Близо 90 хил. души ще обхване планът за борба с бедността
27 август 2015 г.
В одобрения от кабинета документ липсва прогнозната стойност на мерките, които ще действат през 2015 и 2016 г.
Близо 90 хил. души ще могат да се възползват през 2015 и 2016 г. от програмите за заетост, обучение и преквалификация, подготвени от социалното министерство. Това показват изчисленията на "Капитал", базирани на индикаторите за изпълнение в Плана за действие за борба с бедността за периода 2015 - 2016 г., който бе одобрен в сряда от кабинета. Мерките предвиждат още повишаване на доходите от труд, подобряване на жилищните условия, на достъпа до образование и здравеопазване и т.н.
Липсва обаче общата прогнозна стойност на финансирането по всички програми и мерки, заложени в плана. Като източник на финансиране срещу всяка мярка е посочена съответната институция, отговорна за изпълнението на съответната програма, или оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013". От МТСП допълнително предоставиха данни на "Капитал" за финансирането по мерките, което зависи от ведомството на Ивайло Калфин. От там уточниха обаче, че стойността на финансирането зависи в голяма степен от усвояването на средствата по оперативните програми. Също така някои от секторните политики (като здравеопазване, образование, регионално развитие, политика за младежта и спорта и др.), не са само от компетентността на МТСП, но и на други министерства и институции. В тази връзка, не е възможно да бъде подадена конкретна информация относно размера на финансиране на мерки и дейности в области извън компетенциите на МТСП, обясняват от ведомството.
Добри пожелания
В прессъобщението на социалното министерство се посочва, че основната задача на одобрения от Министерския съвет план е да повиши заетостта и доходите от труд. За тази цел правителството планира да финансира през министерства, агенции и чрез оперативни програми проекти за обучение на младежи и хора в предпенсионна възраст. Ще се направи опит да се убедят и работодателите в страната да участват в тези програми, като поемат част от възнагражденията на служителите, наети по различните програми. В предишни години заплатите се поемаха изцяло, но практиката показа, че веднага след приключването на програмите служителите се освобождават.
От социалното министерство прекратиха две скъпи и неефективни програми за субсидирана заетост - "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "Сигурност". От държавния бюджет тази година бяха дадени 9.4 млн. лв. за тези две програми, като средствата бяха използвани за окончателното им прекратяване. Двете програми имаха за цел да осигуряват заетост и социална интеграция на безработни, както и да повишават тяхната компетентност. Реално обаче се получаваше така, че всяка година се даваха десетки милиони от държавния бюджет, а срещу тези пари се наемат продължително безработни хора с ниска степен на образование. Те се занимават основно с комунално-битово обслужване (почистване) и охрана. В крайна сметка тези хора излизат от програмите без придобита допълнителна квалификация и отново са безработни.
В приетия документ са заложени и мерки за подобряването на жилищните условия на уязвимите групи и подкрепа на бездомните. За постигането на целите ще се търси сътрудничество между централната, местната власт и неправителствения сектор, се казва в официалната информация.
Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование, до качествено здравеопазване и устойчивост на социалните плащания са сред политиките, които са заложени за намаляване на бедността и социалното изключване. Предвижда се да се подобри взаимодействието в сферата на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги при реализирането на общи цели за социално включване.
Големият проблем
Рискът от бедност в България е един от основните проблеми, а непрестанно увеличаващите се минимална работна заплата и осигуровки го усложняват. В рамките на стратегия "Европа 2020" през 2010 г. правителство прие национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че през 2013 г. 20% от населението в България е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. По данни на Евростат пък страната ни е сред тези с най-много бедни. Като такива са определени над 40% от хората.
Най-тежко е положението в Северна България. Трите северни региона са сред петте най-бедни в Европейския съюз. Икономическите различия вътре в страната също се увеличават. В анализа на ИПИ се посочва, че водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики - особено що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието, смятат анализаторите.
