Едва седем от общо 20 дейности по Стратегията за подкрепа на развитието на НПО са започнати, нито една не е завършена
23 ноември 2015 г.
Eдва седем от общо 20 дейности, заложени в Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации 2012-2015 г., са започнати, като нито една не е завършена.
Това сочи прегледа на изпълнението на Стратегията, представен по време на конференцията „Партньорство в стратегии и действие: гражданските организации и държавата". Събитието се организира от Български център за нестопанско право, фондация ПАЦЕП, Форум Гражданско участие, Национална мрежа за децата, Български дарителски форум.
Прегледът е направен след провеждането на мащабна он-лайн анкета, фокус група и интервюта с представители на граждански организации.
Резултатите от изследването показаха няколко групи проблеми според различните нужди на организациите:
1. Информираност сред НПО и публичната администрация
Резултатите от анкетата сочат, че публичността на Стратегията остава относително слаба, като информацията за нея идва основно по линия на гражданските организации. Над половината анкетирани НПО са се информирали за Стратегията от Информационния портал за НПО в България (http://ngobg.info) и сайта на БЦНП (http://bcnl.org), а за 20% източник на информация са били различни конференции, форуми и работни групи. Едва 5% са научили за Стратегията от Портала за обществени консултации (http://www.strategy.bg).
2. Адекватност спрямо нуждите
Близо 70% от анкетираните граждански организации смятат, че финансирането за неправителствения сектор не е достатъчно, а 35% от тях отчитат нежелание от страна на публичната администрация да се включва в партньорски проекти. 34% от анкетираните организации твърдят, че за тях основните източници на финансиране са недостъпни.
3. Напредък в изпълнението на Стратегията
Едва седем от общо 20 дейности по Стратегията са стартирали през последните три години. Изпълнението на нито една от тях обаче не е завършено. В това число влизат две ключови дейности: създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към министър-председателя и създаването на Фонд за финансиране на проекти на граждански организации на конкурсен принцип.
Сред факторите, които възпрепятстват развитието на Стратегията, изследването сочи политическата нестабилност през последните три години, неясната отговорност за някои от мерките и дейностите (общо отговорните институции са девет, като понякога една дейност има повече от една отговорна институция), отсъствие на координиращ и наблюдаващ орган и липса на бюджет.
Прегледът на Стратегията отчита и приноса й за постигането на напредък в определени области:
• Държавата ясно декларира, че признава ролята на гражданските организации за развитието на обществото и пое твърд ангажимент да подпомага неправителствения сектор;
• Наличието на Стратегията се превърна в ключов аргумент на гражданските организации при работата им с администрацията по различни въпроси.
Стратегията е постигнала и някои съвсем конкретни резултати:
• Подготовката на проект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който в момента предстои да се гледа на второ четене от Народното събрание;
• Включване на гражданското участие в Оперативна програма „Добро управление", както и отпускане на 10 млн. eвро за проекти на НПО;
• Поемане на ангажимент за по-активно взаимодействие с гражданските организации и администрацията, заложен във втория план за действие на България по инициативата "Партньорство за открито управление".;
• Подготовка и приемане на Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2015-2020, където са предвидени мерки, пряко засягащи ЗЮЛНЦ.
Сред основните препоръки, които отправят гражданските организации за следващия етап, са:
• Определяне на координиращ и мониториращ орган, който да има достатъчен административен потенциал, за да контактува с институциите и да осъществява пълноценен мониторинг.
• Прецизиране на броя на отговорните за отделните дейности в Стратегията институции, като за всяка дейност отговоря само по едно ведомство.
• Организиране на кампания за запознаване на държавните институции със същността и съдържанието на Стратегията.
• Отделяне на бюджет, който да осигури нормалното й изпълнение;
• Нов, петгодишен план за изпълнение на Стратегията, който да надвишава времетраенето на един мандат на правителството.
В рамките на конференцията бяха направени предложения за актуализиран план на действие, който запазва съществуващите, но обединява четири двойки дейности поради тяхното сходство.
Предложено беше включването на две нови дейности, свързани с формирането на Съвет за развитие на гражданското общество и с решаването на проблема с третирането на нестопанските дейности на НПО като обект на правилата за минимална помощ (de minimus).
