English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Д-р Надежда Тодоровска, БЧК: Физическите упражнения на децата драстично увеличават концентрацията им и в пъти повишават компетентността им

 
Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Българския червен кръст в интервю за Агенция „Фокус" за правилното възпитание на децата, необходимостта им от движение, както и какви са ползите за тяхното развитие и концентрация от физическите упражнения.

Фокус: Каква беше целта на организираната от вас конференция на тема „Оптимизиране на ранното детско развитие: най-новите научни изследвания, реализирани в практиката"?

Надежда Тодоровска: БЧК организира конференция на тема свързана с ранното детско развитие и възможностите да се повлияе върху това развитие, така че детето да израсте здраво и щастливо в семейството. „КиндиРу Българи" беше причината в страната ни да дойде австралийският учен д-р Джейн Уилямс, която участва в тази конференция. Д-р Уилямс е изключително отдадена през целия си живот именно на това да се създават добри практики, с които да се помага на децата за едно правилно, емоционално и физическо развитие. По време на конференцията участваха проф. Иван Иванов, специалист по педиатрия и детска неврология, проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация, представителите на Държавната агенция за закрила на детето, на други неправителствени организации като Националната мрежа за децата, родители и психолози. Всички се обединиха около това колко е важно да познаваме факторите, повлияващи върху развитието на едно дете още от раждането му.

Фокус: Кои са важните фактори, които влияят върху развитието на детето?

Надежда Тодоровска: Още преди детето да се роди, бременната майка трябва да внимава в каква среда живее, как се развива. Важни са и социално-икономическите фактори около нея. Това са множество фактори на външната среда, които обаче оказват влияние върху функциите на мозъка на младия индивид и по-нататъшното му развитие. Както казва една стара българска поговорка: „Първите 7 години са най-важни". Ние често я употребяваме само в контекста на доброто възпитание и поведение, но има обусловеност и в правилното развитие на структурата на централната нервна система и на мозъка, така че това дете впоследствие да развива своите способности. Първите 5 години са най-важните от развитието на детето и затова препоръките в тази насока датират от години насам. Например от Педиатричната академична общност в САЩ препоръчват да се гледа не повече от 1-2 часа телевизия на ден. Те смятат, че децата до 2-годишна възраст изобщо не трябва да гледат телевизия и че телевизията в спалнята е недобро решение. По този начин се предотвратява допълнителното натоварване на мозъка и функциите му. От тази общност също са против програмите за насилие. Децата непрекъснато играят различни игри, в които насилието е като че ли нещо обичайно. Препоръчват се образователни програми. Другото важно нещо е да се обърне внимание на прекия контакт между родителите и децата.

Фокус: Как родителите могат да помогнат на децата си да се развиват по-добре?

Надежда Тодоровска: Родителят трябва да разбира поведението на детето си още от най-ранна детска възраст, когато то още не може да говори и да управлява своето поведение в границите на детската индивидуалност. Няма такъв измислен речник, с които да обясним какво иска едно дете от своя родител. Това е контакт, комуникация, която е много индивидуална и трябва да се изгради в процеса на общуване между тях. Направени са изследвания, че развитието на мозъка е в пъти по-добро, когато родителят е седнал заедно с детето и чете книжка, отколкото, ако същата тази книжка е поставена на екран пред очите на детето без присъствието на родителя. Всички тези изследвания показват колко важен е контактът и колко важна е интелигентността на родителя по-нататъшното развитие на детето в следващите етапи от живота му. Децата са обездвижени, защото искаме да ги предпазим да не паднат или да не се наранят в дома. Когато тръгват да прохождат, и ги слагаме в кошара, за да ги предпазим от нараняване, ограничавайки тяхното движение. Това са много важни движения, които имат отношение към развитието на определени участъци в мозъка, в централната нервна система на човек в тази най-ранна детска възраст, които впоследствие имат пряко отношение към неговите възможности и способност за концентрация по време на академичното му обучение, когато стане ученик, студент или преминавайки през различни житейски етапи. Понякога нашата грижа спестява движения, които децата би трябвало да извършват, защото това е запознанство с околната среда и свят. Съответно това запознанство има отношение към тяхното цялостно психическо и физическо развитие. В тези случаи трябва да бъдем балансирани и това се препоръчва на родителите – да бъдат балансирано грижовни, защото всяко прекалено нещо не е добре. Необходимо е детето още в прохождащата фаза да бъде оставено да опознава света под наблюдението и контрола на своя родител.

Много важно е и храненето. Не напразно фолиевата киселина се споменава като част от диетите и се препоръчва на бременни майки. В Австралия например има хляб със специално добавена фолиева киселина, за да може да се приема допълнително количество, защото тя има отношение именно към тези процеси. Не напразно се говори и за една цялостна добра психологична среда около развиващото се дете, защото бедността носи със себе си стрес и много други проблеми, които прехвърлени върху крехкия организъм на детето, дават много тежки отражения, които ние създаваме всеки ден. Агресията и невъзможността за концентрация в час са последица именно от неправилното детско развитие в най-ранните години, а именно от 0 до 5-годишна възраст. 30% от децата в Австралия, когато тръгнат на училище на 6-годишна възраст, те всъщност неврологично са на много по-малка възраст – някъде около 4 години, имат необходимостта да доизградят своите нервно-психологични пътища, които водят именно до едно правилно общуване с останалите в обществото. Съответно това има отношение към просперитета и към щастливото развитие на едно дете.

