Д-р Славита Джамбазова, заместник-изпълнителен директор на Българския червен кръст в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с доброволческата дейност в България.
11 септември 2015 г.
Фокус: Български червен кръст отбеляза 50-години от приемането на Седемте фундаментални принципа Международното червенокръстко движение. Кои са основните принципи на Международното червенокръстко движение?
Славита Джамбазова: Това е едно от нещата, които всеки деятел на Червения кръст трябва да знае. Принципите са фокусирани във всичките ни основни документи. Първият принцип е хуманност. В него са съчетани всички форми, чрез които организацията подобаващо се грижи, оказва помощ и съдействие на хората, изпаднали в беда. Друг съществен принцип е безпристрастност и е свързан с това, че организацията работи безпристрастно. Тя би следвало никога и при никакви обстоятелства да не изразява становище относно други въпроси, освен тези, свързани с хуманитарната същност на уязвимите хора, за които тя работи, което означава неутралност. Този принцип не е залегнал в нито една друга организация. Съществено и важно е да поддържаме добри взаимоотношения с всички институции и всякакви субекти, така че да имаме достъп до уязвимите хора. Водещ принцип на Червения кръст е доброволността. В тази дейност на организацията работят хора на доброволен принцип, които отдават своите труд и време за уязвимите хора. Единството на движението е много съществено, защото организацията няма вътрешни и външни колизии, не се цепи, не се разлиства, а е длъжна да бъде единна по отношение на хуманитарните въпроси, свързани с драмите на човечеството. Следващ принцип е универсалността. Всяко едно национално дружество подпомага другите национални дружества и заедно реализират дейността си, като всяка организация помага на другата. Последният принцип е независимостта, защото Червеният кръст не е под егидата на никоя организация.
Фокус: Както споменахте, един от най-важните принципи на Червения кръст е доброволността. Наблюдавате ли интерес от страна на обществото към доброволческата дейност в България?
Славита Джамбазова: Има интерес към определени каузи и не чак толкова много към други каузи. Хуманитарните каузи, свързани с човешката природа, нейното страдание, са тези, които привличат хората. Младите доброволци са привлечени от екологията, социокултурните проблеми, интересите са различни, но хуманитарните въпроси са най- впечатляващи за хората.
Равносметката за нивото на доброволчеството в нашата страна според официалните данни е, че около 3 % от населението на България реализира доброволческа дейност. Това е условно. Сред другите страни имаме такива с по-ниска доброволческа активност и такива с изключително висока. САЩ, Холандия, Финландия са силно ангажирани с изключителни традиции в тази област.
Доброволците на Червения кръст в световен мащаб са над 17 млн. души. Ако ги разпределяме по различните континенти, активността е най-висока в Тихоокеанската зона. След нея по сила на доброволчеството е Средна Азия, Африка, Европа и Северна Америка и малка част от Южна Америка. Организацията на БЧК е съставена основно от доброволци и много по-малко служители. Съотношението между служителите и доброволците е от порядък около 42 доброволци на всеки един служител. Това са хора, които са активната част от нашата организация. Имаме още 150 хил. члена. Основната част от организацията със 137-годишна история се състои от хора, които не са на щатна заплата. Много малък процент - около 450 души е персоналът за нашата страна, който има функциите да вдъхновява, привлича, обучава и подкрепя доброволците.
Фокус: По какъв начин могат желаещите да станат доброволци? Има ли изисквания за това или е достатъчно желанието?
Славита Джамбазова: БЧК е първата организация в нашата страна, която създаде своя политика за развитие на доброволчеството и това е напълно естествено, след като от своето създаване преди 137 години е работела само с доброволци. Тази ясно разработена политика показва какви следва да бъдат взаимоотношенията между доброволеца и организацията.
