Близо 13 процента от децата са отпаднали от училище
06 юли 2015 г.
12,9 процента са отпадналите ученици от системата на образованието през изминалата година, съобщи във Варна ресорният зам.-министър Николай Денков.
"Цифрата не е много далече от тези 11 на сто, които си е поставило за цел министерството, но за съжаление не е лесно да се върви в посока надолу. Знаете, че се променя демографията, имаме повече ромски деца, а при тях е по-трудно. С по-специфични затруднения са и децата на бежанци, както и тези със специални образователни потребности. Идеята е да вложим повече усилия, за да отпадат по-малко ученици", обясни той.
Като част от конкретните мерки, с които образователното министерство ще опита да задържи децата в училище, Денков посочи създаването на по-добри условия в школата, както и осигуряване на учителска помощ в дейности, които затрудняват учениците.
Предстои приемането на промени в законодателството, чрез които да се увеличи контролът върху хабилитирането на университетските преподаватели, заяви още зам.-министърът. До момента са представени две идеи за промени в закони, касаещи висшето образование – за начина на финансиране на университетите и за развитие на академичния състав. Ключовото при тези предложения, които вече са приети от Министерски съвет, е да има минимални изисквания за заемане на определени длъжности, така че всеки да удостовери необходимата научна продукция, за да бъде допуснат до конкурс.
Европейска и световна тенденция е университетите да бъдат автономни с всички контролни механизми, които у нас обаче не са достатъчно добре развити, смята Денков.
"Ние не искаме да променяме системата, а да заложим мярка за наука във всяка една от научните области, така че да имаме база, когато сравняваме един професор в един или друг университет, в една и съща научна област, да знаем кой къде се намира. Това, което предвиждаме да направим, е да приемем в Закона за насърчаване на научните изследвания раздел, свързан с научната етика. Той ще разглежда проблемите с плагиатството, с фалшифицирането на данни. Това не са само български проблеми. В момента, в който науката почна да се финансира масово, в целия свят изскочиха проблеми от този тип", коментира зам.-министърът.
През последните няколко месеца е проучен международният опит и в момента се работи по подготовка на пакет от промени.
"Това, което проучихме, показа, че все пак водещо в западните системи е проверката в университетите. Там се прави комисия и университетът, ако държи на авторитета си, би трябвало да реши проблема вътре в системата. Ако това не стане, предвиждаме създаване на апелативна комисия към образователното министерство. Ако университетът сам не се справи с проблема, тя ще излиза с решение дали се признават съответните научни постижения", добави Денков.
"Цифрата не е много далече от тези 11 на сто, които си е поставило за цел министерството, но за съжаление не е лесно да се върви в посока надолу. Знаете, че се променя демографията, имаме повече ромски деца, а при тях е по-трудно. С по-специфични затруднения са и децата на бежанци, както и тези със специални образователни потребности. Идеята е да вложим повече усилия, за да отпадат по-малко ученици", обясни той.
Като част от конкретните мерки, с които образователното министерство ще опита да задържи децата в училище, Денков посочи създаването на по-добри условия в школата, както и осигуряване на учителска помощ в дейности, които затрудняват учениците.
Предстои приемането на промени в законодателството, чрез които да се увеличи контролът върху хабилитирането на университетските преподаватели, заяви още зам.-министърът. До момента са представени две идеи за промени в закони, касаещи висшето образование – за начина на финансиране на университетите и за развитие на академичния състав. Ключовото при тези предложения, които вече са приети от Министерски съвет, е да има минимални изисквания за заемане на определени длъжности, така че всеки да удостовери необходимата научна продукция, за да бъде допуснат до конкурс.
Европейска и световна тенденция е университетите да бъдат автономни с всички контролни механизми, които у нас обаче не са достатъчно добре развити, смята Денков.
"Ние не искаме да променяме системата, а да заложим мярка за наука във всяка една от научните области, така че да имаме база, когато сравняваме един професор в един или друг университет, в една и съща научна област, да знаем кой къде се намира. Това, което предвиждаме да направим, е да приемем в Закона за насърчаване на научните изследвания раздел, свързан с научната етика. Той ще разглежда проблемите с плагиатството, с фалшифицирането на данни. Това не са само български проблеми. В момента, в който науката почна да се финансира масово, в целия свят изскочиха проблеми от този тип", коментира зам.-министърът.
През последните няколко месеца е проучен международният опит и в момента се работи по подготовка на пакет от промени.
"Това, което проучихме, показа, че все пак водещо в западните системи е проверката в университетите. Там се прави комисия и университетът, ако държи на авторитета си, би трябвало да реши проблема вътре в системата. Ако това не стане, предвиждаме създаване на апелативна комисия към образователното министерство. Ако университетът сам не се справи с проблема, тя ще излиза с решение дали се признават съответните научни постижения", добави Денков.
Автор: Славина Жекова
Източник: Дарик Варна , 03 юли 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
16 август 2024 г.
Webinar: Успешни стратегии за назначаване на мотивирани учители
Изпитвате затруднения да привлечете и задържите качествени учители във Вашето училище? Не получавате никакви кандидатури на
16 август 2024 г.
Важно ли е да знаем какво е медийна грамотност и с какво е полезна тя?
Чуйте Кристина Христова, от Коалиция за медийна грамотностМедийната грамотност е постоянна и трудна цел за всеки, нужно е да се
14 август 2024 г.
Карта за Второ българско царство
Фондация Активна историческа карта завърши новата си карта-плакат за Второ българско царство 1185 – 1396 г. Предназначена е за
