Свободата да учиш
24 август 2015 г.
Интересът към алтернативните методи за образование се засилва въпреки пречките от държавата
Иван е на единайсет. Любопитен и отворен към новото, както всяко дете на неговата възраст. Чете гладко, разказва с подробности за различните култури на храненето по света, за ефектите от глобалното затопляне и решава задачи по математика за шестокласници. И не, не е започнал училище по-рано, всъщност дори още не е завършил четвърти клас. Там, където учи обаче, децата не се разделят по класове според възрастта си, а учебните предмети не съществуват - поне не в познатия ни формат. Иван има личен ментор, който му е подготвил индивидуална програма за обучение. В понеделник например решава задачи цял следобед, след като е играл футбол сутринта. Срядата е отделена за четене на литература, подбрана спрямо интересите му, а в неделя следобед момчето предава кратко есе, в което се връща над наученото през седмицата. Вижда ви се утопично и невъзможно? Не и ако Иван е имал късмета да попадне в демократичното училище в Хадера, Израел, където подобни практики са нормата. Учителската автономия, смесването на учебните дисциплини и уютната среда за обучение стават все по-важни фактори в много образователни системи, включително и държавни - като във Финландия например, която целенасочено реформира училищата си през последните години. В България властите са още изключително далече от подобни идеи, но вече има педагози, родители и образователни експерти, които са решени да вървят в тази посока.
Нужда от алтернатива
Компютърният специалист Георги Димитров е един от тези родители, които са избрали децата им да напуснат държавната образователна система и да станат част от първото българско демократично училище, което ще отвори врати през септември. "Замислихме се как традиционното училище убива живия интерес и любопитство у детето и ги замества с форма на подчинение към училищния ред, който е неестествен", разказва Димитров. Той е забелязал също "как децата се пречупват и започват да се мъчат да седят на едно място или да гонят оценки, докато движението, свободата и любопитството им не се насърчават". Младият баща си спомня как след завършването си се е сблъскал с една среда на конкретни задачи, проекти и проблеми, които изискват мултидисциплинарен подход. И иска децата му да са малко по-подготвени за света на бъдещето, който обещава да бъде още по-сложен.
Георги Димитров не е единственият, който е стигнал до тези заключения. През последните години все повече родители търсят алтернативи за образованието на децата си, недоволни от това, което им предлагат не само държавните и общинските училища, но и стандартните частни учебни заведения. "Приятели на дъщеря ми посещават частни училища, но и ходят на частни уроци, защото имат нужда от обяснение за нещата, които се учат в допълнителната съботна школа към училището. Това е парадокс и е абсурдно", смята Милена Ленева, родител и съосновател на фондация "Темпо", чиято мисия е да насърчава иновации в българското образование. Мариана Банчева от Института за прогресивно образование, който също подготвя създаването на училище от нов тип, припомня, че през последните години учители и директори от България пътуват и виждат методи, които се използват в Европа и останалия развит свят. "Голяма част от тях са готови да приложат новите неща, които научават, но политически решения им пречат", коментира Банчева пред "Капитал" и допълва: "Новите неща в образованието у нас се случват на или отвъд границата на нормативната уредба - случва се една "контрабанда" на иновации."
Тези и много други организации се борят срещу закостенялостта на публичната образователна система, която не просто не успява да мултиплицира успешните новаторски практики и да ги адаптира към специфичните нужди на отделните училища, учители и ученици. Нещо повече - системата в сегашния й вариант често обезсърчава и ограничава индивидуалните опити за иновации. Въпреки интереса към алтернативни системи на преподаване - например демократични училища, методи като "Валдорф", "Монтесори" и сугестопедия, те трудно могат да съществуват в днешната система. Нормативните изисквания за създаване на ново училище (а и детска градина) са изключително строги - това, от една страна, е логично, тъй като държавата трябва да упражнява контрол върху качеството на образованието, от друга обаче, се явява пречка за съществуването на алтернативи и с това и на по-голям избор за родителите. Решението е държавата да определя изискванията за крайния резултат - какви знания и умения да имат учениците след всеки етап на образованието си, но да дава свобода за начините тези знания и умения да бъдат постигнати.
