Четири дни с един компас и една карта – предизвикателство, откривателство и вдъхновение
19 юни 2015 г.
Аз съм Елизабет Радкова – седемнадесет годишна. Много съм щастлива, че ми бе предоставена възможността да разкажа емоциите, които изживях на първото си приключенско пътуване, част от ниво бронз в Наградата. Преди да споделя преживяванията и урока, който си взех през тези четири дни, искам да благодаря на директорката на 54 СОУ "Св. Иван Рилски"- Петя Петрова, която помогна моето приключенско пътуване да се състои в периода 4-7 юни, 2015 година.
От София тръгнах с известно пренебрежение и голямо притеснение към Гудевица /махала на с. Арда – бел.ред/. Не знаех нито какво да очаквам, нито дали ще бъда полезна с нещо в моя екип. Причината за неувереността ми беше, че всичко това беше напълно ново предизвикателство за мен. Това, което осъзнах след пет часово пътуване до народното читалище "Бъдеще сега ", е, че не съм там напразно и че ще дам каквото е нужно, за да постигнем общите цели. Заедно с отбора! Не ми трябваше много време, за да осъзная колко спокойно и красиво е това място. Как забравяш за всички проблеми, можеш само да мечтаеш и да се наслаждаваш на зеленината наоколо…
Четирите ми дни бяха изпълнени с множество емоции, преобладаваха хубавите, естествено! Срещнах млади и амбициозни хора и всеки от нас беше различен и уникален по свой начин. Не мога да кажа, че беше лесно да постигаме целите си, особено като разчитахме на карта и компас, с които бяхме неразделни през деня. Когато си заобиколен от такава природа си даваш сметка колко малки сме всъщност и колко малки неща могат да ни зарадват – например най-обикновената храна, вода, правилната пътека в гората дори, неща, които не забелязваме в сивото си ежедневие. Беше много трудно. Много предизвикателно. Но ние взаимно си помагахме и подкрепяхме така, че да не се предаваме и да успеем да стигнем до крайната ни цел, а именно да изкачим връх Ком.
Това, което научих, е, че няма толкова голямо значение как изглеждаш, а как се чувстваш и какво правиш. Осъзнах също, че ако ти самият не вярваш в себе си и не разчиташ на себе, другите не могат да ти помогнат, колкото и да са добронамерени и вярващи в теб. Когато помагаш на себе си и на останалите и когато имаш мотивацията да побеждаваш, вселената те възнаграждава. Това пътуване ми показа за пореден път, че няма значение на каква възраст си и каква материална възможност имаш или нямаш. Всъщност желанието надделява и няма нищо невъзможно в живота ми. Ако аз си поставя цел, колкото и непостижима да изглежда, ако се боря достатъчно и преодолявам трудностите, няма как да не я постигна.
Макар и през сълзи, аз все пак изкачих върха с помоща на екипа, разбира се! Когато човек има амбиция да гледа само нагоре и да не спира да следва пътя, а именно да гони мечтите си, той всъщност не знае на какво е способен и винаги може да даде повече и повече от себе си!
От София тръгнах с известно пренебрежение и голямо притеснение към Гудевица /махала на с. Арда – бел.ред/. Не знаех нито какво да очаквам, нито дали ще бъда полезна с нещо в моя екип. Причината за неувереността ми беше, че всичко това беше напълно ново предизвикателство за мен. Това, което осъзнах след пет часово пътуване до народното читалище "Бъдеще сега ", е, че не съм там напразно и че ще дам каквото е нужно, за да постигнем общите цели. Заедно с отбора! Не ми трябваше много време, за да осъзная колко спокойно и красиво е това място. Как забравяш за всички проблеми, можеш само да мечтаеш и да се наслаждаваш на зеленината наоколо…
Четирите ми дни бяха изпълнени с множество емоции, преобладаваха хубавите, естествено! Срещнах млади и амбициозни хора и всеки от нас беше различен и уникален по свой начин. Не мога да кажа, че беше лесно да постигаме целите си, особено като разчитахме на карта и компас, с които бяхме неразделни през деня. Когато си заобиколен от такава природа си даваш сметка колко малки сме всъщност и колко малки неща могат да ни зарадват – например най-обикновената храна, вода, правилната пътека в гората дори, неща, които не забелязваме в сивото си ежедневие. Беше много трудно. Много предизвикателно. Но ние взаимно си помагахме и подкрепяхме така, че да не се предаваме и да успеем да стигнем до крайната ни цел, а именно да изкачим връх Ком.
Това, което научих, е, че няма толкова голямо значение как изглеждаш, а как се чувстваш и какво правиш. Осъзнах също, че ако ти самият не вярваш в себе си и не разчиташ на себе, другите не могат да ти помогнат, колкото и да са добронамерени и вярващи в теб. Когато помагаш на себе си и на останалите и когато имаш мотивацията да побеждаваш, вселената те възнаграждава. Това пътуване ми показа за пореден път, че няма значение на каква възраст си и каква материална възможност имаш или нямаш. Всъщност желанието надделява и няма нищо невъзможно в живота ми. Ако аз си поставя цел, колкото и непостижима да изглежда, ако се боря достатъчно и преодолявам трудностите, няма как да не я постигна.
Макар и през сълзи, аз все пак изкачих върха с помоща на екипа, разбира се! Когато човек има амбиция да гледа само нагоре и да не спира да следва пътя, а именно да гони мечтите си, той всъщност не знае на какво е способен и винаги може да даде повече и повече от себе си!
Facebook
TwetterСходни публикации
22 ноември 2024 г.
Демокрация в действие тренираха в реалистични симулации 60 участници в младежки проект
60 младежи от малки населени места в област Русе и област Варна участваха в четиридневна образователна програма под наслов
18 ноември 2024 г.
Най-могъщата институция в ЕС? – епизод 28 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)
Колко от нас знаят как работи Европейският съюз? Какви са различните звена и институции, които го съставляват? И защо изобщо е
18 ноември 2024 г.
Нашата воля в ЕС – епизод 27 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)
Всеки гражданин има силата да постигне промяна в обществото. Колкото и банално да звучи това послание и колкото и трудно да е
