В търсене на своя произход или – правото на осиновените да познават корените си
22 юли 2015 г.
На 21 юли 2015 г. във Френския институт в гр. София се проведе форум на тема „Правото да познаваш своя произход – лицата на осиновяването". Събитието бе организирано от Българска Асоциация Осиновени и Осиновители – БАОО, Национален интернет регистър на търсещи се „Къде си?" и Национална мрежа за децата в партньорство с Министерството на правосъдието на Република България и с подкрепата на Посолството на Франция в България.
Форумът бе открит от заместник-министъра на правосъдието – г-жа Вергиния Мичева при засилен медиен интерес. Тя заяви, че на 31 юли 2015 г. в правосъдното министерство ще се сформира работна група, която ще изготви промени в Семейния кодекс, които засягат уредбата на осиновяването и правото на осиновените да търсят своя биологичен произход.
„Родителството е нещо, което се създава с времето, а не биологичното родителство", коментира посланикът на Франция в България г-н Ксавие Лапер дьо Кабан. Той не скри своя сантимент към темата на осиновяването. Официалният гост сподели, че Франция също дълго време е държала тайната за познаване на биологичния произход, но след промените във френското законодателство от 1996 г. осиновените вече имат гарантиран достъп до данните за своя произход.
Изпълнителният директор на Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов заяви, че над 2 млн. българи са засегнати от темата „осиновяване". Въпреки това в обществото все още има твърде много догми при търсене на биологичните родители. Според изследване над 7 000 са обявите в социалната мрежа Фейсбук, чрез които осиновени лица се надяват да бъдат разпознати от своите биологични роднини.
„Познаването на собствените корени е право, което трябва да знае всеки човек" беше мнението на Георги Богданов. Той припомни, че Съветът по правата на човека на ООН вече е отправил препоръка към българската държава, която следва да забрани тайната на осиновяването и да гарантира правото на детето да знае своя произход. Но въпреки официалната препоръка, тайната на осиновяването продължава да е законово регламентирана и да се практикува у нас, уточни изпълнителният директор. Като пример бяха посочени стотиците изгубени дела в архивите на окръжните съдилища, неправилното съхранение на данни, свързани с осиновяването, както и че „90% от молбите по реда на Закона за достъп до обществена информация биват отхвърлени, тъй като не отговарят на изискването „важни обстоятелства да налагат това".
Несъвършенствата на действащата уредба бяха представени през 3 лични истории – на биологичната майка, на осиновения, търсещ своя биологичен произход и на осиновителката на малко дете. Трите жени бяха категорични, че осиновените деца трябва да имат възможността да получат безпрепятствено информация за биологичните си родители „независимо дали са налице изключително важни причини".
Г-жа Беатрис Бионди, генерален директор на „Агенция по осиновяването" във Франция, сподели френския опит в тази сфера. Тя посочи, че френските закони гарантират правото на биологичните майки „да раждат под тайна". Наред с това обаче съществуват множество възможности за осиновените, осиновителите и биологичните родители да получат достъп до досиетата, свързани с процедурата за осиновяване. Националният съвет за търсене на биологичния произход, както и местните асоциации във Франция оказват подкрепа на осиновените, като ги свързват с техните биологични родители, организират пътувания до държавите по произход и придружават осиновените деца, които искат да се запознаят с културата на техните роднини. Изводът, който г-жа Бионди направи, бе, че според френското законодателство, ако осиновеното дете не е било родено „под тайна", то има правото да получи цялата информация относно своя произход, без да е необходимо да търси съдействието на Съвета.
За финал г-жа Беатрис Бионди направи препратка към законодателствата на Колумбия, Чили и няколко африкански държави, в които всяко осиновено дете има гарантирано от закона право да иска достъп до своето досие и цялата информация относно осиновяването се съхранява в продължение на няколко десетилетия.
В своето изказване, националният омбудсман на Република България – г-н Константин Пенчев, изрази възмущението си от все още действащата разпоредба в Наказателния кодекс, според която разкриването на тайната на осиновяването се третира като престъпление, и призова за незабавното й отменяне. Омбудсманът припомни, че „сме 2015 г.,а не 1915 г" и днес не е допустимо да позволяваме да има втора категория хора.
