Почти приобщаващо образование с много въпросителни
07 октомври 2015 г.
Приобщаване. Това означава не детето да се нагажда към системата, да се шлифова, за да е "удобно", "правилно", "нормално", а да се приема всяко различно дете, да се разбира различието му и да му се помага, за да успее да влезе в системата заедно с това си различие. Това е основната и съществена промяна, която ще се опита да въведе в детската градина и в началното училище новият закон за училищното и предучилищно образование. Идеята е тази нагласа да се отнася както за абсолютно всички различни - от даровитите деца, през децата от проблемни семейства, тези с родители в чужбина, хлапета от друг етнос, такива, които изитват някаква временна трудност ...до т.нар. деца със специални образователни потребности /СОП/. СОП - онези, на които обществото бързо лепва етикета "бавноразвиващи се", "болни", онези, които в най-добрия случай ,са "горките".
Тази промяна върви през няколко различни и многостепенни промени в сегашната законова уредба. Дали ще стане действителност? Новият закон, приет неотдавна, дава добра основа. В същото време оставя и доста неясноти - както за поднормативната уредба, контрола по спазването на правилата, така и за волята на директори, учители, родители, ученици.
"Дневник" се опита да събере както позитивните идеи, така и въпросителните около бъдещото образование и "приобщаване" на децата със специални образователни потребности.
Екипи и ресурси по-близо до децата с нужди
Един от най-новите моменти в закона е, че вече подкрепата за децата със затруднения в образованието ще бъде по-близо до тях - с екипи, назначени на място в самото училище. И средствата, необходими за тези екипи и подкрепа ще "следват ученика". Тоест парите, определени за подкрепа на децата, които се обучават в общообразователно училище, ще отиват направо в самото училище. Там ще има и екипи от педагози, психолози и др., които ще работят пряко с детето, ще оценяват на база на личен опит, наблюдения и общуване неговите способности и нужди, ще правят специална програма, която да подпомага обучението му. Всекидневно ще го подкрепят, ще работят със съучениците, учителите, родителите.
И досега подобна индивидуална всекидневна работа трябваше да се върши с деца със затруднения в общообразователното училище. Средствата за децата със специални образователни потребности обаче не отиваха направо в училищата, специалистите също не бяха назначени в самото училище. Това ставаше през т. нар. ресурсни центрове, формирани в областните центрове. Парите бяха превеждани в центровете, те назначаваха екипи от специалисти и тези екипи трябваше да посещават на място всички училища от областта, да работят с всички деца със специални потребности, да подпомагат родители и учители.
Отдалечеността на някои училища и малкото специалисти, поели задачите за интеграция на всички нуждаещи се деца, обаче направи "услугата" на места съвсем недостъпна, а на други - частична, недостатъчна. На много места липсваше всекидневния контакт, помощ и подкрепа на детето. Учителите, работещи с "проблемните" деца пък нямаха към кого да се обърнат при възникнали проблеми, нямаха с кого да се консултират при колебания или неясноти за това как да работят най-добре и да развиват специалните деца.
"Например във всекидневни ситуации или дребни инциденти, при които детето се разстрои, реагира бурно, натъжи се, откаже да участва...трябва да има някой, който най-елементарно да го изведе от стаята, да поговори, да го успокои. Това не може да е самият учител, работещ с целия клас. Но досега такъв човек и екип нямаше. С новите текстове вече ще има и това ще са хора, познаващи много добре детето", обясни пред "Дневник" депутатът от ГЕРБ и един от инициаторите на закона Галя Захариева.
