Форум BG КЛЮЧе се проведе в Пловдив. Наред е София

BG КЛЮЧе е малкото голямо събитие от поредицата КЛЮЧ, посветено на младите хора. Форум, който дава сцената на младите хора, на визионерите и каузьорите, на носителите на идеи и промяна.

На 31 октомври в Библиотеката под тепетата шестима много готини господа и дами споделиха своите идеи за страната, в която искат да живеят. Росица Кратункова, Кристина Сантана, Симеон Петров, Димитър Семков, Ангелина Илиева и Вяра Попова. Ентусиазирани,  млади, амбицирани и убедени в своите идеи. На пръв поглед идеите нямат много общо помежду си и обхващат много различни теми, но това, което ги обединява, е именно ключът, който всеки от тях държи като носител на промяната!

Росимного обича да говори. За митовете и стереотипите. За малцинствата и хората. За Столипиново и една невидима завеса, която ни пречи да видим хората зад нея. Хората със своите проблеми и начин на живот, но хора с потенциал и възможности. Да погледнем през завесата за личните истории и примери на Столипиново като най-голямото циганско гето в Европа, но и квартал с бизнес потенциал, в който няма нищо страшно. Възникват въпроси и е нормално. Интеграцията двустранен процес ли е? Къде и какво правят институциите в процеса? Как заедно да преодолеем тази невидима завеса, която ни пречи да общуваме като хора с хора, без разделение?

Крисини преведе през пъстро и цветно пътуване до Латинска Америка и непознати места на хиляди километри разстояние. Но всъщност пътуване към себе си, за да преодолеем предразсъдъците и стереотипите, които ни пречат да опознаем и открием другите шарени светове около нас! Дотолкова забелязваме първо различието, че забравяме колко много си приличаме. Защото сме хора с еднакви проблеми, независимо дали сме тук или там, с лични драми и купища въпроси, които всеки ден си задаваме. Въпреки различията ни като личности и като култури, приликите ни правят едно цяло,  и е по-добре да градим мостове, а не стени. Когато сме заедно, можем да намерим решение не само на своите, но и на общите проблеми помежду ни. Следващият път, когато срещнете непознат човек, не търсете различията помежду ви, а открийте приликите. За лютата чушка… с любов от Мексико!

Симое търсач на възможности. Дали са напълно изгубени и можем ли да си ги върнем след 12 години зависи от нас. Можем ли да се научим на социални умения и работа в екип в училище или е необходимо нещо друго? Нещо повече от формалното образование, нещо, което да го допълни и разшири. А именно гъвкаво, креативно и интерактивно неформално образование, за да направим първата стъпка към връщането на 12-те години изгубени възможности в училище. Няма три лесни стъпки! Защото пътят не спира. Няма и правилен път, но е нужен навигатор, който да води напред, , за да е сигурен в успешната реализация на рали състезателя, който хвърчи по пистата. Да, стават и грешки, но чрез тях се учим и се въвличаме в процеса. Защото никой не се мръщи, докато рисува с боички… на стената. Е, поне не, докато не го хванат мама и тате… или шефа.

Темата на Митко беше свързана с младежката емиграция и начините да задържим младите хора в България. За времето, в което Форум КЛЮЧе гостуваше на Пловдив, 7 млади хора вече емигрираха от България. Проблемите от младежката емиграция все повече се задълбочават, а няма единна държавна политика по въпроса, което влияе много отрицателно на развитието ни като народ и държава. Само с общи усилия можем да направим България привлекателна за младите хора, за да има живот и след Терминал 2.

Училището може ДА! изгражда личности и да създава лидери!  Какво е да си учител в България ни разказа Ани. Училището може, да… когато всеки поеме отговорност към процеса на образование. Когато се провокира нуждата от разбиране, ученето се случва. Провокира се интерес. Това е колективна отговорност. Човек трябва да е отговорен за обществото в което живее! ?Училището може да… Мотивиращите примери са именно тези хора, които срещаме всеки ден вкъщи, в класната стая, на улицата.

Какво правите, когато искате нещо много силно? Нямате търпение то да се случи, нали? А какво се случва, ако това желание е въпрос на живот и смърт? Вяра силно вярва, че всеки може и трябва да има правото да спаси човешки живот. Темата ? е свързана с улесняване на процедурата за заявяване на съгласие или несъгласие за трансплантация на органи при смърт. Уважено право на избор и един красноречив ясен отговор – да или не. Желание, което няма гаранция, че ще бъде уважено при сегашните условия, но Вяра иска да промени това!

Това са те, шест от 12 КЛЮЧета към промяната.

И ако е вярно, че по блещукащите искри в очите може да познаеш дали хората са усетили емоциите и посланията, които искаш да им предадеш, то в Библиотеката не ни трябваха крушки!

Искрите в очите казват достатъчно…

Събитието нямаше да бъде възможно без финансовата подкрепа на Програма за подкрепа на НПО в България, приятелите и съмишлениците ни от Фондация Дарик, готините Катра ФМ с най-яката музика, свежия екип на Медиакафе, Интеграл и Telus International.

На 14 ноември ще се срещнем отново в София още шест от 12 КЛЮЧета ще представят своите идеи в учебен театър на Софийски университет „Св. Климент Охридски". Елате и станете част от КЛЮЧе, за да отключим заедно едно по-добро бъдеще за България!