Една трета от задържаните в България са жертва на насилие при арест или в полицейско управление или и в двата случая
29 юли 2015 г.
Д. В. на 28 г. е бит от десет полицаи във Второ РУП в гр. Бургас с бухалки, палки и електрошокова палка, която е притискана в главата на задържания. На местата, на които е използвана палката, липсва коса.
Ц. Д. на 28 г. е арестуван и пребит с многократни удари по цялото тяло с ръце и крака от седем полицаи на местопрестъплението в гр. Добрич. Един от полицаите стъпва върху дясната му ръка, при което се „скъсва вена" и е зашит „без упойка" в МБАЛ – Добрич. Няма документ от болницата. Бил е целият в кръв и синини.
Това са само част от многобройните случаи на полицейско насилие, регистрирани от Български хелзинкски комитет (БХК). Общо 27,6% от всички интервюирани лишени от свобода са били жертва на физическо насилие при арестуване или при отвеждането им в полицейско управление или и в двата случая. Още по-висок е делът на жертвите спрямо тези, лишени от свобода, които са били арестувани – 32,8%. 21,8% от респондентите (354 лица), които са отвеждани в полицейско управление (1 621 лица), са били жертва на физическо насилие по време на разпит с цел изтръгване на показания. 15,5% от интервюираните (220 лица), които са били арестувани (1 419 лица), са жертви на физическо насилие в момента на залавянето им.
Това показват данните от най-мащабното изследване на БХК за полицейско насилие, проведено в 29 места за лишаване от свобода, където са анкетирани 1 691 затворници. Изследването, представено днес в Центъра за култура и дебат „Червената къща", регистрира тревожно голям мащаб на полицейско насилие при задържане на лица, заподозрени в извършване на престъпления.
В повечето от случаите – при арест и в полицейското управление – насилените лица са били с белезници, като в част от тези случаи белезниците са използвани и като средство за малтретиране. Не е регистриран нито един случай, в който полицай да е отреагирал в опит да възпре насилие над задържани лица от страна на други полицейски служители.
Докато в някои случаи по време на задържане законът допуска употреба на сила, вътре в полицейското управление това е абсолютно недопустимо и е грубо нарушение както на Закона за МВР, така и на Наказателния кодекс. В голяма част от случаите насилието, на което се подлагат задържаните, може да бъде квалифицирано като изтезание.
Реакция спрямо насилието от страна на полицейските служители е регистрирана сред медицинските лица в местата за задържане, линейките на Бърза помощ и болниците, в които са отвеждани пострадалите. Медицинските служители се възмущават, възпрепятстват или реагират на такова насилие, но в повечето случаи не регистрират инцидентите в официален документ.
Близо 34% или общо 568 от анкетираните затворници споделят, че достъпът им до адвокатска помощ е бил неадекватен по време на досъдебното производство. Изследването разкрива ключовата роля на адвоката в предотвратяване на насилието над задържаните в полицейското управление. Делът на тези, които са били обект на насилие вътре в полицейските управления и са имали адвокат е с 13,3 (процентни) пункта по-нисък от дела на тези, които са били обект на насилие, но не са имали адвокат по време на досъдебното производство. Подобна е ситуацията и при случаите на насилие над задържани лица в следствен арест.
Чуждите граждани са тези, които най-често свидетелстват за полицейско насилие при арестуването им – 27,3%. Прави впечатление високият дял (80%) на чуждестранните граждани, които са били задържани през цялото време на досъдебното производство в сравнение с останалите респонденти: етнически турци – 53,6%, българи – 53,3%, и роми – 49,8%.
Ромите са тези, които най-често стават жертви на физическо насилие при задържане вътре в полицейското управление – 27.2%, като разликата с останалите етнически групи е значителна: българи – 16,6%, етнически турци – 15,5% и чужденци - 14.7%. Ромите са и с най-висок процент – 10%, спрямо останалите етнически групи, които са ставали свидетели на физическо насилие върху други задържани в полицейските управления.
Изключително тревожно е, че рискът от малтретиране при непълнолетни лица, задържани от полицията, както при задържането, така и по време на последващия разпит вътре в полицейското управление, е значително по-висок в сравнение с този при възрастните.
През 2011 г. БХК започна своята кампания „Полицейското насилие: стоп сега!", която доведе до въвеждане на стандартa „абсолютна необходимост" при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи. За да се спазва стандартът, България има нужда да предприеме сериозни действия за превенция и разследване на свръхупотребата на сила от полицейски служители.
