Д-р Славита Джамбазова, БЧК: Основните принципи на Червения кръст и Червения полумесец са фундаментални ценности на обществото
09 октомври 2015 г.
Д-р Славита Джамбазова, зам.-изпълнителен директор на Българския червен кръст в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България" на Радио „Фокус"
Водещ: Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец отбелязва 50 години от официалното приемане на своите основни принципи. Кои са те и какво е значението на тази годишнина? Наш събеседник е д-р Славита Джамбазова, заместник-изпълнителен директор на Българския червен кръст (БЧК). Д-р Джамбазова, преди всичко кои са наистина основните принципи на Червения кръст и Червения полумесец и какво е значението на тази годишнина за вас?
Славита Джамбазова: За нас това е наистина паметна годишнина, защото преди 50 години са приети основополагащите принципи на хуманитарната дейност, на дейността, която изпълнява движението на Червеният кръст, изпълняват, разбира се, и много други неправителствени организации, институции. Това са принципи, които са изградени в рамките на 150-годишната хуманитарна дейност на международното ни движение. Те са принципи, които показват и дават посоката на смисленото поведение на подпомагане на пострадалите хора. Сега няколко думи да кажа и за основните принципи и кои са те.
Те са седем принципа. Първият принцип е може би най-всеобхватният. Това е целта, мисията на Червенокръсткото движение е принципът „хуманност". Вие знаете, че Червеният кръст е желанието на хората да се оказва помощ без дискриминация на ранените по бойните полета. Когато преди 172 години за първи път това се е случило, този принцип е създал възможността организациите чрез своите международни и национални структури да помагат, да предотвратяват и да облекчават човешките страдания и да закрилят живота и здравето, и да изискват уважение към човешката личност. Това е изключително важен принцип, принцип, който е основополагащ за нас, но той е принцип, който фактически е в основата на всички хуманитарни дейности по света. И в този смисъл, след като са приети тези принципи в резолюциите на ООН, държавите в своите ангажименти спазват принципа „хуманност" в дейността си подобаващо. Друг принцип е принципът на „безпристрастност", т.е. че Червеният кръст никога не проявява предпочитания по отношение на националност, раса, религия, социално положение или политически убеждения. Всъщност целта е да се подпомагат хората в зависимост от тяхното страдание, в зависимост от степента на страданието им и да се подпомагат най-вече тези, които са в най-голяма беда и които най-много се нуждаят от помощ. И вие виждате, че този принцип е изключително важен. Той дава възможност безпристрастно да служим на уязвимите и винаги да запазваме своя неутралитет и независимост. Всъщност този принцип „неутралност" е изключително важен. Той е уникален и всъщност е този принцип, който създава възможност ние да запазим доверието към всички и на всички към нас, да не взимаме участие във враждебни действия и никога да не влизаме в спорове от политически, расов, религиозен или философски характер. Този принцип е много важен, за да може да имаме достъп до уязвимите хора във всички места по света, във всички случаи, в които има нужда от подкрепа. Разбира се, когато реализираме своето безпристрастно служене на уязвимите, ние трябва да запазваме и своята независимост. Вярно е, че националните дружества подпомагат държавата в хуманитарната област като спазват обаче законите на страните, в които работят, но същевременно те трябва да отстояват своята автономност, за да могат да действат в съответствие с принципите на движението. Разбира се, за всички е ясно, че същността на хуманната дейност на Червения кръст, на Червения полумесец е принципът „доброволност". Червеният кръст оказва доброволна и безкористна помощ, т.е. неговите доброволци не изискват заплащане, те не искат възмездяване на безкористния труд, който полагат в полза на уязвимите. Друг много съществен такъв принцип е принципът „единство". На територията на една държава може да съществува само едно национално дружество, но то трябва да осъществява своята дейност на територията на цялата страна, да бъде достъпно за всички, независимо от етнос, религиозни убеждения, раса и т.н. И последният принцип, за който ще кажа, това е „универсалността", т.е. движението на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец е световно движение, в което всички дружества са с равни права и взаимно се подпомагат. Тези всички принципи всъщност представляват и дават възможност да се идентифицира движението като изключително последователно движение, което спазва тези основополагащи принципи при реализацията на цялата си дейност.