*Добавено е становището на МТСП, получено на 27 август
Близо 90 хил. души ще могат да се възползват през 2015 и 2016 г. от програмите за заетост, обучение и преквалификация, подготвени от социалното министерство. Това показват изчисленията на "Капитал", базирани на индикаторите за изпълнение в Плана за действие за борба с бедността за периода 2015 - 2016 г., който бе одобрен в сряда от кабинета. Мерките предвиждат още повишаване на доходите от труд, подобряване на жилищните условия, на достъпа до образование и здравеопазване и т.н.
Липсва обаче общата прогнозна стойност на финансирането по всички програми и мерки, заложени в плана. Като източник на финансиране срещу всяка мярка е посочена съответната институция, отговорна за изпълнението на съответната програма, или оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013". От МТСП допълнително предоставиха данни на "Капитал" за финансирането по мерките, което зависи от ведомството на Ивайло Калфин. От там уточниха обаче, че стойността на финансирането зависи в голяма степен от усвояването на средствата по оперативните програми. Също така някои от секторните политики (като здравеопазване, образование, регионално развитие, политика за младежта и спорта и др.), не са само от компетентността на МТСП, но и на други министерства и институции. В тази връзка, не е възможно да бъде подадена конкретна информация относно размера на финансиране на мерки и дейности в области извън компетенциите на МТСП, обясняват от ведомството.
Добри пожелания
В прессъобщението на социалното министерство се посочва, че основната задача на одобрения от Министерския съвет план е да повиши заетостта и доходите от труд. За тази цел правителството планира да финансира през министерства, агенции и чрез оперативни програми проекти за обучение на младежи и хора в предпенсионна възраст. Ще се направи опит да се убедят и работодателите в страната да участват в тези програми, като поемат част от възнагражденията на служителите, наети по различните програми. В предишни години заплатите се поемаха изцяло, но практиката показа, че веднага след приключването на програмите служителите се освобождават.
От социалното министерство прекратиха две скъпи и неефективни програми за субсидирана заетост - "От социални помощи към осигуряване на заетост" и "Сигурност". От държавния бюджет тази година бяха дадени 9.4 млн. лв. за тези две програми, като средствата бяха използвани за окончателното им прекратяване. Двете програми имаха за цел да осигуряват заетост и социална интеграция на безработни, както и да повишават тяхната компетентност. Реално обаче се получаваше така, че всяка година се даваха десетки милиони от държавния бюджет, а срещу тези пари се наемат продължително безработни хора с ниска степен на образование. Те се занимават основно с комунално-битово обслужване (почистване) и охрана. В крайна сметка тези хора излизат от програмите без придобита допълнителна квалификация и отново са безработни.
В приетия документ са заложени и мерки за подобряването на жилищните условия на уязвимите групи и подкрепа на бездомните. За постигането на целите ще се търси сътрудничество между централната, местната власт и неправителствения сектор, се казва в официалната информация.
Осигуряването на равен достъп до предучилищно и училищно образование, до качествено здравеопазване и устойчивост на социалните плащания са сред политиките, които са заложени за намаляване на бедността и социалното изключване. Предвижда се да се подобри взаимодействието в сферата на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги при реализирането на общи цели за социално включване.
Големият проблем
Рискът от бедност в България е един от основните проблеми, а непрестанно увеличаващите се минимална работна заплата и осигуровки го усложняват. В рамките на стратегия "Европа 2020" през 2010 г. правителство прие национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че през 2013 г. 20% от населението в България е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. По данни на Евростат пък страната ни е сред тези с най-много бедни. Като такива са определени над 40% от хората.
Най-тежко е положението в Северна България. Трите северни региона са сред петте най-бедни в Европейския съюз. Икономическите различия вътре в страната също се увеличават. В анализа на ИПИ се посочва, че водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики - особено що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието, смятат анализаторите.
*Добавено е становището на МТСП, получено на 27 август
Автор: Георги Желязков
Източник: Капитал , 26 август 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
