Комисар Тибор Наврачич: България предприема наистина смели реформи в образователната система
20 ноември 2015 г.
Европейският комисар по образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич беше на посещение в София миналата седмица, за да участва в образователен форум и да се срещне с граждани на ЕС. Той е еврокомисар от 1 ноември 2014 г. Като унгарски юрист и политик той заема министерски постове в няколко правителства – министър е на външните работи и търговия от юни до септември 2014 г., а преди това е бил министър на държавната администрация и правосъдието в периода 2010 – 2014 г. Член е на унгарския парламент от 2006 г. и лидер на Фидес – Унгарски граждански съюз в периода 2006 – 2010 г.
"Дневник" разговаря с Наврачич за насоки за започващата реформа у нас, както и за общите тенденции в образованието в Европейския съюз.
Миналата седмица излезе новият доклад на ЕК в рамките на стратегията "Европа 2020" за образованието. Кои са важните изводи?
- Общото заключение е оптимистично. Знаете, че стратегическите документи по "Европа 2020" имат няколко цели, две от тях са свързани с образованието - предотвратяването на ранното отпадане от училище и увеличаването на достъпа до висше образование. Страните-членки се справят отлично в тези две направления в сравнение с другите цели, така че съм оптимист.
Въпреки това има някои тревожни моменти като липсата на инвестиция в образование. Знам, че има голям натиск върху правителствата в ЕС да консолидират бюджетите си във всяка сфера, но се надявам, че ще открият преимуществата на това да инвестират в бъдещето чрез образованието. Трябва да направим повече за това да убедим управляващите да инвестират там.
През последните години някои страни в ЕС намалиха бюджетите си за образование. Къде според вас е проблемът - че не се инвестира достатъчно в образование или че средствата не се разходват правилно?
- И двете. Първо, разбира се, е ясно, че не инвестираме достатъчно. Но освен това няма и смисъл от големи инвестиции, да наливаме пари в сектора без реформа, без да сме го направили ефективна система. Винаги е много трудно да оценим ефикасността на една такава инвестиция специално в образованието, защото то е само средата на една дълготрайна инвестиция. Инвестираш сега в образованието, но резултатът се проявява след пет или десет години. Трудно е, затова съм доволен, че Европейският фонд за стратегически инвестиции отпуска 315 млрд. евро приоритетно за образование. Основната цел на този фонд е да подкрепя секторите с по-висок риск от средното. Мисля, че образованието е рисково именно заради по-дългите срокове на възвръщаемост на инвестицията.
Трябва да инвестираме повече в образование, да. Средният бюджет на ЕС за сектора в момента е 5.3% от БВП, докато например в бързо развиващите се икономики като Китай и други азиатски страни, Нова Зеландия, се отделят между 5.5% и 6.5% от БВП. Това означава, че наваксват и въпреки че ние за момента сме в лидерската позиция по ниво на образованието, започваме да губим преднината си. Трябва да инвестираме в образование, и то умно.
А каква реформа е необходима? България е в началото на голяма промяна в образователната система - кои трябва да са приоритетите в основата й?
- Аз съм в много комфортна политическа позиция, която ми забранява да коментирам всякакви реформи на национално ниво. Ролята ми като европейски комисар по образованието е да отговарям за сътрудничеството по образователните политики между страните-членки и да не се намесвам във вътрешните работи, но бих могъл да кажа, че сте на верния път.
България предприема наистина смели реформи в образователната система и ги приветствам, защото знам колко е трудно да започнеш реформа в тази сфера. Това е много чувствителна тема, защото касае децата ни и няма да знаем какви са резултатите до след няколко години.
Общата тенденция в Европа е реформата в професионалното обучение, заради проблема с разминаването между това което се преподава в училищата и уменията, които са необходими на младите хора на пазара на труда.
Ние искаме да обърнем внимание на този проблем на европейско ниво и подготвяме такъв документ, който ще бъде публикуван догодина и в който ще се изброяват необходимите умения за конкурентоспособност. Една част са технологичните умения, другата - социаллни. По отношение на технологичните умения - отново има обща тенденция да се следва моделът на Германия, Австрия, Холандия за професионално обучение - дуалната система, при която целта е да се даде практическо обучение на учениците възможно най-рано.
Какво е значението на автономността на училищата за успеха на реформата?
- Това зависи до голяма степен на структурата на цялата система. Има успешни примери и за централизация и за децентрализация на образованието.
В Швеция например имаше силно децентрализирана училищна мрежа. Общините отговаряха за училищата и определяха учебния план, съдържанието и т.н. Но там първо предприеха процес на централизиране, а сега мислят отново да децентрализират. В Унгария, където също имаше силна децентрализация, пропастта между приходите на различните общини стана толкова голяма, че това се отрази и на училищата. Богатите общини успяваха да осигурят високо качество на образование и възможности за децата, докато в по-бедните региони децата изоставаха. Затова решиха да централизират цялата образователна система, за да затворят ножицата. Така че наистина зависи от националните потребности и обществото.
