Два милиона души в България имат въпроси за осиновяването, но малцина имат отговори
23 юли 2015 г.
Около два милиона души в България са засегнати пряко или косвено от темата за осиновяването - биологични родители, осиновители, осиновени и техните близки. Осиновяването у нас обаче продължава да е защитено от закона като тайна, която се нарушава само с разрешение на съда при необходимост. Отделно от това, за огромна част от осиновяванията до неотдавна, може изобщо да няма документ. Така два милиона българи остават без отговори на дълбоко значими в личен план въпроси, като този от къде са дошли или какви са последствията от решенията им.
Представители на държавата и на неправителствения сектор обсъдиха темата за осиновяването и необходимостта от промяна в закона на конференция тази седмица. Те се обединиха около думите на омбудсмана Константин Пенчев, който също беше гост, че е абсурдно в 21 век в България да продължава да се гледа на осиновяването като на нещо, което трябва да се крие.
Два милиона българи
Това са поколенията след Втората световна война, когато много деца са осиновени без каквито и да е документи или следа за миналото си. Изчисленията са на неправителствените организации, които се занимават с тази тематика, като за всяка година е калкулиран броят на осиновените, осиновителите, биологичните родители и техните роднини след 1945 г. Това прави тази огромна цифра за България, обясни за "Дневник" изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов.
Тенденцията осиновяването да се прави потайно (или направо нелегално), продължава и десетилетия след това.
И тъй като няма никакъв регламент или ориентир за хората, които търсят отговори на този значим въпрос, сега те пробват през социалните мрежи и интернет, разказва Богданов. Има например голяма група във "Фейсбук" - "Къде си?" където хора разказват личните си истории в търсене на биологичните си родители или деца, дадени за осиновяване, изчезнали от родилното братя или сестри. Ако не с друго, там си помагаме психически, казва директорът на неправителствената организация.
Въпросът за произхода
"В миналото осиновяването се е случва много тайно и досиетата се унищожавали. Има голям брой българи осиновени по този начин, които нямат никакъв документ за това и нямат никакъв друг източник на информация освен по свидетелства на живи хора. Всеки който е осиновен трябва да е подготвен, че вероятно няма официални документи за това, дори да реши да търси", коментира за "Дневник" и зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева.
И макар това сега вече да е променено и всичко да се следи в регистъра на осиновяванията, остава проблемът с тайната на процеса.
"Осиновяването е тайна, тези съдебни решения не се обявяват, а се съхраняват в специални регистри и непублични книги", обясни Мичева. По думите й ведомството има амбициите до края на годината да предложи и въведе промени в Семейния кодекс, с които тази тайна да отпадне, но в същото време трябва да се запази интереса на биологичните родители и на децата. "Ако те не желаят да бъдат свързани с детето и да се разкрие тяхната самоличност, това трябва да бъде уважено. И обратното - децата трябва да са защитени", поясни тя.
Според правосъдния зам.-министър въпросът за произхода терзае голяма част от осиновените хора, и когато тръгнат да търсят информация, целта им е да намерят душевен мир, а не да разбиват семейства и да разкриват тайни от миналото на биологичните си родители (ако изобщо стигнат до тях). Това обаче в много случаи е невъзможно заради унищожените документи.
Защо е важно осиновените да знаят?
"Важно е да се каже на детето, че е осиновено от рано, защото това се приема тежко особено в тийнейджърството. На кандидат-осиновителите, когато ги подготвят за процеса, винаги им се обяснява колко е важно да кажат на децата - струва ми се напълно естествено. Всеки ще го прави, стига да е позволено от закона, защото е в интерес на всички", коментира Мичева.
По думите й съвременният осиновител има различно мислене от онзи, за когото осиновяването е било срамно, или въпрос да си вземеш храненик.
"Когато в практиката си съм работила по такива дела, винаги съм питала осиновителите имат ли намерение да кажат на детето. Те винаги отговарят положително. В миналото да осиновиш дете е било, за да вземеш храненик, да има някой като остарееш да се грижи за теб. Сега вече концепцията за осиновяване е друга - да имаш дете, да се грижиш за него, да му осигуриш дом. Особено осиновителите от чужбина - те винаги мислят на първо място за детето и това да му дадат семейство", коментира зам.-министърът с дългогодишен опит в съда.
Има обаче и жестоки осиновители
И други неща в законодателството за осиновяванията трябва да се променят - това, че осиновители имат право да осиновяват и разсиновяват деца колкото пъти поискат, коментира още Георги Богданов. Той е запознат със случаи на семейства, които са осивновявали и връщали по няколко деца. Познава и детете, което три пъти е било разсиновявано.
Омбудсманът Константин Пенчев обясни по време на конференцията, че по този начин понякога например се решават наследствени спорове, като с осиновените се постъпва като с "втора ръка хора". "Ние лъжем Европа, че осиновяването у нас е неотменимо, както би трябвало да бъде. Но това е лъжа", заяви той.
"Както може един биологичен родител да си остави детето, така и един осиновител може", е лаконичното обяснение на Богданов. Според него е задължително да се забрани на осиновителите, които разсиновяват деца, да могат да осиновят отново.