Всъщност важното е в този момент тези принципи да ги осмисляме и да ги прилагаме в практиката. Затова сега, днес, на тази дата, 189 червенокръстки дружества отбелязват 50-та годишнината от приемане на основните принципи - това се случва на международна конференция във Виена. И най-същественото в случая е това, че обсъждането на тези принципи, диспутите, дискусиите, свързани с тях, показват, че те имат жизненост и са изключително важни да може да има достатъчен достъп на уязвимите хора до хуманитарните услуги, до това да им се предоставя подобаваща помощ. При всички случаи това е много важно. Вие знаете това, особено в настоящия период на засилени проблеми от хуманитарно естество, когато са разселени повече хора, отколкото по време на цялата човешка история. Конфликтите са все по-сложни и все по-продължителни, природните бедствия са все по-разрушителни и все по-чести. Затова трябва да има и някакъв ориентир по какъв начин, с какви принципи, с какви последователни действия трябва да се реализира хуманитарната дейност.
Водещ: Казвате, че тези принципи са залегнали в редица резолюции на ООН, те са част от позицията и на стотици международни организации по света. Важно е обаче как тези принципи се възприемат днес от съвременното общество. Доколко според вас те са залегнали в ценностната ни система? Споменахте ценностите „безпристрастност", „неутралност". Променят ли се те в съвременния свят, разкъсван от конфликти, от бежанска криза, предвид страховете от радикален ислям.
Славита Джамбазова: Да, това е вече изключително сложният въпрос. Всъщност тези принципи са фундаментални, те са основополагащи и тяхната функция и роля е това, че изградени и кристализирали през годините, те наистина са много важни. Разбира се, съвременният свят във всички случаи ще поставя пред нас нови и нови предизвикателства, но фундаментът никога не се променя. Променя се начина, методологията на неговата реализация. И ето сега ще ви дам няколко признаци и няколко форми, чрез които примерно хуманността се реализира. Вие знаете за болестите, за проблемите в Либерия. Там нашите доброволци работят с общностите, за да проявят своя хуманизъм в посока на това да могат да погребат своите близки достойно, които са починали. Това е хуманност. Хуманност е и днес, когато толкова много хора бягат от своите места на рождение и от страните си да търсят по-безопасен живот далеч от там, от своите страни. Нашите доброволци предоставят помощ по миграционните пътища без никаква дискриминация. Това обаче не е валидно за всички структури на обществата. Затова ролята на Червения кръст е да създават възможност да се хуманизират обществата, да обръщат внимание и да предоставят своите доказателства, хуманитарни доказателства, че ние трябва да бъдем хора по отношение на уязвимите, че ние трябва да ги подкрепяме без да се влияем от такива признаци като раса, религия, като етнос и т.н.
Много е сложно и е много трудно в този момент, но ние трябва да запазим своите ориентири, своите жалони и да ги популяризираме подобаващо. Това всъщност е смисълът на настоящата годишнина – да показваме чрез колко много форми можем да проявим хуманизъм и как, по какъв начин това да се случва в сложните, тежки и понякога изключително тежки условия на тези, които трябва да дадат самата помощ. Разбира се, че е сложно. Ето в Сирия доброволците на Червения полумесец рискуват живота си. Те подпомагат нуждаещите се без да взимат никаква страна по взаимните конфликти и продължаващото насилие, спазвайки принципа на неутралност. Ето ви как принципите непрекъснато имат своето проявление и своята практическа стойност, практическа, дълбоко практическа стойност. Такава същност на тези принципи ние виждаме непрекъснато да бъде проявявана в различни конфликти. От времето на тяхното приемане досега те всъщност запазват своя фундаментален характер, като разбира се формите, методите, подходите, за да се реализират, са това, което се променя и което трябва да се адаптира към настоящите предизвикателства.