Образованието играе голяма роля за социалното включване. Какво трябва да се направи, за да е по-ефективно?
- Това е може би най-голямото предизвикателство пред националните образователни системи. Можем да дадем много общия отговор, че образованието е платформата, в която учителите могат да екипират учениците с необходимите социални и меки умения, ценности за демократичен живот, мирно съжителство и толерантност, както и техническите умения. Въпреки това има някои специални предизвикателства.
Най-важно за западните европейски държави в момента е да възпитат умение за общуване с мюсюлманските деца, с децата от различни религии. Тук в Централна и Източна Европа се сблъскваме с предизвикателството за интегриране на ромските деца. И докато расте необходимостта от междуетническа и междурелигиозна комуникация, за интегрирането на различните групи са необходими много различни подходи. В нашите региони, за интегрирането на децата от ромския етнос, които обикновено идват от много бедни семейства и родители, които от поколения не работят, това е много сложна задача и трябва да намерим комплексно и елегантно решение.
Какви мерки са необходими, за да се свали дела на изпадащите от училище под 10%, както е заложено в "Европа 2020"?
- На първо място, ще отбележа, че сме на верния път. Европейският съюз като цяло се приближава към целта. Година след година има спад на отпадащите и засилваща се подкрепа за групите в риск от отпадане. Оптимисти сме, че до 2020 г. ще достигнем целта от под 10%.
Това, което всяка страна-членка трябва да предприеме е да локализира индивидуалните си нужди и проблеми. Но има и обща основа - потребността да направим образованието по-гъвкаво. Това означава, че трябва да се справяме с образователните проблеми като проблеми на училищата или на детските градини или на университетите, но има тенденция на засилване на неформалното и информалното образование за тези, които напускат училище по-рано.
Поставяме акцент върху значението на неформалното образование за децата, които отпадат от училище, заради специфични социални или личностни обстоятелства. Можем да организираме за тях други форми на обучение, извън училищата, които да ги привлекат обратно вътре. Това е необходимо, защото има силна пряка връзка между образованието и реализацията на пазара на труда. Колкото по-образовани са младите хора, толкова по-големи са им шансовете за добра работа.
Така че всяка страна-членка трябва да намери най-доброто решение, но общата насока е да работи за развиването на гъвкави решения в неформалното обучение.
"Дневник" разговаря с Наврачич за насоки за започващата реформа у нас, както и за общите тенденции в образованието в Европейския съюз.
Миналата седмица излезе новият доклад на ЕК в рамките на стратегията "Европа 2020" за образованието. Кои са важните изводи?
- Общото заключение е оптимистично. Знаете, че стратегическите документи по "Европа 2020" имат няколко цели, две от тях са свързани с образованието - предотвратяването на ранното отпадане от училище и увеличаването на достъпа до висше образование. Страните-членки се справят отлично в тези две направления в сравнение с другите цели, така че съм оптимист.
Въпреки това има някои тревожни моменти като липсата на инвестиция в образование. Знам, че има голям натиск върху правителствата в ЕС да консолидират бюджетите си във всяка сфера, но се надявам, че ще открият преимуществата на това да инвестират в бъдещето чрез образованието. Трябва да направим повече за това да убедим управляващите да инвестират там.
През последните години някои страни в ЕС намалиха бюджетите си за образование. Къде според вас е проблемът - че не се инвестира достатъчно в образование или че средствата не се разходват правилно?
- И двете. Първо, разбира се, е ясно, че не инвестираме достатъчно. Но освен това няма и смисъл от големи инвестиции, да наливаме пари в сектора без реформа, без да сме го направили ефективна система. Винаги е много трудно да оценим ефикасността на една такава инвестиция специално в образованието, защото то е само средата на една дълготрайна инвестиция. Инвестираш сега в образованието, но резултатът се проявява след пет или десет години. Трудно е, затова съм доволен, че Европейският фонд за стратегически инвестиции отпуска 315 млрд. евро приоритетно за образование. Основната цел на този фонд е да подкрепя секторите с по-висок риск от средното. Мисля, че образованието е рисково именно заради по-дългите срокове на възвръщаемост на инвестицията.
Трябва да инвестираме повече в образование, да. Средният бюджет на ЕС за сектора в момента е 5.3% от БВП, докато например в бързо развиващите се икономики като Китай и други азиатски страни, Нова Зеландия, се отделят между 5.5% и 6.5% от БВП. Това означава, че наваксват и въпреки че ние за момента сме в лидерската позиция по ниво на образованието, започваме да губим преднината си. Трябва да инвестираме в образование, и то умно.
А каква реформа е необходима? България е в началото на голяма промяна в образователната система - кои трябва да са приоритетите в основата й?
