Реформата в детското правосъдие е спешна защото...
24 септември 2015 г.
„Държавата, вместо да ми помогне, ме вкара в затвора"
Анелия е на 17 години. Предстои и? преместване от поправителния дом в Сливен в женския затвор. Има няколко дела за кражби; осъдена е на 6 години лишаване от свобода, от които към момента е излежала две. Заловена е вкъщи. Полицаите идват през нощта, докато спи, и я отвеждат. Закарват я в гора и я събличат гола. След това я бият с пръчки, които чупят от дърветата наоколо. Карат я да признае за кражби, които не е извършила. Признава, за да спрат да я бият. Служебния си адвокат вижда за първи и последен път на самото дело.
Анелия разказва, че майка и? я е карала да краде и после е продавала откраднатите вещи. Не издава майка си, за да я предпази. Баща и? редовно ги е пребивал. „Държавата, вместо да ми помогне, ме вкара в затвора", казва Анелия.
Оплаква се от медицинската грижа в дома. Споделя, че задържаните сами си покриват разходите за лекарства, а тя няма никакви средства. Казва, че вече два зъба са и? махнати от зъболекаря в затвора, без да са лекувани.
Само баща й я е посещавал два пъти за 2 години – веднъж да моли да освободят момичето за малко, за да види болната си майка, и отново – за да донесе смъртния акт на майка и?.
„За да ми напомня за нея, съм залепил една моя рисунка на стената. На нея пише „Мама""
Рахим е на 16 години от Иракски Кюрдистан. Лишен е от свобода в Поправителен дом Бойчиновци. Осъден е за повторен опит да напусне страната в нарушение, използвайки подправена гръцка лична карта. В Бойчиновци е от един месец и не е говорил по телефона с майка си и близките си. Казва, че ръководството на дома не разрешава телефонни разговори, които не са на български език, тъй като не могат да бъдат подслушвани. Това се потвърждава от директорката, както и от други, лишени от свобода деца. За да му напомня за майка му, Рахим е залепил на стената своя рисунка, под която е написал „мама".
Под възглавницата си държи малка книжка с част от Корана. В поправителния дом няма място за молитва за мюсюлмани. Друго религиозно лице, освен православен свещеник от града, не посещава дома. Рахим се оплаква от силна болка в зъба, който е видимо развален. Не го е преглеждал зъболекар.
„Постоянно питам служителите какво ми предстои, но не получавам отговор"
Мартин е на 17 години. Не познава баща си. До 5-годишна възраст живее с майка си и приятеля и?, от което съжителство се ражда и брат му Иван. Майката напуска семейството през 2001 г. и оставя Мартин и Иван на грижите на приятеля си, който е алкохолик. Децата са настанени в дом и оттогава са местени на няколко пъти в различни институции. През 2003 г. майката дава съгласие за пълно осиновяване на децата. През 2007 г. Мартин е осиновен заедно с брат си. Месец по-късно осиновителката връща децата в дома и завежда процедура по разсиновяването им. Обяснението и? е, че Мартин създава проблеми.
Мартин има редица възпитателни дела - за кражби, скитане и просия. През август 2008 г. той открадва 25 лв. от чантата на възпитателка в дома. Съдът го настанява във възпитателно училище-интернат „до навършване на пълнолетие и завършване на съответна образователна степен".
Мартин няма представа дали е имал адвокат по делото. Никой не е говорил с него, не се е интересувал от мнението му. Лятото навършва пълнолетие и се вълнува какво ще стане с него. Постоянно пита служителите на интерната какво му предстои, но не получава отговор.
„Животът ми свърши след влизането в интерната. В едно междучасие се качих на третия етаж и скочих"
Калина e на 17 години. Израснала е само с баща си, който я е подлагал на системно насилие. При поредния скандал през септември 2011 г., когато Калина е на 14 г., баща и? я удря със стъклена бутилка в главата. Момичето е откарано в болница, а след изписването е настанено последователно в кризисен център, при чичо си и в дом за деца, лишени от родителска грижа. Калина бяга на няколко пъти от дома. Настанена е във възпитателно училище-интернат през 2012 г. с решение на съда – не за противообществени прояви, а заради бягствата ? и притеснението, че може да повлияе негативно на останалите деца в дома.
