии и има нужда от такива специалисти.
Екснер решил, че това трябва да се промени и така преди година и половина основал клуба Coding Pirates като извънкласно занимание за децата, които искат да знаят повече. Това не е допълнително училище и ние не сме учители, само осигуряваме условията, пояснява датчанина.
В началото той създал приложение, което под формата на игра учи дори съвсем малки деца как се кодира и реди компютърния език. Трикът е, че няма числа и символи, а само картинки на предмети - например палми, пясък и пиратско съкровище ("Ако стигнеш до палма възможния ти ход е..."). Започнали клуба с няколко доброволци, но той бързо привлякъл толкова много интерес от деца и родители, че сега вече е разгърнат в 14 града в цялата страна с над 2000 доброволци - учители, инженели, програмисти и любители. Мрежата се създала естествено заради големия наплив, а заедно с него дошли и големите спонсори като "Майкрософт".
Основният проблем за мозъка зад каузата Мартин Екснер в един момент била организацията и координацията на всичко, защото то започнало да придобива твърде големи мащаби, а той нямал опит с подобна дейност. Имал 500 деца, чакащи в списък да влязат в клуба и нови и нови доброволци, желаещи да допринесат, и освен това нямал конкуренция. Открил, че няма как да се справи без контакти в сферата (нетуъркинг) и без професионалната помощ в инкубатора за за социално предприемачество.
На ръба на утопията
Представете си училище, в което влизаш като у дома си, събуваш се, правиш си чай, присъединяваш се в кръга на земята и без натиск да започне деня, решаваш с какво ти се занимава днес. Може да започнеш с малко математика, или биология, или пък да изиграеш партия шах с учителя по английски, който да ти обясни правилата на чуждия език...
Така изглежда училището на мечтите на Нериус Бювидас, който вече работи по въпроса и от 1 септември ще отвори първото демократично училище в Литва. Вдъхновил го е собственият му лош опит като ученик, когато не искал да прави нищо от онова, което му давали и се чувствал подтиснат от това - сякаш грешката е у него. Когато поотраснал и самият той станал учител, се убедил, че не е била.
Всъщност идеята за демократично училище не е нова и те съществуват в Европа отдавна, но мисията на Бювидас е да въведе модела и в държавните училища в страната. Неговият проект е пилотен и не е с цел да е поредната частна алтернатива, а да послужи като експеримент и модел, който в последствие да може да се пренесе и върху публичните училища в страната.
На конференцията литовецът събра най-много въпроси от публиката - най-вече за това как ще гарантира базова грамотност на децата, ако те имат пълна свобода да избират какво да учат и например не харесват математика. "Взимаме решения от първия си ден на земята и това право не би трябвало да се отнема в училището. За пълната свобода в училище има много логично обяснение - учиш до момента, в който ти е интересно, но когато той отмине, спираш да се интересуваш", разясни накратко той. Допълни и, че разбира се, ще има базови правила, но основната разлика ще е в цялостното усещане за институцията на училището, която в този свободен вид ще предразполага много повече към знание и любопитство.
"И в никакъв случай аборт!"
Журналистката Николета Попкостадинова е говорила с майка си за секс точно два пъти - веднъж когато била на 8 и попитала как се правят бебетата и мчесто отговор получила детска образователна книжка, и втори път - десетина години по-късно, когато майка й спонтанно вмъкнала в разговора им предупреждението "И в никакъв случай аборт!". Толкова.
Според Попкостадинова липсата на сексуално образование в училищата и това, че не се говори достататъчно с подрастващите в България за половото съзряване са сериозни проблеми, защото младежите са оставени да се учат от грешките си, от порното и непроверени източници в интернет. Като резултат България е номер едно по нежелани бременности и аборти в Европа сред младите момичета. В същото време, парадоксално или лицемерно, 76% от българките не одобряват аборта. Заедно с това 9 от 10 новооткрити случаи на ХИВ у нас са предадени по полов път, повече от половината - при млади хора.