Отварянето на образователната система към подобни алтернативни практики е от изключителна важност поне по няколко причини. По този начин както учителите, така и родителите и техните деца ще имат правото да избират между различни модели, които да отговарят на специфичните им нужди. Освен това създаването на различни центрове за образователни иновации може да вдъхне актуалност и жизненост на образованието. Иначе, както казва Мариана Банчева, "сме обречени образователната ни система да следва определението за лудостта на Айнщайн - "Да правиш едно нещо отново и отново по един и същ начин, а да очакваш различни резултати".
Училище извън системата
Идеи за създаване на алтернативни училища в България е имало неведнъж. 151 училище например е известно като първото и единственото авторско училище. През 90-те неговият екип изгражда редица невиждани дотогава практики, включително електронна програма за управление на училището, педагогически съветници заемат мястото на класните ръководители, а 13 специализирани настоятелства се грижат за развитието на различните учебни профили. Малко по малко обаче образователното министерство и регионалният инспекторат премахват "експерименталните" елементи в училището, докато в крайна сметка то е превърнато в обикновено СОУ през 2002 г.
През 2013 г. преводът на книгата на Яков Хехт "Демократичното образование" на български вдъхновява група инициативни родители и учители да основат неправителствената организация "Общност за демократично образование", която започва да работи за създаването на първото българско демократично училище. В основата на демократичното образование е заложена възможността на детето само? да избере това, което ще изучава. Според адвокат Сибина Ефтенова, която е член на организацията, "децата в училище се третират като еднакви същества, с едни и същи интереси, потребности, таланти и мислене" и от тях се очаква да правят, знаят и учат едно и също нещо по един и същи начин. А това води до липса на мотивация у ученика. Демократичното образование намира решение на този проблем, като включва индивидуален учебен план за всяко дете, изготвен с помощта на ментор. В началото на учебната програма ученикът има възможност да посещава различни занятия и след като придобие обща представа за тях, избира кои от тях да включи в своя индивидуален план. Дори да избере да играе на двора, това не плаши родителите от "Общност за демократично образование". "Чрез една игра на "Монополи" например детето може да придобие повече знания в областта на математиката и географията, отколкото ако пасивно слуша как учителят разказва урока в час", дава пример адв. Ефтенова. От учителите в демократичното училище пък се иска да са намерили силните си страни, за да могат да водят и децата към същото, както и да подхождат към тях с уважение като към възрастни.
Различно училище, което трябва да отвори врати следващата година, подготвя и Институтът за прогресивно образование. То ще съчетава успешни модели като системата за преподаване на математика JUMP Math, метода "Монтесори" и програмата на Международния бакалауреат. В основата му е идеята учениците да учат предметите така, че в бъдеще да могат да прилагат знанието. Програмата ще включва интердисциплинарни курсове и лагери извън училище, а учителите и директорите ще се обучават в специален институт.
От 2011 г. в София съществува и начално училище, в което се преподава по методите на валдорфската педагогика. То също е създадено от родители и учители, а в основата му е индивидуалният подход към всяко дете. Според валдорфската философия децата учат един основен предмет дълго време и след като той се развие напълно, се сменя с друг. Преди седем години пък отваря врати първата "Монтесори" детска градина в България - "Къща на децата" (Casa dei Bambini). "Монтесори" системата си я представете като внимателно подготвена образователна среда, пълна със стимули и интересни, развиващи игри и материали, между които децата се движат и свободно избират с какво, къде и заедно с кого да се занимават", разказва Десислава Стоева, основател на детската градина и преподавател по педагогика в Софийския университет. В Casa dei Bambini учителите са на разположение, за да подкрепят децата в работата им в средата, с игрите и материалите. (Повече можете да прочетете в карето.)