Доброволецът следва да дойде в червенокръстките офиси, провежда се специално интервю с него. Вижда се какви са неговите възможности за дейностите, в какви часове. Провежда се много сериозен разговор, подписва се договор и двете страни поемат своите ангажименти, които са ясно разписани. Доброволец може да бъде всеки български или чуждестранен гражданин, който желае да полага доброволчески труд. Срещу тази дейност не се получава възнаграждение. Спазват се фундаменталните принципи, защото те са основополагащи за Червенокръсткото движение. Всяко едно национално дружество формира своята политика и изисквания към хората, които следва да влязат в рамките на организацията да осъществяват труд. Организацията също следва да спазва определени правила, които предварително са изяснени в този документ. Тя трябва да подкрепя доброволеца в неговата дейност, да уважава неговите виждания, да го обучава в екстремни ситуации, да го застрахова, да го оборудва подобаващо, да управлява процесите, защото понякога трудът е тежък. Също така, следва да осъществява психологическа подкрепа, да го стимулира, да ползва неговите идеи, за да обогатява собствената си дейност, като му предоставя достатъчно информация относно това как се работи и какви са правилата. Именно затова се сключва договор, в който взаимоотношенията са официализирани. Доброволецът от своя страна никога не трябва да ползва организацията за користни цели, да не извежда някоя от класовите, социални или партийни прослойки, така че те да бъдат привилигеровани. Никога да не се отнася към бенефициентите, уязвимите лица с неуважение.
Фокус: Закон за доброволчеството, предложен от депутати на ГЕРБ, беше приет на първо четене през 2013 г. Има ли някакво развитие към днешна дата?
Славита Джамбазова: БЧК участва във всеки един случай, в който се работи за създаване на закона, защото за нас това е изключително важно. Това е една стъпка към утвърждаването, подпомагането и регулирането на едно обществено явление. За съжаление, през 2013 г. правната комисия върна закона за поправки. През 2014 г. наново работихме и сега през 2015 г. вече под егидата на Министерство за младежта и спорта наново се разработи проектозакон. Не знам каква е неговата съдба, но не го виждам в програмите. Това е един добър закон, но има да се регулират още много неща. Чрез него се дава възможност да се изяснят понятията „доброволец", „доброволчески труд" и „доброволческа организация". Въвеждат се съответни разпоредби за участие на доброволците, които са български граждани, на хора от страни в ЕС, както и на граждани на трети страни. Очертан е и кръгът от субекти, които ще бъдат засегнати от създаването на такава правна уредба. Това са доброволческите организации и формирования. Въвежда се задължение да се осигури здравето и живота на доброволците. Предвидено е да се възстановяват определени разходи на лицата по повод извършването на доброволческата дейност. В определени случаи се предвижда застраховането им, както и е уточнено за това кой носи отговорност за дадени причинени вреди. Много важно беше това, че бяха разграничени видовете доброволчество – временно, постоянно, корпоративно. При корпоративното доброволчество лицата, работещи с регулирано работно време със съгласието на своя ръководител или собственик, могат да полагат труд за определена кауза. Бе регламентиран и редът за водене на регистър на доброволците от доброволческите организации и формирования, в полза на които ще се извършва дейността. Предвидена е идентификационна карта.
Законът за доброволчеството щеше да бъде една стъпка напред. Той е необходим, за да определим ресурсът, който ни е нужен. Доброволецът трябва да бъде обучен и подготвен, да бъде осигурен логистично, да му се осигури социална подкрепа. Всичко това струва пари. Независимо от всичко стойността на доброволческия труд е огромна, може би най-високата.
Когато имаме яснота какво ни връща доброволчеството, особено в кризисна ситуация, ние ще бъдем сигурни, че държавата и местната власт ще бъдат заинтересовани да стимулират този процес. Тяхната работа пък ще бъде много по-високо ефективна. Ресурсите в цял свят се изчерпват, но това е един неизползван ресурс.
Фокус:Както и Вие споменахте в момента доброволците извършват нерегламентирана дейност, което разбира се, създава несигурност и би могло да ги откаже, но има опасения, че свръхрегулацията също може да убие свободната инициатива.
Славита Джамбазова: Да, това са едни от опасенията, които изразиха и НПО-та по време на обсъждането на закона. Стойността на всяка една дейност е зависима от баланса на закона, който трябва да бъде изключително добре усъвършенстван и същевременно не трябва бъде свръхрегулиращ. Водещият субект е това доброволецът с неговата свободна воля да извършва определена дейност, което трябва да бъде зачитано.
