Диляна Ангелова, БХК: Системата не може да изтръгне репресивния, съветски модел за наказване на деца
05 октомври 2015 г.
Наскоро коалиция от три неправителствени организации - Български хелзински комитет (БХК), Институтът по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата започнаха кампания "Детство без решетки" за спешна реформа на детското правосъдие. Разговаряме с юриста Диляна Ангелова от БХК за основните цели на кампанията, ситуацията с децата в конфликт със закона и отказа на институциите да проведат реформата толкова дълго време.
Ако трябва да обясните на едно малко дете за какво е тази кампания, какво бихте му казали?
- Кампанията "Детство без решетки" настоява всяко дете да получава подкрепа вместо наказание, включване вместо изолация, сигурност вместо насилие. Тя иска да ни накара да видим, че момичетата и момчетата, които сме затворили в интернатите и поправителните домове са от най-нуждаещите се и уязвими групи - деца с психически увреждания и затруднения в ученето; деца със зависимости; деца, лишени от родителска грижа; много бедни деца; деца от малцинствата. Освен, че е несправедливо, това е и твърде жестоко.
В повечето случаи децата се наказват за постъпки, които не представляват обществена опасност и за които възрастните не се санкционират. Тези постъпки - бягства от училище или дома, конфликт със съученици или учители, скитничество, просия, проституция, са израз на страдание и зов за помощ. Но вместо да се бори с проблемите, стоящи в основата на детското страдание, системата се бори с децата.
От коалицията, която стои зад кампанията, вярваме, че трябва да се насърчи работата със семействата и общностите като по-безопасен, по-подходящ и ефективен подход от налагането на наказателни и възпитателни мерки. В момента правосъдната система няма капацитет адекватно да работи с деца и често вреди отколкото да подобри шансовете за реинтеграция в обществото.
На пресконференцията при откриването на кампанията беше посочено, че реформата на т.нар. детско правосъдие е закъсняла. Може ли загубеното време да бъде наваксано и как?
- За съжаление, не можем да върнем времето назад и да променим съдбите на десетките хиляди момичета и момчета, но сме длъжни да проявим отговорност към децата от настоящето и бъдещето, като им дадем шанс за смислен живот и детство без решетки. Само през 2014 г. над 10 000 деца са били засегнати от действието на остарелия Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни непълнолетни.
Кои са най-важните моменти от кампанията?
- Кампанията "Детство без решетки" стартира на 24 септември. Като част от кампанията започна и национална петиция, която ще бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет. Вече има към 300 души, подкрепили петицията.
През юни 2015 г. бе стартирана работна група за изготвяне на нов специален закон за детско правосъдие. Макар поетите ангажименти от държавата да представляват положителен опит за промяна на системата, има сериозна съпротива срещу промяната. Затова обществената подкрепа е изключително важна точно в този момент и призоваваме повече активни граждани да се включат.
Подцелите на кампанията са свързани с насърчаване на адекватен обществен дебат и информираността на обществото по въпросите, свързани с децата в конфликт със закона, за да се борим със стереотипи и митове. Това ще става чрез дискусии, събития (включително театрални постановки), публикуването на образователни материали и репортажи относно проблемите в сегашната система, както и привличане на общественици и политици към каузата.
Как си обяснявате това забавяне?
- Забавянето, до голяма степен, е свързано с упорития отказ на самата система да се реформира и да изтръгне дълбоко вкоренения в нейната работа репресивен и неработещ съветски модел за превъзпитаване и наказване на деца.
Лесно е да се работи в отсъствие на публичност, отчетност, контрол, професионални стандарти, без ясна нормативна база и без задължение за спазване правата на децата. През последните години обаче беше изградена системата за закрила на детето, беше натрупан експертен капацитет у професионалисти, работещи с деца, бяха осъществени редица изследвания, изобличаващи пагубните ефекти от сегашното третиране на деца в конфликт в закона. При наличието на тези развития, идеята, че правосъдието изисква децата да са зад решетките, е нетърпима.
От друга страна, обществото ни има силно развит уклон към институционализация и сегрегация на уязвими групи хора, включително на деца. Не спирам да се питам колко дълго обществото би търпяло сегашното несправедливо и увреждащо отношение към децата в конфликт в закона, ако тези деца не бяха бедни и от малцинствата.
Това забавяне създало ли е вече трайни стереотипи в обществото за децата в конфликт със закона? Кои са те и как може кампанията да им се отрази положително.
- Децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими. Повечето от тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им често живеят в крайна бедност, без достъп до социални услуги. Действително в България деца, които на практика са деца в риск, са третирани като престъпници. Създалите се стереотипи за децата в конфликт със закона затвърждават институционалната дискриминация, която се проявява и в правосъдната система и институциите и услугите, които работят с тези деца. Това не подпомага тяхната ресоциализация в общността или в училище и води до трайна маргинализация.