Заложената идея дава надежда, че децата със специални потребности ще имат повече и по-лична подкрепа, така че да бъдат приобщени и да се учат заедно с връстниците си. Законът обаче тук оставя няколко вратички и неизвестни, които биха могли да опорочат на практика доброто намерение:
- Законодателите решиха в крайна сметка да запазят съществуването на т. нар. ресурсни центрове, въпреки че очевидно техните задачи доста ще намалеят. Първоначалните намерения бяха за закриването им. Но отпорът от самите центрове и лансираните от тях опасения, че прехвърлянето на парите към училищата ще доведе до спекулации и изразходването им не по предназначение за подпомагане на конкретните деца, доведе в крайна сметка до тяхното запазване. Те вече ще се казват регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование. И инициаторите на закона признават, че донякъде това е компромис, но имало и смисъл в оставането на звеното - то ще подпомага тези училища, които са малки, отдалечени и в тях няма достатъчно деца със специални нужди. Тези училища няма да могат сами да си назначат екипи, тъй като парите ще са недостатъчни, затова ще минат на подпомагане от регионалния център, който ще осигурява нужните специалисти, помагала и т.н., коментира Галя Захариева. Така в центровете ще постъпват само парите за конкретните деца, които са на подпомагане към тях, а не към училищата.
- Насочването на парите и оценката кой откъде ще бъде подпомаган също обаче е един от спорните въпроси. На практика на екипите в училищата се дава съвсем малка автономия - те ще правят оценката на децата, ще изготвят план за тяхното индивидуално обучение и приобщаване. Последната дума обаче дали тези планове са адекватни за нуждите на децата...ще идва пак от запазените бивши ресурсни центрове. Специалистите в тях, макар и не толкова близко до конкретните деца, ще се произнасят в крайна сметка адекватни ли са плановете, училищният екип справил ли се е добре, детето ще се справи ли след прилагане на изготвения за него план.
Това може да доведе до конфликти на интереси - центровете ще са заинтересовани да отхвърлят плановете на екипите в училищата, да кажат, че те не се справят добре и детето трябва да бъде подпомагано от самите центрове, опасяват се експерти от неправителствения сектор. Това носи за центровете пряка финансова изгода, тъй като и държавните пари ще отиват при тях, отбелязват те. Според Галя Захариева обаче този проблем е преодолян, тъй като в крайната оценка за индивидуалните планове за обучение ще се включат и експерти от бившите помощни училища /специализирани за работа с децата със специални образователни потребности/, както и хора от регионалните инспекторати по образование /вече преименувани в регионални управления на образованието/. Така не само ресурсните центрове ще имат думата и се преодолява проблемът, сочен от неправителствения сектор, коментира Захариева.
- Идеята, че все пак училищата и екипите трябва да бъдат контролирани произтича пък от съмнението, че действително е възможно някъде училищата да приемат децата, да взимат парите за тях, но след това да не правят необходимото. Затова е предвидена и външната оценка. В закона обаче никъде не е казано кой ще контролира прилагането на веднъж вече одобрените планове за обучение и приобщаване на отделните деца. Никъде не е предвиден продължаващ контрол. Това щяло да се изясни впоследствие в отделен подзаконов акт - стандарт за приобщаващо образование. От НПО-сектора се опасяват, че тази дейност пак може да бъде поверена на регионалните центрове и това още повече ще създаде възможности за спекула. Законодателите обещават, че този контрол ще бъде поверен на министерството на образованието, като в регионалните управления на образованието ще има експерти по приобщаващото образование. Тази тема обаче тепърва ще се доразработва, а дали ще има истински контрол ще се види в следващите години, когато ще започне да действа законът.
Помощните училища - само козметика
И новият закон реши да запази възможностите за сегрегация и остави т. нар. помощни училища. В тях досега се обучаваха "най-трудните", "най-проблемните" деца. И въпреки първоначалните намерения тези училища да станат само центрове за по-обхватна подкрепа на децата, за по-експертна работа с тях, за следучилищни специализирани дейности, но не и за даване на образователна степен, накрая депутатите решиха все пак да ги запазят. Тези училища вече няма да се наричат училища, а ще са центрове за специална образователна подкрепа. Но в закона се промъкнаха текстове, според които към тези центрове ще могат да бъдат образувани и паралелки, в които "проблемните" ще се обучават отделно от връстниците си. Така и образователният процес, и специализираната работа, ще бъде изцяло в центровете - както и досега специалните ще бъдат отделени заедно, далеч от останалите.
