Вергиния Мичева-Русева: Централно звено ще свързва осиновени с биологичните им родители
03 септември 2015 г.
С Вергиния Мичева-Русева, заместник-министър на правосъдието, разговаря Ана Михова
- Г-жо Русева, Министерството на правосъдието (МП) предлага да отпадне тайната на осиновяването. Защо?
- Идеята за дискусия по темата за отпадане на пълната тайна на осиновяването не дойде от МП. Проблемът назрява с години.
Правото на осиновените да знаят произхода си е гарантирано в Конвенцията на ООН за правата на детето, а според проучване на неправителствени организации около 2 млн. души у нас са засегнати от осиновителния процес.
В началото на годината граждани, които са били осиновени като малки, а сега са пълнолетни, поискаха среща в МП, за да поставят проблемите, пред които са изправени при опитите им да открият биологичните си родители. Обясниха колко е важно за тях да знаят своя произход и биологичното си семейство - родители, братя или сестри, при това не само заради настъпили здравословни проблеми, чието разрешаване до голяма степен зависи от разкриване на информация за родителите.
Това е необходимо и заради душевния им мир - да разберат откъде идват, кои са техните корени. Неизвестността поражда притеснения дори при сключване на брак, доколкото е в основата на опасението, че може да са в интимна връзка с биологичен роднина.
Организациите, занимаващи се с международните осиновявания, също подават информация, че деца, осиновени от България в чужбина, искат да разберат своя корен, но им се отказва. Посещават домовете, в които са отгледани, но безуспешно.
Преди 2 месеца организирахме форум с френското посолство, доколкото във Франция има дългогодишна практика по този проблем. На него бяха поканени осиновители, осиновени, биологични родители. Направихме проучване и установихме, че във всички европейски страни осиновените имат право да разберат повече за произхода си, докато у нас повечето съдебни производства, които се водят за разкриване на осиновяването, приключват с отхвърляне на молбите.
- Потърсихте ли мнението на майки, дали децата си за осиновяване?
- Много хора пишат по темата на имейла на МП. Биологичните родители изразяват различни мнения - едни желаят да намерят децата си, други смятат, че идеята е вредна, че това ще разбие много български семейства.
Искаме да намерим баланса, като запазим правата на биологичните родители, така че, ако те не желаят самоличността им да бъде разкрита пред осиновения или осиновителите, това да не се случва. В това отношение има добре работеща практика в редица европейски държави.
Обмисляме организирането на централен орган, в който да постъпват молбите на осиновените.
Идеята е неговите служители да се свързват с биологичния родител, да го уведомяват за подадената молба и да му поставят въпроса дали желае да се разкрие. В никакъв случай не бива да се допуска директен контакт между осиновения и биологичните му родители на първоначален етап. Както родителите, така и осиновеният трябва да бъдат подготвени за първата среща. Практиката в другите държави показва, че може да се стигне и до разрушаване на семейства, а никой не цели това.
Ако родителят не желае да се разкрива, може да се даде обща информация за него - от кой край е, или само медицински данни.
Смятаме, че е добре да се преосмисли наново уредбата, допускаща разсиновяване. В повечето цивилизовани държави не се допуска подобно прекратяване на осиновяването поради влошаване на отношенията.
- Документите за всички осиновявания в този център ли ще се пазят?
- Трябва да намерим цялата информация, а тя е разпръсната в различни институции - съдилища, общини, социални домове. Оказва се, че част от досиетата са унищожени, много от осиновените имат нови имена и рождени дати. Това е проблем, с който трябва да се справим, но през това са минали и другите държави, въвели единен регистър на осиновените и променили законодателството си така, че да няма абсолютна тайна върху осиновяването.
Нещата, по които работим в момента, са все новости за системата и обществото, които трудно се възприемат - за детското правосъдие, за осиновяването, за дееспособността на хората с психични увреждания и т. н. Искаме да преобърнем мисленето. Това е сложен процес, който отнема време.
- Интересна е идеята, която лансирахте наскоро, за въвеждане на възстановителното правосъдие. Какво представлява то и какъв е шансът да се прилага у нас?
- Философията на възстановителното правосъдие като част от наказателното е да се подобрят отношенията между жертвата и извършителя. Той да проумее каква вреда е нанесъл и да му се даде възможност да възстанови щетата. Идеята е този режим да се въведе за непълнолетните извършители и за извършителите на по-леки престъпления.
Иначе и сега у нас съществуват елементи на възстановителното правосъдие, като например възможността подсъдимият да се извини на пострадалия, или заплащането на обезщетение от дееца на жертвата, но тези механизми далеч не са достатъчни и ефективни.
- Във връзка с кои престъпления може да се прилага?
- На първо място, само спрямо хора, извършили престъпление за първи път. Например младеж е откраднал стока от магазин - той ще трябва не само да възстанови откраднатите вещи или тяхната равностойност, но и да работи там, за да осъзнае какви усилия полага окраденият от него собственик на търговски обект, както и да му се извини.
Американски колеги ни разказаха случай от тяхната практика. Младежът работил в магазина, извинил се на собственика и дори написал песен, в която казва, че разбира грешката си.