С думите: „Борбата ще бъде трудна, но промяната трябва да се случи" г-жа Вергиния Мичева закри Форума.
Форумът бе открит от заместник-министъра на правосъдието – г-жа Вергиния Мичева при засилен медиен интерес. Тя заяви, че на 31 юли 2015 г. в правосъдното министерство ще се сформира работна група, която ще изготви промени в Семейния кодекс, които засягат уредбата на осиновяването и правото на осиновените да търсят своя биологичен произход.
„Родителството е нещо, което се създава с времето, а не биологичното родителство", коментира посланикът на Франция в България г-н Ксавие Лапер дьо Кабан. Той не скри своя сантимент към темата на осиновяването. Официалният гост сподели, че Франция също дълго време е държала тайната за познаване на биологичния произход, но след промените във френското законодателство от 1996 г. осиновените вече имат гарантиран достъп до данните за своя произход.
Изпълнителният директор на Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов заяви, че над 2 млн. българи са засегнати от темата „осиновяване". Въпреки това в обществото все още има твърде много догми при търсене на биологичните родители. Според изследване над 7 000 са обявите в социалната мрежа Фейсбук, чрез които осиновени лица се надяват да бъдат разпознати от своите биологични роднини.
„Познаването на собствените корени е право, което трябва да знае всеки човек" беше мнението на Георги Богданов. Той припомни, че Съветът по правата на човека на ООН вече е отправил препоръка към българската държава, която следва да забрани тайната на осиновяването и да гарантира правото на детето да знае своя произход. Но въпреки официалната препоръка, тайната на осиновяването продължава да е законово регламентирана и да се практикува у нас, уточни изпълнителният директор. Като пример бяха посочени стотиците изгубени дела в архивите на окръжните съдилища, неправилното съхранение на данни, свързани с осиновяването, както и че „90% от молбите по реда на Закона за достъп до обществена информация биват отхвърлени, тъй като не отговарят на изискването „важни обстоятелства да налагат това".
Несъвършенствата на действащата уредба бяха представени през 3 лични истории – на биологичната майка, на осиновения, търсещ своя биологичен произход и на осиновителката на малко дете. Трите жени бяха категорични, че осиновените деца трябва да имат възможността да получат безпрепятствено информация за биологичните си родители „независимо дали са налице изключително важни причини".
Г-жа Беатрис Бионди, генерален директор на „Агенция по осиновяването" във Франция, сподели френския опит в тази сфера. Тя посочи, че френските закони гарантират правото на биологичните майки „да раждат под тайна". Наред с това обаче съществуват множество възможности за осиновените, осиновителите и биологичните родители да получат достъп до досиетата, свързани с процедурата за осиновяване. Националният съвет за търсене на биологичния произход, както и местните асоциации във Франция оказват подкрепа на осиновените, като ги свързват с техните биологични родители, организират пътувания до държавите по произход и придружават осиновените деца, които искат да се запознаят с културата на техните роднини. Изводът, който г-жа Бионди направи, бе, че според френското законодателство, ако осиновеното дете не е било родено „под тайна", то има правото да получи цялата информация относно своя произход, без да е необходимо да търси съдействието на Съвета.
За финал г-жа Беатрис Бионди направи препратка към законодателствата на Колумбия, Чили и няколко африкански държави, в които всяко осиновено дете има гарантирано от закона право да иска достъп до своето досие и цялата информация относно осиновяването се съхранява в продължение на няколко десетилетия.
В своето изказване, националният омбудсман на Република България – г-н Константин Пенчев, изрази възмущението си от все още действащата разпоредба в Наказателния кодекс, според която разкриването на тайната на осиновяването се третира като престъпление, и призова за незабавното й отменяне. Омбудсманът припомни, че „сме 2015 г.,а не 1915 г" и днес не е допустимо да позволяваме да има втора категория хора.
С думите: „Борбата ще бъде трудна, но промяната трябва да се случи" г-жа Вергиния Мичева закри Форума.
Автор: Айлин Юмерова, Български център за нестопанско право
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
