Конференция за ранното детско развитие събра над 40 експерти и представи най-новите световни проучвания
08 септември 2015 г.
Конференция на тема "Оптимизиране на ранното детско развитие: най-новите научни изследвания, реализирани в практиката" се проведе в София. Събитието се организира от КиндиРу – България в партньорство с Българския Червен кръст, Национална мрежа за децата и с медийното партньорство на purvite7.bg. Специален гост на събитието беше д-р Джейн Уилямс, директор "Образование и научна дейност" в KindyROO – Австралия и водещ световен специалист в областта на ранното детско развитие.
Аудиторията на конференцията включваше повече от 40 специалисти по ранно детско развитие, сред които неонатолози, педиатри, психолози и терапевти; директори и преподаватели в детски градини; както и представители на институции, формиращи политиката в областта на ранното детско развитие и медиите.
„Ако не променим отношението към нашите деца, ще платим по-късно висок данък за това", каза Христо Григоров – председател на Българския червен кръст, при откриването на събитието. Г-жа Мая Василева, франчайзър на КиндиРу за България, заяви в своето встъпително слово, че според най-новите научни изследвания 90% от развитието на мозъка на детето се случва в периода между първата и петата година и затова този период е критично важен за развитието на всеки човек.
Представителят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Цветелина Кьосева призна, че все още съществува неравенство сред различните групи деца, на национално ниво липсва комплексен подход към децата в ранна детска възраст и все още доминират медицинските услуги към децата в тази възраст. Планира се създаването на национална стратегическа рамка за ранното детско развитие, която цели да преодолее секторния подход и да предложи интегрирани и координирани услуги за най-малките, заявиха още от ДАЗД.
Председателят на Българската педиатричната асоциация (БПА) проф. Владимир Пилософ коментира, че всички сме убедени, че трябва да се инвестира в ранното детско развитие, но хората, които са ангажирани с тази тема, не са наясно за какво става въпрос. Затова по инициатива на БПА след изборите в парламента ще бъде организиран открит урок по темата за ранното детско развитие, на което педиатрите планират да поканят депутатите и премиера.
В своята презентация Милена Николова – програмен координатор в Национална мрежа за децата, представи ролята и приноса на гражданския сектор. Тя подчерта, че социалните и когнитивни умения могат да бъдат развивани от много ранна възраст – от самото раждане на детето и това дава високи резултати когато станем възрастни. За съжаление в момента в яслите все още има дефицит на образователния компонент и доминират медицинските грижи за децата. Г-жа Николова се позова на проучванията на Джеймс Хекман върху икономическите ползи от инвестициите в ранно детско развитие, които според неговите публикации водят от 7 до 10-кратна възвращаемост. Повече инвестиции в най-малките членове на обществото се отплащат в бъдеще с по-малко престъпност, по-малко здравни проблеми и по-малко бедност. Милена Николова напомни едно от основните послания в работата на НМД, а именно, че всяко дете има право на най-доброто начало на своя живот.
„Рискове пред детското развитие" беше темата на презентацията, представена от проф. Иван Иванов – специалист по педиатрия и детска неврология.
Акцент в програмата на конференцията беше лекцията на д-р Джейн Уилямс – водещ практик и изследовател по ранно детско развитие и дъщеря на Маргарет Сасе – австралийката, основала през 1982 г. програмата за ранно детско развитие КиндиРу. Д-р Уилямс представи последни научни изследвания, които потвърждават, че именно опитът на детето, натрупан в първите дни и месеци след раждането, формира основата за дълъг живот в здраве и успех. Гъвкавостта на мозъка на бебето и повишената му възприемчивост към определени преживявания създават гъсти мрежи от неврони. Те оформят платформата, върху която се базира възможността за усвояване на академични знания. Между раждането и 3-ата година мозъкът е най-възприемчив към стимулация и е най-гостоприемен към нова информация. Развитието на детският мозък се оптимизира чрез комуникация – разговор, четене на приказки, музика, пеене и танци. Храненето и сънят са също изключително важни за малкия организъм.
Интересен акцент в презентацията беше представянето на проучване, което д- Уилямс е провела в редица училища в Австралия и което е показало по безспорен начин, че двигателната активност и развитието на моторно-двигателната система са изключително важни за развитие на детския мозък и бъдещите когнитивни способности. „Размерът на мозъка и по-специално постнаталният размер на мозъка зависи от количеството време, прекарано в активна игра", се казва в цитирано от д-р Уилямс проучване.
Системата КиндиРу се радва на световен успех в 13 страни по света. От юни 2014 г. КиндиРу създава мрежа в България. Центровете на Академията за деца, бебета и родители приемат бебета от 6 седмици до деца в предучилищна възраст в София, Варна, Добрич, Пловдив, Велико Търново, Търговище и Бургас. Вижте повече на www.kindyroo.bg.
