Как се култивира гето

07 юли 2015 г.

"Ела, ела, да ти покажа", Живка тръгва по козя пътека между два зида, по която открай докрай е опънато пране и свършва в нейната къща. "Това", посочва тя към площадка до входната й врата, зарината със строителни отпадъци,"беше моят двор". Сега обаче там са излети бетонни основи на къща, а трима мъже с ръце на кръста се суетят, явно в размисли как да продължат. Живка, която се грижи сама за внуците си след смъртта на сина й, ми казва, че още утре ще отиде в общината да подаде молба за общинско жилище. Не се търпи повече тук. "Един пожар да стане и ще изгорим като факли", са страховете й по повод този живот на гъсто. Спомня си времето, когато на улицата пред къщата й са минавали камиони, а сега трудно могат да се разминат двама души, и то ако са гръб о гръб.

Безконтролното разрастване на пловдивската ромска махала "Столипиново" вече се превръща в бреме за самите й жители. А незаконното преграждане, надграждане и дострояване - в повод за вражди между съседи и семейства. Няколко преки по-надолу от улицата на Живка, в сърцето на квартала няколко семейства водят битка помежду си в съда, за да запазят дома си. След голямо наводнение в квартала през 1958 г., общината дава възможност на хората да се установят в общински жилища. Патриархът на фамилията тогава получава документ за собственост. Днес той има общо 14 наследници. Един от синовете му обаче решава да се представи като единствен такъв и "убеждава" нотариус да подпише документ, че в имота не живеят други хора. А дворът се обитава от около седем семейства, всяко с малки деца и възрастни хора, които са заплашени да бъдат изхвърлени на улицата. Институциите започват да ги преследват, без да питат мнимия собственик как е вдигнал триетажна къща, без да има легални доходи.

Истории като тези в "Столипиново" показват какво се случва с един квартал, когато държавата реши да се оттегли. Постепенна гетоизация, която влошава качеството на живот на хората и достъпа им до всякакви услуги. В запушените улици не могат да пробият нито линейки, нито пожарни, а законността ерозира ден след ден. Местната власт отказва да прави всякакви инвестиции в инфраструктура на такива места - да изгражда улици, канализация, осветление, но търгува с картата "бутането на гетото" на всеки избори срещу гласове. От време на време някой кмет решава да напомпа рейтинга си с "кардинално решение" на проблема - показно рушене на постройки пред медиите без никаква алтернатива за семействата, което ги обрича още повече на упадък и социална изолация.

На пръсти се броят общините, които търсят по-устойчиви решения, които хем да възстановят правилата в тези квартали, хем да дадат шанс на хората в тях за по-нормален живот. Дупница се опитва да бъде една от тях. Там под натиска на активни местни ромски сдружения и големи неправителствени организации като "Хабитат България" и фондация "Тръст за социална алтернатива" общината се ангажира с проекти, които да доведат до положителна промяна. В града живеят около 4300 роми, които са разпръснати в няколко махали, обикновено в покрайнините на града. Както на много места в България, ромите в Дупница са в затруднено социално положение, след като тютюневата фабрика и заводът за машиностроене, в които са били заети 100% от тях, са закрити. Близостта до София и Благоевград помага на по-мобилните да си намерят работа, но една голяма част са активни в дейности по поддръжка и благоустройство на града, които общината изпълнява по европейски проекти.

Какво прави правилно Дупница

Дупница е един от първите градове, които кандидатстват за финансиране по Оперативна програма "Регионално развитие" за строеж на социални жилища - инициатива, блокирана от националистически партии в други области в страната с мотива, че "няма да се строят къщи на ромите". В града на фармацията за щастие няма такива настроения, а зам.-кметът Красимир Георгиев разказва, че са правили няколко обществени обсъждания и интензивна информационна кампания, за да обяснят на гражданите, че целта на проекта е да помогне на различен тип хора в нужда, не само на роми. В комплекса от 150 общински жилища ще живеят около 450 души - както работещи с хора с доходи, близки до средните за областта, така и хора с увреждания, многодетни семейства и други уязвими групи, а тестът ще бъде да успеят да се интегрират помежду си, по-активните да дават добър пример на останалите.