- Аз съм в много комфортна политическа позиция, която ми забранява да коментирам всякакви реформи на национално ниво. Ролята ми като европейски комисар по образованието е да отговарям за сътрудничеството по образователните политики между страните-членки и да не се намесвам във вътрешните работи, но бих могъл да кажа, че сте на верния път.
България предприема наистина смели реформи в образователната система и ги приветствам, защото знам колко е трудно да започнеш реформа в тази сфера. Това е много чувствителна тема, защото касае децата ни и няма да знаем какви са резултатите до след няколко години.
Общата тенденция в Европа е реформата в професионалното обучение, заради проблема с разминаването между това което се преподава в училищата и уменията, които са необходими на младите хора на пазара на труда.
Ние искаме да обърнем внимание на този проблем на европейско ниво и подготвяме такъв документ, който ще бъде публикуван догодина и в който ще се изброяват необходимите умения за конкурентоспособност. Една част са технологичните умения, другата - социаллни. По отношение на технологичните умения - отново има обща тенденция да се следва моделът на Германия, Австрия, Холандия за професионално обучение - дуалната система, при която целта е да се даде практическо обучение на учениците възможно най-рано.
Какво е значението на автономността на училищата за успеха на реформата?
- Това зависи до голяма степен на структурата на цялата система. Има успешни примери и за централизация и за децентрализация на образованието.
В Швеция например имаше силно децентрализирана училищна мрежа. Общините отговаряха за училищата и определяха учебния план, съдържанието и т.н. Но там първо предприеха процес на централизиране, а сега мислят отново да децентрализират. В Унгария, където също имаше силна децентрализация, пропастта между приходите на различните общини стана толкова голяма, че това се отрази и на училищата. Богатите общини успяваха да осигурят високо качество на образование и възможности за децата, докато в по-бедните региони децата изоставаха. Затова решиха да централизират цялата образователна система, за да затворят ножицата. Така че наистина зависи от националните потребности и обществото.
Образованието играе голяма роля за социалното включване. Какво трябва да се направи, за да е по-ефективно?
- Това е може би най-голямото предизвикателство пред националните образователни системи. Можем да дадем много общия отговор, че образованието е платформата, в която учителите могат да екипират учениците с необходимите социални и меки умения, ценности за демократичен живот, мирно съжителство и толерантност, както и техническите умения. Въпреки това има някои специални предизвикателства.
Най-важно за западните европейски държави в момента е да възпитат умение за общуване с мюсюлманските деца, с децата от различни религии. Тук в Централна и Източна Европа се сблъскваме с предизвикателството за интегриране на ромските деца. И докато расте необходимостта от междуетническа и междурелигиозна комуникация, за интегрирането на различните групи са необходими много различни подходи. В нашите региони, за интегрирането на децата от ромския етнос, които обикновено идват от много бедни семейства и родители, които от поколения не работят, това е много сложна задача и трябва да намерим комплексно и елегантно решение.
Какви мерки са необходими, за да се свали дела на изпадащите от училище под 10%, както е заложено в "Европа 2020"?
- На първо място, ще отбележа, че сме на верния път. Европейският съюз като цяло се приближава към целта. Година след година има спад на отпадащите и засилваща се подкрепа за групите в риск от отпадане. Оптимисти сме, че до 2020 г. ще достигнем целта от под 10%.
Това, което всяка страна-членка трябва да предприеме е да локализира индивидуалните си нужди и проблеми. Но има и обща основа - потребността да направим образованието по-гъвкаво. Това означава, че трябва да се справяме с образователните проблеми като проблеми на училищата или на детските градини или на университетите, но има тенденция на засилване на неформалното и информалното образование за тези, които напускат училище по-рано.
Поставяме акцент върху значението на неформалното образование за децата, които отпадат от училище, заради специфични социални или личностни обстоятелства. Можем да организираме за тях други форми на обучение, извън училищата, които да ги привлекат обратно вътре. Това е необходимо, защото има силна пряка връзка между образованието и реализацията на пазара на труда. Колкото по-образовани са младите хора, толкова по-големи са им шансовете за добра работа.
Така че всяка страна-членка трябва да намери най-доброто решение, но общата насока е да работи за развиването на гъвкави решения в неформалното обучение.
Автор: Ангелина Генова
Източник: Дневник , 20 ноември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
26 септември 2024 г.
Учители използват изкуствен интелект като дигитален асистент
Над 1000 преподаватели са част от дигитална академияДигиталните технологии се развиват динамично, което предлага редица
24 септември 2024 г.
Иновативната платформа Profesii.info подпомага кариерното ориентиране на ученици и младежи
Profesii.info е безплатна платформа за кариерно ориентиране на ученици и млади хора, създадена от Фондация на бизнеса за
24 септември 2024 г.
Конкурс за участие в тиймбилдинги за гимназисти 2024/2025 г.
Сдружение за споделено учене ЕЛА обявява конкурс за подбор на класове от 8-и до 12-и клас за участие в безплатни тиймбилдинги,
