Вяра Границка: Ако всеки се вгледа в човека до себе си, ще открие богатство, нова вселена, самият той ще се окаже облагороден

Интервю с Вяра Границка, ръководител на център „Благовещение" към „Каритас София", по повод Международния ден на хората с увреждания

По цял свят Денят на хората с увреждания се отбелязва по много и различни начини. Някои празнуват, други организират протестни шествия и акции, правят петиции, за да привлекат общественото внимание към проблемите на хората с увреждания. Вие планирате ли някакви инициативи във връзка с този ден? Как обикновено отбелязвате този ден в центъра?

През петнадесетте години на своето съществуване Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) "Благовещение" е отбелязвал този ден по много и различни начини. Правили сме изложби, участвали сме в концерти и различни инициативи, имаше време, в което бившият кмет на нашия район идваше сам, без покана, често пъти с торта или друг подарък и прекарваше по няколко часа в центъра в разговори с деца и родители. Помня реплика на един от нашите хора, за която се сещам винаги на този ден: „И сега какво…, празнуваме - че още ни има, или, че сме такива каквито сме, или напомняме на света за себе си?!". До ден днешен не съм намерила отговор на този въпрос – може би от всичко по малко, и с годините – с по-голяма доза оптимизъм.

Тази година на 3 декември сме организирали две интересни инициативи – едната е предвидена за деца и родители – „Театър на трохи, сладкиши и кухненска музика", която ще се проведе в хлебна къща „НадЕжко", в столичния квартал „Гео Милев". Втората инициатива е децата и младежите от център „Благовещение" да направят на този ден тематично посещение на „Музейко" – най-големият детски научен център в Източна Европа. И двете инициативи са планирани за пряко участие на децата и младежите от центъра, да могат да изработят нещо, да научат нови неща, да опитат непозната дейност.

В Норвегия хората с увреждания имат девиз, който следват неотлъчно при всяка една тяхна публична изява: "Силни, смели, горди". Какви са Вашите впечатления от децата и младежите, с които работите? Колко силни, смели и горди са те?

Силата и смелостта са качества, които се развиват у човека, а гордостта е добродетел, която се възпитава. В нашето общество все още няма условия за развиване и възпитаване на тези качества и добродетели у хората с увреждания. Напротив – все още се среща ниско самочувствие, комплекси и озлобление към света и съдбата. Налице са обаче предпоставки за промяна на тази мрачна картина. На стартова позиция сме в очертанията на правилния път – предстои да го извървим заедно.

Разкажете малко повече за атмосферата в центъра, за отношенията между посетители и служители? Как общувате, какво научавате един от друг?

Известно е, че човекът променя средата, но и средата променя човека. В център „Благовещение" моделирането е взаимно, учим се един от друг да говорим на общ език, да създаваме общ език. На микро ниво нещата се случват – бавно и трудно, но се случват, и то доста добре. Може би, просто трябва да се увеличи мащабът, в двете посоки – и навътре, и навън. Какво имам предвид: навътре – ако всеки се вгледа в човека до себе си, ще открие богатство, нова вселена, самият той ще се окаже облагороден. А навън – опитът и моделът на работа при нас, в центъра, да се разпространи, да се разшири периметърът на въздействие – и хубавото е, че това вече се прави. На много места в България екипи като нашия работят със сърце, пишат своя език, създават свои ефективни методики. Това всъщност е общият път, който всички трябва да извървим, за да станем онова общество, способно да развива силни и смели хора и да възпитава в тях чувство на гордост.

Как дейностите, които развивате, съдействат децата и младежите да имат по-добро самочувствие и увереност, когато са извън сигурната и защитена среда на центъра?

Сигурната и защитена среда на центъра е вторият омагьосан обръч след дома и семейната среда, който лесно може да обезсмисли усилията на всички терапевти и рехабилитатори, работили с човека с увреждане. Ето защо в център „Благовещение" все повече акцентираме на занимания и дейности, целящи да изведат нашите хора от тази защитена среда. Естествен процес у всеки човек е да си изгражда защити срещу неизвестното, така той се бори срещу страха. Е, ние се стремим да направим нещата известни – за всички страни. Да се видим, да се опознаем и да не се страхуваме едни от други.

Подходящи дейности за този процес на взаимно опознаване са безспорно спортът, изкуството и културата. Те имат свойството да сближават хората, да ги умиротворяват и облагородяват. За това ние посещаваме и участваме в мероприятия от тези три категории – за да видим и да ни видят, и да се научим, както и да научим другите. Така откриваме, че има с какво да сме горди - защото не ни е страх, не караме никой да се страхува от нас и ни оценяват за нашите уникални качества.

На нашата фейсбук страница можете да видите местата, на които сме били, творбите, които сме сътворили – ще чуете нашата дума и посланието, което ви отправяме.