Първоначалният преглед на нуждаещите се в Дупница и изработването на критериите за получаване на социално жилище се правят от неправителствената организация "Хабитат България", която е партньор на общината. Международната репутация и опит на "Хабитат" в решаването на жилищни нужди ще служи като гарант срещу опорочаването на проекта с уреждане на "наши хора". В момента общинска комисия, в която влизат общински съветници, НПО партньорите и жилищни медиатори прави окончателния подбор на хората, а строежът вече е на етап озеленяване и изграждане на улици.

Идеята на проекта е към жилищата да има и предприятие, в което да работят някои от живеещите там и което да се грижи както за почистването и поддръжката на комплекса, така и като цяло за градската среда в Дупница. Затова по допълнителен проект, финансиран от Министерството на труда и социалната политика, се правят и обучение и преквалификация на хората, които ще бъдат настанени в общинските домове.

Отделно по инициатива на Тръста за социална алтернатива община Дупница се е ангажирала да направи общ устройствен план на населения предимно с роми квартал "Каваклии". Въпреки че и според местната власт "Каваклии" е една от по-добре уредените махали, тя също е извън регулация. Фондацията финансира проучването на всички имоти на територията й, състоянието и законовата им рамка, документите, с които хората разполагат, защото това е важната първа стъпка преди узаконяването им. "След като бъде изготвен устройственият план, ще се наложи известно премахване на незаконни постройки, но пък по-голямата част ще бъдат узаконени и хората ще бъдат спокойни за статута си оттук насетне", казва зам.-кметът на общината Красимир Георгиев и добавя, че това ще даде възможност и да се направят необходимите инвестиции в инфраструктура за подобряване на качеството на живот в квартала. Тръстът за социална алтернатива е направил подобни проучвания на жилищните условия на ромите в общо пет града в страната и освен в Дупница е предприел стъпки за урегулирането на още един квартал в Пещера.

Същевременно пък "Хабитат България" с подкрепата на местното ромско сдружение "Амала - приятели" имат друга програма, с която подкрепят семейства с ниски доходи да подобрят условията си на живот. Те отпускат малки заеми при непазарни условия за ремонти и жилищни подобрения. Условието е поне единият член на семейството да е на трудов договор, за да може да гарантира, че ще връща заема. Вноските им се събират във фонд, който след това подпомага други семейства да ремонтират покривите си, да подновят баните си, да сменят дограмите, да изолират влагата.

35-годишният Сашо, който работи като здравен и образователен медиатор и живее на ул. "Джерман" в Дупница, показва подобренията, които сам е направил на основната стая, в която живее със съпругата си Рени и двете им деца. "Направих замазка отдолу, сложих ламинат, облепих стените с гипсокартон. Боядисах стените. Укрепих прозореца и вратата. Сложих навес на входа, за да не влизат дъжд и сняг", разказва той въодушевено. "Хабитат" насърчават редовни платци като него да взимат следващи заеми, за да направят по-устойчива промяна на дома си, и Сашо разказва плана си да укрепи и санира външната стена, за да пресече влизането на влага и студ през зимата. Освен стаята, на която е направил основен ремонт, семейството на Сашо разполага с още една по-малка, която служи за спалня на всички. А в едноетажната къща, която е построена от баща му, живеят още двамата му братя, единият от които също има семейство. Домът им не е узаконен, защото цялата улица се намира извън кадастъра, но разполагат с документ за "търпимост" - това е статус, който потвърждава стабилността на постройката, тя не подлежи на събаряне или забрана за ползване и е първа стъпка към узаконяване. Сашо се надява, че този ден предстои скоро и това е една от причините да инвестира в подобренията. И вярва, че най-добрият начин да осигури достоен живот на семейството си е да получи шанс да се развива според образованието си. Завършил "Начална и училищна педагогика" в Югозападния университет, Сашо е открил, че истинското му призвание е работата с деца, и очаква, че входът на детските градини няма да остане още дълго заключен за него.