„Каритас" продължава усилията си да достигнe и подпомогне отдалечените общности, пострадали при земетресенията в Непал

Пътуването ни с автомобил отне повече от 10 часа, лъкатушейки между паднали дървета в субтропическа гора, пресичайки няколко речни долини. Тук, в район Сундхули, екипите на „Каритас" се отзовават в подкрепа на области, които са толкова отдалечени, че до местните общности често не достига хуманитарна помощ.

Екипите на „Каритас", в постоянна координация с Комисията по регионално подпомагане при бедствия, пътуваха до отдалеченото селище Харихарпургадхи, дом на Тамангите – отдавна маргинализирана етническа група.

Условията са толкова примитивни, че хората се страхуваха от това да не би и най-слабият дъжд да залее калните речни брегове преди помощта на „Каритас" или на други хуманитарни организации да успее да достигне до тях.

"Хората от селата ни умоляваха да побързаме. В противен случай, веднъж като завали, всички доставки ще спрат поради липса на достъп, вследствие на внезапните наводнения и свлачища, които могат да блокират пътя", споделя Нагдев Йадев, местен доброволец от екипа на „Каритас".

Тъй като повечето от къщите в Харихарпургадхи бяха осеяни с пукнатини, много от хората живееха в оборите, където обикновено държат добитъка си. Сред тези хора беше Канчимая Румба. Семейството на Румба се състои от 11 души и тя отговаря за прехраната им. Намирането на храна е станало почти невъзможно след земетресението. Като повечето жени в нейното село, сега тя трябва да прекара цял ден в път, за да стигне до най-близкия магазин – четири часа ходене пеша и още четири с местния автобус. Нейната благодарност за подкрепата на „Каритас", състояща се от материали за изграждане на подслон и от храна, бе очевидна – не само за провизиите, но и за усилието да се подкрепят хората в нужда, без оглед на тяхната политическа, религиозна или етническа принадлежност.

"Всяко семейство в нужда получава помощ по определен критерий. Отнасят се към нас равнопоставено", казва Румба. 

„Каритас" се срещна и с 30-годишната Чаримая Вайба, занимаваща се с улична търговия в Баудха, Катманду, която обаче е родом от Харихарпургадхи. При завръщането си в селото след земетресението, тя е намерила къщата си срината до земята. Както и Румба, Чаримая и нейното семейство сега живеят в плевня. Но Вайба бе имала запас от жито в къщата си, което бързо и щедро сподели с другите в селото: "Това е кризисна ситуация. Споделих храната, която имах, с другите хора от селото, преди вие, от „Каритас", да дойдете да ни помогнете".

Като много хора, Вайба също се безпокои от предстоящия дъждовен сезон и отражението му върху условията на живот – включително нуждата от материали за покриви, които да предпазват хората от поройните дъждове – както и върху достъпа до помощ. Към екипите на „Каритас" често са отправяни въпроси за това на каква помощ ще могат да разчитат хората.

Екипите на „Каритас Непал" продължават да работят самоотвержено и всеотдайно при изключително тежки условия, за да достигнат до общности като тези на Румба и Вайда, с провизии от първа необходимост, изпреварвайки дъждовния сезон. През идните седмици те ще се завърнат в тези райони с материали за временен подслон, включително и такива за изграждане на покривите.

Нашата обвързаност с делото ни няма дата за край. За последните 25 години „Каритас Непал" е оказала подкрепа на общности в нужда, населяващи около 80 процента от страната, с приоритет най-обеднелите и маргинализирани места. С подкрепата на „Каритас Интернационалис", „Каритас Непал" разширява своята дейност на място до засегнатите хора от катастрофалното земетресение през месец април тази година. Ние ще продължим работата си заедно с общностите за тяхното възстановяване.

Всеки, съпричастен към пострадалите, може да направи дарение. Не е нужно много, за да помогнем на много!

Автор:
Пракаш Кхадка, координатор „Комуникации и Мониторинг и оценка", „Каритас Непал"