Родителският кошмар: някой тормози детето и то мълчи
02 септември 2015 г.
Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа, ако се оплачеш...
Тъкмо и заради това процентът на тормозените в училище деца, според официалната статистика, се разминава драстично с реалния им брой. Поради страх или друга причина повечето деца, жертви на училищен тормоз, не споделят с родителите или учителите си.
Според статистиката на Националната телефонна линия за деца 116 111 за миналата учебна година са проведени 111 консултации, в които е имало информация за училищен тормоз. В повечето от половината е ставало дума за психически тормоз, а в 47 – за физически, като децата са посочвали, че тормозът обикновено се упражнява на територията на самите училища.
Опитът на психолозите от Националната детска линия сочи, че децата по-скоро се притесняват да говорят, ако са жертва на насилие и не разчитат на помощ от страна на възрастните.
За най-честите случаи на агресия и това как родителите и учителите могат да разпознаят дали детето е жертва на тормоз или е агресор, както и за превенцията и начините за справяне с тормоза в училище "Детски дневник" разговаря с д-р Донка Петрова - координатор на Националната телефонна линия за деца, Марина Ангелова - психотерапевт и координатор на проект по темата "Училищен тормоз" и Петя Петрова - психолог и участник в проекта "Приятелите на Зипи" на "Асоциация Анимус".
Най-често на линията за деца постъпва информация за психически тормоз – обиди, прякори, лошо отношение, а при децата до 12 – и за физически, обобщи Донка Петрова.
Родителите са най-близки на детето и всяка промяна в неговото поведение, емоционалност и начин на комуникация е сигнал за това какво се случва във вътрешния му свят. "Често децата не могат да съобщят с думи, ако са преживели или са били свидетели на тормоз в училище. Причините за това могат да са срам, страх от последиците (ескалиране на тормоза), чувство на вина или безпомощност и липса на вяра, че нещо може да се промени", коментира Марина Ангелова.
Други деца пък подценяват размера на проблема и смятат, че могат сами да се справят.
Според специалистите най-честите признаци, които могат да ориентират родителя, са:
- затваряне в себе си;
- усамотяване;
- необичайна потиснатост;
- крайности в поведението – от агресивност до пасивност;
- напрежение;
- нежелание у детето да ходи на училище;
- понижаване на успеха.
Възможно е да се наблюдават занемаряване на външния вид, по-чести здравословни оплаквания и разболяване, самонараняване.
Ако тормозът е и физически, то е вероятно детето често да се прибира с липсващи или повредени вещи (скъсана чанта или дреха, надраскани тетрадки, обгаряне на дрехи), охлузвания, синини, следи от ухапване.
Важно е родителят да обърне внимание на всеки подобен признак, да разговаря с детето, за да разбере какво се случва с него и да предложи своята подкрепа. В моменти на съмнение за тормоз или при реален инцидент по-важно е родителят да бъде близо до детето и да го чуе, отколкото да прибързва с действия, като битки с училището, обвинения, саморазправа с тормозещото дете или неговите родители. Важното е да се подкрепи детето.
Повечето учители могат да разпознаят и жертвата, и насилника в един клас
Деца, които са по някакъв начин различни от останалите или новодошли (от друг град или училище), лесно могат да станат жертва. Те са по-уязвими, защото са нови, може би притеснени и все още нямат широк кръг приятели.
Учителите могат да насърчат адаптацията на такива деца и да следят дали не се случва нещо около тях, което показва отхвърляне.
Обикновено инцидентите с тормоз стават в отсъствието на учителя, но въпреки това той познава децата и взаимоотношенията между тях. Повечето учители могат да разпознаят и жертвата, и насилника в един клас. Въпросът е как да се реагира навреме и адекватно, за да бъде прекъснат тормозът.
От ключово значение е учителят да не се включва в тази динамика. Да не заема страна, да не защитава прекомерно жертвата или да наказва публично извършителя, което би възбудило вълнения у наблюдаващите деца. Това не означава липса на реакция. Учителят може да се обърне към колеги, училищния психолог и директора. В определени случаи училището е длъжно по закон да подаде сигнал до отделите за "Закрила на детето".