Целта е да се ограничи рецидивът, да се осъзнае грешката и да не се допуска нова. Ако същият извършител (възрастен или младеж) извърши повторно престъпление, значи е налице сериозен проблем и той ще трябва да понесе цялата строгост на закона, предвидена за престъплението.
- Кои държави имат възстановително правосъдие?
- Най-успешен е моделът в Норвегия, както и в страните с общностно право - САЩ, Канада, Нова Зеландия, където обществото е включено активно в борбата с престъпността. Там например, когато непълнолетен извърши престъпление, се прави групова семейна конференция - събират се роднините и заедно обсъждат как да му се помогне.
- Предстои парламентът да гласува поправките в НПК, предложени от МП, с които се регламентират разпитите на деца в т.нар. сини стаи. До този момент съществуват ли такива?
- С измененията в НПК, които се съгласуват между ведомствата, преди да бъдат внесени в Министерския съвет, уреждаме регламента за работа с деца в синя стая. Такава стая трябва да се организира в района на всеки от 28-те окръжни съдилища. Тя е наречена така не защото е в синьо, а защото е термин за специално оборудвана детска стая.
Целта е да се улеснят децата - жертви и свидетели на престъпления, като се осигури една приятелска и непосредствена среда, в която те да не разбират, че дават показания пред съдии, прокурори и адвокати. Там те ще разговарят с експерт, обучен за работа с деца.
Сега децата жертви и свидетели на престъпления са разпитвани от полицейски служители, после от прокурор, след това и от съдия, т.е. няколко пъти, при това с години, докато трае наказателният процес.
Налага се те да изживяват отново и отново случилото се.
Нашата идея е те да бъдат разпитвани максимално най-ограничен брой пъти, по възможност веднъж - непосредствено при образуване на наказателното производство, а видеозаписът и изготвеният въз основа на него протокол да се ползва като доказателство в следващите етапи на производство.
- Съдията ще наблюдава ли разпита на екран?
- Замисълът е синята стая да е разделена на две с венецианско стъкло, като детето бъде настанено от едната му страна - в помещение, обзаведено с подходящи мебели и играчки, без да има видимост от другата страна на стъклото, зад което стоят съдия, прокурор, обвиняем и неговият адвокат например.
Разпитът ще се записва с камери, въпросите към детето ще се задават от магистратите и адвокатите чрез специална безжична връзка със специално обучения експерт, който ще ги формулира пред детето, така че то да ги разбира правилно и да бъде предразположено да разкаже онова, което знае. Идеята е повторният разпит, ако се налага такъв, да бъде проведен от същия експерт.
- Г-жо Русева, Министерството на правосъдието (МП) предлага да отпадне тайната на осиновяването. Защо?
- Идеята за дискусия по темата за отпадане на пълната тайна на осиновяването не дойде от МП. Проблемът назрява с години.
Правото на осиновените да знаят произхода си е гарантирано в Конвенцията на ООН за правата на детето, а според проучване на неправителствени организации около 2 млн. души у нас са засегнати от осиновителния процес.
В началото на годината граждани, които са били осиновени като малки, а сега са пълнолетни, поискаха среща в МП, за да поставят проблемите, пред които са изправени при опитите им да открият биологичните си родители. Обясниха колко е важно за тях да знаят своя произход и биологичното си семейство - родители, братя или сестри, при това не само заради настъпили здравословни проблеми, чието разрешаване до голяма степен зависи от разкриване на информация за родителите.
Това е необходимо и заради душевния им мир - да разберат откъде идват, кои са техните корени. Неизвестността поражда притеснения дори при сключване на брак, доколкото е в основата на опасението, че може да са в интимна връзка с биологичен роднина.
Организациите, занимаващи се с международните осиновявания, също подават информация, че деца, осиновени от България в чужбина, искат да разберат своя корен, но им се отказва. Посещават домовете, в които са отгледани, но безуспешно.
Преди 2 месеца организирахме форум с френското посолство, доколкото във Франция има дългогодишна практика по този проблем. На него бяха поканени осиновители, осиновени, биологични родители. Направихме проучване и установихме, че във всички европейски страни осиновените имат право да разберат повече за произхода си, докато у нас повечето съдебни производства, които се водят за разкриване на осиновяването, приключват с отхвърляне на молбите.
- Потърсихте ли мнението на майки, дали децата си за осиновяване?
- Много хора пишат по темата на имейла на МП. Биологичните родители изразяват различни мнения - едни желаят да намерят децата си, други смятат, че идеята е вредна, че това ще разбие много български семейства.
Искаме да намерим баланса, като запазим правата на биологичните родители, така че, ако те не желаят самоличността им да бъде разкрита пред осиновения или осиновителите, това да не се случва. В това отношение има добре работеща практика в редица европейски държави.
Обмисляме организирането на централен орган, в който да постъпват молбите на осиновените.
