България не се справя с интеграцията на мигрантите, сочи изследване
30 юни 2015 г.
България е в дъното на класацията (на 31-во от общо 38 места) по политики за интеграция на мигрантите, които са са избрали за живеят и работят в страната. Това показва новият Индекс за политиките на интеграция на мигранти, който съпоставя интеграционните политики на всички страни - членки на ЕС, както и на Австралия, Канада, Исландия, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Южна Корея, Швейцария, Турция и САЩ.
Изследването, правено от години от Центъра за Международни отношения Барселона и Групата за миграционни политики, което сега отчита състоянието към края на 2014 г., беше оповестено в края на миналата седмица. То прави анализ на различни обективни показатели в осем области: достъп до образование, до здравеопазване, до пазара на труда, до гражданство, възможности за политическо участие на мигрантите, трайно установяване (достъп до разрешително за дългосрочно пребиваване) и събиране на семействата.
Обобщено по всички тези показатели страната ни е след Румъния, Чехия, Унгария.
Според анализаторите положението в България се е подобрило съвсем малко за последните години - най-вече благодарение на европейското право, което България е задължена на прилага. В сравнение с 2010 г. слабо са се подобрили политиките по събиране на семействата, предоставяне на статут за дългосрочно пребиваване и защитата от дискриминация.
В същото врече България е на последно 38-о място по достъп до образование. Като сериозен недостатък е посочено, че достъпът до образование е сериозно затруднен от различни видове бариери, че децата на мигрантите трябва да плащат много високи такси, за да учат, че децата на продължително пребиваващи родители не могат да получат достъп до професионално или висше образование при същите условия като гражданите на България. Сериозен недостатък в тази област е, че няма ясни правила как се оценява предишното образование на децата, дошли от чужбина.
България получава още една критична нула за липсата на каквито и да било мерки и средства, за да отговорят на специфичните нужди на ученици-мигранти, с изключение на деца на бежанци и лица, ползващи се с международна закрила.
Само две места делят България от последното и по показателя за достъп до гражданство. В сравнение с всички изследвани страни, България изисква най-продължителен период на пребиваване в страната, за да може чужденец да кандидатства за гражданство – 5 години постоянно или дългосрочно пребиваване, което на практика значи 10 години. Повечето граждани на страни извън ЕС на практика нямат достъп до гражданство, като това е едно от най-рестриктивните политики от всички изследвани страни (заедно само с Балтийските страни, Унгария и Словакия).
Лоши са показателите и при достъпа на новодошлите до пазара на труда, до здравеопазване, както и възможностите им за политическо участие.
По отделните показатели България се представя най-добре в областта на законовите гаранции за защита от дискриминация – страната заема трето място. Индексът оценява националната законодателна рамка за защита от дискриминация и наличието на специализиран орган (Комисията за защита от дискриминация) като много добри, но също така посочва, че мигрантите, които стават жертва на дискриминация, може и никога да не ги използват поради ограничената държавна подкрепа и липса на средства.
В същото време изследването показва, че страни, които също са подложени на натиск от новодошли чужденци, правят сериозни усилия, за да подобрят интеграционната си среда - като Чехия, Гърция, Полша. Сериозен проблем на България е, че на практика политиките й не са насочени толкова към новодошлите, които най-много се нуждаят от интеграция, а по-скоро към тези, които отдавна са се установили.
Автор: Юлиана Колева
Източник: Дневник , 30 юни 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