В много редки случаи едно дете е само жертва или само агресор
"Обикновено то има и двата типа поведение. Важно е като възрастни да разпознаваме и реагираме и на двете. Спонтанната реакция на човек би била, водена от морала, да осъди агресора и да защити и съчувства на жертвата.
Това може обаче да тласне детето да влиза в същата роля непрестанно и да изгради т. нар. идентичност на жертва или на "лошо дете". И двата вида поведение са индикации за страдание, което не може да бъде изказано, и двете групи деца имат нужда от помощ", заяви Петя Петрова.
През 2012 г. министерството на образованието с участието на социалното министерство, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, Централната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, както и неправителствените организации "Национална мрежа за децата", фондация "Стъпка за невидимите деца в България", фондация "Асоциация Анимус", Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ, разработи Механизъм за противодействие на училищния тормоз.
Според документа всяко училище има отговорността за създаването на училищен координационен съвет за справяне с насилието, който се ръководи от заместник-директор и включва училищния психолог или педагогически съветник, учители и родители. Основни цели на този съвет са да създаде и прилага стратегия за превенция – чрез информиране, интерактивни занимания с децата и други мерки, така че те да могат да разпознават насилието и да развият нагласи на нетолерирането му, тоест дори ако стават само свидетели на прояви на тормоз, да известяват за това възрастните.
Според този механизъм училището също така трябва да се грижи да повишава капацитета на учителите да разпознават тормоза и да му противодействат; да осигури възможности за работа, при установен тормоз, както с жертвите, така и с насилниците (чрез училищния психолог, например), както и да се създадат вътрешни механизми за действие при повтарящи се или сериозни прояви – уведомяване на отделите "Закрила на детето" и местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Документът предвижда още водене на регистър в училището за случаи на тормоз при установяването им.
Механизмът също така дава конкретни насоки за действия на учителите и училищния персонал при случай на тормоз и реакциите спрямо детето, упражнило тормоз и това, което е пострадало.
Образователната система може да допринесе в тази насока
- с превенция, наблюдение, липса на места в и около училището, които не се наблюдават от възрастни и където може да се случва тормозът;
- чрез програми, които информират и насърчават неагресивното себеутвърждаване и разрешаване на конфликти;
- чрез взаимодействие с други органи по закрила на детето, които могат да работят с проблемните случаи и извън училището.
Образованието е не само предоставяне на знания, но и развитие на начина на мислене и отнасяне към околните и заобикалящия свят.
"Училището е своебразна "работилница за взаимоотношения", тъй като децата прекарват там по-голямата част от времето си в продължение на повече от 10 години. Там се правят първите стъпки към самостоятелност и започва съобразяването с другите и с общите правила. Поради това е важно образователната система, като част от системата за грижи, да се отвори към потребностите и трудностите на децата в този много чувствителен и развитиен период – между 6 и 18 години", подчертава Марина Ангелова.
Всички части от системата за грижи следва да припознават правомощията и задълженията си в случай на риск за дете, каквито са децата жертви на или упражняващи тормоз.
В началото на миналата година МВР публикува наръчник за родители, в който специалисти ги съветват как да познаят, че детето им е станало жертва на тормоз, и как да се справят с проблема. Ако детето изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание; променя маршрута си, когато отива и се връща от училище; изглежда разстроено, когато се прибира от училище; изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие; намира си оправдания, за да отсъства от училище; страда от безсъние или сънува кошмари; губи апетит - не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи, съветват психолозите.
Освен възможност за споделяне и психологическо консултиране, на телефонната линия за деца 116111 могат да се подават сигнали за деца в риск. Случаи на училищен тормоз могат да бъдат отнесени до Отдел "Закрила на детето" (ОЗД), ако обаждащите се излязат от анонимност и предоставят информация за себе си.
В повечето случаи обаче децата не желаят това и не предоставят лична информация – поради притеснение, че ситуацията реално ще се влоши. За изминалата учебна година от екипа на линията са подадени 9 сигнала за училищен тормоз към ОЗД, като повечето от тях са дошли от родители на пострадалото дете.
Тъкмо и заради това процентът на тормозените в училище деца, според официалната статистика, се разминава драстично с реалния им брой. Поради страх или друга причина повечето деца, жертви на училищен тормоз, не споделят с родителите или учителите си.
