Повечето учители не знаят как да интегрират деца с увреждания
15 септември 2015 г.
Повечето учители не са подготвени да работят с деца с увреждания.
Това показва национално представително проучване сред 300 учители от цялата страна, които преподават в I до VIII клас, проведено от агенция "Глобал Метрикс" от 6 до 20 юни по поръчка на Центъра за приобщаващо образование.
Малко над половината учители посочват, че имат опит от преподаване на деца със специални образователни потребности (58%).
Въпреки декларираната професионална подготвеност, много често учителите не владеят добре специфични техники и модели за работа с деца със нужда от допълнителна подкрепа, поради което предпочитат да нямат такива деца в своя клас, са изводи от проучването. Тази неувереност е особено видима в разликите в степените на приемане на различните деца в зависимост от техните трудности в ученето и академичния напредък, но най-вече по отношение на умението им да спазват изискванията за ред в класната стая.
Учителите подкрепят в много по-голяма степен приобщаването на деца с трудности при усвояване на материала и при социализацията, както и със специални потребности, дължащи се на физически увреждания.
По-ниски нива на подкрепа към приобщаването са налице към децата със сензорни увреждания. Тази ниска подкрепа е пряко свързана със слабата подготвеност на учителите да планират подходящи дейности в класната стая и с липсата на подкрепа при работата с децата в клас. Въпреки че приобщаването е процес, започнал преди 13 г., както става ясно от нагласите, приобщаващото образование за тях често бива сведено до присъствие в класната стая.
Значително нарастват резервите към приобщаването на деца, които имат поведенчески проблеми като вербална агресия и неспазване на правилата на поведение.
Учителите имат нужда както от знания и умения за позитивна педагогика, така и от подобряване на организацията в училището, доколкото поведението е аспект, който се проявява не само в класната стая, а и в училището, и в семейството, и в обществото.
Резултатите показват, че учителите без опит с деца със специални образователни потребности са по-резервирани, докато учителите, които имат опит с такива деца изразяват по-висока подкрепа за приобщаване на някои от групите деца със специфични потребности. Например по отношение приемането на деца с нежелано поведение съществуват разлики в средните оценки между учителите с опит и учителите без опит в работата с деца със специални образователни потребности. Учителите с опит с такива деца показват по-голяма степен на приемане и готовност да обучават учениците с нежелано поведение от учителите, които нямат този специфичен опит.
Въпреки липсата на подготовка, скоро на учителите ще се наложи да интегрират децата от помощните и болничните училища, каквито вече няма да съществуват в България след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование.
Самите учители посочват като най-големи проблеми в училище чувството за безнаказаност сред учениците (51%), липсата на дисциплина (48%), физическата агресия (45%), лоши обноски и лошо възпитание (37%), вербална агресия (36%), липса на разбирателство и толерантност между учениците (29%).
Сред специфичните за образователната система проблеми, учителите открояват незаинтересоваността на учениците от учебния материал (49%) и сложно и труднодостъпното учебно съдържание (31%).
85% от учителите смятат, че училището трябва да възпитава в толерантност, зачитане на човешкия живот и достойнство (75%), отстояване на собствено мнение и свобода на изразяването (66%), уважение към други култури и религии (61%), зачитане на човешките права (60%), солидарност и взаимопомощ (59%), умение за съчувствие и съпреживяване (51%), равенство между половете (45%).
Програмата „Едно училище за всички" работи с пет училища, за да изгради модел за приобщаващо образование, който да помогне с методология и да подкрепи учители в създаването все повече приобщаващи училищни общности. За една година положителното отношение на учителите към приобщаващото образование в пилотните училища почти се е удвоило - от 36% през 2014 до 69% към настоящия момент.
Сред факторите, които биха мотивирали учителите да развиват модела на приобщаващото образование са: заплащане (60%); гъвкави учебни програми (47%); помощник учител или ресурсен учител (42%); по-малък брой ученици в паралелка (42%); наличие на допълнителни учебни материали и помагала (30%); специализирани обучения (22%).
Според половината учители те имат нужда от методи на работа с децата с обучителни трудности (51%), от знания и умения за изработване на индивидуален план за децата със СОП (43%), от конкретни инструменти, които да им помогнат при определяне на децата, които имат нужда от допълнителна подкрепа (38%).
Сред ключовите компетентности за учителите е и умението да разпознават различните стилове на учене при различните деца (32%).
Постоянното присъствие на ресурсен учител в училище среща подкрепата на 54% от интервюираните учители. Против ресурсното подпомагане са 6% от учителите, а 40% не могат да дадат мнение по този въпрос.
Малко по-противоречиво се приема предложението за присъствие на втори учител в класната стая, заедно с основния учител. Тук мненията се поляризират като 51% от учителите биха приели тази възможност и биха си сътрудничили с втория учител, 22% подкрепят идеята по принцип, но не биха искали те лично да имат втори учител в своя клас, а 25% не подкрепят идеята, защото това според тях нарушава учебния процес и разсейва децата.
