Възстановяват популациите на есетрови риби в Дунава
16 юни 2015 г.
Над 50 000 малки чиги са пуснати във водите на река Дунав от ноември миналата година до сега. Разселването на рибата е по проект на Световната организация за защита на дивата природа /WWF/ , съгласно Националния план за развитие на есетровите риби. Последната акция беше в Силистренското село Ветрен, където бяха пуснати 2 000 малки рибки.
Нужни са години малките рибки да достигнат полова зрялост и да започнат да се размножават. Отгледани са в специален развъдник, за да бъдат пуснати в реката, с цел да се възстанови баланса на популацията. Чигата е застрашен вид и вече се среща рядко в българския участък на Дунав.
Веселина Кавръкова, ръководител на WWF за България: "Като цяло есетровите риби не само чигите, но и другите три вида – пъстругата, руската есетра и моруната,те са критично застрашени. От 6 вида, които са живеели по долното течение на Дунав в момента има само 4 и трябва да се работи за възстановяването на тези риби."
Местни рибари твърдят, че от години не са хващали голяма есетрова риба.
"Преди 4-5 години беше, когато се хвана една 120 кг моруна и това беше. Просто им забравихме образа и на моруни, и на пъструги, и на всякакви есетрови риби", споделят рибарите. "Рибата е много оскъдна изобщо много лоша година, няма. Рибарите сме повече от рибата тази година" – казва един от тях.
Уловът на есетрови риби в българския участък на реката е забранен вече четвърта година. Тази мярка обаче не е достатъчна, защото проблемите са много и различни.
„Изземване на баластра, удълбаване на плавателния път, замърсяване на реката, също така свръхползване, друг проблем е навлизането на чужди видове, които са много агресивни, както растителни така и животински, включително риби има разселени в реката, които изместват местните видове", обясняваа Веселина Кавръкова.
Експертите са категорични, че за да се възстанови популацията на есетровите риби са необходими общи и координирани усилия от всички държави по Долен Дунав.
"Трябва да има хармонизирано действие от всички страни и що се отнася до подобен род мерки за защита, те трябва на междуправителствено ниво да се случват", категорична е Веселина Кавръкова.
Забраната за улов на есетра в българския участък на Дунав изтича през 2016 година.
Повече по темата можете да видите тук.
Нужни са години малките рибки да достигнат полова зрялост и да започнат да се размножават. Отгледани са в специален развъдник, за да бъдат пуснати в реката, с цел да се възстанови баланса на популацията. Чигата е застрашен вид и вече се среща рядко в българския участък на Дунав.
Веселина Кавръкова, ръководител на WWF за България: "Като цяло есетровите риби не само чигите, но и другите три вида – пъстругата, руската есетра и моруната,те са критично застрашени. От 6 вида, които са живеели по долното течение на Дунав в момента има само 4 и трябва да се работи за възстановяването на тези риби."
Местни рибари твърдят, че от години не са хващали голяма есетрова риба.
"Преди 4-5 години беше, когато се хвана една 120 кг моруна и това беше. Просто им забравихме образа и на моруни, и на пъструги, и на всякакви есетрови риби", споделят рибарите. "Рибата е много оскъдна изобщо много лоша година, няма. Рибарите сме повече от рибата тази година" – казва един от тях.
Уловът на есетрови риби в българския участък на реката е забранен вече четвърта година. Тази мярка обаче не е достатъчна, защото проблемите са много и различни.
„Изземване на баластра, удълбаване на плавателния път, замърсяване на реката, също така свръхползване, друг проблем е навлизането на чужди видове, които са много агресивни, както растителни така и животински, включително риби има разселени в реката, които изместват местните видове", обясняваа Веселина Кавръкова.
Експертите са категорични, че за да се възстанови популацията на есетровите риби са необходими общи и координирани усилия от всички държави по Долен Дунав.
"Трябва да има хармонизирано действие от всички страни и що се отнася до подобен род мерки за защита, те трябва на междуправителствено ниво да се случват", категорична е Веселина Кавръкова.
Забраната за улов на есетра в българския участък на Дунав изтича през 2016 година.
Повече по темата можете да видите тук.
Автор: Маргарита Иванова и Атанас Димов
Източник: БНР , 15 юни 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
15 август 2024 г.
ЧЕТИРИ ЛАПИ с полезни съвети как да планираме почивката си, когато не можем да вземем кучето си с нас
Съвети към стопаните на кучета за ситуациите, когато не могат да вземат любимците си с тях на почивкаПо различни съображения
14 август 2024 г.
Първите у нас три розови фламинги се излюпиха в Атанасовското езеро край Бургас
За първи път в България се излюпиха три розови фламинги в Атанасовското езеро край Бургас. Случи се навръх 44-годишнина от
12 август 2024 г.
ЧЕТИРИ ЛАПИ с класация на над 200 модни бранда, разкриваща огромни пропуски в хуманното отношение към животните
Проучването на водещата агенция YouGov показва разминаването между нарастващото потребителско търсене на устойчиви продукти и