Адаптация или смърт
Всички форми на алтернативни училища обаче нямат шанс да съществуват (ако искат да следват основните си принципи) в рамките на сегашните закони и наредби, които уреждат образованието в България. Предписанията на министерствата на образованието - за учебно съдържание и оценяване, и на здравеопазването - за продължителност и форма на часовете, са изключително строги, а някои от тях не са променяни от 90-те години. Тези ограничения противоречат на базовите идеи на иновативните образователни форми и не позволяват програмата да се адаптира към нуждите на учениците. "Основният принцип в свободното учене е, че детето следва индивидуален ритъм – например, ако математиката му е силна, то може да достигне нивото за трети клас още в първи, но по музика, да кажем, да не успее да покрие в първи клас тези знания, които стандартът му налага", дава пример Сибина Ефтенова. "Общност за демократично образование" са решили да започнат с изграждането на образователен център, в който да се практикуват принципите на демократичното учене. Поне до приемането на законови промени, които да позволят съществуването на училището. (Повече за новото демократично училище можете да прочетете в карето в края на текста.)
Според Теодор Василев от "Бъдеще сега" - обучител в неформални форми на учене, на практика в момента истински алтернативни училища в системата няма. "Дори и училища, защитили някаква форма на различни програми и педагогически принципи, като например слънчевата педагогика на Учителя Дънов или Валдорфското училище се подчиняват на плановете и стандартизираните програми, одобрени от МОН", допълва Василев.
Мариана Банчева посочва като проблем липсата на гъвкавост в учебната програма, тъй като до 8 клас само 15% от нея се определя самостоятелно от училищата. Тази възможност се използва единствено за допълнителна подготовка по български, математика и чужди езици. В крайна сметка се получава така, че по тези предмети се учи повече, но оценяването показва, че ефектът е нулев. Освен това регионалните инспекторати следят по-скоро това дали учителите са успели да преподадат темите си, както е разписано по график, а не дали материалът е възприет качествено от учениците. В съвременните образователни методи не може да се впише и остарялата система за оценяване. Поставянето на двойка, четворка или шестица отдавна не се използва като качествен измерител на знанията и уменията на децата. Модерните училища си служат например с портфолиа на децата или пък им съставят подробни характеристики на силните и слабите страни.
На политическо ниво сякаш няма воля да се засягат тези ключови за системата въпроси. По време на обсъждането на новия Закон за предучилищното и училищното образование парламентарната комисия по образование прекара часове в дебати дали да има един или три учебника, одобрени от министерството, и дали заглавието на закона да съдържа думата "просвета" или думата "образование". Или както добре описва политическия абсурд Милена Ленева, "движим се с каруци и се чудим конят кафяв ли да е или черен, а светът отдавна е открил ракетите".
"Трябва да се даде свобода"
Все пак проектът на Закон за предучилищното и училищното образование, който трябва да замени съществуващия от 1991 г. Закон за народната просвета, прави някакви стъпки в посока разчупване на системата. Проектът мина на второ четене в комисия преди ваканцията на Народното събрание и предстои окончателното му гласуване в зала. Той предвижда съществуването на иновативни училища и автономия на училищата, а във философията му ученикът е в центъра на целия процес. Доколко тези добри идеи ще се приложат на практика обаче все още не е ясно. Освен това ключовият момент за промяната в системата са образователните стандарти, които ще разпишат в детайли уредбата на учебната програма, съдържание, оценяване и др.
Според Сибина Ефтенова законопроектът не решава изцяло проблемите за автономията и иновациите в образованието. "Той задава възможност да съществуват иновативни училища, които да прилагат иновативни елементи в организацията на обучението и определянето на учебното съдържание, както и подходите към обучението, но още не казва какво означава това", смята тя. В текста за иновативните училища например се предвижда за такива да бъдат обявявани училища, които "постигат подобряване качеството на образованието" чрез въвеждането на иновации. Конкретните критерии обаче ще са уредени в пет отделни държавни образователни стандарта. "Ако стандартите за качество са приравнени на образователните стандарти в момента, тогава нещата стават много спорни", коментира Ефтенова. И допълва: "Въпросът е да има условия за плурализъм, за автономия на училищата. Не е необходимо, даже е вредно, всички да се опитаме да влезем в рамките на един модел – хубаво е да има различни неща и те да могат да черпят едно от друго."