Фокус:В кой период от развитието на детето е важно родителят да му отделя най-голямо внимание?

Надежда Тодоровска: Българският червен кръст иска да алармира още веднъж обществото и най-вече да обърне внимание на родителите, колко е важно те наистина да отделят време за своите деца във всеки един период от техния живот. Комуникацията родител-дете е незаменима. Тя не може да бъде заменена от детегледачката или от детската градина, или от училището. Важно е, когато се гледа нещо по телевизията, след това да бъде обсъдено между детето и родителя, за да се формира у детето една правилна позиция и то след това да има едно добро разпознаване на тези процеси, видяни във филма. Бихме искали да обърнем внимание на факта, че децата ни живеят в училищната среда доста обездвижени и не напразно БЧК още от началото на новия политически сезон направи едно обръщение към всички политици, и най-вече към парламента в училищата да се върне задължителното занимание по плуване. Плуването е един много важен елемент не само от гледна точка на това децата да могат да се чувстват по-сигурни във водна среда, но и да се намали водният травматизъм. Трябва отношение към общото развитие на децата ни и след това тяхната реализация в българското общество. От това как сега ще създадем добра среда за тях, зависи как ще се развиваме след 10, 15, 20 години като държава, защото ако не предприемем необходимите мерки да направим живота на нашите деца реално по-активен, а не само интерактивен чрез работа на компютри, лаптопи, айпади и какви ли не още други електронни уреди, ако ги ситуираме седнали само на едно място и забравим за развитието на тяхната моторика - ги осакатяваме. Не даваме възможност да се развият онези нервни пътища, които да позволят тяхната академична зрялост и компетентността им като възрастни хора. Много е важно също така да се знае, че бяха дадени достатъчно доказателствени материали и специалистите-педиатри напълно подкрепят тази програма за ранно детско развитие, защото виждаме за съжаление в момента резултатите от това, че през последните 15-20 годни много неща в нашата образователна система се промениха и вече тази активна физическа дейност доста се занижи. В рамките на много малко часове в училище има занимания по физическо възпитание. В момента в Австралия в училищата се отделят допълнително по 25 минути специално за програма с физически упражнения, които да помогнат на децата да преодолеят евентуалното разминаване в развитието и да ги ситуират правилно спрямо физическата им възраст, както и нервната им система да е развита в синхрон с психическата. Ако детето е на 6-години, де факто и развитието на нервната система трябва да отговаря на това физическо развитие. Тези 25 минути обаче не са извън учебните програми, а заместват часове във време, което е отделено за четене и учене.

Фокус: Каква е ползата от физическите упражнения?

Надежда Тодоровска:
Оказва се, че това драстично увеличава концентрацията и в пъти повишава компетентността на децата. В пъти повишава и тяхната академична способност за четене, писане и смятане на задачи в час. С това отново се потвърждава колко е важно да има синхрон между физическата и умствената активност на малкото дете и на един развиващ се организъм. Като цяло това в момента при нас в България липсва и би трябвало да имаме малко по-активна позиция. Като общество трябва да обясним защо е необходимо да обръщаме внимание на това, че децата ни трябва да играят с топка, да плуват и да правят различен тип упражнения, които да им помогнат да развиват хармонично своето тяло. Външната среда, е много важен фактор и затова обществото със своето мнение ще помогне както на родителите, така и на по-доброто възприемане на нови учебни програми и подходи за отглеждането на най-малките.

Фокус: Планирате ли и други подобни дейности свързани с тази тема и в бъдеще?

Надежда Тодоровска: Да, обсъждахме с Българската асоциация по педиатрия да направим открит урок в парламента на нашите депутати, защото смятаме, че е важно и те да чуят от специалистите какво е значението на това ранно детско развитие, защото сегашните малки деца са нашите бъдещи управници и ако не създадем биологичния субстрат за това те да бъдат активни, адекватни и хармонични - няма да имаме просперитет в нашата държава. Много е важно отсега те да заемат административни и нормативно обусловени промени, с което да наложат добре забравени практики. Едно време училището започваше с една 15-минутна физзарядка. Имахме задължително физически упражнения преди да се влезе в час. Това е изключително важно и на практика позволява едно стимулиране на мозъчната дейност в сутрешните часове, с което позволява впоследствие по-добра възприемчивост на познанията в учебните часове. Няма как да стане по друг начин, така сме създадени като организми. Например в Япония децата от две годишна възраст им е заложено да спят повече, да четат и да пишат. Сега на базата на новите изследвания се направи такава промяна и се видя, че те не са по-интелигентни вследствие на това, че седят повече и пишат, а по-интелигентни стават благодарение на това, че се движат и развиват своята моторика. Преди всичко в ранната детска възраст е важно развитието на моториката, защото впоследствие тя има отношение към интелигентността на нашите деца.

Автор: Деница Китанова

Източник: Информационна агенция ФОКУС , 13 септември 2015 г.

Сходни публикации

Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме

Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме

Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежиДецата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34%

Община Варна: Варна е домакин на две събития за ранното детско развитие

Община Варна: Варна е домакин на две събития за ранното детско развитие

Варна е домакин на две значими събития с международно участие, свързани с ранното детско развитие На 27 септември (петък) от

85,6% от децата в България закусват редовно, но само 5% включват зеленчуци в закуската си

85,6% от децата в България закусват редовно, но само 5% включват зеленчуци в закуската си

85,6% от децата в България закусват редовно, като най-често консумираните храни са тестени изделия (59,1%), сандвичи (55,9%) и