Проектът на Николета Попкостадинова за мобилно приложение, което лесно и разбираемо да поднася информация на тийнейджърите за всички онези неща, които ги вълнуват, когато започват да откриват сексуалността си, беше сред петте избрани във финала на състезанието за социални проекти на Reach for change през 2014 г. Николета решава да реализира идеята си и с помощта на специалисти от организацията и Нова телевизия, която партнира в търсенето на каузи, в момента разработва бизнес плана и стратегията за популяризиране на платформата. Според нея наистина има нужда от нещо подобно, което да събира на едно място цялата информация, защото в момента в интернет има само хаотична и объркваща информация, или изпълнена с терминология, а пък младите хора непременно ще търсят онлайн.
Голямото решение на проблема, разбира се, е да се въведе сексуално образование от предучилищната до 12 клас, но засега няма изгледи това да се случи, допълва Николета.
Reach for change отново набира идеи за проекти за социално предприемачество във второто издание на конкурса "Промяната". Срокът е до 30 юни, а каузите, които съберат най-много гласове, ще бъдат реализирани с помощта на организацията.
Благодарение на Фараджа Ниланду хиляди деца в Танзания имат по-лесен достъп до образование и информационни материали, Мартин Екснер е създател на клубове за малки програмисти, Нериус Бювидас ще отвори първото демократично училище-експеримент в Литва, а Николета Попкостадинова иска да даде платформа на бългрските тийнейджъри, от която да учат за промените в тялото си, половото съзраване и секса, защото това продължава да е тема табу между родители и деца в България. Това, което събра четиримата на едно място беше международна конференция в понеделник, организирана от сдружението Reach for change и институциите на ЕС, а мястото беше Дома на Европа в София.
Уроци по SMS
В Танзания има 1.8 млн. деца в ученическа възраст, но за 76% от тях - тези извън големити градове - няма учители. За сметка на това 8 от 10 семейства разполагат с мобилен телефон. Къде е пречката уроците да не идват като текстови съобщения и онлайн?
Това е идеята на Фараджа Ниланду, която вече от 2 години работи на територията на Танзания при това с нарастващ успех. За този кратък период организацията е структурирала учебните планове в кратки и ясни уроци, които са били одобрени от министерството на образованието. Събрани са в специален сайт, който вече се радва на над 50 хиляди посетители месечно и се изпращат със SMS до над пет хиляди телефони в страната напълно безплатно.
В епохата, в която живеем не може да не се възползваме от технологиите, обяснява простичко Фараджа. Подчертава и, че качеството на уроците е от най-голямо значение, защото от некачествената информация никой няма полза.
Кодиращи пирати
С няколко години опит като учител, Мартин Екснер си казал, че датските училища не са училищата, в които иска да преподава. На учениците се раздават таблети и те са "номер едно по плъзгане на екрана", но нямат идея какво стои зад него, как работят устройствата и приложенията, а това е проблем, защото страната харчи огромни средства в областта на информационните технологии и има нужда от такива специалисти.
Екснер решил, че това трябва да се промени и така преди година и половина основал клуба Coding Pirates като извънкласно занимание за децата, които искат да знаят повече. Това не е допълнително училище и ние не сме учители, само осигуряваме условията, пояснява датчанина.
В началото той създал приложение, което под формата на игра учи дори съвсем малки деца как се кодира и реди компютърния език. Трикът е, че няма числа и символи, а само картинки на предмети - например палми, пясък и пиратско съкровище ("Ако стигнеш до палма възможния ти ход е..."). Започнали клуба с няколко доброволци, но той бързо привлякъл толкова много интерес от деца и родители, че сега вече е разгърнат в 14 града в цялата страна с над 2000 доброволци - учители, инженели, програмисти и любители. Мрежата се създала естествено заради големия наплив, а заедно с него дошли и големите спонсори като "Майкрософт".
Основният проблем за мозъка зад каузата Мартин Екснер в един момент била организацията и координацията на всичко, защото то започнало да придобива твърде големи мащаби, а той нямал опит с подобна дейност. Имал 500 деца, чакащи в списък да влязат в клуба и нови и нови доброволци, желаещи да допринесат, и освен това нямал конкуренция. Открил, че няма как да се справи без контакти в сферата (нетуъркинг) и без професионалната помощ в инкубатора за за социално предприемачество.