"По принцип смятаме, че всички деца могат да се учат заедно, стига да се направят достатъчно адаптирани за техните способности програми, да получават нужната подкрепа в училище. В същото време осъзнаваме, че може би на този етап не сме подготвени за пълното приобщаване на абсолютно всички деца. Така че запазването под някаква форма на помощните училища е голям компромис, но вероятно необходим за момента", коментира пред "Дневник" Лилия Кръстева от Центъра за приобщаващо образование. Тя направи уговорката, че това би трябвало да е етап и да се работи именно за създаване на необходимите програми, така че в бъдеще наистина всички деца да могат да учат заедно.
И Галя Захариева коментира, че в центровете за специална образователна подкрепа ще попадат децата с "най-трудна степен за подкрепа на дефицитите". Все пак има деца, които наистина не могат да учат заедно с другите и дори за самите тях това не би било полезно, трябва да им осигурим възможност за получаване на някакво образование, аргументира се депутатът.
Как ще се определя дали някой е годен за общото училище или не, също създава притеснения
- Веднъж годишно, а и при желание на родителите - по средата между двата срока, децата със специални потребности ще минават през оценка дали могат да учат с останалите или трябва да бъдат отделени. Окончателната преценка ще се прави от екипите в бившите ресурсни центрове, сега регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Те ще разглеждат мнението на екипите в училищата, становището на родителите, на директора на училището. Но тяхната преценка ще е окончателна и няма да може да бъде оспорвана. Нито екипите в училището, нито родителите, ще могат да възразят срещу това насочване на детето, поне до следващата оценка.
Оценката "ти не си за тук"
Както и досега децата със специални нужди ще бъдат оценявани, сега на повече степени и от повече хора. Въвежда се първоначална оценка за нуждите и спецификите на децата - в училището, близо до децата, до родителите. Тя ще се прави от хора, които лично и добре познават детето, наблюдават го през целия процес и могат да го видят как се държи то в среда без стрес. Впоследствие обаче тази оценка ще бъде одобрявана или не от екипите в регионалните центрове, където ще има хора и от бившите помощни училища и от инспекторатите по образование. Те ще дават окончателно становище дали детето може да учи в общото училище или ще трябва да отиде в сегрегиращата институция заедно с останалите "най-проблемни". Те ще могат да оспорват също и становището на учители, директори, местни екипи, ако училището е преценило, че не иска и не може да приобщи детето. На базата на тези оценки ще бъдат откривани и съответните изнесени паралелки в бившите помощни училища, а сега - центрове за специална образователна подкрепа.
Въпросителните
са сходни с възраженията най-вече на родителите, но и на неправителствения сектор за досегашната ситуация.
- Оценката се даваше от регионалните инспекторати по образование. А според родителите, подкрепени от НПО-организации, тези преценки ставаха набързо, без да се познават спецификите на детето. Така изключването на децата от възможността да учат с връстниците си в общото училище можеше да стане след 10-20 минутна среща с детето в стресова за него обстановка, в непозната стая, наобиколено от неизвестни за него хора. И само на базата на една лекарска диагноза. Без наблюдение на детето за обичайното му поведение в клас.
Родители дори се оплакваха, че процедурите освен прибързани и необосновани, понякога и са доста унизителни.
И сега остава въпросът дали външните оценки, които пак ще са окончателни и пак ще се правят не в самото училище, а от външни и непознаващи детето експерти, ще са достатъчно адекватни на нуждите на детето и на неговото състояние.
Така новият закон за образованието прави крачка напред за приобщаване на по-трудните деца. Но в същото време оставя доста въпросителни за бъдещето, както и за добрата воля на директори и училища. А на места отстъпва от първоначалните реформи заради недостатъчна готовност на системата и обществото да приемат тези деца.