Теодор Василев е още по-категоричен: "Трябва да се даде свобода - на родителите да избират най-добрите форми за своите деца, на самите деца да бъдат свободни в стиловете и начина си на учене, на учителите и педагогическите кадри да предложат среда и системи за преподаване, които отговарят на предизвикателствата на епохата, в която живеем." Василев смята, че контролът трябва да бъде само на изхода на съответната образователна степен и да бъде осъществяван от независим орган, а не от държавата.
Според хората от средите на алтернативното образование въпросът не опира до това държавата да изпусне тотално юздите на образователната система, а да позволи и насърчи експериментите. Ролята на МОН трябва да се превърне от контролираща всякакви аспекти на прилагането на методите в такава, която да задава цели, да следи за качественото им изпълнение, както и да наблюдава успехите и да мултиплицира модела. "Добре е да има стандарт за образованието – минимални знания, умения и компетентности, които да придобиват децата при завършване на всяка степен от своето образование", смята и Десислава Стоева. Според нея е от ключово значение решенията относно учебната програма да бъдат оставени на учителите и родителите, за да се стимулира активното им и отговорно участие в обучението на децата. Също е нужно да се позволи на хора без педагогическо образование да стават преподаватели, за да се отворят вратите към млади и амбицирани хора извън системата.
"Освобождаването" на системата няма да е революцията, която ще помете образованието такова, каквото го познаваме. Но ще отвори вратите за тези, които могат и искат да направят качествена промяна.
Иван е на единайсет. Любопитен и отворен към новото, както всяко дете на неговата възраст. Чете гладко, разказва с подробности за различните култури на храненето по света, за ефектите от глобалното затопляне и решава задачи по математика за шестокласници. И не, не е започнал училище по-рано, всъщност дори още не е завършил четвърти клас. Там, където учи обаче, децата не се разделят по класове според възрастта си, а учебните предмети не съществуват - поне не в познатия ни формат. Иван има личен ментор, който му е подготвил индивидуална програма за обучение. В понеделник например решава задачи цял следобед, след като е играл футбол сутринта. Срядата е отделена за четене на литература, подбрана спрямо интересите му, а в неделя следобед момчето предава кратко есе, в което се връща над наученото през седмицата. Вижда ви се утопично и невъзможно? Не и ако Иван е имал късмета да попадне в демократичното училище в Хадера, Израел, където подобни практики са нормата. Учителската автономия, смесването на учебните дисциплини и уютната среда за обучение стават все по-важни фактори в много образователни системи, включително и държавни - като във Финландия например, която целенасочено реформира училищата си през последните години. В България властите са още изключително далече от подобни идеи, но вече има педагози, родители и образователни експерти, които са решени да вървят в тази посока.
Нужда от алтернатива
Компютърният специалист Георги Димитров е един от тези родители, които са избрали децата им да напуснат държавната образователна система и да станат част от първото българско демократично училище, което ще отвори врати през септември. "Замислихме се как традиционното училище убива живия интерес и любопитство у детето и ги замества с форма на подчинение към училищния ред, който е неестествен", разказва Димитров. Той е забелязал също "как децата се пречупват и започват да се мъчат да седят на едно място или да гонят оценки, докато движението, свободата и любопитството им не се насърчават". Младият баща си спомня как след завършването си се е сблъскал с една среда на конкретни задачи, проекти и проблеми, които изискват мултидисциплинарен подход. И иска децата му да са малко по-подготвени за света на бъдещето, който обещава да бъде още по-сложен.
Георги Димитров не е единственият, който е стигнал до тези заключения. През последните години все повече родители търсят алтернативи за образованието на децата си, недоволни от това, което им предлагат не само държавните и общинските училища, но и стандартните частни учебни заведения. "Приятели на дъщеря ми посещават частни училища, но и ходят на частни уроци, защото имат нужда от обяснение за нещата, които се учат в допълнителната съботна школа към училището. Това е парадокс и е абсурдно", смята Милена Ленева, родител и съосновател на фондация "Темпо", чиято мисия е да насърчава иновации в българското образование. Мариана Банчева от Института за прогресивно образование, който също подготвя създаването на училище от нов тип, припомня, че през последните години учители и директори от България пътуват и виждат методи, които се използват в Европа и останалия развит свят. "Голяма част от тях са готови да приложат новите неща, които научават, но политически решения им пречат", коментира Банчева пред "Капитал" и допълва: "Новите неща в образованието у нас се случват на или отвъд границата на нормативната уредба - случва се една "контрабанда" на иновации."
Тези и много други организации се борят срещу закостенялостта на публичната образователна система, която не просто не успява да мултиплицира успешните новаторски практики и да ги адаптира към специфичните нужди на отделните училища, учители и ученици. Нещо повече - системата в сегашния й вариант често обезсърчава и ограничава индивидуалните опити за иновации. Въпреки интереса към алтернативни системи на преподаване - например демократични училища, методи като "Валдорф", "Монтесори" и сугестопедия, те трудно могат да съществуват в днешната система. Нормативните изисквания за създаване на ново училище (а и детска градина) са изключително строги - това, от една страна, е логично, тъй като държавата трябва да упражнява контрол върху качеството на образованието, от друга обаче, се явява пречка за съществуването на алтернативи и с това и на по-голям избор за родителите. Решението е държавата да определя изискванията за крайния резултат - какви знания и умения да имат учениците след всеки етап на образованието си, но да дава свобода за начините тези знания и умения да бъдат постигнати.
Отварянето на образователната система към подобни алтернативни практики е от изключителна важност поне по няколко причини. По този начин както учителите, така и родителите и техните деца ще имат правото да избират между различни модели, които да отговарят на специфичните им нужди. Освен това създаването на различни центрове за образователни иновации може да вдъхне актуалност и жизненост на образованието. Иначе, както казва Мариана Банчева, "сме обречени образователната ни система да следва определението за лудостта на Айнщайн - "Да правиш едно нещо отново и отново по един и същ начин, а да очакваш различни резултати".
Училище извън системата
Идеи за създаване на алтернативни училища в България е имало неведнъж. 151 училище например е известно като първото и единственото авторско училище. През 90-те неговият екип изгражда редица невиждани дотогава практики, включително електронна програма за управление на училището, педагогически съветници заемат мястото на класните ръководители, а 13 специализирани настоятелства се грижат за развитието на различните учебни профили. Малко по малко обаче образователното министерство и регионалният инспекторат премахват "експерименталните" елементи в училището, докато в крайна сметка то е превърнато в обикновено СОУ през 2002 г.
През 2013 г. преводът на книгата на Яков Хехт "Демократичното образование" на български вдъхновява група инициативни родители и учители да основат неправителствената организация "Общност за демократично образование", която започва да работи за създаването на първото българско демократично училище. В основата на демократичното образование е заложена възможността на детето само? да избере това, което ще изучава. Според адвокат Сибина Ефтенова, която е член на организацията, "децата в училище се третират като еднакви същества, с едни и същи интереси, потребности, таланти и мислене" и от тях се очаква да правят, знаят и учат едно и също нещо по един и същи начин. А това води до липса на мотивация у ученика. Демократичното образование намира решение на този проблем, като включва индивидуален учебен план за всяко дете, изготвен с помощта на ментор. В началото на учебната програма ученикът има възможност да посещава различни занятия и след като придобие обща представа за тях, избира кои от тях да включи в своя индивидуален план. Дори да избере да играе на двора, това не плаши родителите от "Общност за демократично образование". "Чрез една игра на "Монополи" например детето може да придобие повече знания в областта на математиката и географията, отколкото ако пасивно слуша как учителят разказва урока в час", дава пример адв. Ефтенова. От учителите в демократичното училище пък се иска да са намерили силните си страни, за да могат да водят и децата към същото, както и да подхождат към тях с уважение като към възрастни.
Различно училище, което трябва да отвори врати следващата година, подготвя и Институтът за прогресивно образование. То ще съчетава успешни модели като системата за преподаване на математика JUMP Math, метода "Монтесори" и програмата на Международния бакалауреат. В основата му е идеята учениците да учат предметите така, че в бъдеще да могат да прилагат знанието. Програмата ще включва интердисциплинарни курсове и лагери извън училище, а учителите и директорите ще се обучават в специален институт.
От 2011 г. в София съществува и начално училище, в което се преподава по методите на валдорфската педагогика. То също е създадено от родители и учители, а в основата му е индивидуалният подход към всяко дете. Според валдорфската философия децата учат един основен предмет дълго време и след като той се развие напълно, се сменя с друг. Преди седем години пък отваря врати първата "Монтесори" детска градина в България - "Къща на децата" (Casa dei Bambini). "Монтесори" системата си я представете като внимателно подготвена образователна среда, пълна със стимули и интересни, развиващи игри и материали, между които децата се движат и свободно избират с какво, къде и заедно с кого да се занимават", разказва Десислава Стоева, основател на детската градина и преподавател по педагогика в Софийския университет. В Casa dei Bambini учителите са на разположение, за да подкрепят децата в работата им в средата, с игрите и материалите. (Повече можете да прочетете в карето.)
Адаптация или смърт
Всички форми на алтернативни училища обаче нямат шанс да съществуват (ако искат да следват основните си принципи) в рамките на сегашните закони и наредби, които уреждат образованието в България. Предписанията на министерствата на образованието - за учебно съдържание и оценяване, и на здравеопазването - за продължителност и форма на часовете, са изключително строги, а някои от тях не са променяни от 90-те години. Тези ограничения противоречат на базовите идеи на иновативните образователни форми и не позволяват програмата да се адаптира към нуждите на учениците. "Основният принцип в свободното учене е, че детето следва индивидуален ритъм – например, ако математиката му е силна, то може да достигне нивото за трети клас още в първи, но по музика, да кажем, да не успее да покрие в първи клас тези знания, които стандартът му налага", дава пример Сибина Ефтенова. "Общност за демократично образование" са решили да започнат с изграждането на образователен център, в който да се практикуват принципите на демократичното учене. Поне до приемането на законови промени, които да позволят съществуването на училището. (Повече за новото демократично училище можете да прочетете в карето в края на текста.)
Според Теодор Василев от "Бъдеще сега" - обучител в неформални форми на учене, на практика в момента истински алтернативни училища в системата няма. "Дори и училища, защитили някаква форма на различни програми и педагогически принципи, като например слънчевата педагогика на Учителя Дънов или Валдорфското училище се подчиняват на плановете и стандартизираните програми, одобрени от МОН", допълва Василев.
Мариана Банчева посочва като проблем липсата на гъвкавост в учебната програма, тъй като до 8 клас само 15% от нея се определя самостоятелно от училищата. Тази възможност се използва единствено за допълнителна подготовка по български, математика и чужди езици. В крайна сметка се получава така, че по тези предмети се учи повече, но оценяването показва, че ефектът е нулев. Освен това регионалните инспекторати следят по-скоро това дали учителите са успели да преподадат темите си, както е разписано по график, а не дали материалът е възприет качествено от учениците. В съвременните образователни методи не може да се впише и остарялата система за оценяване. Поставянето на двойка, четворка или шестица отдавна не се използва като качествен измерител на знанията и уменията на децата. Модерните училища си служат например с портфолиа на децата или пък им съставят подробни характеристики на силните и слабите страни.
На политическо ниво сякаш няма воля да се засягат тези ключови за системата въпроси. По време на обсъждането на новия Закон за предучилищното и училищното образование парламентарната комисия по образование прекара часове в дебати дали да има един или три учебника, одобрени от министерството, и дали заглавието на закона да съдържа думата "просвета" или думата "образование". Или както добре описва политическия абсурд Милена Ленева, "движим се с каруци и се чудим конят кафяв ли да е или черен, а светът отдавна е открил ракетите".
