„Резиденция баба” или какво могат да направят младите хора за българското село
25 август 2015 г.
По време на инициативата „Резиденция баба" осемнадесет младежи живяха в продължение на малко повече от месец в четири села в Родопите над град Лъки – Джурково, Дряново, Югово и Манастир, което е най-високото населено място не само в България, но и на Балканите. Целта беше да се изработят идеи, които в дългосрочен план да помогнат на тези села да разрешат проблемите си. Те ще бъдат споделени в средата на ноември по време на „Empatheast"– форума за социална промяна в Източна Европа чрез емпатия. Преди това обаче младите хора ще работят с ментори и ще бъдат подпомагани от мрежата на „Фабрика за идеи", от хора с опит в различни сфери в зависимост от идеята, за да може тя да се осъществи най-късно до следващата пролет.
Янина Танева, ръководител на проекта, казва, че участниците са си тръгнали от селата заредени и с много неща за осмисляне:
"Едно от момичетата, което живя в Джурково каза, че според нея най-важното, което е научила е, че това да бъдеш толкова дълго с възрастни хора те кара да осъзнаеш какво е когато смъртта е наблизо, ценността на живота и нагласата на тези хора към него. А често тя е много по-светла и по-жизнерадостна от нашата младежка представа, въпреки че е по-близо до смъртта. Мисля, че това е най-ценното, което човек може да намери. То е смисълът на живота, сблъсквайки се със старостта. Другото, което чух от нашите резиденти, е, че са разбрали колко е важно да обръщат повече внимание на собствените си баби и да се опитат да научат нещо от тях. Разбрахме, че връзката между поколенията е съвсем възможна, стига да има такова намерение и да бъде разбрано от двете страни това като нужда. Възрастните хора в едно от селата специално заучаваха думи, които младите използват, в замяна на родопски думи, които те „даваха" на младите. Това е един обмен, от който всички имат полза."
Във всяко от четирите села са се провели разнообразни събития:
"В Джурково участниците помогнаха да бъде оправена старата фурна и омесиха над 600 хляба, които бяха раздадени на хората за Успение Богородично на т. нар. Богородичен курбан. Дори беше „събуден" и старият квас в селото, който не е бил използван десетилетия. В Манастир нашите хора направиха възстановка на преселването на манастирци от Давидково, когато границата е разделяла освободените български земи от останалите зад нея, с коне, чиито копита са били увити в парцали, за да не се чуват и да минат тихо през границата. Там те също така дариха камбана на параклиса, тъй като старата е била открадната преди три години и оттогава не се е чувал камбанен звън. В Дряново маркирахме една пътека над селото, от която има невероятна гледка и която би могла да е от полза на всеки планинар, който е решил да обикаля Родопите. Освен това хората там организираха заедно с местната певческа група в Дряново едно празненство за селото, като за него младите хора се научиха да готвят типични родопски специалитети. Научихме какво е ошмар – това е една каша, подобна на качамак, но доста по-рядка, с пшенично брашно и с доста кашкавал, много вкусно, също тикълник, родопски клин с коприва и други невероятни неща. Получи се едно общуване между поколенията, което остава в сърцата на хората."
Младите хора са се учили още на тъкачество, изработвали са традиционни за този край бижута със синци, научили са се да косят, гонили са загубени овце, правили са сладко от малини и боров мед, помагали са в домакинството на възрастните хора. Възстановен е старият римски мост до Югово.
От какво има нужда проектът „Резиденция баба"?
"Имаме идея да направим диск на Дряновската музикална група към читалището от Дряново, която пази уникален родопски фолклор. Бихме искали да призовем който може да помогне, за да могат жените да пътуват из страната, защото те нямат такава възможност. Били са поканени на събора на българското народно творчество в Копривщица, но не са имали възможност да отидат.Това е едно от малкото неща, които имат нужда от пари, но тепърва ще има нужда от много доброволци. Ще се търсят хора за вадене на картофи, за правене на лютеница, за много други дейности за по-кратки периоди – по един уикенд. Зимата е сезон, в който също ще има нужда от доста подкрепа, тъй като това са селата, които през последната зима в тежкия сняг останаха без ток пет дни. Бихме искали да направим дарение и да съберем с помощта на всички фенове на проекта пари за акумулатори за всяко едно от селата, тъй като това са възрастни хора, и когато пет дни останат без ток това наистина може да бъде фатално. Догодина ще трябва селата да кандидатстват за млади хора, тъй като тази година желаещите бяха доста повече от селата, с които планирахме да започнем. През следващото издание ще разширим обсега на проекта."