Кога и дали те ще са готови всъщност остава най-тревожният въпрос.
Тази промяна върви през няколко различни и многостепенни промени в сегашната законова уредба. Дали ще стане действителност? Новият закон, приет неотдавна, дава добра основа. В същото време оставя и доста неясноти - както за поднормативната уредба, контрола по спазването на правилата, така и за волята на директори, учители, родители, ученици.
"Дневник" се опита да събере както позитивните идеи, така и въпросителните около бъдещото образование и "приобщаване" на децата със специални образователни потребности.
Екипи и ресурси по-близо до децата с нужди
Един от най-новите моменти в закона е, че вече подкрепата за децата със затруднения в образованието ще бъде по-близо до тях - с екипи, назначени на място в самото училище. И средствата, необходими за тези екипи и подкрепа ще "следват ученика". Тоест парите, определени за подкрепа на децата, които се обучават в общообразователно училище, ще отиват направо в самото училище. Там ще има и екипи от педагози, психолози и др., които ще работят пряко с детето, ще оценяват на база на личен опит, наблюдения и общуване неговите способности и нужди, ще правят специална програма, която да подпомага обучението му. Всекидневно ще го подкрепят, ще работят със съучениците, учителите, родителите.
И досега подобна индивидуална всекидневна работа трябваше да се върши с деца със затруднения в общообразователното училище. Средствата за децата със специални образователни потребности обаче не отиваха направо в училищата, специалистите също не бяха назначени в самото училище. Това ставаше през т. нар. ресурсни центрове, формирани в областните центрове. Парите бяха превеждани в центровете, те назначаваха екипи от специалисти и тези екипи трябваше да посещават на място всички училища от областта, да работят с всички деца със специални потребности, да подпомагат родители и учители.
Отдалечеността на някои училища и малкото специалисти, поели задачите за интеграция на всички нуждаещи се деца, обаче направи "услугата" на места съвсем недостъпна, а на други - частична, недостатъчна. На много места липсваше всекидневния контакт, помощ и подкрепа на детето. Учителите, работещи с "проблемните" деца пък нямаха към кого да се обърнат при възникнали проблеми, нямаха с кого да се консултират при колебания или неясноти за това как да работят най-добре и да развиват специалните деца.
"Например във всекидневни ситуации или дребни инциденти, при които детето се разстрои, реагира бурно, натъжи се, откаже да участва...трябва да има някой, който най-елементарно да го изведе от стаята, да поговори, да го успокои. Това не може да е самият учител, работещ с целия клас. Но досега такъв човек и екип нямаше. С новите текстове вече ще има и това ще са хора, познаващи много добре детето", обясни пред "Дневник" депутатът от ГЕРБ и един от инициаторите на закона Галя Захариева.
Заложената идея дава надежда, че децата със специални потребности ще имат повече и по-лична подкрепа, така че да бъдат приобщени и да се учат заедно с връстниците си. Законът обаче тук оставя няколко вратички и неизвестни, които биха могли да опорочат на практика доброто намерение:
- Законодателите решиха в крайна сметка да запазят съществуването на т. нар. ресурсни центрове, въпреки че очевидно техните задачи доста ще намалеят. Първоначалните намерения бяха за закриването им. Но отпорът от самите центрове и лансираните от тях опасения, че прехвърлянето на парите към училищата ще доведе до спекулации и изразходването им не по предназначение за подпомагане на конкретните деца, доведе в крайна сметка до тяхното запазване. Те вече ще се казват регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование. И инициаторите на закона признават, че донякъде това е компромис, но имало и смисъл в оставането на звеното - то ще подпомага тези училища, които са малки, отдалечени и в тях няма достатъчно деца със специални нужди. Тези училища няма да могат сами да си назначат екипи, тъй като парите ще са недостатъчни, затова ще минат на подпомагане от регионалния център, който ще осигурява нужните специалисти, помагала и т.н., коментира Галя Захариева. Така в центровете ще постъпват само парите за конкретните деца, които са на подпомагане към тях, а не към училищата.
