Млади и опитни биолози изградиха нов дом за птиците на София

Студенти и преподаватели от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" създадоха градина-музей, която с много грижи и усилия се превърна в дом за растения, безгръбначни животни и птици. Техният проект „Скорец на прага" популяризира лесните стъпки за увеличаването на биоразнообразието в градските зелени пространства и популяризирането на ефективните практики при опазването му.

Целта на проекта е да превърне зелените площи около Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" в пространство, което съчетава благоприятни условия както за запазването на биоразнообразието в района, така и за развитието и утвърждаването на биологичното и природозащитно обучение на учениците, студентите и гражданите на София. Организаторите на „Скорец на прага" искат да фокусират общественото внимание върху необходимостта от специфични грижи за опазването на биоразнообразието в градска среда като акцентират върху проблемите, свързани с непрекъснатото унищожение на зелените площи в градовете и бързата загуба на видовете заради заличаването на местообитанията им. Така с унищожението на дървета и храсти, от София изчезват и косовете, червеногръдките, таралежите, прилепите и много други животни, твърдят биолозите. Хората масово не забелязват тези процеси, а те са пряко свързани и с качеството им на живот.

За целите на „Скорец на прага" доброволци сред студентите и преподавателите от Биологическия факултет се захванаха да развият част от зелените пространства пред сградата като обогатят растителността наоколо, а с нея и разнообразието от животни. За тях бе важно трансформацията да се случи точно в двора на факултета, в който се обучават бъдещите биолози – хората, призвани да полагат компетентни грижи за опазването на природата. Идеята за начинанието бе радушно приета както от деканското ръководство на факултета, така и от експерта по екология от Община „Лозенец", на чиято територия се намира учебното заведение.

По време на проекта доброволците засадиха нови видове треви и храсти, подходящи за условията в района. Част от тях бяха оформени в жив плет, а друга – в алпинеум. Така бяха осигурени подходящи местообитания за укритие и хранене на косове, червеногръдки, черешарки и орехчета, а студентите нагледно изучаваха птиците и с помощта на преподавателите си популяризираха местните растителни видове, подходящи за аранжиране на зелени пространства и алтернатива на декоративните растения. За залесяването младите и по-опитни биолози организираха и кратки експедиции в околностите на София, за да пренесат незащитени растения в проектната територия. В градината бяха поставени къщички за гнездящи птици и прилепи и се подпомогна размножаването на големия и синия синигер, полското врабче, скореца и ръждивия вечерник. Изградени бяха и хранилки за зимуващи птици като планинската и обикновена чинка, черешарката и горската зидарка. Хранилките позволяват наблюдението на птиците отблизо за учебните цели на студенти и ученици, но са и чудесно средство за популяризирането на хуманна дейност, която освен полезна за птиците, е и прекрасна алтернатива за свободното време на младежите. По проекта бяха създадени и т. нар. „хотели" за безгръбначни животни, които осигуряват дом за мокрици, полутвърдокрили бръмбари и други видове.

В зеленото пространство има информационни табели с рисунки, които образоват всеки любопитен минувач. Така се увеличава възможността повече хора да се запознаят с практиките за подпомагане на видовото разнообразие в градска среда и да ги пренесат на други подходящи терени. В „живия" музей на Биологическия факултет се организират посещения на малки групи от ученици и студенти. За младежите е създаден специален образователен маршрут, за да наблюдават животните и растенията и да дискутират на открито как да се грижат за биоразнообразието около домовете си. В допълнение студенти и преподаватели създадоха система за събирането на дъждовна вода и използването й за поливане на растенията. Следващата стъпка пред биолозите е да изградят изкуствен водоем в градината, за да увеличат още повече видовото разнообразие.

Проектът „Скорец на прага" е реализиран с доброволния труд на участниците в клуб „Скорец", преподаватели-консултанти по отделните теми, както и от поддръжници извън Биологическия факултет. Клубът активно набира средства за бъдещото разширяване на дейността си и за поддръжката на вече съграденото. От резултатите по „Скорец на прага" се възползват студентите от Биологическия факултет, преминаващи постоянно през зелените пространства, както и техните колеги от други факултети – по Химия и фармация, Медицинския, Физическия, Геолого-географския. Пряка полза има и за всички посетители на Биологическия факултет, сред които десетки граждани, преминаващи ежедневно през градините, и около 80 ученици, които имат занятия в сградата.

„Скорец на прага" популяризира образователните и природозащитните ценности, а посланията му достигнат до широки кръгове от хора благодарение на социалните мрежи, където стъпките по реализацията му са подробно отразени. „Вярваме, че понякога простички на вид идеи могат да донесат многостранна полза както за хората, така и за природата", твърдят биолозите. Според тях идеите на проекта им са насочени към възстановяването на изчезващите връзки между съвременните хора и природата. Много от проектните дейности са прекрасни алтернативи за интересни занимания на младите хора. Не на последно място инициативата има позитивен ефект върху студентската общност в Биологическия факултет, доброволческия дух и ентусиазма за природозащитни действия. Живата градина-музей е отворена за всички. Така максимален брой посетители без ограничения се запознават с важността на природозащитата и образованието.

Проектът „Скорец на прага" се реализира с финансов ресурс от тазгодишното издание на конкурса „Направи си сам", след като през март се нареди сред победителите. Конкурсът за малки зелени идеи „Направи си сам" предостави микрогрантове на 24 зелени инициативи в цялата страна. „Направи си сам" подпомага гражданските зелени проекти и се организира от екологично сдружение „За Земята".