Никой ли не вижда слона в стаята

03 август 2015 г.

Престъпленията от омраза вече се превръщат в сериозен проблем за цялото общество и е крайно време да спрат да се игнорират от властите

"Трябва да се изправиш срещу страховете си, иначе ще те преследват цял живот", казва Красимира на десетгодишната си дъщеря. Хваща я за ръката, поемат си въздух и слизат от трамвая. Месеци по-късно отново са на спирката от онзи ужасен Хелоуин, когато така и не успяват да стигнат до детското парти за празника.

"Ей, маймуно грозна, какво правиш ти тук?" Това са първите реплики на нападателите им зад гърба на Абдул. Приятелят на Красимира, родом от Гана, върви пред нея и дъщеря й в онази октомврийска вечер на пазара в "Борово" и не реагира на обидата. Тя обаче се обръща към младежите, от които идва провокацията, и им казва: "Е, хубава работа, така ли се говори?!" В отговор получава: "Ти да мълчиш, дебела свиня!" Един от тях отива още по-далеч: "Дано да умре детето ти и ти да гледаш как умира!" На което Красимира отвръща: "Не знам за моето дете, но ти няма да имаш никога деца!" Следващото, което си спомня, е как юмрукът му се стоварва върху зъбите й. Абдул е повален на земята след силен удар в челюстта. Започват да го ритат, блъскат и скубят. На спирката има много хора, но само един се притичва на помощ, за да разгони нападателите. Полицията пристига след повече от час, когато побойниците отдавна са избягали. Униформените не им предлагат дори да ги закарат до районното. Двойката отива с такси, за да даде показания за случилото се.

Осем месеца по-късно извършителите са ясни, но делото срещу тях все още е висящо. Един от нападателите, научава с ужас Красимира, живее в близост до училището на дъщеря й. Той е бил задържан и преди за побой над ром, но проявите му се разглеждат като хулигански от властите, не като престъпления от расистки или ксенофобски подбуди.

Истории като тази на Красимира или на 67-годишния Красимир Иванов, нападнат преди две седмици в Борисовата градина, защото внучето му приличало на просещо циганче, са алармата, която известява, че никой не е застрахован да попадне под ударите на омразата. И ако най-честите жертви на расистко мотивирано насилие са ромите и чернокожите според правозащитни организации, то никой вече няма сигурност, че утре няма да бъде повален на земята с юмруци, защото се е сторил различен на някого. Престъпленията от омраза не са проблем на циганите, бежанците и мигрантите, те са растяща заплаха за цялото общество. При това внимателно отгледана през последните няколко години. Безконтролното шестване на езика на омразата в медиите, почти демонстративният отказ на институциите да наказват политици и публични личности, които държат ксенофобски речи в парламента и по телевизията, небрежността, с която се отнасят и при разследването на расистки прояви на насилие, позволиха на агресията към другите (били те представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства, или просто инакомислещи) да се превърне в норма, във всекидневен език. A това е горивото на наказателните отряди на омразата.

Нито един осъден

Неспособността на България да гарантира справедливост за хората, станали жертви на престъпления от омраза, създава обстановка, в която е вероятно подобни нападения да бъдат повтаряни, предупреди през февруари международната правозащитна организация Amnesty International. Тогава тя остро разкритикува България в свой доклад за липсата на адекватно разследване на насилието от расистки и ксенофобски подбуди. Само за последните две години, въпреки зачестяването на нападения над чужденци, няма нито един, повтаряме - нито един осъден за престъпление от омраза.

Маргарита Илиева, която оглавява правната програма на Българския хелзинкски комитет и защитава пострадалата в последния казус, казва, че в нейната практика няма нито един осъден от български съд за престъпление от омраза. "Повечето изобщо не стигат до съда, а камо ли да излязат успешно от него", уточнява тя. Всъщност в дългия списък от расистки нападения от последните две години единствено побоят над афрофранцузойката влиза в съда, и то пак като престъпление по хулигански подбуди. Обикновено престъпленията от омраза не се разследват като такива, констатират правозащитните организации. А фактът, че жертвите са преследвани заради това, че са роми, хора, търсещи закрила, или хомосексуални мъже, се пренебрегва. Tакъв е случаят дори и когато има ясни признаци за дискриминационни мотиви, като например, когато извършителите използват дискриминационен език преди или по време на нападението, се казва в доклада на Amnesty International.

България вече е осъждана няколко пъти от Европейския съд по правата на човека заради отказа си да разпознава, преследва и наказва престъпления от омраза. Последния път през февруари тази година заради нападението на "Атака" над софийската джамия "Баня Баши" през 2011 г. Делото е образувано по жалба на един от нападнатите мюсюлмани - Вели Караахмед, и е спечелено от Българския хелзинкски комитет. А Министерството на правосъдието (оглавявано от Зинаида Златанова по това време) защитава активистите на "Атака" пред Страсбург с аргумента, че те не са преминали "изискуемия минимум на грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото".

Защо е така

Това е причината Маргарита Илиева да смята, че българските институции са в съгласие, своего рода какофония на отричането, че проблем с насилието над различните изобщо съществува. "Нацията ни в лицето на законодателния си орган се преструва, че такова нещо като хомофобски и женомразки насилия няма. Пак отричането е причината расистките престъпления институционално да се прикриват като хулигански. Тук вече обществото ни действа не чрез законодателя си, а чрез прокуратурата – тя е тази, която отразява обществените нагласи на отказ да се признае истината за това, че българите не са "толерантни", а редовно тормозят и насилват различните", коментира адвокатката. Тя допълва, че омразата е обичайна патология на повечето общества, но това, по което се различаваме, е малодушието на критичната маса от българското общество да признае това.

