Ще се променят ли правилата за неправителствените организации

08 юли 2015 г.

Проeкт за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел предвижда нова процедура за регистрация и създаване на специален съвет и фонд

Нов съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет, фонд за подкрепа на граждански инициативи със средства от държавния бюджет на конкурсен принцип и прехвърляне на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията. Това са основните предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, по които в момента тече обществено обсъждане.

15 години по-късно

В България над 200 социални услуги за хора в трудно положение се предоставят от граждански организации. Неправителственият сектор е инициатор на ключови политики като достъп до информация, защита на човешките права и деинституционализация. През 2012 г. заетите в него са били 16 900, а доброволците - 56 423.

"През 2015 се навършват 15 години от приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който поставя част от основите за развитие на независимо гражданско общество, но не предвижда механизмите, чрез които държавата ще подкрепя този процес", обяснява Любен Панов, директор на Българския център за нестопанско право. "Необходими бяха още 10 години, за да бъде направена втората крачка – през 2012 г. беше приета Стратегия за подкрепа развитието на гражданските организации и План за действие към нея. Ако сега предложените промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел бъдат приети, това ще е третата крачка напред", обобщава Панов. По думите му положително е било, че при изработването на текстовете са били въвлечени самите граждански организации.

По-малко бюрокрация, повече прозрачност

Идеята за промяна в досегашния ред за регистриране на неправителствените организации идва след анализ на несъвършенствата на действащата процедура, уточнява Любен Панов. В момента те се регистрират от окръжния съд по местонахождението на тяхното седалище.

"Това на практика означава, че вместо един, има 28 отделни регистъра, които се водят преимуществено на хартия. Освен това голяма част от неправителствените организации се регистрират и на други места – в Централния регистър на организациите в обществена полза към Министерството на правосъдието, в Регистъра на читалищата към министъра на културата, в регистър БУЛСТАТ и др. Този процес често създава излишна административна тежест и води до непълноти, неточности и до ненужно дублиране на информация", обясняват Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, и Димитър Марков, старши анализатор в Правната програма.

Според тях в момента липсва обобщена и детайлна информация за броя на регистрираните в окръжните съдилища организации с нестопанска цел (справки могат да се правят само в съда и в БУЛСТАТ). "Регистрите в съдилищата са публични, но процедурите за снабдяване с удостоверения и за извършване на справки са труднодостъпни поради заплащането на такси във всеки един случай, както и заради липсата на система за обмен на данни по служебен път между съдилищата и други органи. Всичко това прави неправителствените организации непрозрачни, за разлика от търговските дружества, които се вписват в Търговския регистър", обобщават Мария Йорданова и Димитър Марков.

Анализите по законопроекта са показали, че в момента регистрацията на неправителствените организации е три пъти по-скъпа (със свързаните разходи – пътуване между различни институции и други) в сравнение с тази на търговците, и отнема средно месец и половина спрямо три дни при търговците.

"В проекта се прецизира редът за отказ да се извърши вписване, с което ще се премахне съществуващата сега порочна практика заявления за вписване на неправителствени организации да се оставят "без движение" за дълги периоди от време, в които не е ясно какво е действителното състояние на организацията", допълват още Мария Йорданова и Димитър Марков. Те подчертават, че с новия ред ще се намали финансовата и административната тежест за нестопанските организации.

Ива Таралежкова, председател на Форум "Гражданско участие", също подкрепя идеята за промяна на реда на регистриране. "Смятаме, че воденето на единен електронен регистър от Агенция по вписванията ще спомогне за уеднаквяване на противоречивата съдебна практика при регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел в различните окръжни съдилища и ще осигури по-голяма прозрачност на дейността на тези организации. А възможността за подаване на документи по електронен път ще подобри достъпа и ще ускори регистрационните процедури", казва тя.

Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, също е убедена, че предвиденият нов ред "ще премахне съществуващите тежки процедури по регистрация и отчетност в различни институции". "За нас като организация на дарителите от особено значение е, че юридическите лица с нестопанска цел, които подават отчетите си в срок, вече ще бъдат видими в реално време, както и че се предвижда отнемане на статута "обществена полза" за онези, които не спазват това свое задължение", коментира Величкова.

За и против бъдещия съвет

Законопроектът предвижда Съветът за развитие на гражданското общество да бъде консултативен орган към Министерския съвет и в него да участват представители на изпълнителната власт и на неправителствения сектор, които да имат мнозинство и тригодишен мандат. Предвижда се също представителите на нестопанските структури да бъдат определяни "чрез прозрачна и състезателна процедура", като се отчитат опитът на организацията в осъществяване на конкретните дейности, професионалният опит на номинирания човек и получената подкрепа от други организации.

"Създаването на Съвет за развитието на гражданското общество ще подобри възможностите за директна комуникация между юридическите лица с нестопанска цел и институциите на централната власт, което е важно за формирането на политики в полза на обществото", посочва Красимира Величкова.

В неправителствения сектор обаче се чуват и гласове против съвета. Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК), вече изрази категорично несъгласие с тази идея. Организацията твърди, че "формирането на политики от страна на държавата по отношение на неправителствените организации е в грубо противоречие с конституционния принцип на свободата на сдружаване". И намира за "изключително смущаващи" някои от предвидените функциите на съвета - да дава становища по властови актове, касаещи развитието на гражданското общество, както и да прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации и техните резултати и постижения. От БСК смятат, че по този начин "неправителствените организации се поставят под пряк контрол и подлежат на оценка на правителството", което може да ги превърне в "удобни структури на властта".

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) също се обявява против идеята за Съвет за развитие на гражданското общество, както и на Фонд за подкрепа на развитието на гражданските организации. Според ИПИ подобен съвет "опорочава смисъла на съществуването на неправителствените организации - да бъдат коректив на публичните органи и да предоставят алтернативни услуги".

Според Любен Панов обаче регламентирането на Съвет за развитие на гражданското общество и на Фонд за подкрепа на гражданските инициативи са "ключови за провеждането на устойчива държавна политика в подкрепа на гражданския сектор" и ще осигурят "взаимодействието между гражданските организации и държавата в дългосрочен план".

Очаквайте повече за това какво предвижда предложението за фонд за подкрепа на гражданските организации скоро на capital.bg. Дебатите по проекта продължават и на платформата "Гласът ни".