През последните години се променят и общите нагласи на българските учители към ролята на образованието. Все още „знанията за света" са основната призма, през която учителите виждат своята роля и ролята на училището за младите хора (79%), но към тях учителите прибавят и усилията да развият у децата на умения за критично и аналитично мислене, разбиране и разрешаване на конкретни практически ситуации (71%).
По-спорни и не толкова общосподелени са усилията за изграждане на представа за това какво е добро и лошо (42%), развиването на социални умения у децата (56%), развиване на творческите умения (60%) и възпитаване в норми на поведение (61%).
Въпреки модернизирането на методите на работа и преподаване, учителите все още се придържат предимно към лекционните и презентационни методи на обучение (изложение, съпроводено с нагледни материали – 69%, презентация в електронен вид с визуални елементи – 59%) и доста по-рядко включват дискусията като форма на обучение, в която учениците могат да развиват и обменят гледните си точки и да формулират тези и аргументи (работа с конкретен текст върху, който учениците дискутират използват само половината от учителите – 50%, а дискусионни методи – 46%). Ролевите игри (39%), участието на учениците в подготовката и представянето на определена тема (24%), както и разработването на изследователски проекти (22%) се използват все още по-рядко в българското училище.
Сред образователните цели на училищното обучение, които учителите споделят и си поставят, водещо място имат създаването на чувство за отговорност (77%) и самостоятелност (70%), умения да търсят решения на различни проблеми и ситуации (76%), умения за логично мислене (73%), толерантност и разбиране към другите (70%), умения за аргументиране (67%).
Сред качествата и целите, които срещат висока подкрепа (от повече от половината учители) са също и дисциплината (посочена от 64% от учителите), развиване на умения за учене (62%) и умения за критично мислене (58%).
Преобладаващата част от учителите се стремят да изграждат непринудени и приятелски отношения със своите ученици (70%) и едва 15% държат на строгите и дистанцирани отношения учител-ученик.
Едновременно с това едва 1/3 от учителите поставят силен акцент на реда (35%), докато половината от учителите (50%) обръщат внимание на дисциплината основно, за да гарантират безопасността на децата и гладкия учебен процес.
Учителите виждат себе си по-скоро като вдъхновители и мотиватори на своите ученици (83%), а не толкова само като преносител на знания и факти.
Това показва национално представително проучване сред 300 учители от цялата страна, които преподават в I до VIII клас, проведено от агенция "Глобал Метрикс" от 6 до 20 юни по поръчка на Центъра за приобщаващо образование.
Малко над половината учители посочват, че имат опит от преподаване на деца със специални образователни потребности (58%).
Въпреки декларираната професионална подготвеност, много често учителите не владеят добре специфични техники и модели за работа с деца със нужда от допълнителна подкрепа, поради което предпочитат да нямат такива деца в своя клас, са изводи от проучването. Тази неувереност е особено видима в разликите в степените на приемане на различните деца в зависимост от техните трудности в ученето и академичния напредък, но най-вече по отношение на умението им да спазват изискванията за ред в класната стая.
Учителите подкрепят в много по-голяма степен приобщаването на деца с трудности при усвояване на материала и при социализацията, както и със специални потребности, дължащи се на физически увреждания.
По-ниски нива на подкрепа към приобщаването са налице към децата със сензорни увреждания. Тази ниска подкрепа е пряко свързана със слабата подготвеност на учителите да планират подходящи дейности в класната стая и с липсата на подкрепа при работата с децата в клас. Въпреки че приобщаването е процес, започнал преди 13 г., както става ясно от нагласите, приобщаващото образование за тях често бива сведено до присъствие в класната стая.
Значително нарастват резервите към приобщаването на деца, които имат поведенчески проблеми като вербална агресия и неспазване на правилата на поведение.
Учителите имат нужда както от знания и умения за позитивна педагогика, така и от подобряване на организацията в училището, доколкото поведението е аспект, който се проявява не само в класната стая, а и в училището, и в семейството, и в обществото.
Резултатите показват, че учителите без опит с деца със специални образователни потребности са по-резервирани, докато учителите, които имат опит с такива деца изразяват по-висока подкрепа за приобщаване на някои от групите деца със специфични потребности. Например по отношение приемането на деца с нежелано поведение съществуват разлики в средните оценки между учителите с опит и учителите без опит в работата с деца със специални образователни потребности. Учителите с опит с такива деца показват по-голяма степен на приемане и готовност да обучават учениците с нежелано поведение от учителите, които нямат този специфичен опит.
Въпреки липсата на подготовка, скоро на учителите ще се наложи да интегрират децата от помощните и болничните училища, каквито вече няма да съществуват в България след приемането на Закона за предучилищното и училищното образование.
Самите учители посочват като най-големи проблеми в училище чувството за безнаказаност сред учениците (51%), липсата на дисциплина (48%), физическата агресия (45%), лоши обноски и лошо възпитание (37%), вербална агресия (36%), липса на разбирателство и толерантност между учениците (29%).
Сред специфичните за образователната система проблеми, учителите открояват незаинтересоваността на учениците от учебния материал (49%) и сложно и труднодостъпното учебно съдържание (31%).