От друга страна, ако наистина говорим сериозно за доброволчеството, то доброволецът трябва да бъде професионалист до нивото, в което се захваща с определената работа. В противен случай той би могъл да нанесе страшно много вреди на бенефициента или на дейността, която реализира, затова е толкова важно да има процеси на подготовка и обучение. Доброволчеството има стойност, когато представлява конгломерат от хора, които са достатъчно подготвени за работата, която извършват. Нашите екипи, които действат в бедствена ситуация, се подготвят часове наред, защото първо трябва да сме сигурни за техния живот, че те няма да бъдат подложени на рискови ситуации. И второ – те трябва да бъдат хора, които да извървят целия път до това да бъдат ефективни, а това не може да се случи още в първия миг, когато идват в нашата организация. Първоначално доброволецът може да помага в по-обикновени неща.
Въпросът за доброволчеството е свързан изключително много с подготовката на хора, които ще бъдат доброволци, като се спазват правилата.
Фокус: Какво е средното време на доброволчески труд, което отделят доброволците в БЧК?
Славита Джамбазова: Обикновено доброволецът има семейство и работа и трудно би могъл да помага непрекъснато в хуманитарните дейности на БЧК. Затова изискваме да определи часовете, в които му е възможно да го прави. Обикновено в световен мащаб доброволците средно отделят по 2 часа и половина. Това е една условна норма, като разбира се, в екстремни ситуации се отделя повече време. Тук много често се поставя въпросът за това как хората, които участват в доброволчеството трябва да работят в екстремни ситуации. На този етап този въпрос не е решен. Законът повелява, че доброволецът трябва да има съгласието на своя работодател. В противен случай той може да бъде санкциониран. Например една част от нашите доброволци се борят за това да могат да си взимат неплатен отпуск. Това е въпрос, който следва да бъде поставен и обмислен, защото ефективността на държавата ще се увеличи с участието на доброволците.
В БЧК има около 19 хиляди доброволци. Това е относително малка бройка на фона на 150-те хиляди наши членове, но това са активните хора, които реализират дейността на организацията. Изключително важен за БЧК е Българския младежки червен кръст, защото около 52 % от доброволците са млади хора.
Славита Джамбазова: Това е едно от нещата, които всеки деятел на Червения кръст трябва да знае. Принципите са фокусирани във всичките ни основни документи. Първият принцип е хуманност. В него са съчетани всички форми, чрез които организацията подобаващо се грижи, оказва помощ и съдействие на хората, изпаднали в беда. Друг съществен принцип е безпристрастност и е свързан с това, че организацията работи безпристрастно. Тя би следвало никога и при никакви обстоятелства да не изразява становище относно други въпроси, освен тези, свързани с хуманитарната същност на уязвимите хора, за които тя работи, което означава неутралност. Този принцип не е залегнал в нито една друга организация. Съществено и важно е да поддържаме добри взаимоотношения с всички институции и всякакви субекти, така че да имаме достъп до уязвимите хора. Водещ принцип на Червения кръст е доброволността. В тази дейност на организацията работят хора на доброволен принцип, които отдават своите труд и време за уязвимите хора. Единството на движението е много съществено, защото организацията няма вътрешни и външни колизии, не се цепи, не се разлиства, а е длъжна да бъде единна по отношение на хуманитарните въпроси, свързани с драмите на човечеството. Следващ принцип е универсалността. Всяко едно национално дружество подпомага другите национални дружества и заедно реализират дейността си, като всяка организация помага на другата. Последният принцип е независимостта, защото Червеният кръст не е под егидата на никоя организация.
Фокус: Както споменахте, един от най-важните принципи на Червения кръст е доброволността. Наблюдавате ли интерес от страна на обществото към доброволческата дейност в България?
Славита Джамбазова: Има интерес към определени каузи и не чак толкова много към други каузи. Хуманитарните каузи, свързани с човешката природа, нейното страдание, са тези, които привличат хората. Младите доброволци са привлечени от екологията, социокултурните проблеми, интересите са различни, но хуманитарните въпроси са най- впечатляващи за хората.
Равносметката за нивото на доброволчеството в нашата страна според официалните данни е, че около 3 % от населението на България реализира доброволческа дейност. Това е условно. Сред другите страни имаме такива с по-ниска доброволческа активност и такива с изключително висока. САЩ, Холандия, Финландия са силно ангажирани с изключителни традиции в тази област.