- Насочването на парите и оценката кой откъде ще бъде подпомаган също обаче е един от спорните въпроси. На практика на екипите в училищата се дава съвсем малка автономия - те ще правят оценката на децата, ще изготвят план за тяхното индивидуално обучение и приобщаване. Последната дума обаче дали тези планове са адекватни за нуждите на децата...ще идва пак от запазените бивши ресурсни центрове. Специалистите в тях, макар и не толкова близко до конкретните деца, ще се произнасят в крайна сметка адекватни ли са плановете, училищният екип справил ли се е добре, детето ще се справи ли след прилагане на изготвения за него план.
Това може да доведе до конфликти на интереси - центровете ще са заинтересовани да отхвърлят плановете на екипите в училищата, да кажат, че те не се справят добре и детето трябва да бъде подпомагано от самите центрове, опасяват се експерти от неправителствения сектор. Това носи за центровете пряка финансова изгода, тъй като и държавните пари ще отиват при тях, отбелязват те. Според Галя Захариева обаче този проблем е преодолян, тъй като в крайната оценка за индивидуалните планове за обучение ще се включат и експерти от бившите помощни училища /специализирани за работа с децата със специални образователни потребности/, както и хора от регионалните инспекторати по образование /вече преименувани в регионални управления на образованието/. Така не само ресурсните центрове ще имат думата и се преодолява проблемът, сочен от неправителствения сектор, коментира Захариева.
- Идеята, че все пак училищата и екипите трябва да бъдат контролирани произтича пък от съмнението, че действително е възможно някъде училищата да приемат децата, да взимат парите за тях, но след това да не правят необходимото. Затова е предвидена и външната оценка. В закона обаче никъде не е казано кой ще контролира прилагането на веднъж вече одобрените планове за обучение и приобщаване на отделните деца. Никъде не е предвиден продължаващ контрол. Това щяло да се изясни впоследствие в отделен подзаконов акт - стандарт за приобщаващо образование. От НПО-сектора се опасяват, че тази дейност пак може да бъде поверена на регионалните центрове и това още повече ще създаде възможности за спекула. Законодателите обещават, че този контрол ще бъде поверен на министерството на образованието, като в регионалните управления на образованието ще има експерти по приобщаващото образование. Тази тема обаче тепърва ще се доразработва, а дали ще има истински контрол ще се види в следващите години, когато ще започне да действа законът.
Помощните училища - само козметика
И новият закон реши да запази възможностите за сегрегация и остави т. нар. помощни училища. В тях досега се обучаваха "най-трудните", "най-проблемните" деца. И въпреки първоначалните намерения тези училища да станат само центрове за по-обхватна подкрепа на децата, за по-експертна работа с тях, за следучилищни специализирани дейности, но не и за даване на образователна степен, накрая депутатите решиха все пак да ги запазят. Тези училища вече няма да се наричат училища, а ще са центрове за специална образователна подкрепа. Но в закона се промъкнаха текстове, според които към тези центрове ще могат да бъдат образувани и паралелки, в които "проблемните" ще се обучават отделно от връстниците си. Така и образователният процес, и специализираната работа, ще бъде изцяло в центровете - както и досега специалните ще бъдат отделени заедно, далеч от останалите.
"По принцип смятаме, че всички деца могат да се учат заедно, стига да се направят достатъчно адаптирани за техните способности програми, да получават нужната подкрепа в училище. В същото време осъзнаваме, че може би на този етап не сме подготвени за пълното приобщаване на абсолютно всички деца. Така че запазването под някаква форма на помощните училища е голям компромис, но вероятно необходим за момента", коментира пред "Дневник" Лилия Кръстева от Центъра за приобщаващо образование. Тя направи уговорката, че това би трябвало да е етап и да се работи именно за създаване на необходимите програми, така че в бъдеще наистина всички деца да могат да учат заедно.
