Популяризиране на усилията на НПО за предоставяне на възможност хората с увреждания да имат равен шанс на изразяване и водене на достоен начин на живот

01 декември 2015 г.

На 24.11.2015 г. Фондация ЦЕНТЪР МИНЕРВА проведе кръгла маса, която се организира в рамките на „Проект за бъдеще", финансиран по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ 2009-2014.

На кръглата маса бяха представени резултатите от проекта и малък справочник за хора с интелектуални затруднения и с психично-здравни проблеми, изработен на базата на обучението на екипа на фондацията в правозащитна компетентност.

Целта на кръглата маса беше популяризирането и активното включване на фондация ЦЕНТЪР МИНЕРВА в усилията, полагани от няколко години от различни НПО за предоставяне възможност на хора с интелектуални затруднения и с психично-здравни проблеми за равен шанс на изразяване и водене на достоен начин на живот, и изграждане на партньорска мрежа от сродни НПО в полагането на тези усилия.

Официален гост-лектор беше г-жа Надя Шабани, програмен директор в Български център за нестопанско право /БЦНП/, която представи Проекта на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа, включващ защитата на хора с интелектуални затруднения и с психично-здравни проблеми от злоупотреби и манипулация и въвеждането на подкрепено вземане на решения.

Г-жа Шабани отбеляза, че мярката, която се прилага към настоящия момент в България за „защита" на интересите на лицата с увреждане е запрещението. То е инструмент в правните системи от 2000 години и предполага схващането, че само „разумният" човек може да взима решения. За така наречения „различен" в това отношение – друг взима решенията. Запрещението е правно средство в България от 1949 г. и е непроменено до днес. Не е променян текста по чл.5 от Закона за лицата и семействата /ЗЛС/, влязъл в сила от 10.09.1949 г. където има две степени на запрещение – попечителство и настойничество. Текстът на чл. 5 касае невъзможността за упражняване на граждански права – човека с увреждане не може да прави сделки / да решава какво да прави с парите си/, не може да решава къде да живее, как да се лекува, не може да сключва брак и т.н.

През 2006 година ООН приема Конвенция за правата на хората с увреждания. Конвенцията е ратифицирана от Европейския парламент в края на 2012 година, а България е страна по нея от януари 2012 и от април 2012 г. тя влиза в сила.

Приносът на Конвенцията за правния статус на хората с увреждания е концентриран в нейния член 12 във връзка с принципите й за зачитане на вътрешно присъщото достойнство и самостоятелността, включително свободата на личен избор и независимостта, и забраната за дискриминация. „Чл. 12 от КПХУ е ценностна промяна - подчерта г-жа Шабани – правоспособност и дееспособност са две неделими понятия и наличието на определени дефиниции са основание за подкрепа, а не ограничения. Хората с увреждания могат самостоятелно да упражняват правата си, а в определени моменти имат право на подкрепа"

Какво се случва в България? През 2012г. работна група от няколко НПО оформя концепция за промяна на правната система. Работната група прави социален експеримент – пилотен проект. Включени са 40 човека - 20 с интелектуални затруднения и 20 с психични проблеми. Започват да се предлагат друг вид решения и мерки за подкрепа на човека да вземе правни решения. Цялата концепция е базирана на четири необорими презумпции:

·Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, има желания, предпочитания и воля;

·Желанията, предпочитанията и волята винаги трябва да бъдат признавани и зачитани, независимо от проблемите в комуникацията;

·Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, е способен да изгради връзки на доверие с друг човек;

·Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, в определен момент има нужда от подкрепа при вземане на решения и я получава от хората, на които се доверява.

Въвежда се понятието „разумни улеснения" – усилия от трета страна, за да стане достъпна комуникацията.

След три години работната група произвежда законопроект – проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Той засяга възможността за упражняване на права от физически лица и предоставяне на подкрепа в случай на нужда. Предвидена е и защитна ситуация в момент на риск и условията, при които се стига до нея. „Това е, когато съществува риск за живота и здравето на човека или сериозно да се увреди, или предпазните мерки не са сработили" – подчертава г-жа Шабани. На ниво община е предвиден да се сформира индивидуален съвет, който да включва: лекуващ лекар, социален работник, близки, роднини, които да могат да предлагат определени решения, но крайното решение се взима от съда. Крайния срок, в който съдът трябва да вземе решението е до шест месеца. Всяка една от мерките е в рамките на двугодишен срок, след което процедурата се преминава отново. Този законопроект дава шанс на много хора да се справят по един достоен начин и да бъдат защитени техните права. „Правителствената декларация е тип антикризисна карта – поясни г-жа Шабани - съдът се интересува от онази част, в която пише за взимане на решение по отношение на сделка, лечение, решение къде да живее. Ако съдът го включи – трябва да има информация, че човекът е в криза /по мнение на експерт/ и последващи документи и пълномощни не се взимат под внимание".

Необходимо е човекът със затруднения да посещава социална услуга в общността. „Този закон, обаче, не може да реши проблема за достъпа до социални услуги – коментира г-жа Шабани.- Новият закон ще предизвика развитие на социалната услуга като цяло. Идеята е кръстосване на дисциплините. В случая – правна със социална. Съдът не може сам. Трябва да се развие и социалната услуга. Програма „Следваща стъпка"е комбинация от социална и правна подкрепа за взимане на решения".

На кръглата маса възникнаха въпроси около юридическата стойност на подписа и специалиста, който удостоверява състоянието на некритичност при криза. „Медицинският специалист. – уточни г-жа Шабани - Вещите лица ще останат, но съда трябва да разпита близки, социална среда, да събере и други доказателства. Могат да се използват общите положения в закона. Адвокатите се явява гарант за защита на правния интерес на хора с увреждания". Възникна дебат около подзаконовите актове в държавните институции, които затрудняват прозрачността, от която се нуждаят близките и роднините на хората с увреждания.

Участниците се консолидираха около решението за изготвяне на писмо до ниво министър, за да получи по-широка подкрепа проекта на „Закона за физическите лица и мерките за подкрепа". Фондация Център Минерва пое ангажимент за изготвянето му, както и със систематизирането и оформянето на списък с адвокати с правозащитна компетентност, свързана специално с правата на хората с увреждания.

В заключение представителите на организациите, участнички в работната среща, се обединиха около идеята за партньорство в усилията към промяната и създаване на мрежа с цел сътрудничество.

Публикувано от: