Защо 2015 година е обявена за Европейска година за развитие и какво значение има това?
24 август 2015 г.
Защо 2015 година е обявена за Европейска година за развитие и какво значение има това за политиката на Европейския съюз? На тези и още много други въпроси отговаря докторантът в катедра „Европеистика" в Русенския универистет Светлана Кирова в статията си „С поглед в бъдещето: Европейска година за развитие 2015". От нея научаваме повече за смисъла на лозунга „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще", както и за възможностите гражданите на ЕС да изразят активно съпричастие с каузите, предвидени през тази година. Очаквайте ни всеки понеделник и коментирайте на Facebook страницата ни и в Twitter с #ПоколениеЕвропа!
От 1983 г. насам Европейският съюз акцентира върху определена тема през годината с цел да привлече общественото внимание към конкретен проблем. В много от случаите инициативите предшестват важни законодателни промени. Темите, които през последните години са били във фокуса на ЕС, са гражданството през 2013 и 2014 г., а преди това – активното стареене през 2012 г. и доброволчеството през 2011 г.
През 2015 г. ЕС за първи път насочва вниманието не към въпроси от интерес предимно за своите граждани, а навън, към най-бедните държави и европейските усилия за подпомагане на тяхното развитие.
Съюзът безспорно е световен пример в тази област. Той е най-големият донор за развиващите се страни, предоставяйки около 60% от цялата помощ за тях. Мотото на Европейската година за развитие обаче не акцентира върху средствата, а върху ценностите: „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще". Идеята е на Европейския парламент, а посланието – недвусмислено – да престанем да мислим за „тях" и „ние", за бедни и богати, за Север и Юг и да изградим общо достойно бъдеще за всички.
Целите на хилядолетието
2015 година не е случаен избор, защото от една страна отбелязва годишнина, а от друга е важен момент за бъдещето на световния консенсус за развитие. През 2000 г. на конференция на ООН държавните лидери се обявяват около идеята за по-голяма грижа от страна на богатите към бедните държави и определят Целите на хилядолетието за развитие. За някои – твърде амбициозни, а според други – тъкмо обратното, тези осем на брой цели начертават пътна карта за развитието на света с крайна дата 2015 г. Бедността трябва да бъде намалена наполовина, да се осигури начално образование за всички, да се намали детската смъртност, а богатите държави трябва да отделят определен финансов ресурс за изпълнението на този план. Истината е, че въпреки усилията, към днешна дата в глобален мащаб по-голямата част от тези цели няма да бъдат изпълнени, а светът ще трябва да ги актуализира. Очаква се новото споразумение, което ще бъде наречено „Цели за устойчиво развитие", да бъде прието през септември 2015 г. отново на форум на ООН, а в момента думата за предложения и коментари има световното гражданско общество.
От друга страна, Европейската година за развитие е именно за гражданите на ЕС.
Тя цели да ги информира, да ги направи съпричастни, но и да поиска тяхното мнение как трябва да изглеждат съвместните световни усилия през следващите десетилетия. За тази цел е разработена специална страница – europa.eu/eyd2015/bg, достъпна и на български език. Чрез нея можете да разберете повече за проблемите на развиващия се свят и как точно му помага ЕС, да се включите в онлайн дискусии и да вземете участие в различни тематични събития в целия Съюз. Традиционният ден на отворените вратна ЕП през май също ще бъде посветен на годината за развитие. В България официалното начало на годината беше поставено с конференция през март, а отдел- ни институции и евродепутати насърчават младите хора да по- мислят по темата в конкурси за есе.
България и Годината за развитие
Като цяло, европейската политика за развитие е слабо позната в България, а и със сигурност много българи се питат защо ние, които сме на опашката на ЕС, трябва да помагаме. Навярно заради обществените нагласи, задължението ни да предоставяме 0,33% от брутния си национален доход като помощ за развитие не се афишира широко. От друга страна обаче, помощта за развитие е въпрос на нашите отговорности като държава членка и не на последно място е израз на една от ключовите ценности за ЕС – солидарността. Защото, както бившият европейски комисар по развитието Андрис Пибалгс заявява: „България може да е една от най-бедните страни (в ЕС), но на глобално ниво тя не е такава".
Европейската година за развитие е добър повод, ако не да отделим малко средства, то поне да обърнем внимание на темата и да помислим за себе си не само като част от европейската, но и от световната общност от държави. Гладът, пандемиите и унищожителните природни бедствия са малка част от настоящите проблеми на развитието, но не задължително и негово бъдеще. Нека да се включим и ние!
Светлана Кирова е докторант към катедра „Европеистика и международни отношения" в Русенски университет. Има магистърска степен от Университета Маастрихт. Била е стажант по програмата „Робер Шуман" в Главна дирекция „Външни политики" на Европейския парламент. Работи по различни международни културни и образователни проекти в Русе.