И Галя Захариева коментира, че в центровете за специална образователна подкрепа ще попадат децата с "най-трудна степен за подкрепа на дефицитите". Все пак има деца, които наистина не могат да учат заедно с другите и дори за самите тях това не би било полезно, трябва да им осигурим възможност за получаване на някакво образование, аргументира се депутатът.
Как ще се определя дали някой е годен за общото училище или не, също създава притеснения
- Веднъж годишно, а и при желание на родителите - по средата между двата срока, децата със специални потребности ще минават през оценка дали могат да учат с останалите или трябва да бъдат отделени. Окончателната преценка ще се прави от екипите в бившите ресурсни центрове, сега регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Те ще разглеждат мнението на екипите в училищата, становището на родителите, на директора на училището. Но тяхната преценка ще е окончателна и няма да може да бъде оспорвана. Нито екипите в училището, нито родителите, ще могат да възразят срещу това насочване на детето, поне до следващата оценка.
Оценката "ти не си за тук"
Както и досега децата със специални нужди ще бъдат оценявани, сега на повече степени и от повече хора. Въвежда се първоначална оценка за нуждите и спецификите на децата - в училището, близо до децата, до родителите. Тя ще се прави от хора, които лично и добре познават детето, наблюдават го през целия процес и могат да го видят как се държи то в среда без стрес. Впоследствие обаче тази оценка ще бъде одобрявана или не от екипите в регионалните центрове, където ще има хора и от бившите помощни училища и от инспекторатите по образование. Те ще дават окончателно становище дали детето може да учи в общото училище или ще трябва да отиде в сегрегиращата институция заедно с останалите "най-проблемни". Те ще могат да оспорват също и становището на учители, директори, местни екипи, ако училището е преценило, че не иска и не може да приобщи детето. На базата на тези оценки ще бъдат откривани и съответните изнесени паралелки в бившите помощни училища, а сега - центрове за специална образователна подкрепа.
Въпросителните
са сходни с възраженията най-вече на родителите, но и на неправителствения сектор за досегашната ситуация.
- Оценката се даваше от регионалните инспекторати по образование. А според родителите, подкрепени от НПО-организации, тези преценки ставаха набързо, без да се познават спецификите на детето. Така изключването на децата от възможността да учат с връстниците си в общото училище можеше да стане след 10-20 минутна среща с детето в стресова за него обстановка, в непозната стая, наобиколено от неизвестни за него хора. И само на базата на една лекарска диагноза. Без наблюдение на детето за обичайното му поведение в клас.
Родители дори се оплакваха, че процедурите освен прибързани и необосновани, понякога и са доста унизителни.
И сега остава въпросът дали външните оценки, които пак ще са окончателни и пак ще се правят не в самото училище, а от външни и непознаващи детето експерти, ще са достатъчно адекватни на нуждите на детето и на неговото състояние.
Така новият закон за образованието прави крачка напред за приобщаване на по-трудните деца. Но в същото време оставя доста въпросителни за бъдещето, както и за добрата воля на директори и училища. А на места отстъпва от първоначалните реформи заради недостатъчна готовност на системата и обществото да приемат тези деца.
Кога и дали те ще са готови всъщност остава най-тревожният въпрос.
Автор: Юлиана Колева
Източник: Дневник , 07 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
26 септември 2024 г.
Учители използват изкуствен интелект като дигитален асистент
Над 1000 преподаватели са част от дигитална академияДигиталните технологии се развиват динамично, което предлага редица
24 септември 2024 г.
Иновативната платформа Profesii.info подпомага кариерното ориентиране на ученици и младежи
Profesii.info е безплатна платформа за кариерно ориентиране на ученици и млади хора, създадена от Фондация на бизнеса за
24 септември 2024 г.
Конкурс за участие в тиймбилдинги за гимназисти 2024/2025 г.
Сдружение за споделено учене ЕЛА обявява конкурс за подбор на класове от 8-и до 12-и клас за участие в безплатни тиймбилдинги,