С други думи, затварянето на очите пред расистко мотивираното насилие е по цялата верига - от медиите, през парламента до полицията, прокуратурата и съда. Президентът и омбудсманът са единствените институции досега, които публично са изразявали тревога от ръста на престъпленията от расова омраза и са призовавали съдебната система да ги разследва адекватно. "Остава все пак обективният факт, че върху съда имаме много по-малко наблюдения, защото повечето дела не стигат до него заради прокуратурата, която действа като защитна преграда за извършителите", отбелязва Маргарита Илиева от БХК.

Тя дава пример с делото на афрофранцузойката Аурора, където в обвинителния акт липсват фактите, които разкриват деянието като подбудено от омраза. Не само че не са споменати расистките оскърбления, но и се твърди фактическа неистина, обяснява Маргарита Илиева, че деянието било "без установен личен мотив". "Тя е стояла с приятели на спирка на градския транспорт сред други чакащи. Пребиват я, без да се интересуват от никого другиго наоколо. Тя единствена е мишена на насилието и причината за това е ясно изразена от нападателите й: тя е "чернилка" и "маймуна". Причината е, значи, идентичността й. Прокуратурата от това не успява да установи "личен" мотив", недоумява адвокатката.

В друг случай прокуратурата отказва да приеме предложението на полицията да квалифицира насилието като престъпление от омраза, въпреки че тя изрично констатира, че нападателите са скинхедс. Това е казусът "Абду срещу България", расистки побой над двама суданци в центъра на София през 2007 г., също спечелен от Маргарита Илиева в Европейския съд по правата на човека. ЕСПЧ акцентира, че самата полиция се произнася за предполагаемата расистка мотивация на насилието, но прокуратурата не е счела за необходимо да бъде разпитан очевидецът за расистките обиди, нито дори самите нападатели за тяхната мотивация и възможността да е расистка. "Да се третират расистки мотивираните насилия наравно с дела без расистки елемент е равносилно на затваряне на очите пред специфичната природа на актове, които са особено разрушителни за основните права", се казва в решението на съда в Страсбург.

Невинаги обаче и полицията "забелязва", че престъплението е извършено от омраза. Така например след побоя над Красимира и Абдул миналия октомври полицията първоначално не взима показания от пребития африканец с мотива, че не знае български език и той дори не е регистриран като потърпевш от насилието, докато Красимира не настоява за това. По същия начин, въпреки че е отведен от патрулката до "Пирогов", иракчанинът Назир не е разпитан от полицаите за нападението над него. А впоследствие случаят му не фигурира в регистрите на Второ районно управление.

Елена Дянкова, която е национална координаторка за България на Европейската мрежа срещу расизма и често придружава жертвите на ксенофобско насилие до полицията, отбелязва, че все пак наблюдава позитивна промяна поне в първата линия на контакт в МВР - служителите, които приемат жалбите. "По-отзивчиви са и проявяват отношение към случилото се", коментира тя, но добавя: "Но не знам после как продължава разследването и в каква форма се придвижва в прокуратурата."

В отговор на въпросите на "Капитал" за нападенията срещу представители на етнически и сексуални малцинства и профила на извършителите им, МВР изпрати дълъг списък с обучения, през които са преминали полицейски служители за разпознаване на престъпления от омраза. "Процесът на разкриване на дискриминационните мотиви (подбуди) е съпътстван с предизвикателства за правоприлагащите органи, предизвикани главно от две причини - терминологични празнини и непоследователност в законодателството, както и от липсата на устойчива съдебна практика", се казва още в изпратената информация.

Как това да се промени

Според неправителствените организации единственият начин порочната практика на неглижирането да се прекрати, са настоятелните правни действия и публичният дебат. За Елена Дянкова от Европейската мрежа срещу расизма коренът, който храни този тип престъпления, е ширещата се реч на омразата. "Безнаказаното говорене на "Атака" и "Патриотичния фронт", патрулите на Расате - това са достатъчни сигнали на младежи, които имат омраза към различните, че могат да действат", казва тя и подчертава, че и обратното е валидно - ако има осъден политик за ксенофобска реч, това ще е ясен знак към обществото, че подобно поведение е неприемливо и не се толерира.

Към това Маргарита Илиева от БХК би добавила и нетърпимост на професионалната общност на журналистите към техни членове, които си позволяват да правят печалба от популистката неприязън към ромите и другите нехаресвани малцинства. "Твърде много медии продават скъп рекламен ефир или пространство, като привличат аудитория с расистко говорене. Досега обаче не знам етичните комисии на медиите да са направили нещо по въпроса", казва адвокатката.

Най-положителната промяна досега според правозащитниците е, че гражданите стават по-чувствителни и нетърпими към този тип насилие и реагират въпреки страха. Неизвестен мъж помага на Красимира да оттърве Абдул от ударите на нападателите и остава с тях, докато дойде полицията час по-късно. Майки с малки деца се втурват да разгонят биячите на Георги, нападнат от скинари пред 6-годишния си син край НДК. Доброволци събират пари за повторната операция на крака на иракчанина Назир, след като първата се оказва неуспешна. Малки, но ярки жестове на солидарност и подкрепа с жертвите на расисткото насилие, които все пак дават увереност, че някой вижда заплахата от растящата омраза в тъмното.

Публикуваме материала със съкращения. Цялата статия можете да прочетет в Капитал.