Водещ: Споменахте доброволчеството . Това е наистина една основна част от вашата дейност. Милиони навярно са доброволците на Червения кръст в световен мащаб, но колко са те у нас? Какъв процент от хората тук, в България, участват в доброволчески инициативи?
Славита Джамбазова: Доброволците по света на Червения кръст и Червения полумесец са 17 милиона. В България доброволците на Червения кръст, които са постоянни, които са неинцидентно придошли и по-късно си отишли, помагайки на хората, са 20 000 души. Общо взето в национален мащаб доброволците, които са постоянни, не са повече от 70 000 души. Това е относително малка цифра в сравнение с няколкомилионното население на страната. Независимо от това, ние тук говорим за дългосрочни доброволци, за доброволци от институционален характер. Същевременно обаче ние виждаме в този момент едно много важно явление, което трябва да се оцени подобаващо – това е т. нар. „спонтанно доброволчество", т.е. когато хората, без да са отдадени априори на мисията и каузите на една организация, по повод на някаква драма, трагедия, бедствие се включват да участват в процесите. Това нещо създава условия и предпоставки да се развива доброволчеството и да се разширява базата на доброволчеството. Един човек, когато окаже помощ, ако той наистина има афинитет към тоя проблем, ако има в душата си съпричастие, той по-късно, веднъж усетил удоволствието от това, че можеш да помогнеш на някой и се усетиш значим, ще го повтаря и ще го прави в много по-голяма степен.
Водещ: Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец отбелязва 50 години от официалното приемане на своите основни принципи. Кои са те и какво е значението на тази годишнина? Наш събеседник е д-р Славита Джамбазова, заместник-изпълнителен директор на Българския червен кръст (БЧК). Д-р Джамбазова, преди всичко кои са наистина основните принципи на Червения кръст и Червения полумесец и какво е значението на тази годишнина за вас?
Славита Джамбазова: За нас това е наистина паметна годишнина, защото преди 50 години са приети основополагащите принципи на хуманитарната дейност, на дейността, която изпълнява движението на Червеният кръст, изпълняват, разбира се, и много други неправителствени организации, институции. Това са принципи, които са изградени в рамките на 150-годишната хуманитарна дейност на международното ни движение. Те са принципи, които показват и дават посоката на смисленото поведение на подпомагане на пострадалите хора. Сега няколко думи да кажа и за основните принципи и кои са те.
Те са седем принципа. Първият принцип е може би най-всеобхватният. Това е целта, мисията на Червенокръсткото движение е принципът „хуманност". Вие знаете, че Червеният кръст е желанието на хората да се оказва помощ без дискриминация на ранените по бойните полета. Когато преди 172 години за първи път това се е случило, този принцип е създал възможността организациите чрез своите международни и национални структури да помагат, да предотвратяват и да облекчават човешките страдания и да закрилят живота и здравето, и да изискват уважение към човешката личност. Това е изключително важен принцип, принцип, който е основополагащ за нас, но той е принцип, който фактически е в основата на всички хуманитарни дейности по света. И в този смисъл, след като са приети тези принципи в резолюциите на ООН, държавите в своите ангажименти спазват принципа „хуманност" в дейността си подобаващо. Друг принцип е принципът на „безпристрастност", т.е. че Червеният кръст никога не проявява предпочитания по отношение на националност, раса, религия, социално положение или политически убеждения. Всъщност целта е да се подпомагат хората в зависимост от тяхното страдание, в зависимост от степента на страданието им и да се подпомагат най-вече тези, които са в най-голяма беда и които най-много се нуждаят от помощ. И вие виждате, че този принцип е изключително важен. Той дава възможност безпристрастно да служим на уязвимите и винаги да запазваме своя неутралитет и независимост. Всъщност този принцип „неутралност" е изключително важен. Той е уникален и всъщност е този принцип, който създава възможност ние да запазим доверието към всички и на всички към нас, да не взимаме участие във враждебни действия и никога да не влизаме в спорове от политически, расов, религиозен или философски характер. Този принцип е много важен, за да може да имаме достъп до уязвимите хора във всички места по света, във всички случаи, в които има нужда от подкрепа. Разбира се, когато реализираме своето безпристрастно служене на уязвимите, ние трябва да запазваме и своята независимост. Вярно е, че националните дружества подпомагат държавата в хуманитарната област като спазват обаче законите на страните, в които работят, но същевременно те трябва да отстояват своята автономност, за да могат да действат в съответствие с принципите на движението. Разбира се, за всички е ясно, че същността на хуманната дейност на Червения кръст, на Червения полумесец е принципът „доброволност". Червеният кръст оказва доброволна и безкористна помощ, т.