Калина на няколко пъти бяга и от интерната. Не може да свикне с лишаването от свобода. Многократно е заявявала, че и? е писнало, и че животът за нея е свършил с влизането в интерната. През ноември 2013 г. в едно от междучасията се качва на третия етаж на училищната сграда и пред очите на всички деца и служители без колебание скача. Закарана е в болницата със счупен таз и гръбначен прешлен. Операцията на гръбнака е успешна. От там я настаняват в хоспис за възрастни хора.
„За да не бягам, ме принудиха да стоя по бельо денонощно – само по сутиен и гащи в продължение на месец и половина"
Първото настаняване на Кристина във възпитателно училище-интернат – Подем е от 2006 г. Тогава тя е едва на 9 г. и е настанена за срок от една година. Не е била представлявана от служебен защитник. Престоят и? не е бил прекратен след изтичане на едногодишния срок, а е удължен с решение на педагогическия съвет до май 2009 г. – с цел завършване на образователна степен. Кристина не е давала съгласие за това. Второто съдебно решение за настаняването й в интернат е от средата на 2009 г. В решението на съда е записано, че това се случва поради невъзможност за настаняване в семейна среда или друга институция. Така Кристина остава още една година, отново без участието на служебен защитник в съдебното производство.
Следва настаняване в кризисен център и трето настаняване в интернат от края на 2011 г., заради чести бягства от центъра. Пред съда Кристина заявява, че не желае да бъде настанявана в интернат и че бягствата и? са мотивирани от упражняван физически тормоз от страна на друго дете в кризисния център. В противоречие с нейното желание назначеният и? служебен процесуален представител „моли" съда да наложи исканата мярка. Настаняването не е обвързано със срок.
В средата на 2012 г. Кристина прави опит за бягство от интерната. С цел предотвратяване на следващи бягства една от учителките я принуждава да се съблече по бельо – сутиен и гащи. Кристина стои по този начин в продължение на месец и половина – до началото на септември, когато завеждат децата на лагер. Въпреки че в стаята и? има дрехи, не и? позволяват да ги облича, дори нощем.
*Всички истории са истински, но имената на децата са променени.
Повече по темата можете да прочетет в статията "Незабавна реформа в детското правосъдие искат неправителствени организации" от 24 септември.
Анелия е на 17 години. Предстои и? преместване от поправителния дом в Сливен в женския затвор. Има няколко дела за кражби; осъдена е на 6 години лишаване от свобода, от които към момента е излежала две. Заловена е вкъщи. Полицаите идват през нощта, докато спи, и я отвеждат. Закарват я в гора и я събличат гола. След това я бият с пръчки, които чупят от дърветата наоколо. Карат я да признае за кражби, които не е извършила. Признава, за да спрат да я бият. Служебния си адвокат вижда за първи и последен път на самото дело.
Анелия разказва, че майка и? я е карала да краде и после е продавала откраднатите вещи. Не издава майка си, за да я предпази. Баща и? редовно ги е пребивал. „Държавата, вместо да ми помогне, ме вкара в затвора", казва Анелия.
Оплаква се от медицинската грижа в дома. Споделя, че задържаните сами си покриват разходите за лекарства, а тя няма никакви средства. Казва, че вече два зъба са и? махнати от зъболекаря в затвора, без да са лекувани.
Само баща й я е посещавал два пъти за 2 години – веднъж да моли да освободят момичето за малко, за да види болната си майка, и отново – за да донесе смъртния акт на майка и?.
„За да ми напомня за нея, съм залепил една моя рисунка на стената. На нея пише „Мама""
Рахим е на 16 години от Иракски Кюрдистан. Лишен е от свобода в Поправителен дом Бойчиновци. Осъден е за повторен опит да напусне страната в нарушение, използвайки подправена гръцка лична карта. В Бойчиновци е от един месец и не е говорил по телефона с майка си и близките си. Казва, че ръководството на дома не разрешава телефонни разговори, които не са на български език, тъй като не могат да бъдат подслушвани. Това се потвърждава от директорката, както и от други, лишени от свобода деца. За да му напомня за майка му, Рахим е залепил на стената своя рисунка, под която е написал „мама".
Под възглавницата си държи малка книжка с част от Корана. В поправителния дом няма място за молитва за мюсюлмани. Друго религиозно лице, освен православен свещеник от града, не посещава дома. Рахим се оплаква от силна болка в зъба, който е видимо развален. Не го е преглеждал зъболекар.