От 1983 г. насам Европейският съюз акцентира върху определена тема през годината с цел да привлече общественото внимание към конкретен проблем. В много от случаите инициативите предшестват важни законодателни промени. Темите, които през последните години са били във фокуса на ЕС, са гражданството през 2013 и 2014 г., а преди това – активното стареене през 2012 г. и доброволчеството през 2011 г.
През 2015 г. ЕС за първи път насочва вниманието не към въпроси от интерес предимно за своите граждани, а навън, към най-бедните държави и европейските усилия за подпомагане на тяхното развитие.
Съюзът безспорно е световен пример в тази област. Той е най-големият донор за развиващите се страни, предоставяйки около 60% от цялата помощ за тях. Мотото на Европейската година за развитие обаче не акцентира върху средствата, а върху ценностите: „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще". Идеята е на Европейския парламент, а посланието – недвусмислено – да престанем да мислим за „тях" и „ние", за бедни и богати, за Север и Юг и да изградим общо достойно бъдеще за всички.
Целите на хилядолетието
2015 година не е случаен избор, защото от една страна отбелязва годишнина, а от друга е важен момент за бъдещето на световния консенсус за развитие. През 2000 г. на конференция на ООН държавните лидери се обявяват около идеята за по-голяма грижа от страна на богатите към бедните държави и определят Целите на хилядолетието за развитие. За някои – твърде амбициозни, а според други – тъкмо обратното, тези осем на брой цели начертават пътна карта за развитието на света с крайна дата 2015 г. Бедността трябва да бъде намалена наполовина, да се осигури начално образование за всички, да се намали детската смъртност, а богатите държави трябва да отделят определен финансов ресурс за изпълнението на този план. Истината е, че въпреки усилията, към днешна дата в глобален мащаб по-голямата част от тези цели няма да бъдат изпълнени, а светът ще трябва да ги актуализира. Очаква се новото споразумение, което ще бъде наречено „Цели за устойчиво развитие", да бъде прието през септември 2015 г. отново на форум на ООН, а в момента думата за предложения и коментари има световното гражданско общество.
От друга страна, Европейската година за развитие е именно за гражданите на ЕС.
Тя цели да ги информира, да ги направи съпричастни, но и да поиска тяхното мнение как трябва да изглеждат съвместните световни усилия през следващите десетилетия. За тази цел е разработена специална страница – europa.eu/eyd2015/bg, достъпна и на български език. Чрез нея можете да разберете повече за проблемите на развиващия се свят и как точно му помага ЕС, да се включите в онлайн дискусии и да вземете участие в различни тематични събития в целия Съюз. Традиционният ден на отворените вратна ЕП през май също ще бъде посветен на годината за развитие. В България официалното начало на годината беше поставено с конференция през март, а отдел- ни институции и евродепутати насърчават младите хора да по- мислят по темата в конкурси за есе.
България и Годината за развитие
Като цяло, европейската политика за развитие е слабо позната в България, а и със сигурност много българи се питат защо ние, които сме на опашката на ЕС, трябва да помагаме. Навярно заради обществените нагласи, задължението ни да предоставяме 0,33% от брутния си национален доход като помощ за развитие не се афишира широко. От друга страна обаче, помощта за развитие е въпрос на нашите отговорности като държава членка и не на последно място е израз на една от ключовите ценности за ЕС – солидарността. Защото, както бившият европейски комисар по развитието Андрис Пибалгс заявява: „България може да е една от най-бедните страни (в ЕС), но на глобално ниво тя не е такава".
Европейската година за развитие е добър повод, ако не да отделим малко средства, то поне да обърнем внимание на темата и да помислим за себе си не само като част от европейската, но и от световната общност от държави. Гладът, пандемиите и унищожителните природни бедствия са малка част от настоящите проблеми на развитието, но не задължително и негово бъдеще. Нека да се включим и ние!
Светлана Кирова е докторант към катедра „Европеистика и международни отношения" в Русенски университет. Има магистърска степен от Университета Маастрихт. Била е стажант по програмата „Робер Шуман" в Главна дирекция „Външни политики" на Европейския парламент. Работи по различни международни културни и образователни проекти в Русе.
Автор: Светлана Кирова
Източник: Информационно бюро на Европейския парламент в България , 24 август 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Награда „Сахаров“ за 2024 г.: кои са номинираните
Всяка година Европейският парламент присъжда наградата „Сахаров“, за да отличи онези, които се борят за права на човека и
19 септември 2024 г.
Проучване: Познавате ли Хартата за основните права на ЕС?
Помогнете ни да научим повече за това колко се познава и използва Хартата за основните права на ЕС в България!Ако сте част от
27 август 2024 г.
Институт за пазарна икономика – Пазарни решения в климатичните политики на ЦИЕ
Пазарни решения в климатичните политики на Централна и Източна ЕвропаИзтегляне на доклада [ЛИНК]Изменението на климата е