Аудиторията на конференцията включваше повече от 40 специалисти по ранно детско развитие, сред които неонатолози, педиатри, психолози и терапевти; директори и преподаватели в детски градини; както и представители на институции, формиращи политиката в областта на ранното детско развитие и медиите.
„Ако не променим отношението към нашите деца, ще платим по-късно висок данък за това", каза Христо Григоров – председател на Българския червен кръст, при откриването на събитието. Г-жа Мая Василева, франчайзър на КиндиРу за България, заяви в своето встъпително слово, че според най-новите научни изследвания 90% от развитието на мозъка на детето се случва в периода между първата и петата година и затова този период е критично важен за развитието на всеки човек.
Представителят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Цветелина Кьосева призна, че все още съществува неравенство сред различните групи деца, на национално ниво липсва комплексен подход към децата в ранна детска възраст и все още доминират медицинските услуги към децата в тази възраст. Планира се създаването на национална стратегическа рамка за ранното детско развитие, която цели да преодолее секторния подход и да предложи интегрирани и координирани услуги за най-малките, заявиха още от ДАЗД.
Председателят на Българската педиатричната асоциация (БПА) проф. Владимир Пилософ коментира, че всички сме убедени, че трябва да се инвестира в ранното детско развитие, но хората, които са ангажирани с тази тема, не са наясно за какво става въпрос. Затова по инициатива на БПА след изборите в парламента ще бъде организиран открит урок по темата за ранното детско развитие, на което педиатрите планират да поканят депутатите и премиера.
В своята презентация Милена Николова – програмен координатор в Национална мрежа за децата, представи ролята и приноса на гражданския сектор. Тя подчерта, че социалните и когнитивни умения могат да бъдат развивани от много ранна възраст – от самото раждане на детето и това дава високи резултати когато станем възрастни. За съжаление в момента в яслите все още има дефицит на образователния компонент и доминират медицинските грижи за децата. Г-жа Николова се позова на проучванията на Джеймс Хекман върху икономическите ползи от инвестициите в ранно детско развитие, които според неговите публикации водят от 7 до 10-кратна възвращаемост. Повече инвестиции в най-малките членове на обществото се отплащат в бъдеще с по-малко престъпност, по-малко здравни проблеми и по-малко бедност. Милена Николова напомни едно от основните послания в работата на НМД, а именно, че всяко дете има право на най-доброто начало на своя живот.
„Рискове пред детското развитие" беше темата на презентацията, представена от проф. Иван Иванов – специалист по педиатрия и детска неврология.
Акцент в програмата на конференцията беше лекцията на д-р Джейн Уилямс – водещ практик и изследовател по ранно детско развитие и дъщеря на Маргарет Сасе – австралийката, основала през 1982 г. програмата за ранно детско развитие КиндиРу. Д-р Уилямс представи последни научни изследвания, които потвърждават, че именно опитът на детето, натрупан в първите дни и месеци след раждането, формира основата за дълъг живот в здраве и успех. Гъвкавостта на мозъка на бебето и повишената му възприемчивост към определени преживявания създават гъсти мрежи от неврони. Те оформят платформата, върху която се базира възможността за усвояване на академични знания. Между раждането и 3-ата година мозъкът е най-възприемчив към стимулация и е най-гостоприемен към нова информация. Развитието на детският мозък се оптимизира чрез комуникация – разговор, четене на приказки, музика, пеене и танци. Храненето и сънят са също изключително важни за малкия организъм.
Интересен акцент в презентацията беше представянето на проучване, което д- Уилямс е провела в редица училища в Австралия и което е показало по безспорен начин, че двигателната активност и развитието на моторно-двигателната система са изключително важни за развитие на детския мозък и бъдещите когнитивни способности. „Размерът на мозъка и по-специално постнаталният размер на мозъка зависи от количеството време, прекарано в активна игра", се казва в цитирано от д-р Уилямс проучване.
Системата КиндиРу се радва на световен успех в 13 страни по света. От юни 2014 г. КиндиРу създава мрежа в България. Центровете на Академията за деца, бебета и родители приемат бебета от 6 седмици до деца в предучилищна възраст в София, Варна, Добрич, Пловдив, Велико Търново, Търговище и Бургас. Вижте повече на www.kindyroo.bg.
Източник: Национална мрежа за дацата , 08 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежиДецата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34%
27 септември 2024 г.
Община Варна: Варна е домакин на две събития за ранното детско развитие
Варна е домакин на две значими събития с международно участие, свързани с ранното детско развитие На 27 септември (петък) от
19 септември 2024 г.
85,6% от децата в България закусват редовно, но само 5% включват зеленчуци в закуската си
85,6% от децата в България закусват редовно, като най-често консумираните храни са тестени изделия (59,1%), сандвичи (55,9%) и
