Иван Димитров, „Музикаутор“: 3,5% от БВП генерира творческата индустрия в България, а само в София този процент е дори 4,5
07 септември 2015 г.
Иван Димитров, изпълнителен директор на „Музикаутор" в интервю за предаването „Добър ден, София" на Радио „Фокус"
Водещ: Най-вече музика търсят гражданите на Европейския съюз, които използват интернет. Това показва проучване на „Евробарометър" – Трансграничен достъп до онлайн съдържание. За 60% от европейските потребители именно музиката е най-търсеното дигитално съдържание. Как обаче могат да бъдат гарантирани правата на такъв тип съдържание у нас и защо според съсловните организации са необходими промени в Закона за авторските и сродните му права? Отговорите на тези въпроси ще потърсим заедно с изпълнителния директор на „Музикаутор" Иван Димитров. Г-н Димитров, безспорно интернет пространството отдавна е основна платформа за търсене на музикално съдържание, но как точно са защитени авторските права на изпълнителите в тази среда?
Иван Димитров: Авторските права се защитават основно след като „Музикаутор" сключи договор за предоставяне на лицензия със съответните платформи като YouTube, Spotify, Google Play, iTunes и т.н., най-големите с които ние вече имаме договори, и от своя страна да отговорят чисто технологично на това предизвикателство да може парите, които събираме, да ги разпределим на база на ползването.
Водещ: По какъв начин се събират точно тези пари, тъй като предполагам, че много голяма част от хората не са наясно?
Иван Димитров: Платформите генерират приходи по два начина. От една страна чрез реклама, от друга страна – чрез така наречения платен абонамент на съдържание. Съответно „Музикаутор" получава процент от този приход от платформата и на база на отчетите, които получава за конкретното ползване на отделните музикални произведения - това са милиони гледания на ден – трябва да обработи тази информация разпредели тези пари на авторите. Това е процесът най-семпло обяснено.
Водещ: Предлага се промяна в сегашния Закон за авторските и сродните му права. Кои са слабите страни на този закон и какво според вас е необходимо да се ревизира в него?
Иван Димитров: Няколко са нещата. Ще започна от международна гледна точка. Фактът, че музикалната индустрия, въобще творческата индустрия набира скорост в Европа, налага да се наложи една европейска регулация в тази сфера. Има една директива, която трябва да се транспонира в българското законодателство към април месец 2016 г. В момента работи една комисия върху един законопроект, който трябва да отрази тези международни тенденции. От друга страна има вътрешни проблеми, които са свързани с контрола, тъй като държавата не разполага с капацитет, с който да може да гарантира контрол, качествен, адекватен, всеобхватен на ползването. И на последно място, има натрупани проблеми, които са вътрешни, които „Музикаутор" дълго време се опитва да промени. Ние самите имаме законодателни предложения, които сме предоставили в Комисията по култура и медии и се надяваме сега съвкупно нещата да бъдат разгледани и най-сетне да бъдат решени.
Водещ: Какво конкретно предлагате, за да бъде тази регулация наистина ефективна?
Иван Димитров: На първо място – децентрализация на проверките. В момента Министерство на културата извършва централизирано проверки в заведения, ресторанти, хотели. Това нещо искаме да променим, искаме общините да поемат този ангажимент, тъй като те имат инспекторати, които така или иначе извършват контрол за други неща по тези обекти. Между другото, имаме подкрепа от Българската хотелско-ресторантьорска асоциация (БХРА). Те също разбират необходимостта закона да се спазва от всички и се надяваме с тяхна помощ да съумеем да убедим политиците да се промени закона. Отделно има проблем с провеждането на концерти в България. Има огромен обем събития, които остават без уредени права, отново поради липсата на контрол. В тази насока също имаме законодателни предложения, включително за предоставянето на информация какво точно се изпълнява на тези концерти, за да може евентуалните приходи да ги разпределим на авторите. Също така се опитваме да опростим една процедура в закона - нужно е да се фиксира един срок, свързан с това как се договарят тарифите между организациите на ползвателите, така наречените браншови организации, съответно организациите за колективно управление на права, други детайли, които вече са твърде специфични.
Водещ: Споменахте ресторанти и заведения. Доколкото си спомняме, когато се обсъждаше това изискване да се заплащат авторски права за звученето на музика в тези заведения, въпреки че да речем тя е била платна веднъж от телевизия или радио, по което се излъчва, имаше много аргументи против. Каква е ситуацията днес?
Иван Димитров: Ситуацията е, че вече измина петгодишният период от споразумението, с което утвърдихме с БХРА – това е най-голямата асоциация, в нея членуват почти всички локални асоциации на хотелиери и ресторантьори. Имаме разбиране от бизнеса, от тези от тях, които гледат стратегически на дейността си, че нещата трябва да бъдат уредени. Имаме тяхната подкрепа, имаме съответно плащане от техните членове. За съжаление не успяваме да обхванем всички и причината за това е липсата на контрол от Министерство на културата, което е ресорен орган.
