Национална мрежа за децата представи позиция по проекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане

Национална мрежа за децата се застъпва за усъвършенстване на нормативната уредба в сферата на социалните услуги и в тази връзка представи своето становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане .

Мрежа за децата приветства уреждането със закон на безплатното предоставяне на социални услуги и на делегиране на отговорност на кметовете на общините за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги. В същото време считаме, че държавата все още е длъжник по отношение регламентирането на изискване за лицензиране на всички лица и организации, извършващи социални услуги за деца.

Приветстваме и изменението в Законопроекта по отношение прецизирането на предлаганото ограничение от 3 години в срока за настаняване на деца, което свежда до минимум възможността за автоматично преместване на дете в друга институция или резидентна услуга поради липсата на достатъчно алтернативи.

С оглед документираните предизвикателства от практиката, предлагаме включване на текст, който да регламентира поддържането на контакт и емоционална връзка между родното семейство и детето, който трябва да е основен елемент в грижата за всяко дете.

Приветстваме и предвиденото въвеждане на мултидисциплинарен подход при оценка на потребностите и при предоставяне на услугите, както и въвеждането на изискване за „водещ социален работник" за работа по случай с всяко дете. В същото време считаме, че това трябва да е свързано и с изменения в методиката за управление на случай.

Изразяваме опасения, че разширението на правомощията на инспекторите от Инспектората към АСП, които имат за цел да наложат по-строг контрол върху нарушенията при предоставянето на социални услуги, не би могло да изпълни своята функция при съществуващите в момента методи за оценка на социалните услуги, в които фокус е търсене на документални пропуски. От Национална мрежа за децата смятаме, че този фокус трябва да бъде изместен към проследяване на въздействието на услугите и насърчаване на доставчиците да развиват ефективни системи за самооценка и включване на потребителите в мониторинга.

Също така считаме, че промените, които вменяват по-големи отговорности на Инспектората към АСП, предполагат разширяване на компетенциите на инспекторите и изпълнителния директор и предвид това смятаме за уместно изискването за квалификация и компетентност да бъдат заложени като изричен текст в Закона. Вярваме, че това ще стимулира създаването и на рамка за професионалните компетентности на социалните работници като база за образованието във ВУЗ и за продължаващо професионално развитие след завършване на висше образование.

От Национална мрежа за децата приветстваме и промяната в предложените преходни и заключителни разпоредби, касаещи промени в Закона за закрила на детето. В същото време, бихме искали да предложим допълнително пояснение относно това, че „резултатите" са свързани с предоставянето на обобщена информация за приключилите случаи като успешни, неуспешни, в процес на мониторинг и подкрепа и т.н. Вярваме, че това ще допринесе тълкуването на текста да бъде еднозначно и предотврати тълкуването му като изпращане на информация за всеки един индивидуален случай.

По отношение на информационната система и предложението за създаване на чл. 43 и „Взаимодействие между Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенция за социално подпомагане (АСП) и Фонд „Социална закрила", не разбираме необходимостта от подаване на сходна информация в един и същи срок до ДАЗД и АСП, което противоречи на обявените намерения за улесняване на процедурите. Считаме, че това изискване затруднява доставчиците и този труд може да бъде спестен, като се разработи обща информационна карта, която да обединява необходимите данни и да обслужва нуждите на двете агенции.

Предвид предложенията за изменения в Закона за закрила на детето, обръщаме внимание и на необходимостта от дефиниране на децата в конфликт със закона като деца в риск, както и регламентиране на съществуващите координационни механизми, с оглед разпознаването им от всички заинтересовани страни и носенето на отговорност за съответните им действия или бездействие.