"Трябва да се даде свобода"
Все пак проектът на Закон за предучилищното и училищното образование, който трябва да замени съществуващия от 1991 г. Закон за народната просвета, прави някакви стъпки в посока разчупване на системата. Проектът мина на второ четене в комисия преди ваканцията на Народното събрание и предстои окончателното му гласуване в зала. Той предвижда съществуването на иновативни училища и автономия на училищата, а във философията му ученикът е в центъра на целия процес. Доколко тези добри идеи ще се приложат на практика обаче все още не е ясно. Освен това ключовият момент за промяната в системата са образователните стандарти, които ще разпишат в детайли уредбата на учебната програма, съдържание, оценяване и др.
Според Сибина Ефтенова законопроектът не решава изцяло проблемите за автономията и иновациите в образованието. "Той задава възможност да съществуват иновативни училища, които да прилагат иновативни елементи в организацията на обучението и определянето на учебното съдържание, както и подходите към обучението, но още не казва какво означава това", смята тя. В текста за иновативните училища например се предвижда за такива да бъдат обявявани училища, които "постигат подобряване качеството на образованието" чрез въвеждането на иновации. Конкретните критерии обаче ще са уредени в пет отделни държавни образователни стандарта. "Ако стандартите за качество са приравнени на образователните стандарти в момента, тогава нещата стават много спорни", коментира Ефтенова. И допълва: "Въпросът е да има условия за плурализъм, за автономия на училищата. Не е необходимо, даже е вредно, всички да се опитаме да влезем в рамките на един модел – хубаво е да има различни неща и те да могат да черпят едно от друго."
Теодор Василев е още по-категоричен: "Трябва да се даде свобода - на родителите да избират най-добрите форми за своите деца, на самите деца да бъдат свободни в стиловете и начина си на учене, на учителите и педагогическите кадри да предложат среда и системи за преподаване, които отговарят на предизвикателствата на епохата, в която живеем." Василев смята, че контролът трябва да бъде само на изхода на съответната образователна степен и да бъде осъществяван от независим орган, а не от държавата.
Според хората от средите на алтернативното образование въпросът не опира до това държавата да изпусне тотално юздите на образователната система, а да позволи и насърчи експериментите. Ролята на МОН трябва да се превърне от контролираща всякакви аспекти на прилагането на методите в такава, която да задава цели, да следи за качественото им изпълнение, както и да наблюдава успехите и да мултиплицира модела. "Добре е да има стандарт за образованието – минимални знания, умения и компетентности, които да придобиват децата при завършване на всяка степен от своето образование", смята и Десислава Стоева. Според нея е от ключово значение решенията относно учебната програма да бъдат оставени на учителите и родителите, за да се стимулира активното им и отговорно участие в обучението на децата. Също е нужно да се позволи на хора без педагогическо образование да стават преподаватели, за да се отворят вратите към млади и амбицирани хора извън системата.
"Освобождаването" на системата няма да е революцията, която ще помете образованието такова, каквото го познаваме. Но ще отвори вратите за тези, които могат и искат да направят качествена промяна.
Автор: Александър Терзиев, Мартин Димитров
Източник: Капитал , 21 август 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
26 септември 2024 г.
Учители използват изкуствен интелект като дигитален асистент
Над 1000 преподаватели са част от дигитална академияДигиталните технологии се развиват динамично, което предлага редица
24 септември 2024 г.
Иновативната платформа Profesii.info подпомага кариерното ориентиране на ученици и младежи
Profesii.info е безплатна платформа за кариерно ориентиране на ученици и млади хора, създадена от Фондация на бизнеса за
24 септември 2024 г.
Конкурс за участие в тиймбилдинги за гимназисти 2024/2025 г.
Сдружение за споделено учене ЕЛА обявява конкурс за подбор на класове от 8-и до 12-и клас за участие в безплатни тиймбилдинги,