Според статистиката на Националната телефонна линия за деца 116 111 за миналата учебна година са проведени 111 консултации, в които е имало информация за училищен тормоз. В повечето от половината е ставало дума за психически тормоз, а в 47 – за физически, като децата са посочвали, че тормозът обикновено се упражнява на територията на самите училища.
Опитът на психолозите от Националната детска линия сочи, че децата по-скоро се притесняват да говорят, ако са жертва на насилие и не разчитат на помощ от страна на възрастните.
За най-честите случаи на агресия и това как родителите и учителите могат да разпознаят дали детето е жертва на тормоз или е агресор, както и за превенцията и начините за справяне с тормоза в училище "Детски дневник" разговаря с д-р Донка Петрова - координатор на Националната телефонна линия за деца, Марина Ангелова - психотерапевт и координатор на проект по темата "Училищен тормоз" и Петя Петрова - психолог и участник в проекта "Приятелите на Зипи" на "Асоциация Анимус".
Най-често на линията за деца постъпва информация за психически тормоз – обиди, прякори, лошо отношение, а при децата до 12 – и за физически, обобщи Донка Петрова.
Родителите са най-близки на детето и всяка промяна в неговото поведение, емоционалност и начин на комуникация е сигнал за това какво се случва във вътрешния му свят. "Често децата не могат да съобщят с думи, ако са преживели или са били свидетели на тормоз в училище. Причините за това могат да са срам, страх от последиците (ескалиране на тормоза), чувство на вина или безпомощност и липса на вяра, че нещо може да се промени", коментира Марина Ангелова.
Други деца пък подценяват размера на проблема и смятат, че могат сами да се справят.
Според специалистите най-честите признаци, които могат да ориентират родителя, са:
- затваряне в себе си;
- усамотяване;
- необичайна потиснатост;
- крайности в поведението – от агресивност до пасивност;
- напрежение;
- нежелание у детето да ходи на училище;
- понижаване на успеха.
Възможно е да се наблюдават занемаряване на външния вид, по-чести здравословни оплаквания и разболяване, самонараняване.
Ако тормозът е и физически, то е вероятно детето често да се прибира с липсващи или повредени вещи (скъсана чанта или дреха, надраскани тетрадки, обгаряне на дрехи), охлузвания, синини, следи от ухапване.
Важно е родителят да обърне внимание на всеки подобен признак, да разговаря с детето, за да разбере какво се случва с него и да предложи своята подкрепа. В моменти на съмнение за тормоз или при реален инцидент по-важно е родителят да бъде близо до детето и да го чуе, отколкото да прибързва с действия, като битки с училището, обвинения, саморазправа с тормозещото дете или неговите родители. Важното е да се подкрепи детето.
Повечето учители могат да разпознаят и жертвата, и насилника в един клас
Деца, които са по някакъв начин различни от останалите или новодошли (от друг град или училище), лесно могат да станат жертва. Те са по-уязвими, защото са нови, може би притеснени и все още нямат широк кръг приятели.
Учителите могат да насърчат адаптацията на такива деца и да следят дали не се случва нещо около тях, което показва отхвърляне.
Обикновено инцидентите с тормоз стават в отсъствието на учителя, но въпреки това той познава децата и взаимоотношенията между тях. Повечето учители могат да разпознаят и жертвата, и насилника в един клас. Въпросът е как да се реагира навреме и адекватно, за да бъде прекъснат тормозът.
От ключово значение е учителят да не се включва в тази динамика. Да не заема страна, да не защитава прекомерно жертвата или да наказва публично извършителя, което би възбудило вълнения у наблюдаващите деца. Това не означава липса на реакция. Учителят може да се обърне към колеги, училищния психолог и директора. В определени случаи училището е длъжно по закон да подаде сигнал до отделите за "Закрила на детето".
В много редки случаи едно дете е само жертва или само агресор
"Обикновено то има и двата типа поведение. Важно е като възрастни да разпознаваме и реагираме и на двете. Спонтанната реакция на човек би била, водена от морала, да осъди агресора и да защити и съчувства на жертвата.
Това може обаче да тласне детето да влиза в същата роля непрестанно и да изгради т. нар. идентичност на жертва или на "лошо дете". И двата вида поведение са индикации за страдание, което не може да бъде изказано, и двете групи деца имат нужда от помощ", заяви Петя Петрова.