Доброволците на Червения кръст в световен мащаб са над 17 млн. души. Ако ги разпределяме по различните континенти, активността е най-висока в Тихоокеанската зона. След нея по сила на доброволчеството е Средна Азия, Африка, Европа и Северна Америка и малка част от Южна Америка. Организацията на БЧК е съставена основно от доброволци и много по-малко служители. Съотношението между служителите и доброволците е от порядък около 42 доброволци на всеки един служител. Това са хора, които са активната част от нашата организация. Имаме още 150 хил. члена. Основната част от организацията със 137-годишна история се състои от хора, които не са на щатна заплата. Много малък процент - около 450 души е персоналът за нашата страна, който има функциите да вдъхновява, привлича, обучава и подкрепя доброволците.
Фокус: По какъв начин могат желаещите да станат доброволци? Има ли изисквания за това или е достатъчно желанието?
Славита Джамбазова: БЧК е първата организация в нашата страна, която създаде своя политика за развитие на доброволчеството и това е напълно естествено, след като от своето създаване преди 137 години е работела само с доброволци. Тази ясно разработена политика показва какви следва да бъдат взаимоотношенията между доброволеца и организацията.
Доброволецът следва да дойде в червенокръстките офиси, провежда се специално интервю с него. Вижда се какви са неговите възможности за дейностите, в какви часове. Провежда се много сериозен разговор, подписва се договор и двете страни поемат своите ангажименти, които са ясно разписани. Доброволец може да бъде всеки български или чуждестранен гражданин, който желае да полага доброволчески труд. Срещу тази дейност не се получава възнаграждение. Спазват се фундаменталните принципи, защото те са основополагащи за Червенокръсткото движение. Всяко едно национално дружество формира своята политика и изисквания към хората, които следва да влязат в рамките на организацията да осъществяват труд. Организацията също следва да спазва определени правила, които предварително са изяснени в този документ. Тя трябва да подкрепя доброволеца в неговата дейност, да уважава неговите виждания, да го обучава в екстремни ситуации, да го застрахова, да го оборудва подобаващо, да управлява процесите, защото понякога трудът е тежък. Също така, следва да осъществява психологическа подкрепа, да го стимулира, да ползва неговите идеи, за да обогатява собствената си дейност, като му предоставя достатъчно информация относно това как се работи и какви са правилата. Именно затова се сключва договор, в който взаимоотношенията са официализирани. Доброволецът от своя страна никога не трябва да ползва организацията за користни цели, да не извежда някоя от класовите, социални или партийни прослойки, така че те да бъдат привилигеровани. Никога да не се отнася към бенефициентите, уязвимите лица с неуважение.
Фокус: Закон за доброволчеството, предложен от депутати на ГЕРБ, беше приет на първо четене през 2013 г. Има ли някакво развитие към днешна дата?
Славита Джамбазова: БЧК участва във всеки един случай, в който се работи за създаване на закона, защото за нас това е изключително важно. Това е една стъпка към утвърждаването, подпомагането и регулирането на едно обществено явление. За съжаление, през 2013 г. правната комисия върна закона за поправки. През 2014 г. наново работихме и сега през 2015 г. вече под егидата на Министерство за младежта и спорта наново се разработи проектозакон. Не знам каква е неговата съдба, но не го виждам в програмите. Това е един добър закон, но има да се регулират още много неща. Чрез него се дава възможност да се изяснят понятията „доброволец", „доброволчески труд" и „доброволческа организация". Въвеждат се съответни разпоредби за участие на доброволците, които са български граждани, на хора от страни в ЕС, както и на граждани на трети страни. Очертан е и кръгът от субекти, които ще бъдат засегнати от създаването на такава правна уредба. Това са доброволческите организации и формирования. Въвежда се задължение да се осигури здравето и живота на доброволците. Предвидено е да се възстановяват определени разходи на лицата по повод извършването на доброволческата дейност. В определени случаи се предвижда застраховането им, както и е уточнено за това кой носи отговорност за дадени причинени вреди. Много важно беше това, че бяха разграничени видовете доброволчество – временно, постоянно, корпоративно. При корпоративното доброволчество лицата, работещи с регулирано работно време със съгласието на своя ръководител или собственик, могат да полагат труд за определена кауза. Бе регламентиран и редът за водене на регистър на доброволците от доброволческите организации и формирования, в полза на които ще се извършва дейността. Предвидена е идентификационна карта.