е. неговите доброволци не изискват заплащане, те не искат възмездяване на безкористния труд, който полагат в полза на уязвимите. Друг много съществен такъв принцип е принципът „единство". На територията на една държава може да съществува само едно национално дружество, но то трябва да осъществява своята дейност на територията на цялата страна, да бъде достъпно за всички, независимо от етнос, религиозни убеждения, раса и т.н. И последният принцип, за който ще кажа, това е „универсалността", т.е. движението на Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец е световно движение, в което всички дружества са с равни права и взаимно се подпомагат. Тези всички принципи всъщност представляват и дават възможност да се идентифицира движението като изключително последователно движение, което спазва тези основополагащи принципи при реализацията на цялата си дейност.
Всъщност важното е в този момент тези принципи да ги осмисляме и да ги прилагаме в практиката. Затова сега, днес, на тази дата, 189 червенокръстки дружества отбелязват 50-та годишнината от приемане на основните принципи - това се случва на международна конференция във Виена. И най-същественото в случая е това, че обсъждането на тези принципи, диспутите, дискусиите, свързани с тях, показват, че те имат жизненост и са изключително важни да може да има достатъчен достъп на уязвимите хора до хуманитарните услуги, до това да им се предоставя подобаваща помощ. При всички случаи това е много важно. Вие знаете това, особено в настоящия период на засилени проблеми от хуманитарно естество, когато са разселени повече хора, отколкото по време на цялата човешка история. Конфликтите са все по-сложни и все по-продължителни, природните бедствия са все по-разрушителни и все по-чести. Затова трябва да има и някакъв ориентир по какъв начин, с какви принципи, с какви последователни действия трябва да се реализира хуманитарната дейност.
Водещ: Казвате, че тези принципи са залегнали в редица резолюции на ООН, те са част от позицията и на стотици международни организации по света. Важно е обаче как тези принципи се възприемат днес от съвременното общество. Доколко според вас те са залегнали в ценностната ни система? Споменахте ценностите „безпристрастност", „неутралност". Променят ли се те в съвременния свят, разкъсван от конфликти, от бежанска криза, предвид страховете от радикален ислям.
Славита Джамбазова: Да, това е вече изключително сложният въпрос. Всъщност тези принципи са фундаментални, те са основополагащи и тяхната функция и роля е това, че изградени и кристализирали през годините, те наистина са много важни. Разбира се, съвременният свят във всички случаи ще поставя пред нас нови и нови предизвикателства, но фундаментът никога не се променя. Променя се начина, методологията на неговата реализация. И ето сега ще ви дам няколко признаци и няколко форми, чрез които примерно хуманността се реализира. Вие знаете за болестите, за проблемите в Либерия. Там нашите доброволци работят с общностите, за да проявят своя хуманизъм в посока на това да могат да погребат своите близки достойно, които са починали. Това е хуманност. Хуманност е и днес, когато толкова много хора бягат от своите места на рождение и от страните си да търсят по-безопасен живот далеч от там, от своите страни. Нашите доброволци предоставят помощ по миграционните пътища без никаква дискриминация. Това обаче не е валидно за всички структури на обществата. Затова ролята на Червения кръст е да създават възможност да се хуманизират обществата, да обръщат внимание и да предоставят своите доказателства, хуманитарни доказателства, че ние трябва да бъдем хора по отношение на уязвимите, че ние трябва да ги подкрепяме без да се влияем от такива признаци като раса, религия, като етнос и т.н.