През 2012 г. министерството на образованието с участието на социалното министерство, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на вътрешните работи, Централната комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни, както и неправителствените организации "Национална мрежа за децата", фондация "Стъпка за невидимите деца в България", фондация "Асоциация Анимус", Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ, разработи Механизъм за противодействие на училищния тормоз.
Според документа всяко училище има отговорността за създаването на училищен координационен съвет за справяне с насилието, който се ръководи от заместник-директор и включва училищния психолог или педагогически съветник, учители и родители. Основни цели на този съвет са да създаде и прилага стратегия за превенция – чрез информиране, интерактивни занимания с децата и други мерки, така че те да могат да разпознават насилието и да развият нагласи на нетолерирането му, тоест дори ако стават само свидетели на прояви на тормоз, да известяват за това възрастните.
Според този механизъм училището също така трябва да се грижи да повишава капацитета на учителите да разпознават тормоза и да му противодействат; да осигури възможности за работа, при установен тормоз, както с жертвите, така и с насилниците (чрез училищния психолог, например), както и да се създадат вътрешни механизми за действие при повтарящи се или сериозни прояви – уведомяване на отделите "Закрила на детето" и местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Документът предвижда още водене на регистър в училището за случаи на тормоз при установяването им.
Механизмът също така дава конкретни насоки за действия на учителите и училищния персонал при случай на тормоз и реакциите спрямо детето, упражнило тормоз и това, което е пострадало.
Образователната система може да допринесе в тази насока
- с превенция, наблюдение, липса на места в и около училището, които не се наблюдават от възрастни и където може да се случва тормозът;
- чрез програми, които информират и насърчават неагресивното себеутвърждаване и разрешаване на конфликти;
- чрез взаимодействие с други органи по закрила на детето, които могат да работят с проблемните случаи и извън училището.
Образованието е не само предоставяне на знания, но и развитие на начина на мислене и отнасяне към околните и заобикалящия свят.
"Училището е своебразна "работилница за взаимоотношения", тъй като децата прекарват там по-голямата част от времето си в продължение на повече от 10 години. Там се правят първите стъпки към самостоятелност и започва съобразяването с другите и с общите правила. Поради това е важно образователната система, като част от системата за грижи, да се отвори към потребностите и трудностите на децата в този много чувствителен и развитиен период – между 6 и 18 години", подчертава Марина Ангелова.
Всички части от системата за грижи следва да припознават правомощията и задълженията си в случай на риск за дете, каквито са децата жертви на или упражняващи тормоз.
В началото на миналата година МВР публикува наръчник за родители, в който специалисти ги съветват как да познаят, че детето им е станало жертва на тормоз, и как да се справят с проблема. Ако детето изглежда уплашено, когато отива или когато се прибира от училище; отива на училище с нежелание; променя маршрута си, когато отива и се връща от училище; изглежда разстроено, когато се прибира от училище; изглежда неспокойно и е с ниско самочувствие; намира си оправдания, за да отсъства от училище; страда от безсъние или сънува кошмари; губи апетит - не е задължително да е тормозено, но трябва внимателно да се опитате да разберете дали нещо в училище го тревожи, съветват психолозите.
Освен възможност за споделяне и психологическо консултиране, на телефонната линия за деца 116111 могат да се подават сигнали за деца в риск. Случаи на училищен тормоз могат да бъдат отнесени до Отдел "Закрила на детето" (ОЗД), ако обаждащите се излязат от анонимност и предоставят информация за себе си.
В повечето случаи обаче децата не желаят това и не предоставят лична информация – поради притеснение, че ситуацията реално ще се влоши. За изминалата учебна година от екипа на линията са подадени 9 сигнала за училищен тормоз към ОЗД, като повечето от тях са дошли от родители на пострадалото дете.
Автор: Видка Атанасова
Източник: Дневник , 02 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежиДецата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34%
27 септември 2024 г.
Община Варна: Варна е домакин на две събития за ранното детско развитие
Варна е домакин на две значими събития с международно участие, свързани с ранното детско развитие На 27 септември (петък) от
19 септември 2024 г.
85,6% от децата в България закусват редовно, но само 5% включват зеленчуци в закуската си
85,6% от децата в България закусват редовно, като най-често консумираните храни са тестени изделия (59,1%), сандвичи (55,9%) и