Водещ: Нека отново да се върнем на изследването на „Евробарометър", което показва, че най-масовите потребители на музикалното съдържание в интернет – цели 87%, са млади хора, чиято възраст е между 15 и 24 години. Знаем какви са техните нагласи – те предпочитат да теглят бързо и безплатно по възможност. Как това ще бъде отразено и контролирано чрез закона?
Иван Димитров: Законът всъщност няма отношение към този въпрос, това е въпрос на бизнес модел. Дотолкова, доколкото младите хора съставляват основна аудитория на тези онлайн платформи, това е стимул за рекламодателите да насочват своята реклама в тях. По този начин те генерират приход в съответната платформа и това е начинът, по който авторите, които създават съдържанието в тях, се удовлетворяват, т.е. получават своето възнаграждение. Така че единственото, което би трябвало да интересува младите хора, е да бъдат сигурни, че платформите, които ползват, имат сключени договори за уредени авторски права. Това е гаранция реално, че тези хора, които произвеждат съдържанието, които са приели това като професионално предизвикателство, като техен поминък, биха получили съответното възнаграждение и биха продължили да творят, да създават съдържание.
Водещ: В Европа творческата индустрия генерира около 4,5% от брутния вътрешен продукт на целия Европейски съюз. Имате ли информация какъв е този процент у нас?
Иван Димитров: Този процент е около 3,5%, като интересното между другото е, че само София, ако погледнем на нея като на локална икономика, съумява да достигне този среден за Европа процент – 4,5. България също има потенциал. Интересното е, че творческите индустрии като цяло генерират 4,5% от брутния вътрешен продукт, но инвестицията, която е нужна това нещо да се случи, е много по-ниска и това я прави интересна и предизвикателна много млади хора всъщност да се насочват към нея и търсят своето поприще там.
Водещ: Да се надяваме, разбира се, че това ще се случи. Както казвате, не се изисква голяма инвестиция и все пак да се надяваме, че и правата на тези хора ще бъдат гарантирани чрез законопроектите, който подготвяте. Аз много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за коментара, който направихте. Да се надяваме, че тези поправки ще бъдат приети и ще може творците да получават своето достойно възнаграждение за труда си, както и всички останали.
Иван Димитров: И аз благодаря.
Водещ: Най-вече музика търсят гражданите на Европейския съюз, които използват интернет. Това показва проучване на „Евробарометър" – Трансграничен достъп до онлайн съдържание. За 60% от европейските потребители именно музиката е най-търсеното дигитално съдържание. Как обаче могат да бъдат гарантирани правата на такъв тип съдържание у нас и защо според съсловните организации са необходими промени в Закона за авторските и сродните му права? Отговорите на тези въпроси ще потърсим заедно с изпълнителния директор на „Музикаутор" Иван Димитров. Г-н Димитров, безспорно интернет пространството отдавна е основна платформа за търсене на музикално съдържание, но как точно са защитени авторските права на изпълнителите в тази среда?
Иван Димитров: Авторските права се защитават основно след като „Музикаутор" сключи договор за предоставяне на лицензия със съответните платформи като YouTube, Spotify, Google Play, iTunes и т.н., най-големите с които ние вече имаме договори, и от своя страна да отговорят чисто технологично на това предизвикателство да може парите, които събираме, да ги разпределим на база на ползването.
Водещ: По какъв начин се събират точно тези пари, тъй като предполагам, че много голяма част от хората не са наясно?
Иван Димитров: Платформите генерират приходи по два начина. От една страна чрез реклама, от друга страна – чрез така наречения платен абонамент на съдържание. Съответно „Музикаутор" получава процент от този приход от платформата и на база на отчетите, които получава за конкретното ползване на отделните музикални произведения - това са милиони гледания на ден – трябва да обработи тази информация разпредели тези пари на авторите. Това е процесът най-семпло обяснено.
Водещ: Предлага се промяна в сегашния Закон за авторските и сродните му права. Кои са слабите страни на този закон и какво според вас е необходимо да се ревизира в него?
Иван Димитров: Няколко са нещата. Ще започна от международна гледна точка. Фактът, че музикалната индустрия, въобще творческата индустрия набира скорост в Европа, налага да се наложи една европейска регулация в тази сфера. Има една директива, която трябва да се транспонира в българското законодателство към април месец 2016 г. В момента работи една комисия върху един законопроект, който трябва да отрази тези международни тенденции. От друга страна има вътрешни проблеми, които са свързани с контрола, тъй като държавата не разполага с капацитет, с който да може да гарантира контрол, качествен, адекватен, всеобхватен на ползването. И на последно място, има натрупани проблеми, които са вътрешни, които „Музикаутор" дълго време се опитва да промени. Ние самите имаме законодателни предложения, които сме предоставили в Комисията по култура и медии и се надяваме сега съвкупно нещата да бъдат разгледани и най-сетне да бъдат решени.
Водещ: Какво конкретно предлагате, за да бъде тази регулация наистина ефективна?