Това сочи прегледа на изпълнението на Стратегията, представен по време на конференцията „Партньорство в стратегии и действие: гражданските организации и държавата". Събитието се организира от Български център за нестопанско право, фондация ПАЦЕП, Форум Гражданско участие, Национална мрежа за децата, Български дарителски форум.
Прегледът е направен след провеждането на мащабна он-лайн анкета, фокус група и интервюта с представители на граждански организации.
Резултатите от изследването показаха няколко групи проблеми според различните нужди на организациите:
1. Информираност сред НПО и публичната администрация
Резултатите от анкетата сочат, че публичността на Стратегията остава относително слаба, като информацията за нея идва основно по линия на гражданските организации. Над половината анкетирани НПО са се информирали за Стратегията от Информационния портал за НПО в България (http://ngobg.info) и сайта на БЦНП (http://bcnl.org), а за 20% източник на информация са били различни конференции, форуми и работни групи. Едва 5% са научили за Стратегията от Портала за обществени консултации (http://www.strategy.bg).
2. Адекватност спрямо нуждите
Близо 70% от анкетираните граждански организации смятат, че финансирането за неправителствения сектор не е достатъчно, а 35% от тях отчитат нежелание от страна на публичната администрация да се включва в партньорски проекти. 34% от анкетираните организации твърдят, че за тях основните източници на финансиране са недостъпни.
3. Напредък в изпълнението на Стратегията
Едва седем от общо 20 дейности по Стратегията са стартирали през последните три години. Изпълнението на нито една от тях обаче не е завършено. В това число влизат две ключови дейности: създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към министър-председателя и създаването на Фонд за финансиране на проекти на граждански организации на конкурсен принцип.
Сред факторите, които възпрепятстват развитието на Стратегията, изследването сочи политическата нестабилност през последните три години, неясната отговорност за някои от мерките и дейностите (общо отговорните институции са девет, като понякога една дейност има повече от една отговорна институция), отсъствие на координиращ и наблюдаващ орган и липса на бюджет.
Прегледът на Стратегията отчита и приноса й за постигането на напредък в определени области:
• Държавата ясно декларира, че признава ролята на гражданските организации за развитието на обществото и пое твърд ангажимент да подпомага неправителствения сектор;
• Наличието на Стратегията се превърна в ключов аргумент на гражданските организации при работата им с администрацията по различни въпроси.
Стратегията е постигнала и някои съвсем конкретни резултати:
• Подготовката на проект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който в момента предстои да се гледа на второ четене от Народното събрание;
• Включване на гражданското участие в Оперативна програма „Добро управление", както и отпускане на 10 млн. eвро за проекти на НПО;
• Поемане на ангажимент за по-активно взаимодействие с гражданските организации и администрацията, заложен във втория план за действие на България по инициативата "Партньорство за открито управление".;
• Подготовка и приемане на Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2015-2020, където са предвидени мерки, пряко засягащи ЗЮЛНЦ.
Сред основните препоръки, които отправят гражданските организации за следващия етап, са:
• Определяне на координиращ и мониториращ орган, който да има достатъчен административен потенциал, за да контактува с институциите и да осъществява пълноценен мониторинг.
• Прецизиране на броя на отговорните за отделните дейности в Стратегията институции, като за всяка дейност отговоря само по едно ведомство.
• Организиране на кампания за запознаване на държавните институции със същността и съдържанието на Стратегията.
• Отделяне на бюджет, който да осигури нормалното й изпълнение;
• Нов, петгодишен план за изпълнение на Стратегията, който да надвишава времетраенето на един мандат на правителството.
В рамките на конференцията бяха направени предложения за актуализиран план на действие, който запазва съществуващите, но обединява четири двойки дейности поради тяхното сходство.
Предложено беше включването на две нови дейности, свързани с формирането на Съвет за развитие на гражданското общество и с решаването на проблема с третирането на нестопанските дейности на НПО като обект на правилата за минимална помощ (de minimus).
Автор: Яна Събева, Български център за нестопанско право
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