На ръба на утопията
Представете си училище, в което влизаш като у дома си, събуваш се, правиш си чай, присъединяваш се в кръга на земята и без натиск да започне деня, решаваш с какво ти се занимава днес. Може да започнеш с малко математика, или биология, или пък да изиграеш партия шах с учителя по английски, който да ти обясни правилата на чуждия език...
Така изглежда училището на мечтите на Нериус Бювидас, който вече работи по въпроса и от 1 септември ще отвори първото демократично училище в Литва. Вдъхновил го е собственият му лош опит като ученик, когато не искал да прави нищо от онова, което му давали и се чувствал подтиснат от това - сякаш грешката е у него. Когато поотраснал и самият той станал учител, се убедил, че не е била.
Всъщност идеята за демократично училище не е нова и те съществуват в Европа отдавна, но мисията на Бювидас е да въведе модела и в държавните училища в страната. Неговият проект е пилотен и не е с цел да е поредната частна алтернатива, а да послужи като експеримент и модел, който в последствие да може да се пренесе и върху публичните училища в страната.
На конференцията литовецът събра най-много въпроси от публиката - най-вече за това как ще гарантира базова грамотност на децата, ако те имат пълна свобода да избират какво да учат и например не харесват математика. "Взимаме решения от първия си ден на земята и това право не би трябвало да се отнема в училището. За пълната свобода в училище има много логично обяснение - учиш до момента, в който ти е интересно, но когато той отмине, спираш да се интересуваш", разясни накратко той. Допълни и, че разбира се, ще има базови правила, но основната разлика ще е в цялостното усещане за институцията на училището, която в този свободен вид ще предразполага много повече към знание и любопитство.
"И в никакъв случай аборт!"
Журналистката Николета Попкостадинова е говорила с майка си за секс точно два пъти - веднъж когато била на 8 и попитала как се правят бебетата и мчесто отговор получила детска образователна книжка, и втори път - десетина години по-късно, когато майка й спонтанно вмъкнала в разговора им предупреждението "И в никакъв случай аборт!". Толкова.
Според Попкостадинова липсата на сексуално образование в училищата и това, че не се говори достататъчно с подрастващите в България за половото съзряване са сериозни проблеми, защото младежите са оставени да се учат от грешките си, от порното и непроверени източници в интернет. Като резултат България е номер едно по нежелани бременности и аборти в Европа сред младите момичета. В същото време, парадоксално или лицемерно, 76% от българките не одобряват аборта. Заедно с това 9 от 10 новооткрити случаи на ХИВ у нас са предадени по полов път, повече от половината - при млади хора.
Проектът на Николета Попкостадинова за мобилно приложение, което лесно и разбираемо да поднася информация на тийнейджърите за всички онези неща, които ги вълнуват, когато започват да откриват сексуалността си, беше сред петте избрани във финала на състезанието за социални проекти на Reach for change през 2014 г. Николета решава да реализира идеята си и с помощта на специалисти от организацията и Нова телевизия, която партнира в търсенето на каузи, в момента разработва бизнес плана и стратегията за популяризиране на платформата. Според нея наистина има нужда от нещо подобно, което да събира на едно място цялата информация, защото в момента в интернет има само хаотична и объркваща информация, или изпълнена с терминология, а пък младите хора непременно ще търсят онлайн.
Голямото решение на проблема, разбира се, е да се въведе сексуално образование от предучилищната до 12 клас, но засега няма изгледи това да се случи, допълва Николета.
Reach for change отново набира идеи за проекти за социално предприемачество във второто издание на конкурса "Промяната". Срокът е до 30 юни, а каузите, които съберат най-много гласове, ще бъдат реализирани с помощта на организацията.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 02 юни 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 юни 2024 г.
Lidl и WWF поставят началото на амбициозно международно партньорство
Една от най-големите вериги търговци на дребно – Lidl и WWF (Световен фонд за природата), една от най-големите независими
03 юни 2024 г.
LET’s GO 2024: ето кои са победителите в конкурса Най-добър бизнес план на НПО 2024!
След 3-месечна интензивна обучителна програма в рамките на LET’s GO 2024, менторство и тренировки, в която се включиха 13
13 февруари 2024 г.
Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград
Бизнес академия BASE стъпва за втора поредна година в Благоевград, за да излъчи най-добрите начинаещи предприемачи в Югозападна
