Оценка на изпълнението на Стратегията за подкрепа развитието на НПО – 3 години по-късно и нито една от дейностите не е завършена

Eдва седем от общо 20 дейности, заложени в Стратегията на държавата за подкрепа на развитието на гражданските организации 2012-2015 г., са започнати, като нито една не е завършена.

Това сочи прегледа на изпълнението на Стратегията, представен по време на конференцията „Партньорство в стратегии и действие: гражданските организации и държавата". Събитието се организира от Български център за нестопанско право, фондация ПАЦЕП, Форум Гражданско участие, Национална мрежа за децата, Български дарителски форум и имаше за цел да конкретизира препоръки във всяка една област на Стратегията, които да бъдат отправени към държавните институции.

Прегледът е направен след провеждането на онлайн анкета, фокус група и интервюта с представители на граждански организации, както и преглед на ключови стратегически документи и проекти на закони, разработвани и приемани от държавните институции в рамките на обхванатия период.
 
Резултатите от изследването показаха няколко групи проблеми според различните нужди на организациите:

1.  Информираност сред НПО и публичната администрация
Резултатите от анкетата сочат, че публичността на Стратегията остава относително слаба, като информацията за нея идва основно по линия на гражданските организации. Над половината анкетирани НПО са се информирали за Стратегията от Информационния портал за НПО в България (http://ngobg.info) и сайта на БЦНП (http://bcnl.org), а за 20% източник на информация са били различни конференции, форуми и работни групи. Едва 5% са научили за Стратегията от Портала за обществени консултации (http://www.strategy.bg).

2.  Адекватност спрямо нуждите
Близо 70% от анкетираните граждански организации смятат, че финансирането за неправителствения сектор не е достатъчно, а 35% от тях отчитат нежелание от страна на публичната администрация да се включва в партньорски проекти. 34% от анкетираните организации твърдят, че за тях основните източници на финансиране са недостъпни.

3.  Напредък в изпълнението на Стратегията
Едва седем от общо 20 дейности по Стратегията са стартирали през последните три години. Изпълнението на нито една от тях обаче не е завършено. В това число влизат две ключови дейности: създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към министър-председателя и създаването на Фонд за финансиране на проекти на граждански организации на конкурсен принцип.

Сред факторите, които възпрепятстват развитието на Стратегията, изследването сочи политическата нестабилност през последните три години, неясната отговорност за някои от мерките и дейностите (общо отговорните институции са девет, като понякога една дейност има повече от една отговорна институция), отсъствие на координиращ и наблюдаващ орган и липса на бюджет.

Прегледът на Стратегията отчита и приноса й за постигането на напредък в определени области:

• Държавата ясно декларира, че признава ролята на гражданските организации за развитието на обществото и пое твърд ангажимент да подпомага неправителствения сектор;
• Наличието на Стратегията се превърна в допълнителен аргумент на гражданските организации при работата им с администрацията по различни въпроси.

Стратегията е постигнала и някои съвсем конкретни резултати:

• Подготовката на проект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който в момента предстои да се гледа на второ четене от Народното събрание;
• Включване на гражданското участие в Оперативна програма „Добро управление", както и отпускане на 10 млн. eвро за проекти на НПО;
• Поемане на ангажимент за по-активно взаимодействие с гражданските организации и администрацията, заложен във втория план за действие на България по инициативата "Партньорство за открито управление".;
• Подготовка и приемане на Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на държавната администрация 2015-2020, където са предвидени създаването на механизъм за финансиране на НПО и прехвърляне на регистрацията им от съда в Агенция по вписванията.
  

Сред основните препоръки, около които се обединиха гражданските организации са:

• Определяне на координиращ и мониториращ орган, който да има достатъчен административен потенциал, за да контактува с институциите и да осъществява пълноценен мониторинг. Като такъв се посочва министър-председателя или определен от него ресорен заместник министър – председател.
• Прецизиране на броя на отговорните за отделните дейности в Стратегията институции, като за всяка дейност отговоря само по едно ведомство.
• Организиране на кампания за запознаване на държавните институции със същността и съдържанието на Стратегията.
• Отделяне на бюджет, който да осигури нормалното й изпълнение;
• Нов, петгодишен план за изпълнение на Стратегията, който да надвишава времетраенето на един мандат на правителството.
  

В рамките на конференцията бяха направени предложения и към новия план на действие към Стратегията. Той включва съществуващите основни дейности и нови, а именно:

• формирането на Съвет за развитие на гражданското общество към министър–председателя или определеният от него ресорен заместник министър-председател;
• решаването на проблема с третирането на нестопанските дейности на НПО като обект на правилата за минимална помощ (de minimus);
• извършване на анализ на алтернативни възможности за финансиране на НПО като процентен механизъм, корпоративна социална отговорност и т .н.  
  

Следващите стъпки, които гражданските организации се съгласиха да бъдат предприети във връзка с мерките по Стратегията са:

• Подкрепа и популяризиране на петицията за закона за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ, който се разглежда в Парламента и включването на регламентацията на Съвет за развитие на гражданското общество и на Фонд за подкрепа на граждански инициативи в текста;
• Настояване пред народните представители по места да подкрепят предложенията за Фонд и Съвет, когато те бъдат  включени в обсъжданията в Парламента;
• Организациите, участващи в комитетите за наблюдение по оперативните програми да обърнат особено внимание върху неправилното прилагане на правилата за минималните помощи спрямо проекти на НПО, когато те са в рамките на нестопанската им дейност;   
• Предложенията за актуализиран план за действие към Стратегията да бъдат представени на компетентните държавни институции.
  

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

сподели:  FacebookTwetter

Сходни публикации

Не трябва да мълчим, трябва да бъдем обединени

Българският и международен бизнес и гражданско общество заедно за по-добра среда10 български и международни работодателски и

„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска

„Дела и демокрация": Разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със съдия Владислава Цариградска Владислава Цариградска е

35 граждански активисти за детските права с почетни отличия от премиера Димитър Главчев за принос към благосъстоянието на децата и семействата у нас

Грамотите бяха връчени по повод 35 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на дететоДнес, 20 ноември, се