Законът за доброволчеството щеше да бъде една стъпка напред. Той е необходим, за да определим ресурсът, който ни е нужен. Доброволецът трябва да бъде обучен и подготвен, да бъде осигурен логистично, да му се осигури социална подкрепа. Всичко това струва пари. Независимо от всичко стойността на доброволческия труд е огромна, може би най-високата.
Когато имаме яснота какво ни връща доброволчеството, особено в кризисна ситуация, ние ще бъдем сигурни, че държавата и местната власт ще бъдат заинтересовани да стимулират този процес. Тяхната работа пък ще бъде много по-високо ефективна. Ресурсите в цял свят се изчерпват, но това е един неизползван ресурс.
Фокус:Както и Вие споменахте в момента доброволците извършват нерегламентирана дейност, което разбира се, създава несигурност и би могло да ги откаже, но има опасения, че свръхрегулацията също може да убие свободната инициатива.
Славита Джамбазова: Да, това са едни от опасенията, които изразиха и НПО-та по време на обсъждането на закона. Стойността на всяка една дейност е зависима от баланса на закона, който трябва да бъде изключително добре усъвършенстван и същевременно не трябва бъде свръхрегулиращ. Водещият субект е това доброволецът с неговата свободна воля да извършва определена дейност, което трябва да бъде зачитано.
От друга страна, ако наистина говорим сериозно за доброволчеството, то доброволецът трябва да бъде професионалист до нивото, в което се захваща с определената работа. В противен случай той би могъл да нанесе страшно много вреди на бенефициента или на дейността, която реализира, затова е толкова важно да има процеси на подготовка и обучение. Доброволчеството има стойност, когато представлява конгломерат от хора, които са достатъчно подготвени за работата, която извършват. Нашите екипи, които действат в бедствена ситуация, се подготвят часове наред, защото първо трябва да сме сигурни за техния живот, че те няма да бъдат подложени на рискови ситуации. И второ – те трябва да бъдат хора, които да извървят целия път до това да бъдат ефективни, а това не може да се случи още в първия миг, когато идват в нашата организация. Първоначално доброволецът може да помага в по-обикновени неща.
Въпросът за доброволчеството е свързан изключително много с подготовката на хора, които ще бъдат доброволци, като се спазват правилата.
Фокус: Какво е средното време на доброволчески труд, което отделят доброволците в БЧК?
Славита Джамбазова: Обикновено доброволецът има семейство и работа и трудно би могъл да помага непрекъснато в хуманитарните дейности на БЧК. Затова изискваме да определи часовете, в които му е възможно да го прави. Обикновено в световен мащаб доброволците средно отделят по 2 часа и половина. Това е една условна норма, като разбира се, в екстремни ситуации се отделя повече време. Тук много често се поставя въпросът за това как хората, които участват в доброволчеството трябва да работят в екстремни ситуации. На този етап този въпрос не е решен. Законът повелява, че доброволецът трябва да има съгласието на своя работодател. В противен случай той може да бъде санкциониран. Например една част от нашите доброволци се борят за това да могат да си взимат неплатен отпуск. Това е въпрос, който следва да бъде поставен и обмислен, защото ефективността на държавата ще се увеличи с участието на доброволците.
В БЧК има около 19 хиляди доброволци. Това е относително малка бройка на фона на 150-те хиляди наши членове, но това са активните хора, които реализират дейността на организацията. Изключително важен за БЧК е Българския младежки червен кръст, защото около 52 % от доброволците са млади хора.
Автор: Лора Горовска
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 10 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
БНР подписа споразумение с Националното сдружение на доброволците
Българското национално радио подписа меморандум за разбирателство с Националната асоциация на доброволците. В центъра на това
26 септември 2024 г.
Проведе се пресконференеция във връзка с инициативата „Академия за работа с доброволци“
На 24-ти септември 2024 г. в офиса на Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България“ се проведе пресконференция във връзка с
26 септември 2024 г.
Ново изследване на ИПИ: Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България
Потенциалът за иновации на икономическите центрове в БългарияПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗАНовото изследване на Институт за пазарна