Докладът ще бъде достъпен на сайта на БХК на 31 юли.
Инфографиката за доклада може да бъде изтеглена тук.
Ц. Д. на 28 г. е арестуван и пребит с многократни удари по цялото тяло с ръце и крака от седем полицаи на местопрестъплението в гр. Добрич. Един от полицаите стъпва върху дясната му ръка, при което се „скъсва вена" и е зашит „без упойка" в МБАЛ – Добрич. Няма документ от болницата. Бил е целият в кръв и синини.
Това са само част от многобройните случаи на полицейско насилие, регистрирани от Български хелзинкски комитет (БХК). Общо 27,6% от всички интервюирани лишени от свобода са били жертва на физическо насилие при арестуване или при отвеждането им в полицейско управление или и в двата случая. Още по-висок е делът на жертвите спрямо тези, лишени от свобода, които са били арестувани – 32,8%. 21,8% от респондентите (354 лица), които са отвеждани в полицейско управление (1 621 лица), са били жертва на физическо насилие по време на разпит с цел изтръгване на показания. 15,5% от интервюираните (220 лица), които са били арестувани (1 419 лица), са жертви на физическо насилие в момента на залавянето им.
Това показват данните от най-мащабното изследване на БХК за полицейско насилие, проведено в 29 места за лишаване от свобода, където са анкетирани 1 691 затворници. Изследването, представено днес в Центъра за култура и дебат „Червената къща", регистрира тревожно голям мащаб на полицейско насилие при задържане на лица, заподозрени в извършване на престъпления.
В повечето от случаите – при арест и в полицейското управление – насилените лица са били с белезници, като в част от тези случаи белезниците са използвани и като средство за малтретиране. Не е регистриран нито един случай, в който полицай да е отреагирал в опит да възпре насилие над задържани лица от страна на други полицейски служители.
Докато в някои случаи по време на задържане законът допуска употреба на сила, вътре в полицейското управление това е абсолютно недопустимо и е грубо нарушение както на Закона за МВР, така и на Наказателния кодекс. В голяма част от случаите насилието, на което се подлагат задържаните, може да бъде квалифицирано като изтезание.
Реакция спрямо насилието от страна на полицейските служители е регистрирана сред медицинските лица в местата за задържане, линейките на Бърза помощ и болниците, в които са отвеждани пострадалите. Медицинските служители се възмущават, възпрепятстват или реагират на такова насилие, но в повечето случаи не регистрират инцидентите в официален документ.
Близо 34% или общо 568 от анкетираните затворници споделят, че достъпът им до адвокатска помощ е бил неадекватен по време на досъдебното производство. Изследването разкрива ключовата роля на адвоката в предотвратяване на насилието над задържаните в полицейското управление. Делът на тези, които са били обект на насилие вътре в полицейските управления и са имали адвокат е с 13,3 (процентни) пункта по-нисък от дела на тези, които са били обект на насилие, но не са имали адвокат по време на досъдебното производство. Подобна е ситуацията и при случаите на насилие над задържани лица в следствен арест.
Чуждите граждани са тези, които най-често свидетелстват за полицейско насилие при арестуването им – 27,3%. Прави впечатление високият дял (80%) на чуждестранните граждани, които са били задържани през цялото време на досъдебното производство в сравнение с останалите респонденти: етнически турци – 53,6%, българи – 53,3%, и роми – 49,8%.
Ромите са тези, които най-често стават жертви на физическо насилие при задържане вътре в полицейското управление – 27.2%, като разликата с останалите етнически групи е значителна: българи – 16,6%, етнически турци – 15,5% и чужденци - 14.7%. Ромите са и с най-висок процент – 10%, спрямо останалите етнически групи, които са ставали свидетели на физическо насилие върху други задържани в полицейските управления.
Изключително тревожно е, че рискът от малтретиране при непълнолетни лица, задържани от полицията, както при задържането, така и по време на последващия разпит вътре в полицейското управление, е значително по-висок в сравнение с този при възрастните.
През 2011 г. БХК започна своята кампания „Полицейското насилие: стоп сега!", която доведе до въвеждане на стандартa „абсолютна необходимост" при използването на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи. За да се спазва стандартът, България има нужда да предприеме сериозни действия за превенция и разследване на свръхупотребата на сила от полицейски служители.
Докладът ще бъде достъпен на сайта на БХК на 31 юли.
Инфографиката за доклада може да бъде изтеглена тук.
Източник: Български хелзински комитет , 29 юли 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