Кои са отговорните институции за това, че реформата не се е случила?
- Отговорни са всички институции, които продължават да се придържат към изкривени псевдо ценности и идеали, на базата на които оправдават съществуването на сегашната система на детско правораздаване. Не може през 21 век "противообществена проява" да е легитимно понятие.
Още през 2008 г. Комитетът по правата на детето на ООН категорично препоръчва реформа на сегашната система, а през 2011 г. беше приета Концепция за държавна политика в областта на детското правосъдие, както и в последствие Пътна карта за нейното изпълнение, която изтече в края на миналата година, без съществен напредък по заложените дейности. Множество сигнали и доклади от редица международни и национални организации относно нарушаването на правата на децата беше нужно, за да се задвижи на практика реформата.
В тази връзка, отговорни са Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви, прокуратурата и съдилищата. Би трябвало да успеят да се срабоят и да намерят общ език в името на най-висшия интерес на детето.
Кои са добрите примери от други държави?
- Почти всички европейски държави имат специален закон за детското правосъдие, отговарящ на международните стандарти, със специализирани съдилища и съдии. Специализирани не означава само с познания в правото, но и запознати с детското развитие, детската психология и детските нужди.
В Германия например са въведени алтернативни мерки на лишаването от свобода и са създадени програми в общността, които са довели до намалаяването на броя деца, задържани и лишавани от свобода. Реформите през осемдесетте години позволиха на Германия да премине от една система с наказателни мерки за лишаване от свобода към междинни санкции и от формални съдебни производства към отклоняване.
Чрез разширяването на пакета от възможни мерки алтернативни на лишаването от свобода за деца, германската система за детско правосъдие е постигнала намаляване с 40% на децата и младите хора, лишавани от свобода, между 1983 г. и 1990 г. (Dunkel 2010). През 1990 г. Германия също приема нов Закон за детско правосъдие, който призова за по-малко ограничителни интервенции за деца, разширява опциите за отклоняване, и въвежда интервенции/санкции в общността, като например общественополезен труд, социално обучение и медиация.
"Дневник" е медиен партньор на кампанията "Детство без решетки" и подкрепя петицията, тъй като вярва, че децата имат нужда от подкрепа, а не от наказание. "Дневник" се присъединява към исканията за спешна реформа в детското правосъдие, която да засегне не само децата в риск и в конфликт със закона, но също и институциите, предоставящи грижа и адекватни мерки за децата.
Ако трябва да обясните на едно малко дете за какво е тази кампания, какво бихте му казали?
- Кампанията "Детство без решетки" настоява всяко дете да получава подкрепа вместо наказание, включване вместо изолация, сигурност вместо насилие. Тя иска да ни накара да видим, че момичетата и момчетата, които сме затворили в интернатите и поправителните домове са от най-нуждаещите се и уязвими групи - деца с психически увреждания и затруднения в ученето; деца със зависимости; деца, лишени от родителска грижа; много бедни деца; деца от малцинствата. Освен, че е несправедливо, това е и твърде жестоко.
В повечето случаи децата се наказват за постъпки, които не представляват обществена опасност и за които възрастните не се санкционират. Тези постъпки - бягства от училище или дома, конфликт със съученици или учители, скитничество, просия, проституция, са израз на страдание и зов за помощ. Но вместо да се бори с проблемите, стоящи в основата на детското страдание, системата се бори с децата.
От коалицията, която стои зад кампанията, вярваме, че трябва да се насърчи работата със семействата и общностите като по-безопасен, по-подходящ и ефективен подход от налагането на наказателни и възпитателни мерки. В момента правосъдната система няма капацитет адекватно да работи с деца и често вреди отколкото да подобри шансовете за реинтеграция в обществото.
На пресконференцията при откриването на кампанията беше посочено, че реформата на т.нар. детско правосъдие е закъсняла. Може ли загубеното време да бъде наваксано и как?
- За съжаление, не можем да върнем времето назад и да променим съдбите на десетките хиляди момичета и момчета, но сме длъжни да проявим отговорност към децата от настоящето и бъдещето, като им дадем шанс за смислен живот и детство без решетки. Само през 2014 г. над 10 000 деца са били засегнати от действието на остарелия Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни непълнолетни.
Кои са най-важните моменти от кампанията?
- Кампанията "Детство без решетки" стартира на 24 септември. Като част от кампанията започна и национална петиция, която ще бъде внесена в Народното събрание и Министерския съвет. Вече има към 300 души, подкрепили петицията.