„Постоянно питам служителите какво ми предстои, но не получавам отговор"
Мартин е на 17 години. Не познава баща си. До 5-годишна възраст живее с майка си и приятеля и?, от което съжителство се ражда и брат му Иван. Майката напуска семейството през 2001 г. и оставя Мартин и Иван на грижите на приятеля си, който е алкохолик. Децата са настанени в дом и оттогава са местени на няколко пъти в различни институции. През 2003 г. майката дава съгласие за пълно осиновяване на децата. През 2007 г. Мартин е осиновен заедно с брат си. Месец по-късно осиновителката връща децата в дома и завежда процедура по разсиновяването им. Обяснението и? е, че Мартин създава проблеми.
Мартин има редица възпитателни дела - за кражби, скитане и просия. През август 2008 г. той открадва 25 лв. от чантата на възпитателка в дома. Съдът го настанява във възпитателно училище-интернат „до навършване на пълнолетие и завършване на съответна образователна степен".
Мартин няма представа дали е имал адвокат по делото. Никой не е говорил с него, не се е интересувал от мнението му. Лятото навършва пълнолетие и се вълнува какво ще стане с него. Постоянно пита служителите на интерната какво му предстои, но не получава отговор.
„Животът ми свърши след влизането в интерната. В едно междучасие се качих на третия етаж и скочих"
Калина e на 17 години. Израснала е само с баща си, който я е подлагал на системно насилие. При поредния скандал през септември 2011 г., когато Калина е на 14 г., баща и? я удря със стъклена бутилка в главата. Момичето е откарано в болница, а след изписването е настанено последователно в кризисен център, при чичо си и в дом за деца, лишени от родителска грижа. Калина бяга на няколко пъти от дома. Настанена е във възпитателно училище-интернат през 2012 г. с решение на съда – не за противообществени прояви, а заради бягствата ? и притеснението, че може да повлияе негативно на останалите деца в дома.
Калина на няколко пъти бяга и от интерната. Не може да свикне с лишаването от свобода. Многократно е заявявала, че и? е писнало, и че животът за нея е свършил с влизането в интерната. През ноември 2013 г. в едно от междучасията се качва на третия етаж на училищната сграда и пред очите на всички деца и служители без колебание скача. Закарана е в болницата със счупен таз и гръбначен прешлен. Операцията на гръбнака е успешна. От там я настаняват в хоспис за възрастни хора.
„За да не бягам, ме принудиха да стоя по бельо денонощно – само по сутиен и гащи в продължение на месец и половина"
Първото настаняване на Кристина във възпитателно училище-интернат – Подем е от 2006 г. Тогава тя е едва на 9 г. и е настанена за срок от една година. Не е била представлявана от служебен защитник. Престоят и? не е бил прекратен след изтичане на едногодишния срок, а е удължен с решение на педагогическия съвет до май 2009 г. – с цел завършване на образователна степен. Кристина не е давала съгласие за това. Второто съдебно решение за настаняването й в интернат е от средата на 2009 г. В решението на съда е записано, че това се случва поради невъзможност за настаняване в семейна среда или друга институция. Така Кристина остава още една година, отново без участието на служебен защитник в съдебното производство.
Следва настаняване в кризисен център и трето настаняване в интернат от края на 2011 г., заради чести бягства от центъра. Пред съда Кристина заявява, че не желае да бъде настанявана в интернат и че бягствата и? са мотивирани от упражняван физически тормоз от страна на друго дете в кризисния център. В противоречие с нейното желание назначеният и? служебен процесуален представител „моли" съда да наложи исканата мярка. Настаняването не е обвързано със срок.
В средата на 2012 г. Кристина прави опит за бягство от интерната. С цел предотвратяване на следващи бягства една от учителките я принуждава да се съблече по бельо – сутиен и гащи. Кристина стои по този начин в продължение на месец и половина – до началото на септември, когато завеждат децата на лагер. Въпреки че в стаята и? има дрехи, не и? позволяват да ги облича, дори нощем.
*Всички истории са истински, но имената на децата са променени.
Повече по темата можете да прочетет в статията "Незабавна реформа в детското правосъдие искат неправителствени организации" от 24 септември.
Източник: Български хелзински комитет , 24 септември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