Идеята е неговите служители да се свързват с биологичния родител, да го уведомяват за подадената молба и да му поставят въпроса дали желае да се разкрие. В никакъв случай не бива да се допуска директен контакт между осиновения и биологичните му родители на първоначален етап. Както родителите, така и осиновеният трябва да бъдат подготвени за първата среща. Практиката в другите държави показва, че може да се стигне и до разрушаване на семейства, а никой не цели това.
Ако родителят не желае да се разкрива, може да се даде обща информация за него - от кой край е, или само медицински данни.
Смятаме, че е добре да се преосмисли наново уредбата, допускаща разсиновяване. В повечето цивилизовани държави не се допуска подобно прекратяване на осиновяването поради влошаване на отношенията.
- Документите за всички осиновявания в този център ли ще се пазят?
- Трябва да намерим цялата информация, а тя е разпръсната в различни институции - съдилища, общини, социални домове. Оказва се, че част от досиетата са унищожени, много от осиновените имат нови имена и рождени дати. Това е проблем, с който трябва да се справим, но през това са минали и другите държави, въвели единен регистър на осиновените и променили законодателството си така, че да няма абсолютна тайна върху осиновяването.
Нещата, по които работим в момента, са все новости за системата и обществото, които трудно се възприемат - за детското правосъдие, за осиновяването, за дееспособността на хората с психични увреждания и т. н. Искаме да преобърнем мисленето. Това е сложен процес, който отнема време.
- Интересна е идеята, която лансирахте наскоро, за въвеждане на възстановителното правосъдие. Какво представлява то и какъв е шансът да се прилага у нас?
- Философията на възстановителното правосъдие като част от наказателното е да се подобрят отношенията между жертвата и извършителя. Той да проумее каква вреда е нанесъл и да му се даде възможност да възстанови щетата. Идеята е този режим да се въведе за непълнолетните извършители и за извършителите на по-леки престъпления.
Иначе и сега у нас съществуват елементи на възстановителното правосъдие, като например възможността подсъдимият да се извини на пострадалия, или заплащането на обезщетение от дееца на жертвата, но тези механизми далеч не са достатъчни и ефективни.
- Във връзка с кои престъпления може да се прилага?
- На първо място, само спрямо хора, извършили престъпление за първи път. Например младеж е откраднал стока от магазин - той ще трябва не само да възстанови откраднатите вещи или тяхната равностойност, но и да работи там, за да осъзнае какви усилия полага окраденият от него собственик на търговски обект, както и да му се извини.
Американски колеги ни разказаха случай от тяхната практика. Младежът работил в магазина, извинил се на собственика и дори написал песен, в която казва, че разбира грешката си.
Целта е да се ограничи рецидивът, да се осъзнае грешката и да не се допуска нова. Ако същият извършител (възрастен или младеж) извърши повторно престъпление, значи е налице сериозен проблем и той ще трябва да понесе цялата строгост на закона, предвидена за престъплението.
- Кои държави имат възстановително правосъдие?
- Най-успешен е моделът в Норвегия, както и в страните с общностно право - САЩ, Канада, Нова Зеландия, където обществото е включено активно в борбата с престъпността. Там например, когато непълнолетен извърши престъпление, се прави групова семейна конференция - събират се роднините и заедно обсъждат как да му се помогне.
- Предстои парламентът да гласува поправките в НПК, предложени от МП, с които се регламентират разпитите на деца в т.нар. сини стаи. До този момент съществуват ли такива?
- С измененията в НПК, които се съгласуват между ведомствата, преди да бъдат внесени в Министерския съвет, уреждаме регламента за работа с деца в синя стая. Такава стая трябва да се организира в района на всеки от 28-те окръжни съдилища. Тя е наречена така не защото е в синьо, а защото е термин за специално оборудвана детска стая.
Целта е да се улеснят децата - жертви и свидетели на престъпления, като се осигури една приятелска и непосредствена среда, в която те да не разбират, че дават показания пред съдии, прокурори и адвокати. Там те ще разговарят с експерт, обучен за работа с деца.
Сега децата жертви и свидетели на престъпления са разпитвани от полицейски служители, после от прокурор, след това и от съдия, т.е. няколко пъти, при това с години, докато трае наказателният процес.
Налага се те да изживяват отново и отново случилото се.
Нашата идея е те да бъдат разпитвани максимално най-ограничен брой пъти, по възможност веднъж - непосредствено при образуване на наказателното производство, а видеозаписът и изготвеният въз основа на него протокол да се ползва като доказателство в следващите етапи на производство.
- Съдията ще наблюдава ли разпита на екран?
- Замисълът е синята стая да е разделена на две с венецианско стъкло, като детето бъде настанено от едната му страна - в помещение, обзаведено с подходящи мебели и играчки, без да има видимост от другата страна на стъклото, зад което стоят съдия, прокурор, обвиняем и неговият адвокат например.
Разпитът ще се записва с камери, въпросите към детето ще се задават от магистратите и адвокатите чрез специална безжична връзка със специално обучения експерт, който ще ги формулира пред детето, така че то да ги разбира правилно и да бъде предразположено да разкаже онова, което знае. Идеята е повторният разпит, ако се налага такъв, да бъде проведен от същия експерт.
Автор: Ана Михова
Източник: 24 часа , 03 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