Янина Танева, ръководител на проекта, казва, че участниците са си тръгнали от селата заредени и с много неща за осмисляне:
"Едно от момичетата, което живя в Джурково каза, че според нея най-важното, което е научила е, че това да бъдеш толкова дълго с възрастни хора те кара да осъзнаеш какво е когато смъртта е наблизо, ценността на живота и нагласата на тези хора към него. А често тя е много по-светла и по-жизнерадостна от нашата младежка представа, въпреки че е по-близо до смъртта. Мисля, че това е най-ценното, което човек може да намери. То е смисълът на живота, сблъсквайки се със старостта. Другото, което чух от нашите резиденти, е, че са разбрали колко е важно да обръщат повече внимание на собствените си баби и да се опитат да научат нещо от тях. Разбрахме, че връзката между поколенията е съвсем възможна, стига да има такова намерение и да бъде разбрано от двете страни това като нужда. Възрастните хора в едно от селата специално заучаваха думи, които младите използват, в замяна на родопски думи, които те „даваха" на младите. Това е един обмен, от който всички имат полза."
Във всяко от четирите села са се провели разнообразни събития:
"В Джурково участниците помогнаха да бъде оправена старата фурна и омесиха над 600 хляба, които бяха раздадени на хората за Успение Богородично на т. нар. Богородичен курбан. Дори беше „събуден" и старият квас в селото, който не е бил използван десетилетия. В Манастир нашите хора направиха възстановка на преселването на манастирци от Давидково, когато границата е разделяла освободените български земи от останалите зад нея, с коне, чиито копита са били увити в парцали, за да не се чуват и да минат тихо през границата. Там те също така дариха камбана на параклиса, тъй като старата е била открадната преди три години и оттогава не се е чувал камбанен звън. В Дряново маркирахме една пътека над селото, от която има невероятна гледка и която би могла да е от полза на всеки планинар, който е решил да обикаля Родопите. Освен това хората там организираха заедно с местната певческа група в Дряново едно празненство за селото, като за него младите хора се научиха да готвят типични родопски специалитети. Научихме какво е ошмар – това е една каша, подобна на качамак, но доста по-рядка, с пшенично брашно и с доста кашкавал, много вкусно, също тикълник, родопски клин с коприва и други невероятни неща. Получи се едно общуване между поколенията, което остава в сърцата на хората."
Младите хора са се учили още на тъкачество, изработвали са традиционни за този край бижута със синци, научили са се да косят, гонили са загубени овце, правили са сладко от малини и боров мед, помагали са в домакинството на възрастните хора. Възстановен е старият римски мост до Югово.
От какво има нужда проектът „Резиденция баба"?
"Имаме идея да направим диск на Дряновската музикална група към читалището от Дряново, която пази уникален родопски фолклор. Бихме искали да призовем който може да помогне, за да могат жените да пътуват из страната, защото те нямат такава възможност. Били са поканени на събора на българското народно творчество в Копривщица, но не са имали възможност да отидат.Това е едно от малкото неща, които имат нужда от пари, но тепърва ще има нужда от много доброволци. Ще се търсят хора за вадене на картофи, за правене на лютеница, за много други дейности за по-кратки периоди – по един уикенд. Зимата е сезон, в който също ще има нужда от доста подкрепа, тъй като това са селата, които през последната зима в тежкия сняг останаха без ток пет дни. Бихме искали да направим дарение и да съберем с помощта на всички фенове на проекта пари за акумулатори за всяко едно от селата, тъй като това са възрастни хора, и когато пет дни останат без ток това наистина може да бъде фатално. Догодина ще трябва селата да кандидатстват за млади хора, тъй като тази година желаещите бяха доста повече от селата, с които планирахме да започнем. През следващото издание ще разширим обсега на проекта."
Автор: Силвия Петрова
Източник: БНР , 25 август 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Юлия Андонова: Няма социални услуги, които да адресират агресивно поведение на подрастващите
Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни не е изменян над 50 годиниВ социално-педагогическите
24 септември 2024 г.
Какво се случи с моя глас: Представяне на Доклад за участието на младите хора в изборите
Отново предстоят избори, а на теб ти е интересно да разбереш как младите хора сме гласували на последните такива и каква е била
21 септември 2024 г.
Учредяване на Национален фронт за младежта
В навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори кампанията „Лигата на младите гласоподаватели” се завръща с обновен