Много е сложно и е много трудно в този момент, но ние трябва да запазим своите ориентири, своите жалони и да ги популяризираме подобаващо. Това всъщност е смисълът на настоящата годишнина – да показваме чрез колко много форми можем да проявим хуманизъм и как, по какъв начин това да се случва в сложните, тежки и понякога изключително тежки условия на тези, които трябва да дадат самата помощ. Разбира се, че е сложно. Ето в Сирия доброволците на Червения полумесец рискуват живота си. Те подпомагат нуждаещите се без да взимат никаква страна по взаимните конфликти и продължаващото насилие, спазвайки принципа на неутралност. Ето ви как принципите непрекъснато имат своето проявление и своята практическа стойност, практическа, дълбоко практическа стойност. Такава същност на тези принципи ние виждаме непрекъснато да бъде проявявана в различни конфликти. От времето на тяхното приемане досега те всъщност запазват своя фундаментален характер, като разбира се формите, методите, подходите, за да се реализират, са това, което се променя и което трябва да се адаптира към настоящите предизвикателства.
Водещ: Споменахте доброволчеството . Това е наистина една основна част от вашата дейност. Милиони навярно са доброволците на Червения кръст в световен мащаб, но колко са те у нас? Какъв процент от хората тук, в България, участват в доброволчески инициативи?
Славита Джамбазова: Доброволците по света на Червения кръст и Червения полумесец са 17 милиона. В България доброволците на Червения кръст, които са постоянни, които са неинцидентно придошли и по-късно си отишли, помагайки на хората, са 20 000 души. Общо взето в национален мащаб доброволците, които са постоянни, не са повече от 70 000 души. Това е относително малка цифра в сравнение с няколкомилионното население на страната. Независимо от това, ние тук говорим за дългосрочни доброволци, за доброволци от институционален характер. Същевременно обаче ние виждаме в този момент едно много важно явление, което трябва да се оцени подобаващо – това е т. нар. „спонтанно доброволчество", т.е. когато хората, без да са отдадени априори на мисията и каузите на една организация, по повод на някаква драма, трагедия, бедствие се включват да участват в процесите. Това нещо създава условия и предпоставки да се развива доброволчеството и да се разширява базата на доброволчеството. Един човек, когато окаже помощ, ако той наистина има афинитет към тоя проблем, ако има в душата си съпричастие, той по-късно, веднъж усетил удоволствието от това, че можеш да помогнеш на някой и се усетиш значим, ще го повтаря и ще го прави в много по-голяма степен.
Автор: Албена Иванова
Източник: Информационна агенция ФОКУС , 08 октомври 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
БНР подписа споразумение с Националното сдружение на доброволците
Българското национално радио подписа меморандум за разбирателство с Националната асоциация на доброволците. В центъра на това
26 септември 2024 г.
Проведе се пресконференеция във връзка с инициативата „Академия за работа с доброволци“
На 24-ти септември 2024 г. в офиса на Асоциация „Голям брат, Голяма сестра – България“ се проведе пресконференция във връзка с
26 септември 2024 г.
Ново изследване на ИПИ: Потенциалът за иновации на икономическите центрове в България
Потенциалът за иновации на икономическите центрове в БългарияПЪЛЕН ТЕКСТ НА АНАЛИЗАНовото изследване на Институт за пазарна