През юни 2015 г. бе стартирана работна група за изготвяне на нов специален закон за детско правосъдие. Макар поетите ангажименти от държавата да представляват положителен опит за промяна на системата, има сериозна съпротива срещу промяната. Затова обществената подкрепа е изключително важна точно в този момент и призоваваме повече активни граждани да се включат.
Подцелите на кампанията са свързани с насърчаване на адекватен обществен дебат и информираността на обществото по въпросите, свързани с децата в конфликт със закона, за да се борим със стереотипи и митове. Това ще става чрез дискусии, събития (включително театрални постановки), публикуването на образователни материали и репортажи относно проблемите в сегашната система, както и привличане на общественици и политици към каузата.
Как си обяснявате това забавяне?
- Забавянето, до голяма степен, е свързано с упорития отказ на самата система да се реформира и да изтръгне дълбоко вкоренения в нейната работа репресивен и неработещ съветски модел за превъзпитаване и наказване на деца.
Лесно е да се работи в отсъствие на публичност, отчетност, контрол, професионални стандарти, без ясна нормативна база и без задължение за спазване правата на децата. През последните години обаче беше изградена системата за закрила на детето, беше натрупан експертен капацитет у професионалисти, работещи с деца, бяха осъществени редица изследвания, изобличаващи пагубните ефекти от сегашното третиране на деца в конфликт в закона. При наличието на тези развития, идеята, че правосъдието изисква децата да са зад решетките, е нетърпима.
От друга страна, обществото ни има силно развит уклон към институционализация и сегрегация на уязвими групи хора, включително на деца. Не спирам да се питам колко дълго обществото би търпяло сегашното несправедливо и увреждащо отношение към децата в конфликт в закона, ако тези деца не бяха бедни и от малцинствата.
Това забавяне създало ли е вече трайни стереотипи в обществото за децата в конфликт със закона? Кои са те и как може кампанията да им се отрази положително.
- Децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими. Повечето от тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им често живеят в крайна бедност, без достъп до социални услуги. Действително в България деца, които на практика са деца в риск, са третирани като престъпници. Създалите се стереотипи за децата в конфликт със закона затвърждават институционалната дискриминация, която се проявява и в правосъдната система и институциите и услугите, които работят с тези деца. Това не подпомага тяхната ресоциализация в общността или в училище и води до трайна маргинализация.
Кои са отговорните институции за това, че реформата не се е случила?
- Отговорни са всички институции, които продължават да се придържат към изкривени псевдо ценности и идеали, на базата на които оправдават съществуването на сегашната система на детско правораздаване. Не може през 21 век "противообществена проява" да е легитимно понятие.
Още през 2008 г. Комитетът по правата на детето на ООН категорично препоръчва реформа на сегашната система, а през 2011 г. беше приета Концепция за държавна политика в областта на детското правосъдие, както и в последствие Пътна карта за нейното изпълнение, която изтече в края на миналата година, без съществен напредък по заложените дейности. Множество сигнали и доклади от редица международни и национални организации относно нарушаването на правата на децата беше нужно, за да се задвижи на практика реформата.
В тази връзка, отговорни са Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви, прокуратурата и съдилищата. Би трябвало да успеят да се срабоят и да намерят общ език в името на най-висшия интерес на детето.
Кои са добрите примери от други държави?
- Почти всички европейски държави имат специален закон за детското правосъдие, отговарящ на международните стандарти, със специализирани съдилища и съдии. Специализирани не означава само с познания в правото, но и запознати с детското развитие, детската психология и детските нужди.
В Германия например са въведени алтернативни мерки на лишаването от свобода и са създадени програми в общността, които са довели до намалаяването на броя деца, задържани и лишавани от свобода. Реформите през осемдесетте години позволиха на Германия да премине от една система с наказателни мерки за лишаване от свобода към междинни санкции и от формални съдебни производства към отклоняване.
Чрез разширяването на пакета от възможни мерки алтернативни на лишаването от свобода за деца, германската система за детско правосъдие е постигнала намаляване с 40% на децата и младите хора, лишавани от свобода, между 1983 г. и 1990 г. (Dunkel 2010). През 1990 г. Германия също приема нов Закон за детско правосъдие, който призова за по-малко ограничителни интервенции за деца, разширява опциите за отклоняване, и въвежда интервенции/санкции в общността, като например общественополезен труд, социално обучение и медиация.
"Дневник" е медиен партньор на кампанията "Детство без решетки" и подкрепя петицията, тъй като вярва, че децата имат нужда от подкрепа, а не от наказание. "Дневник" се присъединява към исканията за спешна реформа в детското правосъдие, която да засегне не само децата в риск и в конфликт със закона, но също и институциите, предоставящи грижа и адекватни мерки за децата.
Автор: Лора Филева
Източник: Дневник , 05 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