85% от учителите смятат, че училището трябва да възпитава в толерантност, зачитане на човешкия живот и достойнство (75%), отстояване на собствено мнение и свобода на изразяването (66%), уважение към други култури и религии (61%), зачитане на човешките права (60%), солидарност и взаимопомощ (59%), умение за съчувствие и съпреживяване (51%), равенство между половете (45%).
Програмата „Едно училище за всички" работи с пет училища, за да изгради модел за приобщаващо образование, който да помогне с методология и да подкрепи учители в създаването все повече приобщаващи училищни общности. За една година положителното отношение на учителите към приобщаващото образование в пилотните училища почти се е удвоило - от 36% през 2014 до 69% към настоящия момент.
Сред факторите, които биха мотивирали учителите да развиват модела на приобщаващото образование са: заплащане (60%); гъвкави учебни програми (47%); помощник учител или ресурсен учител (42%); по-малък брой ученици в паралелка (42%); наличие на допълнителни учебни материали и помагала (30%); специализирани обучения (22%).
Според половината учители те имат нужда от методи на работа с децата с обучителни трудности (51%), от знания и умения за изработване на индивидуален план за децата със СОП (43%), от конкретни инструменти, които да им помогнат при определяне на децата, които имат нужда от допълнителна подкрепа (38%).
Сред ключовите компетентности за учителите е и умението да разпознават различните стилове на учене при различните деца (32%).
Постоянното присъствие на ресурсен учител в училище среща подкрепата на 54% от интервюираните учители. Против ресурсното подпомагане са 6% от учителите, а 40% не могат да дадат мнение по този въпрос.
Малко по-противоречиво се приема предложението за присъствие на втори учител в класната стая, заедно с основния учител. Тук мненията се поляризират като 51% от учителите биха приели тази възможност и биха си сътрудничили с втория учител, 22% подкрепят идеята по принцип, но не биха искали те лично да имат втори учител в своя клас, а 25% не подкрепят идеята, защото това според тях нарушава учебния процес и разсейва децата.
През последните години се променят и общите нагласи на българските учители към ролята на образованието. Все още „знанията за света" са основната призма, през която учителите виждат своята роля и ролята на училището за младите хора (79%), но към тях учителите прибавят и усилията да развият у децата на умения за критично и аналитично мислене, разбиране и разрешаване на конкретни практически ситуации (71%).
По-спорни и не толкова общосподелени са усилията за изграждане на представа за това какво е добро и лошо (42%), развиването на социални умения у децата (56%), развиване на творческите умения (60%) и възпитаване в норми на поведение (61%).
Въпреки модернизирането на методите на работа и преподаване, учителите все още се придържат предимно към лекционните и презентационни методи на обучение (изложение, съпроводено с нагледни материали – 69%, презентация в електронен вид с визуални елементи – 59%) и доста по-рядко включват дискусията като форма на обучение, в която учениците могат да развиват и обменят гледните си точки и да формулират тези и аргументи (работа с конкретен текст върху, който учениците дискутират използват само половината от учителите – 50%, а дискусионни методи – 46%). Ролевите игри (39%), участието на учениците в подготовката и представянето на определена тема (24%), както и разработването на изследователски проекти (22%) се използват все още по-рядко в българското училище.
Сред образователните цели на училищното обучение, които учителите споделят и си поставят, водещо място имат създаването на чувство за отговорност (77%) и самостоятелност (70%), умения да търсят решения на различни проблеми и ситуации (76%), умения за логично мислене (73%), толерантност и разбиране към другите (70%), умения за аргументиране (67%).
Сред качествата и целите, които срещат висока подкрепа (от повече от половината учители) са също и дисциплината (посочена от 64% от учителите), развиване на умения за учене (62%) и умения за критично мислене (58%).
Преобладаващата част от учителите се стремят да изграждат непринудени и приятелски отношения със своите ученици (70%) и едва 15% държат на строгите и дистанцирани отношения учител-ученик.
Едновременно с това едва 1/3 от учителите поставят силен акцент на реда (35%), докато половината от учителите (50%) обръщат внимание на дисциплината основно, за да гарантират безопасността на децата и гладкия учебен процес.
Учителите виждат себе си по-скоро като вдъхновители и мотиватори на своите ученици (83%), а не толкова само като преносител на знания и факти.
Източник: OFFNews , 14 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
26 септември 2024 г.
Учители използват изкуствен интелект като дигитален асистент
Над 1000 преподаватели са част от дигитална академияДигиталните технологии се развиват динамично, което предлага редица
24 септември 2024 г.
Иновативната платформа Profesii.info подпомага кариерното ориентиране на ученици и младежи
Profesii.info е безплатна платформа за кариерно ориентиране на ученици и млади хора, създадена от Фондация на бизнеса за
24 септември 2024 г.
Конкурс за участие в тиймбилдинги за гимназисти 2024/2025 г.
Сдружение за споделено учене ЕЛА обявява конкурс за подбор на класове от 8-и до 12-и клас за участие в безплатни тиймбилдинги,