Иван Димитров: На първо място – децентрализация на проверките. В момента Министерство на културата извършва централизирано проверки в заведения, ресторанти, хотели. Това нещо искаме да променим, искаме общините да поемат този ангажимент, тъй като те имат инспекторати, които така или иначе извършват контрол за други неща по тези обекти. Между другото, имаме подкрепа от Българската хотелско-ресторантьорска асоциация (БХРА). Те също разбират необходимостта закона да се спазва от всички и се надяваме с тяхна помощ да съумеем да убедим политиците да се промени закона. Отделно има проблем с провеждането на концерти в България. Има огромен обем събития, които остават без уредени права, отново поради липсата на контрол. В тази насока също имаме законодателни предложения, включително за предоставянето на информация какво точно се изпълнява на тези концерти, за да може евентуалните приходи да ги разпределим на авторите. Също така се опитваме да опростим една процедура в закона - нужно е да се фиксира един срок, свързан с това как се договарят тарифите между организациите на ползвателите, така наречените браншови организации, съответно организациите за колективно управление на права, други детайли, които вече са твърде специфични.
Водещ: Споменахте ресторанти и заведения. Доколкото си спомняме, когато се обсъждаше това изискване да се заплащат авторски права за звученето на музика в тези заведения, въпреки че да речем тя е била платна веднъж от телевизия или радио, по което се излъчва, имаше много аргументи против. Каква е ситуацията днес?
Иван Димитров: Ситуацията е, че вече измина петгодишният период от споразумението, с което утвърдихме с БХРА – това е най-голямата асоциация, в нея членуват почти всички локални асоциации на хотелиери и ресторантьори. Имаме разбиране от бизнеса, от тези от тях, които гледат стратегически на дейността си, че нещата трябва да бъдат уредени. Имаме тяхната подкрепа, имаме съответно плащане от техните членове. За съжаление не успяваме да обхванем всички и причината за това е липсата на контрол от Министерство на културата, което е ресорен орган.
Водещ: Нека отново да се върнем на изследването на „Евробарометър", което показва, че най-масовите потребители на музикалното съдържание в интернет – цели 87%, са млади хора, чиято възраст е между 15 и 24 години. Знаем какви са техните нагласи – те предпочитат да теглят бързо и безплатно по възможност. Как това ще бъде отразено и контролирано чрез закона?
Иван Димитров: Законът всъщност няма отношение към този въпрос, това е въпрос на бизнес модел. Дотолкова, доколкото младите хора съставляват основна аудитория на тези онлайн платформи, това е стимул за рекламодателите да насочват своята реклама в тях. По този начин те генерират приход в съответната платформа и това е начинът, по който авторите, които създават съдържанието в тях, се удовлетворяват, т.е. получават своето възнаграждение. Така че единственото, което би трябвало да интересува младите хора, е да бъдат сигурни, че платформите, които ползват, имат сключени договори за уредени авторски права. Това е гаранция реално, че тези хора, които произвеждат съдържанието, които са приели това като професионално предизвикателство, като техен поминък, биха получили съответното възнаграждение и биха продължили да творят, да създават съдържание.
Водещ: В Европа творческата индустрия генерира около 4,5% от брутния вътрешен продукт на целия Европейски съюз. Имате ли информация какъв е този процент у нас?
Иван Димитров: Този процент е около 3,5%, като интересното между другото е, че само София, ако погледнем на нея като на локална икономика, съумява да достигне този среден за Европа процент – 4,5. България също има потенциал. Интересното е, че творческите индустрии като цяло генерират 4,5% от брутния вътрешен продукт, но инвестицията, която е нужна това нещо да се случи, е много по-ниска и това я прави интересна и предизвикателна много млади хора всъщност да се насочват към нея и търсят своето поприще там.
Водещ: Да се надяваме, разбира се, че това ще се случи. Както казвате, не се изисква голяма инвестиция и все пак да се надяваме, че и правата на тези хора ще бъдат гарантирани чрез законопроектите, който подготвяте. Аз много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за коментара, който направихте. Да се надяваме, че тези поправки ще бъдат приети и ще може творците да получават своето достойно възнаграждение за труда си, както и всички останали.
Иван Димитров: И аз благодаря.
Автор: Евелин ЦАНЕВА
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 07 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
25 септември 2024 г.
Концерт матине „Отпечатъци във времето“ и образователни творчески ателиета „Пеещото колело“ и „Шарени шевици“
Екипът на Сдружение „Алтернативен свят Оренда” организира концерт матине „Отпечатъци във времето“ посветен на автентичния
21 септември 2024 г.
Планински мистерии - интерактивно приключение с разказване на истории
На 11 септември 2024 г. English Language Café и Мулти култи колектив дадоха старт на новия сезон на ELC със събитието
21 септември 2024 г.
Еволюцията на креативния ум: Подхранване на въображението и учене от бъдещето
На 18 септември 2024 г. English Language Café и Мулти култи колектив организираха вдъхновяващо събитие, озаглавено „Еволюцията
