Граждански организации призоваха НС да отиде отвъд "историческия компромис"
08 декември 2015 г.
Девет авторитетни неправителствени организации излязоха в понеделник с призив до Народното събрание да отговори на "обществените потребности за укрепване независимостта и безпристрастността на българското правосъдие". Те напомнят, че първият проект за промени в конституцията, внесен в НС в края на май, е минимално възможната основа за съдебната реформа.
Досега от него обаче отпаднаха множество ключови предложения. Жертва на т.нар. "исторически компромис" вече паднаха предложенията главният прокурор да се отчита пред парламента, намаляването на мандатите на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и въвеждането на явното гласуване във ВСС. Премахнато бе предложението за даване на право на съдиите да сезират Конституционния съд. В сегашния си вид конституционната реформа не дава и гаранции, че съдийската и прокурорската колегия във ВСС ще могат да решават самостоятелно кадровите въпроси.
Гражданските организации напомнят, че необосновано са отхвърлени и предложения за реформа в прокуратурата, направени между първо и второ четене. Според НПО-сектора това води до тежки съмнения "за политически уговорки във вреда на българското общество".
"В една правова държава следва гаранциите за независимост на съда да са плод на консенсус и да бъдат отстоявани от законодателя, а не да са предмет на договорки между политическите сили", се напомня в писмото до Народното събрание. В него се допълва, че без никакво обяснение депутатите са приели увеличаване на парламентарната квота в съдийската колегия във ВСС.
"Българското общество изпитва остра потребност от по-справедлива съдебна система, чието управление да е основано на принципите на откритост, отчетност и независимост, изключващи задкулисното кариерно израстване и нелегитимните външни въздействия в дейността на съдебната власт", се казва още в призива на организациите.
Те обявяват, че депутатите трябва да отидат "далеч отвъд "историческия компромис", за да се постигнат резултати от съдебната реформа.
"Трябва да се прояви нужният отговорен държавнически подход, поставящ интересите на народа над тези на отделни икономически и политически кръгове. Дългогодишните компромиси в съдебната реформа доведоха до отсъствието на отграничителни линии между принципното разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт като и към настоящия момент се наблюдава абсолютен срив на институциите и криза на доверието в тях. Този срив може да бъде преодолян единствено при провеждане на безкомпромисна последователна реформа, започваща с промените на конституцията", се казва в писмото до Народното събрание.
То е подписано от Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма за развитие на съдебната система, Сдружение "Център на НПО", Съюз на съдиите в България, Съюз на юристите в България и Център за изследване на демокрацията.
Досега от него обаче отпаднаха множество ключови предложения. Жертва на т.нар. "исторически компромис" вече паднаха предложенията главният прокурор да се отчита пред парламента, намаляването на мандатите на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и въвеждането на явното гласуване във ВСС. Премахнато бе предложението за даване на право на съдиите да сезират Конституционния съд. В сегашния си вид конституционната реформа не дава и гаранции, че съдийската и прокурорската колегия във ВСС ще могат да решават самостоятелно кадровите въпроси.
Гражданските организации напомнят, че необосновано са отхвърлени и предложения за реформа в прокуратурата, направени между първо и второ четене. Според НПО-сектора това води до тежки съмнения "за политически уговорки във вреда на българското общество".
"В една правова държава следва гаранциите за независимост на съда да са плод на консенсус и да бъдат отстоявани от законодателя, а не да са предмет на договорки между политическите сили", се напомня в писмото до Народното събрание. В него се допълва, че без никакво обяснение депутатите са приели увеличаване на парламентарната квота в съдийската колегия във ВСС.
"Българското общество изпитва остра потребност от по-справедлива съдебна система, чието управление да е основано на принципите на откритост, отчетност и независимост, изключващи задкулисното кариерно израстване и нелегитимните външни въздействия в дейността на съдебната власт", се казва още в призива на организациите.
Те обявяват, че депутатите трябва да отидат "далеч отвъд "историческия компромис", за да се постигнат резултати от съдебната реформа.
"Трябва да се прояви нужният отговорен държавнически подход, поставящ интересите на народа над тези на отделни икономически и политически кръгове. Дългогодишните компромиси в съдебната реформа доведоха до отсъствието на отграничителни линии между принципното разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт като и към настоящия момент се наблюдава абсолютен срив на институциите и криза на доверието в тях. Този срив може да бъде преодолян единствено при провеждане на безкомпромисна последователна реформа, започваща с промените на конституцията", се казва в писмото до Народното събрание.
То е подписано от Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма за развитие на съдебната система, Сдружение "Център на НПО", Съюз на съдиите в България, Съюз на юристите в България и Център за изследване на демокрацията.
Източник: Медиапул , 07 декември 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 септември 2024 г.
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
25 септември 2024 г.
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
24 септември 2024 г.
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на
