15 години от приемането на Закона за достъп до обществена информация в България
07 юли 2015 г.
Днес се навършват 15 години от приемането на Закона за достъп до обществена информация в България. По този повод Програма "Достъп до информация" очертава важните моменти в развитието на това законодателство у нас и практиките по прилагането му.
Промените в законодателството за изминалите 15 години представи в предаването "Преди всички" (по "Хоризонт") Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на неправителствената организация, а адвокат Кирил Терзийски направи обзор на развитието на съдебната практика по този закон.
В предаването Кашъмов заяви: "Въпреки всичките несгоди и упорство на управлението, което обикновено не желае да бъде прозрачно, смятам, че журналистите, гражданите, неправителствените организации постигнаха много през тези години. В световен план правото на достъп до информация невероятно много се разви за това време."
В институциите в България годишно постъпват между 10 000 и 12 000 искания за достъп до информация, разказа той. Около 8000 от тези искания са от граждани, а на второ място по брой подадени заявления са журналистите. Когато има отказ от страна на институциите, хората обжалват в съда и в над половината случаи отказите се отменят.
Системата в България работи. Гражданите са активни. И журналистите са активни. Трябва да кажем, че България е сравнима със западни държави като Великобритания и Холандия по отношение на ползването на Закона за достъп до информация от журналисти. В много други държави не се ползва толкова този закон. В крайна сметка това довежда до по-отчетно управление.
Мълчаливите откази от достъп до информация също могат да бъдат обжалвани в съда, но броят им все още е притеснителен, каза Къшъмов. Съдебната практика обаче винаги постановява, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Санкции обаче се налагат изключително рядко.
Съдебната практика е ахилесова пета, когато говорим за достъпа, защото при достъпа до информация ние имаме нужда от бърз достъп. Колкото и да е бърза практиката, едно дело на 2 инстанции – Административен съд и Върховен административен съд – обикновено коства време от година, година и половина. Въпреки че за съдебен процес това е кратък период, когато става дума за важна информация, периодът не е никак кратък, заяви Кашъмов и припомни отказа за предоставяне на информация за проекта "Южен поток".
Не може във всички институции да има служители по сигурността, а да няма по достъпа до информация, коментира юристът.
Промените в законодателството за изминалите 15 години представи в предаването "Преди всички" (по "Хоризонт") Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на неправителствената организация, а адвокат Кирил Терзийски направи обзор на развитието на съдебната практика по този закон.
В предаването Кашъмов заяви: "Въпреки всичките несгоди и упорство на управлението, което обикновено не желае да бъде прозрачно, смятам, че журналистите, гражданите, неправителствените организации постигнаха много през тези години. В световен план правото на достъп до информация невероятно много се разви за това време."
В институциите в България годишно постъпват между 10 000 и 12 000 искания за достъп до информация, разказа той. Около 8000 от тези искания са от граждани, а на второ място по брой подадени заявления са журналистите. Когато има отказ от страна на институциите, хората обжалват в съда и в над половината случаи отказите се отменят.
Системата в България работи. Гражданите са активни. И журналистите са активни. Трябва да кажем, че България е сравнима със западни държави като Великобритания и Холандия по отношение на ползването на Закона за достъп до информация от журналисти. В много други държави не се ползва толкова този закон. В крайна сметка това довежда до по-отчетно управление.
Мълчаливите откази от достъп до информация също могат да бъдат обжалвани в съда, но броят им все още е притеснителен, каза Къшъмов. Съдебната практика обаче винаги постановява, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Санкции обаче се налагат изключително рядко.
Съдебната практика е ахилесова пета, когато говорим за достъпа, защото при достъпа до информация ние имаме нужда от бърз достъп. Колкото и да е бърза практиката, едно дело на 2 инстанции – Административен съд и Върховен административен съд – обикновено коства време от година, година и половина. Въпреки че за съдебен процес това е кратък период, когато става дума за важна информация, периодът не е никак кратък, заяви Кашъмов и припомни отказа за предоставяне на информация за проекта "Южен поток".
Не може във всички институции да има служители по сигурността, а да няма по достъпа до информация, коментира юристът.
Интервю с Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" можете да видите в сайта на БНР.
Автор: Светослава Кузманова
Източник: БНР , 07 юли 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
26 юли 2024 г.
Конкретни 18 спешни действия поиска НМД от парламентарната Комисия по демографската политика, децата и семейството
Национална мрежа за децата (НМД) изпрати официално писмо до парламентарната Комисия по демографската политика, децата и
10 юли 2024 г.
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
09 юли 2024 г.
„Амнести Интернешънъл“ сигнализира за „системни посегателства“ над свободата на събранията в Европа
"Амнести Интернешънъл" сигнализира за "системни посегателства и ограничения" спрямо свободата на събранията и сдруженията в