Друго, за което настоява Националната мрежа за децата, е да има едно държавно звено, което да контролира тези процеси и да отговаря за съхраняването на информацията на биологичните родители, осиновителите и децата, а със съдействието на неправителствените организации да осъществява контакта между тях, когато има желание и от двете страни.
Представители на държавата и на неправителствения сектор обсъдиха темата за осиновяването и необходимостта от промяна в закона на конференция тази седмица. Те се обединиха около думите на омбудсмана Константин Пенчев, който също беше гост, че е абсурдно в 21 век в България да продължава да се гледа на осиновяването като на нещо, което трябва да се крие.
Два милиона българи
Това са поколенията след Втората световна война, когато много деца са осиновени без каквито и да е документи или следа за миналото си. Изчисленията са на неправителствените организации, които се занимават с тази тематика, като за всяка година е калкулиран броят на осиновените, осиновителите, биологичните родители и техните роднини след 1945 г. Това прави тази огромна цифра за България, обясни за "Дневник" изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов.
Тенденцията осиновяването да се прави потайно (или направо нелегално), продължава и десетилетия след това.
И тъй като няма никакъв регламент или ориентир за хората, които търсят отговори на този значим въпрос, сега те пробват през социалните мрежи и интернет, разказва Богданов. Има например голяма група във "Фейсбук" - "Къде си?" където хора разказват личните си истории в търсене на биологичните си родители или деца, дадени за осиновяване, изчезнали от родилното братя или сестри. Ако не с друго, там си помагаме психически, казва директорът на неправителствената организация.
Въпросът за произхода
"В миналото осиновяването се е случва много тайно и досиетата се унищожавали. Има голям брой българи осиновени по този начин, които нямат никакъв документ за това и нямат никакъв друг източник на информация освен по свидетелства на живи хора. Всеки който е осиновен трябва да е подготвен, че вероятно няма официални документи за това, дори да реши да търси", коментира за "Дневник" и зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева.
И макар това сега вече да е променено и всичко да се следи в регистъра на осиновяванията, остава проблемът с тайната на процеса.
"Осиновяването е тайна, тези съдебни решения не се обявяват, а се съхраняват в специални регистри и непублични книги", обясни Мичева. По думите й ведомството има амбициите до края на годината да предложи и въведе промени в Семейния кодекс, с които тази тайна да отпадне, но в същото време трябва да се запази интереса на биологичните родители и на децата. "Ако те не желаят да бъдат свързани с детето и да се разкрие тяхната самоличност, това трябва да бъде уважено. И обратното - децата трябва да са защитени", поясни тя.
Според правосъдния зам.-министър въпросът за произхода терзае голяма част от осиновените хора, и когато тръгнат да търсят информация, целта им е да намерят душевен мир, а не да разбиват семейства и да разкриват тайни от миналото на биологичните си родители (ако изобщо стигнат до тях). Това обаче в много случаи е невъзможно заради унищожените документи.
Защо е важно осиновените да знаят?
"Важно е да се каже на детето, че е осиновено от рано, защото това се приема тежко особено в тийнейджърството. На кандидат-осиновителите, когато ги подготвят за процеса, винаги им се обяснява колко е важно да кажат на децата - струва ми се напълно естествено. Всеки ще го прави, стига да е позволено от закона, защото е в интерес на всички", коментира Мичева.
По думите й съвременният осиновител има различно мислене от онзи, за когото осиновяването е било срамно, или въпрос да си вземеш храненик.
"Когато в практиката си съм работила по такива дела, винаги съм питала осиновителите имат ли намерение да кажат на детето. Те винаги отговарят положително. В миналото да осиновиш дете е било, за да вземеш храненик, да има някой като остарееш да се грижи за теб. Сега вече концепцията за осиновяване е друга - да имаш дете, да се грижиш за него, да му осигуриш дом. Особено осиновителите от чужбина - те винаги мислят на първо място за детето и това да му дадат семейство", коментира зам.-министърът с дългогодишен опит в съда.
Има обаче и жестоки осиновители
И други неща в законодателството за осиновяванията трябва да се променят - това, че осиновители имат право да осиновяват и разсиновяват деца колкото пъти поискат, коментира още Георги Богданов. Той е запознат със случаи на семейства, които са осивновявали и връщали по няколко деца. Познава и детете, което три пъти е било разсиновявано.
Омбудсманът Константин Пенчев обясни по време на конференцията, че по този начин понякога например се решават наследствени спорове, като с осиновените се постъпва като с "втора ръка хора". "Ние лъжем Европа, че осиновяването у нас е неотменимо, както би трябвало да бъде. Но това е лъжа", заяви той.
"Както може един биологичен родител да си остави детето, така и един осиновител може", е лаконичното обяснение на Богданов. Според него е задължително да се забрани на осиновителите, които разсиновяват деца, да могат да осиновят отново.
Друго, за което настоява Националната мрежа за децата, е да има едно държавно звено, което да контролира тези процеси и да отговаря за съхраняването на информацията на биологичните родители, осиновителите и децата, а със съдействието на неправителствените организации да осъществява контакта между тях, когато има желание и от двете страни.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
